Р Е Ш Е Н И Е
№ 81 06.03.2020 г. гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
пети февруари две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1373 по описа на
съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по подадени от Х.Ю.Х., действащ лично и със
съгласието на своите родители Ю.Х.Х. и Г.К.Х., ДКЦ „П.-К.“ ЕООД, ЕИК № *** със
седалище и адрес на управление: гр.К., ул.“****, представлявано от законния си
представител д-р П.И.Л.– управител и от третото лице-помагач на страната на
ответника - д-р М.Й.И. от гр.Т.
въззивни жалби против решение № 272/25.04.2019 г., постановено по гр.д.№
772/2018 г. по описа на К. районен съд /КРС/.
С влязло в сила определение въззивната
жалба на Х.Ю.Х., действащ лично и със съгласието на своите родители Ю.Х.Х. и Г.К.Х.
и върната като недопустима, а производството в тази му част е прекратено.
С въззивната жалба на ДКЦ „П.-К.“ ЕООД
първоинстанционното решение се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и
вътрешно противоречиво.
Излагат се подробни съображения за необоснованост на
фактическите изводи на съда, поради неизвършен цялостен и съвкупен анализ на
доказателствата, довели до неправилност и на правните му изводи за допуснато от
д-р Й. нарушение на медицинските стандарти при оказването на медицинска помощ,
а оттам и до наличието на основание за ангажиране на отговорността на
болничното заведение за репариране на вреди от непозволено увреждане.
Твърди се
необоснованост и неправилност на
изводите на КРС за липсата на противоправно поведение от страна на родителите
на детето - Ю.Х.Х. и Г.К.Х.,
които според въззивника не са положили грижи за здравето на сина си в пълния
дължим обем и с това са станали причина за настъпването на вредите, или в
условията на евентуалност – обуславящи основателност на възражението за
съпричиняване.
В жалбата се твърди, че въпреки наведените
от ДКЦ „П.-К.“ ЕООД аргументи за съпричиняване на вредите от страна на
родителите, първоинстанционният съдебен състав се е ограничил до твърдението,
че съпричиняване няма без да мотивира своя извод и без да посочи доводите си.
Претендира се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което искът бъдат отхвърлен като
неоснователен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от Х.Ю.Х., действащ лично и със съгласието на
своите родители Ю.Х.Х. и Г.К.Х., с който същата е оспорена като неоснователна.
Изложени са
доводи, че решението на районният съд е обосновано и правилно.
Развити са
подробни съображения за наличието на достатъчно доказателства по делото за
обстоятелствата, че д-р Й. не е изпълнила в пълен обем задължението си да окаже
адекватна медицинска помощ на Х.Ю.Х.
и да го насочи към консултация със специалист, както и за липсата на
противоправно поведение от страна на родителите, което да обуславя съпричиняване
на вредите.
Обосновава се неоснователност и на възраженията
за липса на психологически травми и липсата на медицинска необходимост от
поставяне на имплант на мястото на отстранения тестис, тъй като според вещото
лице в първоинстанционното производство по делото се съдържат данни за
психологически травми, а такива твърдения били наведени и в показанията на
бащата и бабата на детето.
Претендира се оставянето на жалбата без
уважение, като неоснователна и недоказана, а диспозитива на първоинстанционното
решение да бъде потвърдено изцяло, като бъде изменен само относно установените
от К. районен съд правопораждащи факти, досежно степента на отговорност на д-р Й.
и размера на обезщетението съгласно въззивната жалба, подадена от Х.Х. със
съгласието на родителите му.
Срещу постановеното от КРС решение е
постъпила въззивна жалба и от третото лице-помагач - д-р М.Й.И., с която същото
е оспорено като необосновано и неправилно, постановено при съществени нарушения
на съдо-производствените правила и материалния закон.
Моли то да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което изцяло да се отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
Заявява, че се присъединява изцяло към
подадената въззивна жалба от ДКЦ „П.-К.“ ЕООД, като я допълва излагайки
конкретни възражения и съображения.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба на
д-р М.Й.И. от Х.Ю.Х., действащ лично и със съгласието на своите родители Ю.Х.Х.
и Г.К.Х., с който подадената жалба се оспорва като неоснователна и недоказана и
излага подробни съображения в тази насока.
В съдебно заседание въззивника ДКЦ „П.-К.“ ЕООД се представлява от пълномощник-адвокат, чрез
когото поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и
постановяването на ново, с което предявения иск бъде отхвърлен.Претендира
присъждането на сторените пред двете съдебни инстанции съдебни разноски.
Въззивницата М.Й.И. не се явява и не се представлява в
съдебното заседание.
Въззиваемият Х.Ю.Х.,
действащ лично и със съгласието на своите родители и законни представители Ю.Х.Х.
и Г.К.Х., се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва жалбите
и пледира за потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на
съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемият „Д.З.“ АД – трето лице-помагач на
страната на ДКЦ „П.-К.“ ЕООД, не се представлява в
съдебното заседание.
След запознаване твърденията и възраженията на
страните, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от Х.Ю.Х., действащ
лично и със съгласието на своите родители и законни представители Ю.Х.Х. и Г.К.Х.
срещу ДКЦ „П.-К.“ ЕООД, с която е бил предявен
частичен иск за присъждане на сумата от 10 000,00 лв., представляваща част
от цялото претендирано обезщетение за причинени от непозволено увреждане
неимуществени вреди в размер на 42 000,00 лв., ведно със законната лихва
за забава от датата на увреждането – 11.08.2016 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът е
изложил твърдения, че ДКЦ „П.-К.“ ЕООД е възложител на работа на д-р М.Й.И.,
която на 11.08.2016 г. с противоправното си бездействие за качествено и
своевременно диагностициране на заболяване – торзио на тестис и липса на
насочване към специалист виновно е причинила на Х.Ю.Х. неимуществени вреди,
настъпили в резултат на некроза и последвала загуба на десния тестис.
Посочено е в исковата
молба, че на 11.08.2016 г. около 02:00 ч. Х.Ю.Х. се
събудил от силна, остра болка в десния тестис, която отивала към долната част
на корема и била съпроводена от повръщане.
Съпроводен
от баща си Ю.Х.Х. ищецът посетил дежурен кабинет за оказване на неотложна
медицинска помощ към ДКЦ „П.-К.“ ЕООД, където бил прегледан от дежурния лекар –
д-р М.Й.И..
Д-р Й.
прегледала гърдите, гърба и гърлото на детето, а след настояване на бащата, че
медицинската помощ е била потърсена заради болка в тестиса, прегледала и
тестисите на детето, като самият преглед бил извършен от разстояние, без да
бъде извършена палпация на скротума и тестисите.
