Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 04. 10. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети
септември през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 3931
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от Б.Д.Я. *** против И.Х.Г. от с. гр. В молбата се твърди,
че на 19. 03. 2011 год. между страните е бил сключен договор за заем с нотариална
заверка на подписите, по силата на който ищецът е предоставил в заем на
ответника сумата от 3 000 лв. срещу задължение за връщането й до 20. 03.
2012 год. Твърди се, че ответникът не е върнал заетата сума на падежа, поради
което на 13. 10. 2016 год. ищецът е подал в Плевенския районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и е било образувано ч. гр.
дело № 7647/ 2016 год. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение № 4851/ 14. 10. 2016 год. и е издал в полза на ищеца
изпълнителен лист. Твърди се, че в законоустановения срок срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение е постъпило възражение от ответника, което
обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. В заключение
ищецът моли съда да признае за установено вземането му срещу ответника за
процесната сума от
3 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 13. 10. 2016 год. до окончателното изплащане
на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът И.Х.Г. *** ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7647/
2016 год. по описа на Плевенския районен съд, който следва да бъде разрешен в
настоящото исково производство.
Разгледан по същество, предявеният положителен
установителен иск е основателен. Вземането на ищеца произтича
от сключения договор за заем на парични суми с нотариална заверка на
подписите рег. № 1667/
19. 03. 2011 год. на нотариус П.Ц. с район на действие Плевенския
районен съд. По силата на този договор заемополучателят И.Х.Г. се е задължил да върне
на заемодателя Б.Д.Я. сумата от 3 000 лв.
до датата на падежа- 20. 03. 2012 год. С отговора на исковата молба ответникът
е оспорил автентичността на подписа за заемополучател в горепосочения договор
за заем, който се явява частен диспозитивен документ. От заключението по
назначената съдебно- графическа експертиза обаче се установява по безспорен и
категоричен начин, че подписът за заемополучател в процесния договор е именно
на ответника. Следователно цитираният по- горе договор за заем е истински
документ, същият отговаря на всички изисквания на чл. 240 и сл. от ЗЗД, действителен
е и е породил целените с неговото сключване правни последици.
В хода на съдебното дирене ответникът не е ангажирал
никакви писмени доказателства, от които да се установява, че основното му задължение
като заемател по процесния договор- да върне получените парични средства на
падежа- е било изпълнено. Несъстоятелно е направеното от ответника в отговора
на исковата молба възражение, че задължението му било погасено по давност. Съгласно
разпоредбите на чл. 110 и чл. 114 от ЗЗД вземането за заем се погасява с
петгодишна давност, която почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В конкретния случай падежът на задължението е 20. 03. 2012 год. и от този
момент изискуемостта на същото е настъпила. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение срещу ответника е постъпило в съда на 13. 10. 2016 год., като от
тази дата следва да се счита, че е предявен и установителният иск по чл. 422
във вр. с чл. 415 от ГПК, който прекъсва давността /срв. разясненията, дадени в
т. 14 на тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 год., ОСГТК/, т. е.
кредиторът е спазил установения в закона петгодишен срок за претендиране на
вземането си.
С оглед на горните обстоятелства следва да се приеме, че
съществува вземане в полза на ищеца Б.Д.Я. срещу ответника И.Х.Г.
за сумата от 3 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
13. 10. 2016 год. до окончателното изплащане на сумата. Горното обуславя основателността на предявения иск и налага пълното му
уважаване.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни
разноски в заповедното производство в размер на 60 лв., както и направените
деловодни разноски в исковото производство в същия размер.
По тези съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.Х.Г. ***, ЕГН **********,
че същият дължи на ищеца Б.Д.Я. ***, ЕГН **********, сумата 3 000 лв., представляваща главница по договор за заем на парични
суми с нотариална заверка на подписите рег. № 1667/ 19. 03. 2011 год. на
нотариус П.Ц. с район на действие Плевенския районен съд, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13. 10.
2016 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.Х.Г. ***, ЕГН **********, да заплати на Б.Д.Я. ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в
заповедното производство в размер на 60 лв.
ОСЪЖДА И.Х.Г. ***, ЕГН **********, да заплати на Б.Д.Я. ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в
исковото производство в размер на 60 лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: