О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер: …16……. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 17.01. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : А. ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ………………………
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. ч. гр. д . № 26 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е въззивно , по реда на чл. 274 и сл.
от ГПК - за въззивен контрол по отношение
определение на районния съд .
І.
Развитие на съдебното производство.
С Определение № 3384/ 18.11.2019г. на
районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 4145/ 2019г. по
описа на същия съд , е върната исковата
молба и е прекратено производството по делото по отношение на предявените при
условията на евентуалност осъдителни искове .
Против определението на районния съд е постъпила
частна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление на дейността,
гр. София , бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт , ет.
2, офис 4 , подадена чрез
пълномощника на страната. В частната
жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановения
съдебен акт . Искането е да се отмени прекратителното определение и делото да се
върне на първоинстанционния съд с указания за продължаване на
съдопроизводствените действия и по отношение на евентуално предявените искове .
ІІ. Правни изводи .
Частната
жалба е процесуално допустима.
Частната
жалба изхожда от активно легитимирана
страна в съдебното производство (
ищец в исковото производство ) .
Частната
жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Частната
жалба е насочена против съдебен акт, който подлежи на съдебен
контрол (чл.130 от ГПК ).
Разгледана
по същество частната жалба е основателна .
От
съдържанието на исковата молба се установява ,че районния съд е сезиран с
положителен установителен иск по чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК
за установяване съществуването на вземания против ответника присъдени в заповедното производство по чл.
410 от ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба ищеца е посочил ,че
вземанията на ищцовото дружеството произтичат от сключен договор за потребителски паричен
кредит с дата 14. 03. 2017г.
Посочено
е ,че по този договор ответника е неизправна страна,като е погасил само част
от вноските по погасителния план.
Посочено е ,че крайния срок на договора е
14. 03. 2020г. В исковата молба кредитора се е позовал на предсрочна
изискуемост на вземането , която е обявена на длъжника на
27. 03 2019г. ,преди подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадена в съда на 02. 07. 2019г.
При условията на евентуалност ищеца
е предявил осъдителен иск за същите вземания, които са предмет на
установителния иск. Предявяването на осъдителния иск
е мотивирано в исковата молба с
обстоятелството , ако съдът не приеме надлежното уведомяване на длъжника за предсрочната
изискуемост на вземането преди подаване на заявлението . Твърди се ,че при това
положение следва да се приеме ,че длъжника е уведомен за предсрочната изискуемост
на вземането с получаване на препис от
исковата молба и приложенията към
нея.
В
обжалваното определение
районния съд е приел,че предявения при условията на евентуалност осъдителен иск
е процесуално недопустим поради липсата
на правен интерес от предявяването му.
Изводът
на съда е мотивиран с разрешенията
дадени в ТР. № 8/ 2017г. от 02. 04. 2019г. на ОСГТК на ВКС.
Изводите на районния съд са
правилни ,тъй като са съобразени със задължителните указания, дадени в
цитираното ТР. № 8/ 2017г. от 02. 04. 2019г. на ОСГТК на ВКС.
В
т. 18
на ТР № 4/ 18. 06. 2014г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на
заповедното производство е прието ,че при предявен иск по чл. 422 от ГПК ,ако
вземането на кредитора произтича от
договор за банков кредит и
кредитора се позовава на предсрочна изискуемост на вземането, иска ще
бъде основателен , ако предсрочната
изискуемост е обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Приема се ,че предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора за
предсрочната изискуемост.
Съдебната
практика на ВКС еднозначно приема ,че разрешенията дадени в т.18 на ТР № 4/ 18.
06. 2014г. на ОСГТК на ВКС и въобще
разрешенията на ВКС по въпросите на заповедното и исковото производство по
чл.422 от ГПК следва да се прилагат и
за договорите за потребителски кредити, като
разновидност на договора за банков кредит.
В
съдебната практика на ВКС, постановена
по реда на чл. 290 от ГПК, (
виж Р. № 139/ 05. 11. 2014г. по т. д. № 57/2012г. на І-во т. отд. на ВКС; Р. №
161/ 08. 02. 2016г. по т. д. № 1153/2014г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС; Р. № 77/
10. 05. 2016г. по т. д. № 3247/2014г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС; Р. № 114/ 07. 09.
2016г. по т. д. № 362/2015г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС;) се приема ,че при исковете по чл. 422 от ГПК
е възможно да се установи ,че
предсрочната изискуемост на вземането не е обявена на длъжника преди подаване
на заявлението . Няма пречка предсрочната изискуемост да бъде обявена на длъжника
след подаване на заявлението- в хода на заповедното производство , с връчване
на препис от исковата молба или в хода на исковото производство . Това обаче
има за последица настъпване на изискуемостта към този момент. Приема се ,че при
тази хипотеза иска по чл. 422 от ГПК
следва да се отхвърли ,като неоснователен , тъй като се променя
основанието , от което произтича вземането , което е недопустимо в
производството по чл. 422 от ГПК. Приема се ,че при този вид искова
защита не може да се приложи разпоредбата
на чл. 235 ал.3 от ГПК ,като се зачетат правните последици на обявената
по-късно
предсрочна
изискуемост. Приема се ,че в този случай за кредитора съществува възможността
да предяви вземането си чрез осъдителен
иск или да подаде ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Ръководейки
се от тази съдебна практика, в случаите , когато кредитора има съмнения относно
това дали съда ще приеме валидно възникнала предсрочна изискуемост преди
подаване на заявлението, ищците предявяват
и евентуален осъдителен иск ,
обективно съединен с установителния иск по чл. 422 от ГПК. Искането ,
което се прави е при отхвърляне на иска по чл. 422 от ГПК , поради недоказана
предсрочна изискуемост на вземането,съдът да разгледа при условията на евентуалност
предявения осъдителен иск,като се зачете правното действие на предсрочната
изискуемост, която е обявена на длъжника
след подаване на заявлението. Настоящият казус е точно такъв.
