РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900039 по описа за 2022 година
„А“ ЕООД, ЕИК е предявил срещу А.И.Д. с ЕГН **********, Щ.И.Д. с ЕГН
**********, Х.Щ.Д. с ЕГН ********** и Р.А.Д. с ЕГН **********, всички от гр. С., ул.
„Мусала“ № 6, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за
установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответниците за солидарно
заплащане на сумата от 210 000 лева, от които :
- 190 000 лева – предоставен по договор от 05.03.2019 год. паричен заем, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.12.2021 год. до окончателното й заплащане и
- 20 000 лева – неустойка по чл.8 от договора за заем от 05.03.2019 год. за
неизпълнение на задължението за връщане на предоставената в заем парична сума и
заплащане на дължимата договорна лихва в договорения срок,
дължима от заемателя по договора за заем А.И.Д. и солидарните длъжници Щ.И.Д.,
Х.Щ.Д. и Р.А.Д., за което вземане е издадена заповед от 15.12.2021 год. по чл.417 от ГПК за
изпълнение в производството по ч.гр.д. № 1239/2021 год. на РС – С.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между „А“ ЕООД, заемодател, А.И.Д., заемател и Щ.И.Д., Х.Щ.Д.
и Р.А.Д., солидарни длъжници, е сключен договор за заем от 05.03.2019 год., въз основа на
който ищецът предоставил на заемателя А.И.Д. в заем сумата от 190 000 лева. Договорът
бил сключен в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите с peг. №
1294/05.03.2019 год., извършено от нотариус М.Х.А. с peг. № 439 на НК. Заемната сума била
1
преведена по сметка на заемателя непосредствено преди сключване на договора, видно от
приложеното с и.м. потвърждение за плащане на „П.б.” АД /понастоящем „Ю.Б.” АД/, а
получаването й било отразено и в т.1.1. от нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 5, том 4, peг. № 7448, дело № 562/2019 год. на нотариус М.Х.А. с peг. № 439 на
НК, с който заемателят А.И.Д. и ипотекарният длъжник Щ.И.Д. учредили ипотека върху
свой имот за обезпечаване на вземанията на „А.“ ЕООД по договора за заем.
Сочи се, че първоначално падежът на задължението за връщане на заемната сума по
договора бил 30.08.2019 год. (чл.4 от договора), като с анекс от 25.08.2019 год., сключен
между „А“ ЕООД и А.И.Д., бил договорен нов падеж – 30.08.2020 год.
Сочи се, че съгласно чл.8 от договора заемателят се задължил при просрочие на
задължението си за връщане на заемната сума в срок да заплати компенсаторна неустойка в
размер на 20 000 лева. Съгласно чл.11 от договора задължението за заплащане на
неустойката ставало незабавно и автоматично изискуемо при настъпване на падежа и без да
е необходимо отправяне на покана на плащането й.
Твърди се, че заемателят не върнал заема на падежа, поради което дължи на
заемодателя и неустойката по чл.8 от договора.
Твърди се, че на 03.12.2021 год. ищецът подал до Районен съд – Самоков заявление
по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу заемателя и солидарните
длъжници по договора, като било образувано ч.гр.д. № 1239/2021 год. на РС – С. По същото
на ищеца били издадени заповед от 15.12.2021 год. по чл.417 от ГПК за изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 210 000 лева, от които :
- 190 000 лева – предоставен по договора от 05.03.2019 год. паричен заем, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.12.2021 год. до окончателното й заплащане и
- 20 000 лева – неустойка по чл.8 от договора за заем за неизпълнение на
задължението за връщане на предоставената в заем парична сума и заплащане на дължимата
договорна лихва в договорения срок.
Твърди се, че издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжниците, които в
срока по чл.414, ал.2 от ГПК – на 31.12.2021 год., подали възражения срещу същата,
заявителят бил уведомен на 07.02.2022 год. год. от районния съд по реда на чл.415, ал.1, т.1
от ГПК, че може да предяви иск по чл.422 от ГПК за вземането си, който иск предявил в
указания му месечен срок – на 25.02.2022 год.
Преписи от и.м. и приложенията към същите са връчени на 18.04.2022 год. на
ответниците с указанията по чл.131 от ГПК, като до изтичане на срока по чл.131, ал.1 от
ГПК /18.05.2022 год. вкл./ същите не са подали писмени отговори на и.м.
