Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 26.07.2010 година, постановено по гр. дело № ....по описа на Горнооряховски районен съд за 2010 година, „М. И.”-О., гр. Г.О. е осъдено да заплати на М. П. К. сумата от 477 лв., обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал.1 от КТ, сумата от 477 лв., обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал.1 от КТ, законна лихва върху присъденото, както и сумата от 131,22 лв., разноски, съразмерни на уважената част от исковете. Отхвърлени са претенциите на М. П. К. против„М. И.”-О., гр. Г.О., с които търси присъждане на командировъчни разходи като неоснователни и недоказани. В тежест на дружеството-ответник са присъдени дължимата върху уважените искове държавна такса и разноските по авансираното от съда възнаграждение за вещо лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза. Решението е обжалвано от „М. И.”-О., гр. Г.О. в частта, с която е осъдено да заплати сумата от 477 лв., обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал.1 от КТ, законна лихва върху присъденото, както и сумата от 131,22 лв., разноски, съразмерни на уважената част от исковете с претенция за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо уважения иск със законните от това последици. Позовава се на необоснованост на атакуваното решение и погрешна преценка на събраните по делото доказателства. Оставането без работа в следствие на предприетото уволнение, елемент от фактическия състав на правото по чл. 222, ал.1 от КТ било неустановено, твърденията на ищеца в тази насока – голословни. Ответникът по жалбата - М. П. К. - е изложил доводи за безпорочност на решението в атакуваната му част. Принудителната безработица, следствие на уволнението, била установена с цитираната от изслушаната съдебно-икономическа експертиза декларация. Въззивникът не представил личното трудово досие на ищеца, където този документ се намирал, и не можел от това си неправомерно бездействие да черпи права. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл.222, ал.1 от Кодекса на труда. Ищцовата страна - М. П. К. - излага в исковата си молба, че по силата на договор от 13.03.2008 година с ответното дружество били в трудово правоотношение, по силата на което изпълнявал длъжността „монтажник”. Със заповед № 09 от 12.10.2009 година бил уволнен, считано от следващия ден. Заради прекратяването на трудовото правоотношение останал без работа. По реда на настоящото производство претендира присъждане на сумата от сумата от 477 лв., обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал.1 от КТ, законна лихва върху присъденото и разноски. Ответната страна –„М. И.”-О., гр. Г.О. - оспорва иска с възражения, аналогични на оплакванията в жалбата: не било доказано оставането на ищеца без работа. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложените документи, че до издаване на заповедта за уволнение страните са били във възникнало от трудов договор правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „монтажник”. Считано от 13.10.2009 година е уволнен, заради намаляване обема на работа – заповед № 09 от 12.10.2009 година на управителя на ответното дружество. На 13.10.2009 година работодателят удостоверил в трудовата книжка на ищеца прекратяването на трудовото правоотношение. Данни за последващо постъпване на работа в трудовата книжка липсват. Ищецът е декларирал оставането си без работа пред работодателя, а последният е начислил търсеното обезщетение – неоспорените от страните констатации на вещото лице по изслушаната в първостепенния съд съдебно-икономическа експертиза. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявения иск. Прекратеното на основание намаляване обема на работата в търговското предприятие на ответника трудово правоотношение и последицата от това – оставане на ищеца без работа, запълват фактическия състав на правото по чл. 222, ал.1 от КТ и онагледяват доказаността на иска по основание. Цитираната по-горе експертиза установява вземането в търсения размер, заради което претенцията е основателна вцялост и следва да бъде уважена, според заявеното. Доводите на ответника са неоснователни. Преди всичко защото оставането без работа не е оспорено. Единствено в хода по същество на делото пред първостепенния съд и в жалбата е изтъкнат довод за недоказаност на ищцовото в тази насока твърдение. Цитираната по-горе извадка от трудовата книжка на ищеца ответникът не е оспорил. Като официален документ тя установява спорния вече по делото факт. Дали тя е непълна и дали действително ищецът след уволнението е постъпил на друга работа са факти, които биха били предмет на съдебно дирене единствено при развита от ответника теза в посочения смисъл. Доколкото това не е сторено представените доказателства – съдебно-икономическа експертиза в частта й за констатациите за декларацията на ищеца, и отбелязванията в трудовата му книжка са пределът, в който може да се постави доказателствена задача на страна, ползваща се от един отрицателен факт. По тези причини съдът намира оставането на служителя без работа за безспорно установено и намира, че фактическият състав на чл. 222, ал.1 от КТ се е осъществил, според предписаното в закона. Изходът на спора и правилата на чл. 78 от ГПК не позволяват присъждането на заявените от ответника разноски. Затова такива съдът не присъжда. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 26.07.2010 година, постановено по гр. дело № 179 по описа на Горнооряховски районен съд за 2010 година. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |