Определение по дело №867/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 36
Дата: 8 януари 2020 г.
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20191700500867
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

36

Гр. Перник  08.01.2020 г.

 Пернишкият окръжен съд в закрито съдебно заседание на 08.01.2020г., в следния състав:

 

Председател: Методи Величков

        Членове: Димитър Ковачев

                        Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно частно гражданско дело № 867 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК. Образувано е по депозирано от Ф.З.К. *** чрез адвокат Р.П. възражение вх. N. 30356/28.10.2019г. против Заповед N. 837/24.02.2015г. за изпълнение на парично задължение, издадена по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 933/2015г. на Пернишки районен съд.

С възражението се твърди наличието на основанията по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК-ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение поради нарушаване правилата на чл. 47 от ГПК, подробно обосновано във възражението- адреса ѝ бил различен много преди заповедното дело и била лишена от възможност да оспори вземането.

Твърди, че за издадената заповед за изпълнение е узнала на 20.10.2019г, когато ѝ било връчено съобщение от ЧСИ У.Д. по изп.д. 1765/2016г.

Твърди, че съобщението за издадената заповед за изпълнение е прието за редовно връчено в нарушение на разпоредбите на чл. 47 ГПК. Твърди, че нарушен и чл. 47, ал. 6 ГПК – не й е назначен особен представител.

Пернишки окръжен съд въз основа на събраните в съдебното производство доказателства, намира от фактическа страна следното:

На 23.02.2015г е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК от „Топлофикация-Перник“АД, образувано е ч.гр.д. 933/2015г. на ПРС.

В заявлението като адрес на длъжника (Ф.К.)***…“.

На 24.02.2015г. ПРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение N. 837 На същата дата е разпоредено препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника. На 06.03.2015 г. е изпратено съобщение с препис от заповедта до адреса посочен в заявлението: ***.

На 20.04.2015г. съобщението е върнато в цялост с отбелязване на длъжностното лице по призоваването към РС Перник, че: „адреса е посетен на 17.03.2015г; 01.04.2015г., на 15.04.2015г. Входа на блока е заключен. Звънци няма. На оставени известия не се отзовава никой.“ На 24.04.2015г. ПРС е разпоредил връчване чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК и е указал на заявителя да предстaви справка за адреса на длъжника. На 29.04.2015г. е пратено съобщение до заявителя с указания да представи адресна справка. Същото е връчено на 11.05.2015г. на 25.05.2015г е залепено уведомление до длъжника на адреса по заявление (съгласно разпореждането от 29.04.2015г.).

На 15.05.2015г. по искане на заявителя му е издадено съдебно удостоверение за снабдяване със адресна справка от ГРАО с адреса на длъжника.

Издаденото от Община Перник два броя удостоверения (за постоянен и настоящ адрес на ф.К.) са представени от заявителя по делото с молба от 01.06.2015г. в двете удостоверения е посочен адрес на Ф.К., който е различен от този посочен в заявлението по чл. 410 ГПК, на който са били изпращани преписи от заповедта за изпълнение и е залепвано уведомлението и който адрес е в *** още от 1980 г. – като настоящ, а от 2000г. като постоянен.

На 02.06.2015г. с разпореждане върху уведомлението, залепено на 25.05.2015г. (л. 13 от заповедното дело) ПРС е счел книжата за редовно връчени на 08.06.2015г.

На 24.06.2015г с ново разпореждане е счел заповедта влязла в сила на 23.06.2015г. и разпоредил издаване на изпълнителен лист.

При така установените факти ПОС намира, че са налице основания за приемане на възражението по чл. 423 ГПК.

След като по неговите собствени указания заявителя е предоставил удостоверения за настоящ и постоянен адрес на длъжника и адреса посочен в двете удостоверения е различен от този посочен от заявителя и от дата предхождаща датата на заявлението, то съгласно чл. 47, ал. 3 от ГПК, изр. 2 съдът е бил длъжен да осъществи връчване на заповедта на адреса по двете удостоверения, който е в друг град. Вместо това ПРС е счел заповедта за връчена и влязла в сила. След като не разпоредил връчване на адреса по удостоверенията то е допуснато нарушение на чл. 47 ГПК при връчването на заповедта и тя е ненадлежно връчена по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Горното налага възражението да бъде прието и да бъде спряно изпълнението на заповедта.

За пълнота следва да се отбележи, че несъстоятелно е оплакването за неназначен особен представител. Такъв не се назначава в заповедното производство. Разпоредби на нормативни актове от по долна степен не могат да доведат до друг извод по прилагането на чл. 47, ал. 6.

Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. Въпросът за разноските по чл. 423 в случаите на прието възражение се решава от исковия съд ако се предяви иск по чл. 415 ГПК, респективно от заповедния съд с определението за обезсилване на заповедта ако не бъде предявен иск по чл. 415 ГПК.

Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

 ПРИЕМА възражението на Ф.З.К. с ЕГН: ********** срещу Заповед за изпълнение на парично задължение N. 837/24.02.2015г., издадена по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 933/2015г. на Пернишки районен съд.

СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение N. 837/24.02.2015г., издадена по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 933/2015г. на Пернишки районен съд.

Връща делото на ПРС за продължаване действията по него.

 

Определението е окончателно. Препис от него да се изпрати на ЧСИ рег. N. *** - У.Д.  по изп.д. 20168580401765. 

 

Председател:                                              Членове: 1.                                      2.