С молба от 23.06.2022 год., подадена от ответниците чрез пълномощник адв. И.Ю. от
САК повече от месец след изтичане на сроковете за отговор на и.м., ответниците заявяват,
че изцяло признават предявените срещу тях искове. Същевременно в обстоятелствената част
на молбата се сочи, че дължимите от тях суми вече са били платени на ищеца, за което се
представят писмени доказателства, поради което се моли производството по делото да бъде
2
прекратено поради липса на интерес от предявяване на исковете, евентуално – исковете да
бъдат отхвърлени с решение по същество и разноските по делото да бъдат възложени на
ищеца. При условията на евентуалност се прави и искане по чл.78, ал.5 от ГПК.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата молба договор за заем от 05.03.2019 год., въз
основа на същия ищецът предоставил на заемателя А. И. Д. в заем сумата от 190 000 лева.
Договорът бил сключен в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите с peг.
№ 1294/05.03.2019 год., извършено от нотариус М.Х.А. с peг. № 439 на НК. Заемната сума
била преведена по сметка на заемателя непосредствено преди сключване на договора, видно
от приложеното с и.м. потвърждение за плащане на „П.б.” АД /понастоящем „Ю.Б.” АД/, а
получаването й било отразено и в т.1.1. от нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 5, том 4, peг. № 7448, дело № 562/2019 год. на нотариус М.Х.А. с peг. № 439 на
НК, с който заемателят А. И. Д. и ипотекарният длъжник Щ.И.Д. учредили ипотека върху
свой имот за обезпечаване на вземанията на „А“ ЕООД по договора за заем.
Първоначално падежът на задължението за връщане на заемната сума по договора
бил 30.08.2019 год. (чл.4 от договора), като с анекс от 25.08.2019 год., сключен между „А“
ЕООД и А.И.Д., бил договорен нов падеж – 30.08.2020 год. Съгласно чл.8 от договора
заемателят се задължил при просрочие на задължението си за връщане на заемната сума в
срок да заплати компенсаторна неустойка в размер на 20 000 лева. Съгласно чл.11 от
договора задължението за заплащане на неустойката ставало незабавно и автоматично
изискуемо при настъпване на падежа и без да е необходимо отправяне на покана за
плащането й.
Между страните не е спорно, че заемателят не върнал заема на падежа.
На 03.12.2021 год. ищецът подал до Районен съд – Самоков заявление по чл.417 от
ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу заемателя и солидарните длъжници по
договора, като било образувано ч.гр.д. № 1239/2021 год. на РС – Самоков. По същото на
ищеца били издадени заповед от 15.12.2021 год. по чл.417 от ГПК за изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 210 000 лева, от които :
- 190 000 лева – предоставен по договора от 05.03.2019 год. паричен заем, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.12.2021 год. до окончателното й заплащане и
- 20 000 лева – неустойка по чл.8 от договора за заем за неизпълнение на
задължението за връщане на предоставената в заем парична сума и заплащане на дължимата
договорна лихва в договорения срок.
Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжниците по изпълнително
дело № 20219270402887 по описа на ЧСИ С.Л., рег. № 927 на КЧСИ, които в срока по
чл.414, ал.2 от ГПК – на 31.12.2021 год., подали възражения срещу същата, заявителят бил
уведомен на 07.02.2022 год. год. от районния съд по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, че
3
може да предяви иск по чл.422 от ГПК за вземането си, който иск предявил в указания му
месечен срок – на 25.02.2022 год.
Видно от представените с молбата на ответниците от 23.06.2022 год. покани за
доброволно изпълнение изх. № 33950/15.12.2021 год. и изх. № 34429/17.12.2021 год. по
горното изпълнително дело, 4 бр. платежни нареждания от 13.05.2022 год. за заплатени суми
в общ размер на 378 943.61 лева и удостоверение за погасен дълг изх. № 14888/09.06.2022
год., издадено по същото дело, сумите в общ размер на 210 000 лева – главница по заема и
неустойка, предмет на настоящия иск, са били заплатени по сметка на ЧСИ с оглед пълното
погасяване на дълга на длъжниците А.И.Д. Щ.И.Д., Х.Щ.Д. и Р.А.Д. към взискателя „А“
ЕООД. Горното е сторено на 13.05.2022 год. или след връчване на 18.04.2022 год. на
ответниците на преписите от настоящата искова молба.
Със същата молба ответниците са представили и споразумение от 13.11.2019 год.,
сключено между „П.И.Б.“ АД, „А“ ЕООД, А.И.Д., Щ.И.Д., Х.Щ.Д. и Р.А.Д., видно от което,
страните по същото са договорили настоящите ответници да не извършват никакви
плащания по сключения между тях и ищеца договор за заем от 05.03.2019 год., изменен и
допълнен с анекс от 25.08.2019 год., до пълното изпълнение на всички задължения на
А.И.Д., Щ.И.Д., Х.Щ.Д., Р.А.Д. и на „А.-3-2004“ ЕООД, ЕИК към банката, произтичащи от
сключения между тях договор № 000LD-S-001300/30.10.2019 год. за банков кредит и
анексите към него и във всички случаи без изричното предварително писмено съгласие на
„П.И.Б.” АД.
Видно от представеното в о.с.з. на 27.09.2022 год. от пълномощника на ищеца
допълнително споразумение от 27.11.2019 год. към договора за заем, сключено между
ищеца и ответниците, същото изцяло дерогира цитираните горе клаузи от споразумение от
13.11.2019 год., сключено между същите страни с участието на „П.И.Б.“ АД. Със
споразумението страните са приели, че споразумението от 13.11.2019 год. не поражда
действие във вътрешните отношения между заемодателя и заемателите по процесния
договор за заем, не изменя падежа му не освобождава заемателите от задължението им да
върнат заетата сума в срок, а заемодателят не се отказва от правото си на принудително
изпълнение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Искът с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, предявен срещу
ответниците – заемател и солидарни длъжници по договор за заем, е допустим – същият е
предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК
пред районния съд срещу длъжниците в това производство, подали възражения по реда на
чл.414, ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът следва да се отхвърли, но поради извършено от
ответниците пълно плащане на процесните суми в хода на исковото производство,
4
обстоятелство, безспорно между страните и ценено от съда на осн. чл.235, ал.3 от ГПК.
В случая от обсъдените горе писмени доказателства по несъмнен начин бе
установено съществуването на твърдяното вземане на ищеца към ответниците за солидарно
заплащане на сумата от 210 000 лева, произтичащо от сключения между тях договор от
14.07.2021 год. за паричен заем, като вземането е съществувало в сочения в и.м. размер
както към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК ч.гр.д. № 1239/2021 год. на
РС – Самоков, така и към момента на предявяване на настоящия иск.
Във връзка с обсъдените писмени доказателства, представени с молбата на
ответниците от 23.06.2022 год. и от пълномощника на ищеца в о.с.з. на 27.09.2022 год. съдът
намира следното :
На първо място, макар правото на ответниците да сочат нови писмени доказателства
след изтичане на срока за отговор да не е било преклудирано, то с изтичането на този срок
съгл. чл.133 от ГПК е преклудирано правото им да правят възражения, вкл.
правоизключващи, каквито са направени с горната молба – относно неизискуемостта на
вземането на ищеца към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, поради
което същите не се обсъждат от съда. Независимо от горното, доколкото обаче в
производството по чл.422 от ГПК съдът следва да установи дали вземането е било
изискуемо към горния момент, то следва да обсъди и представените от страните писмени
доказателства – двете споразумения от 13.11.2019 год. /с участието на „П.И.Б.“ АД/ и от
27.11.2019 год.
Видно от първото, страните са постигнали съгласие за отлагателно условие за
плащането по процесния договор за заем, вкл. и на падежа, като условието е бъдещо
несигурно събитие – евентуалното погасяване на задълженията на заемателите и на трето
лице по договор за кредит. Без да се обсъжда действителността на подобна договорка /с
характер на анекс към договора за заем/ с оглед разпоредбите на чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД, то в
случая е от значение, че същата е била изрично отменена от страните по договора за заем с
последващ анекс – споразумението от 27.11.2019 год. От горното е видно, че за ответниците
е съществувало задължение да върнат заема на падежа, договорен с анекс от 25.08.2019 год.
– на 30.08.2020 год., а за ищеца – правото да се удовлетвори принудително при
неизпълнение, включително като подаде заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед
за изпълнение срещу заемателя и солидарните длъжници по договора.