В ТР.
№ 8/ 2017г. от 02. 04. 2019г. на ОСГТК на ВКС посочената съдебна
практика е променена .
В
мотивите на ТР се приема ,че предсрочната
изискуемост няма отношение към
основанието, от което произтича
вземането на кредитора. Както в заповедното ,така и в исковото производство
по чл.422 от ГПК основанието на вземането е едно и също – договора за кредит.Прието
е ,че предсрочната изискуемост има значение единствено за размера на вземането . Приема се ,че при исковата защита
по чл.422 от ГПК, дори да се установи ,че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението, съдът ,на основание чл.
235 ал.3 от ГПК , следва да вземе предвид вноските с настъпил падеж към датата
на формиране на СПН на решението . При настъпил краен падеж на вземането ,това
също следва да се вземе предвид от съда .Приема се ,че въпроса за предсрочната
изискуемост е без правно значение по отношение на вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на СПН на
решението.
При
това разрешение на повдигнатия правен въпрос, очевидно е ,че предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск е лишен от правен интерес. Това е
така,тъй като въпроса за предсрочната изискуемост няма значение за вноските ,
които са с настъпил падеж към датата на постановяване на съдебното решение. Тези
вноски ще бъдат присъдени по установителния иск по чл.422 от ГПК , поради което
разглеждането на осъдителния иск за същите вноски е безпредметно .
В цитираното ТР обаче не е даден
отговор на въпроса за вноските , които са с ненастъпил падеж към
датата на постановяване на съдебното решение,при положение ,че предсрочната
изискуемост не е обявена на длъжника пред подаване на заявлението ,а е обявена
след това?
На
първо място , следва да се отбележи ,че
при тази хипотеза установителния иск по чл. 422 от ГПК е процесуално недопустим
и следва да се остави без разглеждане , тъй
като се променя основанието, на което е издадена заповедта. Не се променя основанието на вземането , тъй
като то е едно и също, а именно – договора за потребителски кредит. Променя се
основанието ,на което е издадена заповедта , тъй като заповедта е издадена
поради настъпила предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението , каквато
не се твърди в исковата молба и няма да се установи в съдебното производство .
Настоящият
съдебен състав счита ,че по отношение на тези вноски кредитора следва да предяви осъдителен иск , който може да бъде съединен с установителния иск по
чл. 422 от ГПК , но не при условията на евентуалност на искането , а при
условията на чл.210 ал. 1 от ГПК. Това
разрешение е дадено и в т. 11б на ТР № 4/ 18. 06. 2014г. на ОСГТК на ВКС по
въпросите на заповедното производство.
С
оглед на посоченото разрешение въззивната
инстанция счита за неправилен извода на
районния съд за това ,че осъдителния иск
е недопустим и по отношение на вноските с ненастъпил падеж към датата на
постановяване на съдебното решение.
Правилното
разрешаване на въпроса за процесуалната допустимост на този иск е изисквало
районния съд да остави исковата молба „без
движение“, на основание чл. 129 ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 127 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ГПК, като се дадат
указания на страната да изложи
обстоятелства и да направи валидно искане по отношение на вноските с ненастъпил
падеж ,предмет на осъдителната претенция . По
отношение на тези вноски осъдителната
претенция не е процесуално недопустима.
В
тази връзка следва да се отбележи ,че
съгласно т. 2 на ТР. № 8/ 2017г. от 02. 04. 2019г. на ОСГТК на ВКС ,разграничаването
на вноските с настъпил и с ненастъпил падеж
в заявлението и в исковата молба по чл. 422 от ГПК не е условие за
редовност на исковата молба . В конкретния
казус обаче това е наложително,поради факта, че осъдителната претенция има за
предмет не само падежиралите вноски , но и вноските с ненастъпил падеж към датата
на постановяване на съдебното решение.
Предвид
на гореизложеното и на основание чл. 278
от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
О
П Р
Е Д Е
Л И
ОТМЕНЯВА Определение № 3384/
18.11.2019г. на
районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 4145/ 2019г. по описа на
същия съд , с което е върната исковата
молба и е прекратено производството по делото по отношение на предявените при
условията на евентуалност осъдителни искове .
ВРЪЩА гр. д.№ 4145/2019г. на районен съд Пазарджик за
продължаване на процесуалните действия по отношение на предявения
осъдителен иск и спазване на указанията ,дадени в мотивите на
настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :