№ 36
гр. Плевен, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на пети октомври, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело №
20214400900167 по описа за 2021 година
Производство по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Длъжностното лице по регистрацията в Агенция по вписванията е
постановило отказ № ***-2/ 16.09.2021г. с който е отказало да впише
първоначалната регистрация на СДРУЖЕНИЕ в обществена полза с
наименование „*** „ и със седалище в България , с.***, област П. , Община
***.
Подадена е жалба от името на Сдружението с нестопанска цел за
осъществяване на дейност в обществена полза „*** „ чрез пълномощника му
адв.Н.Й. , срещу този отказ.
Съдът приема ,че жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал.1 от ЗТР,тъй като
отказът е бил изпратен на електронната поща на заявителя/ което се признава
от самия него/ на 16.09.2021 г., а самата жалба е постъпила на 22.09.2021г.
Внесена е дължимата д.т. за обжалване на отказа. Жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество. По същество , обаче съдът намира ,че
жалбата не е основателна,макар и да не споделя всичките мотиви на
длъжностното лице от АВ ,изложени в отказа.
На първо място , ПлОС споделя изложеното в жалбата ,че длъжностното
лице по вписванията неправилно се позовава на приключилата предходна
процедура по заявление вх.№ *** по която е бил постановен отказ за вписване
, тъй като в настоящото производство то е следвало да преценява и обсъжда
единствено и само дали представените с новото заявление с вх.№
***/14.09.2021г. документи удостоверяват законосъобразното възникване на
обстоятелствата,чието вписване се иска .
1
Неправилен е също така и изводът, направен в мотивите на обжалвания
отказ ,че приложените към новото заявление документи били идентични с
документите ,приложени към предходното заявление и не установявали
приемането на представения към настоящото заявление изменен устав.
Представеният протокол от проведеното учредително събрание от
15.10.2021г. ,преценяван съвместно с представения с новото заявление Устав
,който е подписан от всичките седем учредители на сдружението според съда
установяват именно приемането на този Устав ,който е представен със
заявлението за вписване , а не на някакъв друг устав.
Разпоредбата на чл. 46 от представения със заявлението с вх.№
***/14.09.2021г. Устав , според ПлОС изобщо не се намира в противоречие с
нормата на чл. 44 от ЗЮЛНЦ,към която препраща за уреждане на
имуществото останало след ликвидацията на сдружението.Законът позволява
уставът на сдружението с нестопанска цел да не съдържа изрични разпоредби
относно начина на разпределение на евентуално останало имущество след
ликвидацията ,в какъвто случай ще намери приложение именно законовата
норма на чл. 44 ,ал.1 от ЗЮЛНЦ,така че този въпрос не е останал без каквато
и да било правна уредба и това да съставлява пречка за регистрацията на
сдружението. Все в т.вр. съдът намира ,че не е налице и соченият в отказа
порок на Устава ,че той не отговарял по съдържание на изискването на чл. 20,
т. 13 от ЗЮЛНЦ,доколкото начина на разпределение на останалото
имущество след удовлетворяване на кредиторите е допустимо уреден в чл. 46
от Устава чрез препращане към диспозитивната норма на чл. 44,ал.1 от
ЗЮЛНЦ.
Що се отнася до това ,че уставът не отговарял на изискванията на чл. 20 т.
12 от ЗЮЛНЦ ,съдът намира че това не е така , тъй като тези въпроси са
уредени в разпоредбите на чл.21 и 22 от Устава, където се делегират
правомощия на УС на сдружението да определя по вид ,размер ,начин и
срокове на внасяне на имуществени вноски , извън членския внос.
Не е вярно също така и съждението на длъжностното лице ,че чл. 29,ал.3 от
Устава е в противоречие с нормата на чл. 26, ал. 3 от ЗЮЛНЦ,тъй като
посочената законова норма е диспозитивна и изрично позволява в устава на
сдружението да се предвиди нещо различно относно начина на свикване на
общото събрание на сдружението,в т.ч. и по отношение на минималния срок
от обявяването на поканата до провеждане на събранието.
Всички тези пороци ,посочени от длъжностното лице по вписванията,
според съда не са налице и те не съставляват пречка за вписване на
сдружението.
Налице е ,обаче, посоченият в отказа съществен проблем по отношение на
предмета на допълнителна стопанска дейност на сдружението,който
според съда не е достатъчно ясно и консолидирано очертан в устава , а е
разпиляно посочен в отделни раздели на Устава ,което пък е довело и до
2
неправилното му посочване в самото заявление за вписване на сдружението
до степен , че заявеният с него предмет на допълнителна стопанска дейност
изобщо не отговаря на предвидената в устава допълнителна стопанска
дейност ,в резултат на което съществено разминаване, длъжностното лице по
вписванията няма как да постанови друго освен отказ да впише сдружението.
Както се вижда от заявлението, като предмет на допълнителна стопанска
дейност са посочени пет точки – от т.1 „ финансово ,здравно осигурително
,логистично и интелектуално подпомагане на социално уязвими групи и
малцинства…“ и т.н., до т. 5 – „ подпомагане разработването и реализирането
на проекти в различни сфери на регионалното и местното развитие „ и т.н.
Така заявеният предмет на допълнителна стопанска дейност ,обаче
възпроизвежда чл. 9, ал.1 от Устава,който текст се намира в глава ІІІ-
Предмет на дейност и средства за постигане на целите , което е нещо
съвсем различно от понятието „ предмет на допълнителната стопанска
дейност „ по смисъла на чл. 20 т. 5 във вр. с чл. 3,ал. 3 от ЗЮЛНЦ.
В действителност, предмета на допълнителна стопанска дейност на
сдружението е уреден в Устава, но в чл. 19 , ал. 4 т.1 – 8 ,където са изброени
изчерпателно стопанските дейности ,които сдружението ще извършва за да
използва прихода от тях за постигане на определените в устава цели и тези
дейности са : хотелиерство , ресторантьорство и другите посочени в този
текст на устава. Плевенски окръжен съд намира ,че поначало няма пречка да
се впише сдружението с посочване на този предмет на допълнителна
стопанска дейност ,но в случая не той е заявен със заявлението с вх.№
***/14.09.2021г. , а нещо съвсем различно ,което се разминава с устава и
именно това съществено разминаване съставлява пречка за вписването. Все в
т.вр. и във вр. с посоченото по-горе за неконсолидираното определяне на
предмета на допълнителната стопанска дейност, следва да се отбележи и това
,че всъщност формулираните в чл. 9 , т. 2 и т. 3 дейности по съществото си
представляват именно форми на допълнителна стопанска дейност и те
фактически според съда се включват/поглъщат се/ в дейностите по т. чл. 19 ,
ал. 4 т. 5 и т. 8 ,поради което отделното им посочване в раздела „предмет на
дейност и средства за постигане на целите „ е неуместно. Така , както са
заявени в конкретния случай за вписване обстоятелствата,свързани с
предмета на допълнителната стопанска дейност не съответстват на приетото
в устава на сдружението и ако се допусне вписването по този начин би се
стигнало до невярно информиране на третите лица ,които разчитат на
достоверността на информацията подлежаща на вписване в този регистър , а
от друга страна пък сдружението няма да има право да извършва
същинската допълнителна стопанска дейност ,предвидена в Устава-чл.19
,тъй като тя няма да бъде надлежно вписана при регистрацията на
сдружението съобразно това заявление.
Поради тези съображения Плевенски окръжен съд намира ,че жалбата
срещу отказа е неоснователна,т.е. отказа следва да бъде потвърден.
3
Водим от горното и на осн. чл. 25, ал. 4 от ЗТРPЮЛНЦ , Плевенски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваният отказ № ***-2/ 16.09.2021г. с който
длъжностното лице по регистрацията в Агенция по вписванията е отказало да
впише първоначалната регистрация на СДРУЖЕНИЕ в обществена полза с
наименование „*** „ и със седалище в България , с.***, област П. , Община
***.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в
7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на Агенцията по
вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
4