От горното следва, че с оглед така преценената основателност на иска и последващото
плащане на претендираните суми, извършено в хода на производството по делото – след
връчване на преписи от и.м., независимо от отхвърлянето на иска разноските по делото по
арг. от противното от чл.78, ал.2 от ГПК следва да се възложат на ответниците, които с
поведението си са дали повод за завеждане на делото и не са признали иска. В случая
ответниците са дали повод за завеждане на делото, защото :
- не са платили на падежа и до момента на образуване на заповедното производство,
- подали са възражения по реда на чл.414, ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение
5
и
- са платили след получаване на преписите от исковата молба, когато ищецът вече е
бил сторил разноски за образуване на заповедното и исковото производство и за
процесуално представителство по двете.
Налице е и втората самостоятелна предпоставка за възлагане на разноските на
ответниците, сочена горе – същите не са признали иска, като молбата им от 23.06.2022 год.,
обсъдена горе, инкорпорира не признание, а оспорване на иска по същество, доколкото
наред със соченото плащане на процесните суми се оспорва дължимостта на същите.
С оглед на горното и независимо от отхвърляне на предявения иск ответниците
дължат на ищеца направените в настоящото исково и в заповедното производство разноски
– съгл. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. В този
смисъл е трайната и безпротиворечива практика на ВКС, вкл. определение № 626/20.08.2012
год. по ч.гр.д. № 275/2010 год. –
„В случаите на разрешаване на спора по същество правото на страните на разноски е
предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника
спор, т.е. от извънпроцесуалното му поведение“.
В хода на исковото производство ищецът е заплатил ДТ в размер на 4 200 лева и
заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 16 800 лева с
ДДС, а в хода на заповедното по ч.гр.д. № 1239/2021 год. на РС – С. – внесена ДТ в размер
на 4 200 лева и заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 6
000 лева с ДДС. Пълномощникът на ответниците е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за
присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ищеца
прекомерно адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно – минималното
възнаграждение при интерес от 210 000 лева по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 5 730 лева /при
заплатени 16 800 лева с ДДС/, а по чл.7, ал.7 във вр. с ал.2, т.5 от Наредбата минималното
такова е 3 680 лева /при заплатени 6 000 лева с ДДС/. Доколкото делото се отличава с ниска
фактическа и правна сложност, проведено е едно открито с.з. без извършени в същото
процесуални действия по събиране на доказателства, съдът намира, че така заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение се явява прекомерно както за заповедното, така и за
исковото производство, поради което следва да бъде редуцирано до 5 730 лева /за исковото/
и до 3 680 лева /за заповедното/. С оглед на изложеното ответниците следва да се осъдят да
заплатят на ищеца разноски в двете производства в общ размер на 17 810 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А“ ЕООД, ЕИК срещу А.И.Д. с ЕГН **********,
Щ.И.Д. с ЕГН **********, Х.Щ.Д. с ЕГН ********** и Р.А.Д. с ЕГН **********, всички от
гр. С., ул. „Мусала“ № 6, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК –
6
за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответниците за солидарно
заплащане на сумата от 210 000 лева, от които :
- 190 000 лева – предоставен по договор от 05.03.2019 год. паричен заем, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.12.2021 год. до окончателното й заплащане и
- 20 000 лева – неустойка по чл.8 от договора за заем от 05.03.2019 год. за
неизпълнение на задължението за връщане на предоставената в заем парична сума и
заплащане на дължимата договорна лихва в договорения срок,
дължима от заемателя по договора за заем А.И.Д. и солидарните длъжници Щ.И.Д.,
Х.Щ.Д. и Р.А.Д., за което вземане е издадена заповед от 15.12.2021 год. по чл.417 от ГПК за
изпълнение в производството по ч.гр.д. № 1239/2021 год. на РС – С.
ОСЪЖДА А.И.Д. с ЕГН **********, Щ.И.Д. с ЕГН **********, Х.Щ.Д. с ЕГН
********** и Р.А.Д. с ЕГН **********, всички от гр. С., ул. „Мусала“ № 6, да заплатят на
„А“ ЕООД, ЕИК , разноски по настоящото и по заповедното производство по ч.гр.д. №
1239/2021 год. на РС – С. в общ размер на 17 810 лева /седемнадесет хиляди осемстотин и
десет лв. ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
7