ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36
Гр. Перник 08.01.2020 г.
Пернишкият окръжен съд в закрито съдебно заседание на 08.01.2020г., в следния състав:
Председател: Методи Величков
Членове: Димитър Ковачев
Роман Николов
като разгледа докладваното от съдия
Ковачев въззивно частно гражданско дело № 867 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 423 от ГПК. Образувано е по депозирано от Ф.З.К. *** чрез
адвокат Р.П. възражение вх. N. 30356/28.10.2019г. против Заповед N. 837/24.02.2015г.
за изпълнение на парично задължение, издадена по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
933/2015г. на Пернишки районен съд.
С възражението
се твърди наличието на основанията по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК-ненадлежно
връчване на заповедта за изпълнение поради нарушаване правилата на чл. 47 от ГПК, подробно обосновано във възражението- адреса ѝ бил различен много
преди заповедното дело и била лишена от възможност да оспори вземането.
Твърди, че за
издадената заповед за изпълнение е узнала на 20.10.2019г, когато ѝ било
връчено съобщение от ЧСИ У.Д. по изп.д. 1765/2016г.
Твърди, че
съобщението за издадената заповед за изпълнение е прието за редовно връчено в
нарушение на разпоредбите на чл. 47 ГПК. Твърди, че нарушен и чл. 47, ал. 6 ГПК
– не й е назначен особен представител.
Пернишки окръжен съд въз основа на събраните в съдебното производство доказателства,
намира от фактическа страна следното:
На 23.02.2015г е депозирано
заявление по чл. 410 от ГПК от „Топлофикация-Перник“АД, образувано е ч.гр.д.
933/2015г. на ПРС.
В заявлението като адрес на
длъжника (Ф.К.)***…“.
На 24.02.2015г. ПРС е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение N.
837 На същата дата е
разпоредено препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника. На
06.03.2015 г. е изпратено съобщение с препис от заповедта до адреса посочен в
заявлението: ***.
На 20.04.2015г. съобщението е
върнато в цялост с отбелязване на длъжностното лице по призоваването към РС Перник,
че: „адреса е посетен на 17.03.2015г; 01.04.2015г., на 15.04.2015г. Входа на
блока е заключен. Звънци няма. На оставени известия не се отзовава никой.“ На 24.04.2015г. ПРС е
разпоредил връчване чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК и е указал на
заявителя да предстaви справка за адреса на
длъжника. На 29.04.2015г. е пратено съобщение до заявителя с указания да представи
адресна справка. Същото е връчено на 11.05.2015г. на 25.05.2015г е залепено
уведомление до длъжника на адреса по заявление (съгласно разпореждането от
29.04.2015г.).
На 15.05.2015г. по искане на
заявителя му е издадено съдебно удостоверение за снабдяване със адресна справка
от ГРАО с адреса на длъжника.
Издаденото от Община Перник два
броя удостоверения (за постоянен и настоящ адрес на ф.К.) са представени от
заявителя по делото с молба от 01.06.2015г. в двете удостоверения е посочен
адрес на Ф.К., който е различен от този посочен в заявлението по чл. 410 ГПК,
на който са били изпращани преписи от заповедта за изпълнение и е залепвано
уведомлението и който адрес е в *** още от 1980 г. – като настоящ, а от 2000г.
като постоянен.
На 02.06.2015г. с разпореждане
върху уведомлението, залепено на 25.05.2015г. (л. 13 от заповедното дело) ПРС е
счел книжата за редовно връчени на 08.06.2015г.
На 24.06.2015г с ново разпореждане
е счел заповедта влязла в сила на 23.06.2015г. и разпоредил издаване на
изпълнителен лист.
При така установените факти ПОС
намира, че са налице основания за приемане на възражението по чл. 423 ГПК.
След като по неговите собствени
указания заявителя е предоставил удостоверения за настоящ и постоянен адрес на
длъжника и адреса посочен в двете удостоверения е различен от този посочен от
заявителя и от дата предхождаща датата на заявлението, то съгласно чл. 47, ал.
3 от ГПК, изр. 2 съдът е бил длъжен да осъществи връчване на заповедта на
адреса по двете удостоверения, който е в друг град. Вместо това ПРС е счел
заповедта за връчена и влязла в сила. След като не разпоредил връчване на
адреса по удостоверенията то е допуснато нарушение на чл. 47 ГПК при връчването
на заповедта и тя е ненадлежно връчена по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Горното налага възражението да
бъде прието и да бъде спряно изпълнението на заповедта.
За пълнота следва да се
отбележи, че несъстоятелно е оплакването за неназначен особен представител.
Такъв не се назначава в заповедното производство. Разпоредби на нормативни
актове от по долна степен не могат да доведат до друг извод по прилагането на
чл. 47, ал. 6.
Разноски в настоящото
производство не следва да се присъждат. Въпросът за разноските по чл. 423 в
случаите на прието възражение се решава от исковия съд ако се предяви иск по
чл. 415 ГПК, респективно от заповедния съд с определението за обезсилване на
заповедта ако не бъде предявен иск по чл. 415 ГПК.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на Ф.З.К. с ЕГН: ********** срещу Заповед
за изпълнение на парично задължение N. 837/24.02.2015г., издадена по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 933/2015г. на
Пернишки районен съд.
СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение на
парично задължение N. 837/24.02.2015г.,
издадена по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 933/2015г. на Пернишки районен съд.
Връща делото на ПРС за
продължаване действията по него.
Определението е окончателно. Препис от него да се
изпрати на ЧСИ рег. N.
*** - У.Д. по изп.д. 20168580401765.
Председател: Членове: 1. 2.