След
извършения преглед д-р Й. издала рецепта с медикаменти за амбулаторно лечение ,
а в издадения амбулаторен лист отразила като основна диагноза – повръщане и
съмнение за остра вирусна инфекция.
Детето и
баща му се прибрали у дома, но т.к. силните болки не стихвали, на сутринта
решили да поискат второ мнение и около 08:00 ч . посетили личния лекар на Х.Х.
– д-р М.Д., която извършила преглед и т.к. болката в тестиса изисквала
консултация с хирург, издала медицинско направление за лекар специалист-хирург.
Т.к. в П.та
имало много чакащи пациенти, бащата завел сина си в М.Д.Х.С.“ ЕООД, където след
проведена консултация с детски хирург било установено, че Х.Х. има торзио на
тестиса и е необходимо веднага да бъде откаран в детска хирургия в У.П.Д.С.К.“
АД в гр.С.З., т.к. е необходима спешна операция, която не може да бъде
извършена в болницата в гр.К..
Ю.Х. качил
детето в личния си автомобил, взел по-малкия си син от къщи, майката –от
работа, и се отправил към болницата в гр.С.З., като през цялото време Х.
изпитвал силни болки и дори казвал че иска да го „режат, за да спре да боли“,
като малко преди влизането им в гр.С.З. детето видимо се успокоило и заспало в
колата.
В
ДКЦ/Спешно отделение Х.Х. бил приет в 11:40 ч. с основна диагноза : Торзио на
тестис, и е бил насочен за спешна хоспитализация в детско хирургично отделение,
където в 12:00 ч. е постъпил по спешност за оперативно лечение.
Оперативното
лечение било проведено веднага след извършване на необходимите предоперативни
действия, като в резултат от същото десния тестис на Х.Х. бил отстранен поради
констатирана настъпила некроза в резултат на торзио от 320 градуса и невъзможност на възстановяване на
кръвообращението на органа.
Според
ищеца загубата на органа е в резултат на забавено оперативно лечение, т.к. е
следвало да бъде опериран в рамките на първите 6 часа след получаване на първия
симптом на остра болка, а забавянето от своя страна било резултат от
некачествените и ненавременни диагностични действия на д-р Й..
Твърди се,
че д-р Й. чрез бездействието си е нарушила свои правно-регламентирани
задължения, а именно проявила е небрежност при снемане на анамнезата, като е
подценила симптома на болката в десния тестис и ниската част на корема и не е
обсъдила съвкупността от симптомите от анамнезата; не е извършила достатъчен и
качествен физикален преглед, т.к. прегледа на тестиса е бил извършен от
разстояние и липсва палпаторен преглед; не е диагностицирала състоянието на Х.Х.,
т.к. е била длъжна да извърши действия за уточняване на диагнозата му, а при
необходимост да консултира пациента със специалист за уточняване на диагнозата;
нарушила задължението си за точно и коректно
попълване на медицинската документация.
В
следствие на това противоправно поведение настъпила и вредата за Х.Х.,
изразяваща се в загуба на десен тестис и причинените от това болки, страдания,
страх и неудобства от физическо и психологическо естество.
Претендира
се присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на
10 000,00 лв., представляваща част от цялото обезщетение от 42 000,00
лв.
В
законоустановения срок ДКЦ „П.-К.“ ЕООД е представило отговор на исковата
молба, с който е оспорило предявения иск като неоснователен.
Възразено
е, че ДКЦ „П.-К.“ ЕООД не следва да отговаря за евентуално настъпили вреди,
т.к. същите се твърди да произтичат от действия на д-р Й., която е би следвало
да отговаря пряко.
Изложени
са и възражения, че д-р Й. е изпълнила в пълен обем задължението си да окаже
медицинска помощ, като е извършила преглед на Х.Х., при който не е установила
данни за различно заболяване от ОВИ, не са били налице причини, обуславящи
консултация с друг лекар или за спешно състояние на пациента.
Досежно
твърдените неимуществени вреди е възразено че родителите не са положили в
дължимия обем грижи за здравето на сина си, поради което здравното заведение не
следва да носи отговорност за обезщетяването им.
Евентуално
се възразява за наличието на съпричиняване от страна на родителите на Х.Х..
По искане
на ДКЦ „П.-К.“ ЕООД съдът е допуснал привличането на д-р М.Й.И. и „Д.З.“ АД
като трети лица-помагачи.
Третите
лица са встъпили в процеса да помагат на ДКЦ „П.-К.“ ЕООД, като също са
оспорили предявения иск.
„Д.З.“ АД
е изложило възражения, че д-р Й. е спазила установените медицински стандарти.
Оспорено
е, че загубата на тестиса на Х.Х. е в причинно-следствена връзка с
действията/бездействията на д-р Й..
От своя
страна д-р М.Й.И. е възразила, че е извършила качествено и своевременно
диагностициране на пациента Х.Х., съобразно установената анамнеза към момента
на прегледа.
Твърди, че
след извършен пълен физикален преглед не е установила обективни данни, които да
насочат към диагноза „торзио на тестиса“, поради което не е имала основание да
насочи пациента към консултация със специалист или да назначи изследвания.
В тази
връзка посочва, че и при извършения от личния лекар на детето преглед са
липсвали обективни данни за „торзио на тестиса“, т.к. не е определил
състоянието му като спешно, а го е насочил към консултация с хирург във връзка
с поставената диагноза „други неуточнени болки в областта на корема“.
Възразено
е също така, че съобразно сключения между д-р М.Й.И. и ДКЦ „П.-К.“ ЕООД договор
за възлагане на здравни услуги, д-р Й. е изпълнила задълженията си, като е
извършила предвидените в подзаконовите нормативни актове дейности по оказване
на медицинска помощ на здравноосигурени лица.
В тази
връзка се посочва, че д-р Й. не е имала нито правото, нито задължението да
изпраща пациента на специалист, т.к. дежурния кабинет не разполага с
направления за специалист от НЗОК, а също и не би могла да назначи изследвания.
Евентуално
искът е оспорен като неоснователен по размер.
Първоинстанционният
съд е намерил иска за основателен и го е уважил в заявения размер на частичния
иск.
Приел е,
че д-р Й. не е изпълнила задълженията си по чл.81, ал.2 т.1 от ЗЗ, медицинските
практики и методи по чл.79 от ЗЗ, медицинските стандарти за качество по чл.80
от ЗЗ и Правилата за добра медицинска практика на съсловната организация на
лекарите, т.к. не е извършила своевременна, достатъчна и качествена медицинска
помощ и в резултат на това за Х.Х. са настъпили твърдените вреди, изразяващи се
в загубата на тестис и свързаните с това болки, страдания, страх и неудобства
от физическо и психологическо естество.
Възражението
за съпричиняване на вредите от страна на родителите на ищеца е намерил за
неоснователно, като е приел, че те са положили адекватни и в пълен обем грижи ,
според възможностите и познанията си.
Въззивният съдебен състав намира, че относимите факти
са били установени правилно от първоинстанционния съд, поради което на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им
част.
От представените по делото доказателства се
установява, че ДКЦ „П. К.“ ЕООД е регистрирано лечебно заведение , а по
силата на договор за възлагане на здравни услуги от 01.04.2016 г. лечебното
заведение в качеството на възложител е възложило на д-р М.Й.И., в качеството на
изпълнител да извършва здравни услуги, считано от 01.04.2016 г. както следва:
обслужване на „Дежурен кабинет“ към ДКЦ „П.-К.“ ЕООД, изразяващо се в оказване
на медицинска помощ на здравноосигурени лица, между 20:00 часа вечерта и 8:00
часа сутринта през работните дни и денонощно през почивните и празнични дни по
утвърден от управителя на ДКЦ „П. К.“ ЕООД график; оформяне на съпътстваща
дейността медицинска документация.
От своя страна д-р
М.Й.И. е завършила Медицински университет -П.със специалност „Медицина“, с
придобита считано от 01.06.1999 г. специалност „Вътрешни болести“.
На 11.08.2016 г., около
02:30 часа Х.Х., придружен от баща си е посетил дежурен лекарски кабинет към ДКЦ
„П. К.“ ЕООД за оказване на неотложна медицинска помощ по повод силни, остри
болки в десния тестис, слизащи към долната част на корема, придружени от
повръщане, където е бил прегледан от д-р М.Й.И..
Д-р Й. прегледала гърлото и гърба на детето, а след настояване
на бащата, че посещението е по повод на силна болка в тестиса, прегледала и
него, като прегледа извършила от разстояние, седейки зад бюрото си.
Преглед на корема и на тестисите на Х. чрез опипване с
ръка не бил извършен.
В издадения по повод прегледа амбулаторен лист д-р Й. е
отразила анамнеза: от 2-3 часа с гадене и повръщане, слаби коликообразни болки
в дясната част на корема. Обективно състояние: Афебрилен в неувредено общо
състояние; гърло - спокойно; пулмо - двустранно везикуларно дишане, без
хрипове; корем - б.о.; корем с меки стени, палпаторно неболезнен; Блумберг (-)
отр.; тестиси - б.о.; перисталтика - оживена. Терапия: Направена 1 ампула
„Degan“ i.m., издадена рецепта за „Линекс“ и „Но-Шпа“. Основна диагноза:
Vomitus obs. ОВИ, като същата диагноза е записана и в представеното копие на
амбулаторния дневник на дежурния кабинет.
За лечението на пациента д-р Й. е изписала: „Degan” - 3 х 1 т.; „Linex“ ” - 3 х 1 т.; „No-Spa“ - 3
х 1 т.
След посещението при д-р Й. детето и баща му се
прибрали у дома, но тъй като състоянието на Х.
не се подобрявало, на 11.08.2016 г. сутринта около 08:00 ч. посетили личния
лекар д-р М.Р.Д..
Д-р Д. извършила пълен физикален преглед на детето,
включително прегледала корема и тестисите му, като не помни да е констатирала
видими особености в областта на тестисите.
Във връзка със силната болка в десния тестис и
възникналото у нея съмнение за торзио, насочила пациента към консултация с
детски хирург.
В издадения от д-р Д. Амбулаторен лист № 4602/11.08.2016
г. в 8:15 часа, като основна диагноза на пациента Х.Ю.Х. е посочена: МКБ R104 -
Други и неуточнени болки в областта на корема. Анамнеза: от 1 ден се оплаква от
силна, нетърпима болка в дясно в корема и тестиса. Повръщане. Обективно
състояние: Задоволително. Издадено е медицинско направление № 1290/11.08.2016
г. за консултация с хирург въз основа на поставената основна диагноза.
След прегледа при д-р Д. детето било заведено от баща си в М.Д.Х.С.“ ЕООД за консултация
с детски хирург.
След извършен от детския хирург в болницата преглед на Х.Х.,
лекарят им че се касае за торзио на тестиса и ги упътил веднага да тръгнат за
детската хирургия в болницата в С.З. - У.П.Д.С.К.“ АД, тъй като била необходима
спешна операция на десен тестис, каквато не можело да бъде извършена в
отделенията на казанлъшката болница.
Ю.Х. качил сина си в личния си автомобил автомобил, взел
другия си син от дома, а след това и майката - от работа и тръгнали към
болницата в гр. С.З..
В диагностично-консултативен
кабинет/спешно отделение на У.П.Д.С.К.“ АД Х.Х. постъпил в 11:40 часа на 11.08.2016
г., с анамнеза: болки в десния тестис и основна диагноза: Torsio Т. Предлага се
хоспитализация в Детско хирургично отделение, за което е издадено Направление
за хоспитализация.
В Отделението по обща хирургия - детска хирургия Х.Ю.Х. е
постъпил на 11.08.2016 год. в 12:00 часа и е изписан на 15.08.2016 г. в 10:30
часа. Поставена е окончателна диагноза „Завъртане на тестиса (торзия)“. Извадка
от оперативен протокол: № 105 Хемикастрацио. Данни от хистопатологично
изследване № 4144, 45/18.08.2016 г.: тестис с изразени циркулаторни нарушения и
множество кръвоизливи.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което
въззивният съд кредитира изцяло се установява, че заболяването „торзио на
тестис“ представлява внезапно настъпила ротация на тестиса около оста му, което
водело до усукване на семенната връв. При това венозният отток на тестиса се
затруднявал и спирал напълно. Артериалната перфузия се затруднявала и също
спирала напълно, но малко по - късно от венозния отток. Това водело до
хеморагичен инфаркт на паренхима на тестиса. Пълното усукване на тестисите по
дефиниция включвало пълно завъртане на 360 градуса. Степента на усукване се
определяла в градуси и варирала според различните автори от 180 градуса (пълно
завъртане) до 1440 според едни и до 1620 градуса според други. Необратимо увреждане
на тестикуларния паренхим можело да се наблюдава според едни автори след четири
часа исхемия, според други и след два, като това зависело много и от степента
на торзиото. В България било прието становището, че тестикуларна некроза
настъпвала след шестия час на торзиото и затова се препоръчвало оперативното
лечение да се проведе по възможност преди този период. Съществували два вида
торзия на тестиса. Единият, наречен „Суправагинална торзия“ представлявал
усукване на тестиса и семенната връв заедно с обвивките. Срещала се най-често
при кърмачета. Другият вид бил „Интравагинална торзия“ - кордонът и тестиса се
усуквали по надлъжната ос вътре във вагиналната обвивка. От този вид било и
заболяването на Х.Ю.Х.. Заболяването настъпвало внезапно, с остра болка в
единия тестис и скротума, ирадиираща към ингвиналната област и долната част на
корема от същата страна. Други чести оплаквания били: гадене, рефлекторно
повръщане, температура, колапс, дизурия (смущения в уринирането), подуване на
скротума и зачервяване или синкаво ливиден оттенък се развивали в по-късните
часове, когато се получавало симптоматично хидроцеле. Постепенно след няколко
часа силната болка започвала да утихва, като след 12 до 24 часа можело напълно
да изчезне. Изчезването на болката съвпадала с времето на пълното загиване на
паренхима на тестиса и нервните рецептори. Така било и в случая на Х.Ю.Х..
Предразполагащи фактори за това заболяване били незавършения десцензус при
кърмачетата и хормоналното съзряване и увеличаване на тестиса в пубертета.
Затова заболяването било най-често в кърмаческа или пубертетна възраст.
Принципно можело да засегне всички възрасти. Провокиращи фактори били най-често
травмата в слабинната или ингвиналната област, напъване при плач, запек,
скачане от високо, резки движения или внезапно възникващ кремастерен рефлекс.
Снемането на анамнезата винаги трябвало да съдържа въпроси за тези
обстоятелства. Анамнезата била на първо място. Правилно снетата анамнеза
насочвала към диагнозата за започнало или развиваща се в момента торзио на
тестиса. Необходимо било да се установи връзката между силната болка,
локализирана в съответния тестис, времето на започване на оплакванията и
допълнителните придружаващи симптоми - гадене, повръщане, фебрилитет, уринарни
смущения и т.н. Анамнезата била първото нещо, което лекарят правел, като в
случая с торзио на тестиса, тя била изключително важна и ориентираща. Пациентът
трябвало да бъде попитан за точното времево протичане на събитията, кога точно е
започнала болката. Интензивността на болката и нейния характер (в случая тя е
постоянна и много силна - исхемична болка). Гадене и повръщане - рефлекторни
симптоми, които почти винаги били налице. Данни за физическа активност преди
появата на болката - скачане, кашляне, силно напъване, резки движения и др.
Можело да настъпи колапс, вследствие силната болка. Анамнестичните симптоми в
по-късен етап включвали подуване на корема (метеоризъм поради рефлекторна
пареза), дизурични смущения (нарушения в уринирането), повишаване на
температурата, подуване на съответната скротална торбичка със синкаво-ливиден
оттенък от развиващото се симптоматично хидроцеле. Постепенно болката
намалявала и можела да изчезне напълно с напредването на времето след 12-тия до
24-тия час. Локалните изменения (симптоми) в началния етап на торзиото се
установявали с обективния преглед от лекаря и се изразявали в следното:
Увеличен и силно болезнен тестис на палпация (поради настъпилата исхемия и
хеморагично инфарциране с оток), спрямо здравата страна (детето реагира силно
при всяко докосване). Симптом на Brunzel - висок стоеж на засегнатия тестис
(поради скъсяване на семенната връв при усукване, колкото по-голям е градуса на
завъртане толкова по-изразен е този симптом). Кожата в началото на съответния
хемискротум е зачервена. Кремастерният рефлекс липсвал за разлика от други
възпалителни заболявания. Симптома на Prhen служел за отдиференциране на торзио
на тестиса от възпалителни заболявания. Повдигането на тестиса облекчавало
болката от възпаление, но не я повлиявало при тестикуларно торзио. Локалните
изменения в по-късен етап включвали уголемяване на съответната скротална
половина (възпалителен оток и развитие на симптоматично хидроцеле - натрупване
на възпалителна течност), синкаво - ливидно оцветяване на скротума, точковидни
кръвонасядания, затруднена палпация на тестиса поради натрупването на
хидроцеле, повишена локална температура. На второ място било извършването на
физикален преглед - оглед и палпиране на засегнатия участък. При същинско
торзио обикновено засегнатия тестис бил високо разположен в скроталната
торбичка и заставал под определен ненормален ъгъл - напречно разположение.
Наличие на силна палпаторна болка. Отокът и болката понякога силно затруднявали
екзактната палпация на тестиса. Затова в съвременната урологична практика се
налагало използването и на ехографско изследване на скротума и неговото
съдържимо. Чрез ехографията се визуализирала формата и размерите на тестиса,
състоянието на околните тъкани и в голяма степен можело да отхвърли наличието
на други заболявания на тестиса като остри възпаления, течност около тестиса -
хидроцеле, варикоцеле, ингвинална херния, травма. Използването на
доплер-ехография на тестиса позволявало мониториране на състоянието на
кръвоснабдяването на тестиса и в голяма степен можело да насочи лекаря към
точната диагноза, съответно лечение. За провеждане на качествен и своевременен
преглед за установяване на състоянието и поставяне на диагноза била нужна
подробно снета анамнеза с насочено задаване на въпроси и подробен преглед на
скротума, двата тестиса, ингвиналната област и долната част на корема.
Анамнеза, статус, ехография на тестисите и корема били основните способи за
поставяне на диагнозата. Относно периода на настъпване на некроза на тестиса от
началото на симптоматиката заявява, че некрозата на тестиса можело да настъпи
след втория час от началото на симптоматиката при много тежко торзио, с над 720
градуса усукване, но най-често тя настъпвала след 4-тия до 6-тия час при торзио
под тези градуси. При торзио на тестиса от 180 градуса, той можел да се запази
жизнеспособен до 24- тия час. Некрозата на тестиса настъпвала различно между 2
и 6-8 часа. Всичко зависело от степента на завъртането на семенната връв. Колко
градуса била завъртяна семенната връв ставало ясно единствено по време на
операцията. Не било възможно да се определи степента на торквирането предоперативно. При торзио между 180 градуса - 240 градуса обикновено
се засягало само венозното кръвоснабдяване на тестиса, което давало шанс да се
запази органа и след 8 часа от началото на симптомите до оперативната намеса.
По отношение на връзката между ранната или забавена диагноза, продължителността
и степента на торзиото и прогнозата за изхода от заболяването мнението на
специалистите е, че колкото диагнозата е поставена в по-кратък времеви срок,
степента (градуса на усукване на семенната връв) на тестикуларното торзио била
по-ниска и съответно по-рано било проведено оперативното лечение, толкова
по-големи били шансовете за благоприятен изход от заболяването. И обратното,
колкото по-късно била поставена диагнозата и степента на тестикуларното торзио
била по-висока, толкова по-малки били шансовете за благоприятен изход от
заболяването. Времето от торзиото до оперативната интервенция при това
заболяване било от съществено значение за запазването на тестиса. Колкото по-
рано била поставена диагнозата, толкова по-рано щяло се стигне до операция. В
урологията имало едно старо правило, че наличието само на съмнение у лекаря за
торзио на тестиса било достатъчно условие за оперативна интервенция. По въпроса
изисква ли се специална квалификация за диагностициране на торзио на тестиса и
в случай, че такава се изисква, какво е задължението на лекаря, първи прегледал
пациент с болки в тестиса и повръщане, но без квалификация за диагностициране
на това заболяване, вещите лица заявяват, че в обучението по медицина бил
включен въпроса за торзиото на тестиса и острите заболявания на скротума, които
били включени в програмите за обучение по обща и специална хирургия, детска
хирургия и урология. Всеки лекар бил задължен да познава заболяването и да се
насочва правилно към него от анамнезата и статуса като изказва предположение и
съмнение за него. За потвърждаване на диагнозата и лечението на това заболяване
се изисквало специална квалификация, която била в обхвата на специалностите
хирургия, урология, детска хирургия. Задължението на лекаря, първи прегледал
пациент с болки в тестиса и повръщане, било да изпрати пациента на спешна
консултация с лекар от изброените специалности. Болката в тестиса и повръщането
не били специфични само за торзията на тестис, а били общи за няколко
заболявания, групирани в синдрома на острия хирургичен скротум. Торзиото на
тестиса било остро заболяване, изискващо спешна лекарска намеса. Диагностиката
и лечението били основно от компетенцията на лекарите със специалност урология,
хирургия, детска хирургия. Необходимо било лекарите, работещи спешна медицина, да са запознати с това заболяване и
своевременно да насочат пациента за спешна консултация с уролог или хирург. По
въпроса има ли връзка между продължителността на торзио, некрозата и
фертилитетни нарушения, вещите лица считат отговора на този въпрос за
многопосочен и често дискутиран от андролози, сексолози и други специалиста по репродуктивна
медицина, занимаващи се с проблемите на мъжкия фертилитет. На първо място бил
въпросът със засегнатия тестис. Тестикуларната исхемия, макар и временна в
случаите на съхранен жизнеспособен тестис след 4-тия час, водела до структурни
промени в тестиса и често до развитие на късна тестикуларна атрофия с хипо или
афункция. Тези нарушения можело да бъдат в различна степен проявени и в
зависимост от степента на усукване. При некроза и хемикастрация напълно
отпадала неговата функция, но това не водело задължително до нарушения във
фертилитета. Контралатералният здрав тестис бил напълно достатъчен при липса на
други увреждания в него за производството на здрави сперматозоиди с висока
оплодителна способност. На второ място бил въпросът с увреждането на контралатералния
тестис след настъпило торзио, независимо от изхода (деторквация и запазване на
жизнеспособен тестис или хемикастрация). Този факт се обяснявал с автоимунна
реакция с изработване на автоантитела срещу тестикуларната тъкан. Това
увреждане се установявало най-често след спонтанно развитие на торзиото:бавна
пълна атрофия в следствие на торзиото или след развитие на инфекция в следствие
некрозата. В други случаи не се установявали фертилитетни увреждания, но била
налице еректилна дисфункция, вследствие психотравмата от хемикастрацията.
Фертилни нарушения, като последствие можели да се случат при увреда и на другия
тестис - при травма, възпаления, хирургични намеси, рискови условия на средата
(професии свързани с висока температура на работното място - например леяри,
готвачи и т.н.). Непремахването на некротизиралия тестис, вследствие торзио,
носело значително по-висок риск за фертилитетни нарушения. Видно било от
неблагоприятния завършек на заболяването на Х.Х., че д-р М.Й.И. не била
извършила своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ. Подценени
били симптомите от анамнезата за болка в десния тестис и долната част на корема
и повръщане. Следвало да извърши физикален преглед с палпация на скротума и
тестисите на пациента, а също и на корема, което щяло да й помогне да се насочи
към диагнозата остър скротум. Тогава тя задължително щяла да го консултира с
лекар специалист по хирургия, детска хирургия, урология. В диференциалната
диагноза на торзията на тестиса се включвали останалите заболявания от синдрома
на острия скротум, остър апендицит, заклещена ингвиноскротална херния,
тестикуларни тумори, хематоцеле, бързо развило се хидроцеле и др., които били в
обхвата на специалностите хирургия, урология, детска хирургия. Ако при
снемането на анамнезата се установели силни болки в тестис и скротум при момче
във възраст между 14 и 18 години било необходимо да се мисли на първо място за
торзио и пациента да се насочи незабавно към консултация с уролог или хирург.
Лечението в У.П.Д.С.К.“ АД било точно, адекватно и съобразено с добрата
медицинска практика. Образно изследване в случая не било абсолютно необходимо
при наличие на повече от 10 часа от началото на симптомите, то само би забавило
излишно още повече предоперативната подготовка на пациента. Ревизия на
препарата № 4144-4145/16 г.: установявало паренхим на тестис със семенни
обвивки. Във втория препарат имало част от кордона на тестиса. Установявало се
изразена вазодилатация и тежък кръвен застой. Дифузни, масивни кръвоизливи в
интерстициума на тестиса, в семенните обвивки и малките тъкани на кордона.
Установявали се огнищни некрози в обвивките на тестиса и меките тъкани на
кордона на тестиса. Семенните каналчета били със запазена хистологична
структура. Независимо от това, описаните промени в интерстициума били
необратими и неизбежно можело да доведат до некроза и на епитела на семенните
каналчета, включващ сперматогенните и подпорни клетки. Оплодителната способност
на пациента не била категорично нарушена при запазен един (ляв) тестис.
Контралатералният здрав тестис бил напълно достатъчен при липса на други
увреждания в него за производството на здрави сперматозоиди с висока
оплодителна способност. Категоричното доказване на нарушение на фертилитетните
способности се извършвало чрез изработването на спермограма и установяване на
сперматозоидните характеристики и отклонения като: азооспермия (липса на сперматозоиди в еякулата),
олигоспермия (намален брой сперматозоиди в еякулата), астенозооспермия
(намалена или пълна липса на подвижност на сперматозоидите) и др. Липсата на
един тестис не била опасна за общото здравословно състояние на човека. Липсата
на един тестис и тестикуларна дисфункция можело да доведе до изоставане във
физическото развитие на човека, особено когато това се било случило в
пубертета. Поставянето на тестикуларен имплант не била задължителна оперативна
интервенция. Тестикуларния имплант бил желателен и необходим в случаите на
психо- емоционални нарушения, появили се в следствие липсата на единия тестис.
Общата симптоматика при торзия на тестиса не била изключително специфична само
за него. Тя била налична в различна степен при всички заболявания, включващи се
в синдрома на „острия скротум“ като: орхит, орхиепидидимит, епидидимит, торзия
на тестикуларен апендикс и др. Тази симптоматика можело да е налична и при
други заболявания като заклещена ингвиноскротална херния, травми, тумори на
тестиса и др., но всички те били хирургични заболявания. Според вещите лица
торзиото на тестиса на Х.Х. е настъпило в 2:00 часа на 11.08.2016 г. Точното
съобщаване на времето на настъпването на торзиото било типично при тези
пациенти, защото болката било много силна (исхемична), а повръщането било
рефлекторно. Възможно било съобщения от родителите час 23:00 часа на 10.08.2016
г. - за лек дискомфорт в областта на десния тестис на сина им, да е бил свързан
с продроми на торзията и провокиращи моменти (нискостепенно усукване по
надлъжната ос под 90 градуса без нарушения на кръвоснабдяването, или претърпяна
лека травма през деня в слабинната област), но самата пълна торзия на 360
градуса настъпила в 2:00 часа на 11.08.2016 година. Торзиото на Х.Х. настъпило
около 30 минути преди началото на прегледа, осъществен около 2 часа и 30 минута
на 11.08.2016 г. Трудно било да се каже еднозначно. Обикновено се приемало за
начало на заболяването - началото на силната болка в тестиса. Обикновено
завъртането не било едномоментен акт. Ето защо тъпите болки в корема и скротума
преди острото начало в 2:00 ч. можело да се обяснят със започващото торквиране
на семенната връв. Първите обективни признаци и симптоми на заболяването
„торзио на тестиса“ се появявали веднага след настъпване на състоянието - оток
на тестиса, висок стоеж на тестиса, изчезване на кремастерния рефлекс, силна
болка при палпация. Първите оплаквания се появявали веднага след настъпване на
състоянието - силна постоянна болка в съответния хемискротум, ирадиация на
болката към хомолатералната ингвинална област и долна част на корема.
Записаната анамнеза и данни от обективния преглед в амбулаторен лист №
1441/11.08.2016 г. на д-р М.Й. не насочвали категорично към диагнозата торзио
на десен тестис. В първите минути и до 1-я час било възможно да няма външни
белези по тестиса, промени по съответния хемискротум, освен повдигане (по-висок
стоеж) на съответната скротална половина заради повдигнатия тестис от
усукването и скъсяването на фуникулус сперматикус (семенна връв). Така, че било
възможно да има торзия на тестиса и да липсват външни промени по скротума в първите
минута и до първия час от заболяването. Торзията на левия тестис била по-честа,
отколкото на десния, като причините за това били: по-нисък стоеж на левия
тестис и от там по-дълъг фуникулус сперматикус и по-голяма подвижност. Не било
задължително, но било препоръчително при наличие на ехограф с доплер функция да
се регистрира състоянието на кръвоснабдяване на засегнатия тестис.
От събраните по делото гласни доказателства/свидетелските
показания на бащата и бабата на детето/ се установява, че Х.Х. е изпитвал силна
и остра болка от 02:00 ч. на 11.08.2016 г. до момента на влизането на
семейството в гр.С.З. на път за У.П.Д.С.К.“ АД. Детето вървяло разкрачено и се
налагало да носи широки панталони, за да не се докосват те в областта на
тестисите. След загубата на десния тестис Х. получил комплекси, не разрешавал
да се говори на тази тема; чувствал се некомфортно, притеснявал се от ходене на
плаж и се смущавал да се съблича по бански, страхувал се другарчетата му да не
научат; в училище бил освободен от физическо възпитание, не желаел да излиза,
да играе навън и да кара колело. С родителите си обсъждал евентуална операция
за поставяне на имплант, за да има самочувствие и да се чувства по-спокоен.
С жалба до Директора на РЗОК
- С.З., родителите на Х.Х. са сигнализирали за процесния случай, с искане да
бъде извършена проверка.
С писмо с изх. № 94-01-63/09.09.2016 г. РЗОК - С.З. е
уведомила жалбоподателите, че при извършената проверка са били изискани и
разгледани всички съставени от д-р М.Й. медицински документи. Издаденият
амбулаторен лист не бил изготвен съгласно реквизитите и стандарта, липсвал
подпис на пациента/родителя, поради което било установено, че д-р Й. нарушила
установените изисквания за работа с медицинска документация. Предвид
обстоятелството, че описаното от д-р Й. в обяснението й и изготвения за
прегледа амбулаторен лист обективно състояние и диагноза били различни от
епикризата от У.П.Д.С.К.“ АД, жалбата била изпратена с писмо с изх. №
12-00-33/09.09.2016 г. в Изпълнителна агенция „Медицински одит“, гр. С.за
произнасяне по компетентност.
С писмо с изх. № МО
05-459-2/08.11.2016 г. Изпълнителна агенция „Медицински одит“ е информирала
родителите на ищеца, че при извършената проверка са били констатирани нарушения
на диагностично-лечебния процес, осъществен от д-р М.Й., дежурен лекар на
10/11.08.2016 г. в дежурен кабинет за оказване на неотложна медицинска помощ
към ДКЦ „П. К.“ на 11.08.2016 г., за което следвало да бъде образувано
административно-наказателно производство, съгласно правомощията на Изпълнителна
агенция „Медицински одит“.
С писмо с изх. № МО
05-459-4/12.12.2016 г., Изпълнителна агенция „Медицински одит“ е информирала
родителите на ищеца, че от наличната медицинска документация било видно, че
заболяването не било диагностицирано своевременно, случаят не бил изяснен,
представлявал диференциално-диагностичен проблем. Не били предприети действия
за диагностичното му уточняване (консултация с хирург и/или уролог), извършване
на клинико-лабораторни, инструментални и образни изследвания, насочване на
пациента към лечебно заведение за получаване на специализирана болнична помощ.
Д-р М.Й. подценила оплакванията, провела симптоматично лечение, при което
болестното състояние на детето се задълбочило. Видно от изложеното било
нарушено правото на пациента за достъпна медицинска помощ, която се
осъществявала при прилагане принципите за своевременност, достатъчност и
качество на оказваната медицинска помощ. За проведения диагностично-лечебен
процес на Х.Ю.Х. започнало административно-наказателно производство срещу д-р М.Й.И.,
дежурен лекар на 10/11.08.2016 г. в дежурен кабинет на ДКЦ „П. К.“ ЕООД.
От Констативен протокол № КП
27-406/21.10.2016 г. на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ се установява,
че е била извършена проверка в У.П.Д.С.К.“ АД, гр. С.З.. Проверката установила, че се касае за детето Х.Х.,
на 13 години, прието в болницата с болки в десния тестис, без увреждане на други
органи и системи. Извършени били преглед и консултации, назначени изследвания.
Приложени били консервативно и оперативно лечение. Диагнозата от
хистопатологичното изследване подкрепяла поставената клинична диагноза.
Проведените диагностично-терапевтични мероприятия при пациента били в
съответствие с поставената диагноза и клинична картина.
С акт за установяване на административно нарушение № А
27-408/02.11.2016 г., от главен инспектор в Изпълнителна агенция „Медицински
одит“ са били установени допуснатите от д-р М.Й. административни нарушения :
подценяване оплакванията на детето, не предприемане на действия за диагностично
уточняване на състоянието му, провеждане на симптоматично лечение, при което
болестното състояние на детето се задълбочило. Прието е, че с тези си действия
д-р М.Й. е нарушила изискванията на чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето,
съгласно който: „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при
прилагане на следните принципи: „своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ“, в частта
„достатъчност“, като нарушението е било извършено спрямо пациента Х.Ю.Х..
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение и било издадено наказателно
постановление № НП 27- 408/22.12.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински одит“, което на д-р М.Й.И.
е била наложена глоба в размер на 300,00 лева.
По
жалба на д-р М.Й.И. е било образувано а.н.д. № 175/2017 г. по описа на К.
районен съд, в което с решение № 380/13.09.2017 г. наказателното постановление
е било отменено.
С решение
№ 29/01.03.2018 г., постановено по к.а.н.д. № 471/2017 г. по описа на
Старозагорски административен съд е било отменено решението на К.я районен съд
и е било потвърдено издаденото от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински одит“ наказателно постановление.
Въз
основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Въззивните жалби са
редовни, т.к. отговарят на законовите изисквания за съдържание, и са допустими,
т.к. всяка от тях е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, в предвидения в
закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си въззивният съд намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно,
по следните съображения:
Разпоредбата на чл.49 от ЗЗД предвижда отговорност при
деликт и за лицето, което е възложило работата на делинквента, при или по повод
изпълнението на която, последният е причинил другиму вреди.
Предвид задължителните указания за приложението на
закона, дадени с ППВС № 9/28.12.1966 г., за да е налице хипотезата на
причиняване на вредите при изпълнение на възложената работа, следва деянието,
което причинява вредоносния резултат, да съставлява обичайно изпълнение на
трудовата функция или служебните задължения на делинквента.
За да бъде реализирана отговорността на възложителя по
чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на пряка връзка между изпълнението на
работата и вредоносните действия.
По делото безспорно се установи, че ДКЦ „П. К.“ ЕООД е
регистрирано лечебно заведение, което по силата на договор за възлагане е
възложило на д-р М.Й.И. извършването на здравни
услуги, считано от 01.04.2016 г. както следва: обслужване на „Дежурен кабинет“
към ДКЦ „П. К.“ ЕООД, изразяващо се в оказване на медицинска помощ на здравноосигурени
лица, между 20:00 часа вечерта и 8:00 часа сутринта през работните дни и
денонощно през почивните и празнични дни по утвърден от управителя на ДКЦ „П. К.“
ЕООД график; оформяне на съпътстваща дейността медицинска документация.
Установено е също така, че на 11.08.2016 г. по време
на дежурство на д-р М.Й.И. в дежурния кабинет същата е била посетена от Х.Ю.Х.,
придружаван от своя баща.
Пациентът се е оплаквал от болки в десния тестис и в
ниската част на корема, съпроводени с повръщане.
От събраните по делото доказателства се установява, че
при изпълнение на служебните си задължения д-р М.Й.И. не е изпълнила същите в
пълен обем, като не е положила дължимата грижа за снемането на пълна анамнеза,
а оттам и за уточняване на диагнозата, в това число и чрез насочване за консултация със специалист.
Доказано е, че при извършения преглед на Х.Х. д-р И. е
била уведомена за наличието на болка в десния тестис на детето, но не е
извършила преглед чрез оглед и палпация на тестисите и корема на пациента.
В тази връзка въззивният съд не възприема възраженията
на въззивниците, т.к. се установи, че при извършване на първичен медицински
преглед не се извършва преглед на тестисите, освен ако пациента няма оплаквания
във връзка с тях, а извършването на такъв преглед е отразено в издадения от д-р И. амбулаторен
лист.
По отношение на начина, по който е бил извършен
прегледа на тестисите и корема въззивният съд дава вяра на показанията на
бащата на ищеца, т.к. макар и същия да се явява заинтересован от изхода на
делото, не са налице други доказателства, които да ги опровергават, в това
число и обясненията на д-р И., която не
сочи да е извършила преглед на корема и тестисите на детето чрез палпация.
Именно неизвършването на преглед чрез палпация е
попречило на д-р И. и при липсата на
видими външни белези да се насочи към диагнозата „торзио на десен тестис“, а
оттам и към насочването на пациента за консултация със специалист –детски
хирург или уролог.
Това е така, т.к. от заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установи, че посредством преглед чрез палпация
биха се установили част от характерните симптоми за това заболяване – силна
болка, по-висок стоеж на тестиса, неестествено разположение спрямо оста, липса
на крематестерен рефлекс, което от своя страна би насочило лекаря към
възможната диагноза.
Установено е, че д-р М.Й.И. е лекар с придобита
специалност „Вътрешни болести“, и като такъв е следвало да познава симптомите
на заболяването „торзио на тестиса“, като при наличието на съмнение за такова
заболяване своевременно е следвало да насочи пациента към спешна консултация с
уролог или хирург, с оглед нуждата от спешна оперативна интервенция.
Недооценяването на данните от снетата анамнеза,
съчетано с некачествено и недостатъчно извършения преглед на пациента, са
станали причина лекарят да се насочи към погрешна диагноза – ОВИ /остра вирусна
инфекция/, което пък е довело до значително закъснялото уточняване на
действителната диагноза на заболяването на Х.Х., обусловило от своя страна и
закъснялата оперативна интервенция, при която е била констатирана некроза на
десния тестис на детето и същия е бил оперативно отстранен.
Като неоснователно въззивният съд намира възражението
на въззивниците, че д-р М.И. не е имала право да насочи пациента към
консултация със специалист, т.к. съгласно нормативната уредба лекарите в
„дежурен кабинет“ не работят с направления за консултация със специалист.
Действително съгласно действалата Наредба №
2/25.03.2016 г. за определяне на основния пакет на здравни дейности, гарантиран
от бюджета на НЗОК, дежурните кабинети извършват диагностично-лечебни дейности,
при които не работят с медицинско направление за консултация или провеждане на
съвместно лечение и направление за медико-диагностична дейност.
Съгласно заключението на вещите лица обаче при
съмнение за вече възникнало заболяване „торзио на тестиса“ добрата медицинска
практика изисква лекарят да насочи пациента, поради необходимостта от спешна
консултация със специалист –хирург или уролог.
Обстоятелството, че тази дейност не е гарантирана от
бюджета на НЗОК е без правно значение към поведение на лекаря, съответстващо на
добрата медицинска практика.
С посоченото по – горе в мотивите свое бездействие д-р
М.Й.И. е нарушила своите задължения по чл.81, ал.2 т.1 от Закона за здравето за
предоставяне на качествена медицинска помощ в съответствие с принципите за
своевременност, достатъчност и качество, основа на утвърдените медицински
практики и правилата на добра медицинска практика на съсловната организация на
лекарите.
Съгласно Наредба № 28/01.07.2010 г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Вътрешни болести“ и Наредба № 7/03.11.2016 г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“ д-р И. е имала задължението да
разпознава и диагностира заболяванията при децата, като при липсата на
притежавана клинична специалност да консултира с други специалисти.
Съгласно Общите правила за добра медицинска практика
на лекарите в България е имала задължение да действа своевременно и
компетентно, като извърши адекватна преценка на състоянието на пациента и при
необходимост да пренасочи пациента към друг лекар, ако това се налага.
В случая д-р М.Й.И. е нарушила тези свои задължения,
т.к. не е оценила правилно получената информация от снетата от пациента
анамнеза и не е извършила качествен и достатъчен преглед на тестисите и долната
част на корема чрез палпация, поради което не е диагностирала правилно
състоянието на Х.Х. и не е предприела необходимите действия за установяване на
диагнозата на заболяването му чрез насочване за консултация със специалист
–детски хирург или уролог.
По този начин тя е възпрепятствала навременното провеждане на оперативното
лечение на заболяването на детето, което от своя страна е довело до загубата на
орган / хемикастрация на десен тестис/.
Съдът намира, че между посоченото противоправно
поведение на д-р М.Й.И. е налице пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка, т.к. от доказателствата по делото се
установява, че „торзиото“ на тестиса на Х.Х. е настъпило около 2:00 ч. на
11.08.2016 г., а при извършената в 12:00 ч. операция е било установено
завъртане на семенната връв на 320 градуса.
Според заключението на вещите лица е било възможно при
поставена точна диагноза до 24-я час от получаването на първите симптоми
органът да бъде спасен, в зависимост от степента на усукване на семенната връв,
като до 6-я час от органът е щял да бъде спасен.
Ранното поставяне на диагнозата обуславя по-ранното
провеждане на оперативното лечение и шансовете за благоприятен изход от
заболяването, а от своя страна късното поставяне на диагноза обуславя по-висока
степен на тестикуларното торзио, а оттам и настъпването на некроза на тестиса.
Според въззивният съд ако д-р М.Й.И. бе изпълнила
своевременно, достатъчно и качествено своите задължения и бе насочила пациента
за консултация със специалист, оперативното лечение на детето би се случило във
времевия диапазон, позволяващ спасяването на органа му.
Ето защо приема, че загубата на десния тестис от
страна на Х.Ю.Х. в случая се явява пряк резултат от противоправното поведение
на лекаря.
В случая това поведение е и виновно, тъй като не бе
оборена презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД за вина на делинквента.
От събраните по делото доказателства са установени
претендираните от Х.Ю.Х. неимуществени
вреди.
Доказано е, че детето е изпитвало силни болки в
областта на слабините за периода от 02:00 ч. до провеждането на оперативното му
лечение в 12:00 ч., а несъмнено е изпитвало болки и в периода на
постоперативното му възстановяване.
Доказано е също така, че загубата на органа му е
причинила значителна психологическа травма, която не е отшумяла и понастоящем.
Като съобрази, че иска е предявен като частичен и
размера на претендираните с него неимуществени вреди, съдът намира, че обезщетението правилно е
било определено от първоинстанционния съд в размер на 10 000,00 лв.
За неоснователни съдът намира възраженията на
въззивниците, че поведението на родителите на Х.Х. е довело до причиняването на
вредите, респективно с него те са съпричинили за настъпването им.
Според настоящият съдебен състав в конкретният случай
родителите на Х.Х. са действали напълно адекватно, като при установеното
наличие на здравословен проблем на сина си са потърсили медицинска помощ в
„дежурния кабинет“ на ДКЦ „П.-К.“ ЕООД.
От тяхна страна не е налице забавяне в случай, т.к.
сериозните индикации за здравословен проблем Х. е получил около 02:00 ч. на
11.08.2016 г. и веднага е бил заведен на лекар.
Обстоятелството, че второ лекарско мнение са потърсили
едва на сутринта около 08:00 ч. не може да се тълкува като немарливо изпълнение
на родителските им задължения, т.к. съгласно заключението на д-р И. детето не е
страдало от заболяване, което да е изисквало незабавно лечение.
След проведеният при личния лекар на детето преглед
бащата е направил всичко зависещо по най-бързия начин сина му да бъде прегледан
от специалист, а в последствие – да бъде транспортиран до болницата в гр.С.З.
за оперативно лечение.
Не е налице необосновано забавяне по вина на
родителите, което да е довело до по-късно провеждане на оперативното лечение, а
оттам и да съставлява причина за настъпилата загуба на орган от страна на Х.Х..
Тъй като по делото бе установено, че със своето
противоправно бездействие д-р М.Й.И. е станала причина за претърпените от Х.Ю.Х.
вреди, а деликта е настъпил при изпълнението на служебните й задължения като
дежурен лекар в „дежурния кабинет“ към ДКЦ „П. К.“ ЕООД, то и основанията за
реализиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на лечебното заведение
са налице.
Ето защо предявеният иск се явява основателен и
доказан, ако такъв следва да бъде уважен до претендирания размер на
обезщетението от 10 000,00 лв., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на увредата – 11.08.2016 г. до окончателно изплащане на
сумата.
Поради съвпадане на направените от настоящата съдебна
инстанция правни изводи за основателност на исковата претенция с направените от
КРС правни изводи, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемият Х.Ю.Х. има право
на разноски, като с оглед на представените доказателства за платено адвокатско
възнаграждение от 930,00 лв., ДКЦ „П. К.“
ЕООД следва да бъде осъдено да му заплати посочената сума за разноски в
настоящото производство.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во от ГПК Старозагорски окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 272/25.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 772/2018 г. по
описа на К. районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ДКЦ „П.-К.“ ЕООД, ЕИК № *** със седалище и адрес на
управление: гр.К., ул.“****, представлявано от законния си представител д-р П.И.Л.–
управител да заплати на Х.Ю.Х., ЕГН – **********,
действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител Ю.Х.Х., ЕГН
– **********, и двамата с адрес: гр.К., кв.“*****сумата от 930,00 лв./ деветстотин и тридесет лева / - съдебно-деловодни разноски
пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.