№ 20215
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110153185 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от С. К. Р., ЕГН **********,
с адрес – град П, чрез адвокат К. И., тел. 0........., със съдебен адрес - грС против „Б“ ЕАД,
ЕИК ....... седалище и адрес на управление гр.С представлявано от всеки двама
Изпълнителните директори.
Ищецът твърди, че по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 71902/ 2018г. по описа на СРС-143с-в срещу него е издаден Изпълнителен лист от
21.06.2021 година, по силата на който той е задължен да плати на „Б“ ЕАД сума в общ
размер от 3901,64лв., представляваща сбор от сумите: - 1260,60лв., представляваща
главница по Договор за кредит за текущо потребление, сключен между банката и Р........... -
наследодател на ищеца („от 01.02.2017г.“ съгласно Заповедта за изпълнение), ведно със
законната лихва от 09.11.2018г. до изплащане на вземането; - такса в размер на
22,50лв.; - договорна лихва в размер на 1530,26лв. за периода от 25.09.2010г. до 08.11.2018г.
, - наказателна лихва в размер на 987,26лв. за периода от 08.01.2018г. до 08.11.2018г.,
както и разноските по заповедното производство в размер на 101,02лв.
Сочи се ,че по Изпълнителен лист от 21.06.2021г. по ч.гр.д.№ 71902/2018г. на СРС-
143с-в срещу ищеца е образувано изп.д.№ 20227530401443 по описа на ЧСИ С (Район на
действие ОС- Перник).
Твърди се след приключване на заповедното производство е вписан под №
1672/08.09.2021г. в особената книга на Софийски Районен съд отказът на С. К. Р. от
наследството, останало след смъртта на Р..........., и поради това се твърди, че ищецът не
дължи търсеното по издадения Изпълнителен лист от 21.06.2021г. по ч.гр.д.№ 71902/2018г.
на СРС- 143с-в вземане в общ размер на 3901,64лв., представляваща непогасена част от
задължение по Договор за кредит за текущо потребление, сключен между „Б“ ЕАД и
Р............
Сочи се, че ищецът не е приемал наследство, оставено от майка му, с която са били в
лоши отношения и не са поддържали типичните за майка и син взаимоотношения. Описва
1
се, че ищецът не е предприемал действията за временно управление на чуждо имущество с
охранителна цел, защото не е искал да има нищо общо с нещата на майка си.
Твърди се, че ответникът - „Б“ ЕАД, като Заявител по заповедно производство по
ч.гр.д.№ 71902/2018г. на СРС-143с-в изрично е посочил в Заявление с вх.№ 3087628/
09.11.2018г., че длъжниците по делото са наследници на кредитополучателката на банката.
Твърди се, че в тази ситуация при изричното упоменаване за качеството „наследник“
на основание чл.51, ал.1, изр.2 ЗН заповедният съд е следвало да даде срок на С. К. Р. да
заяви приема или се отказва от наследството на наследодателката си.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между С. К. Р., ЕГН **********, с адрес – град П и „Б“ ЕАД, ЕИК .......
седалище и адрес на управление гр.С представлявано от всеки двама Изпълнителните
директори, че С. К. Р., ЕГН **********, с адрес – град П не дължи на „Б“ ЕАД, ЕИК .......
седалище и адрес на управление гр.С представлявано от всеки двама Изпълнителните
директори- следните суми: -1260,60лв., представляваща главница по Договор за кредит за
текущо потребление, сключен между банката и Р..........., ведно със законната лихва от
09.11.2018г. до изплащане на вземането; - такса в размер на 22,50лв.; - договорна
лихва в размер на 1530,26лв. за периода от 25.09.2010г. до 08.11.2018г.; - наказателна
лихва в размер на 987,26лв. за периода от 08.01.2018г. до 08.11.2018г.
Прави се искане да бъде осъден ответника да заплати сторените разноски от ищеца.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок
същият е депозирал отговор на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва заявените искови претенции.
Оспорва се допустимостта на исковите претенции. Твърди се, че след като ищецът не е
депозирал възражение е следвало да предяви иск по реда на чл.424 от ГПК.
Относно основателността на иска ответникът твърди, че пред заповедния съд „Б“ АД е
индивидуализирала вземането си и Софийски районен съд е приел за основателно да издаде
заповедта за изпълнение, респ. След влизането и в сила да издаде в полза на Банката
изпълнителен лист срещу ищеца. На основание издадените документи Банката е образувала
изпълнително дело № 2081 /2021 г. при ЧСИ Уляна Димоларова, per. № 858 с район на
действие СГС като делото е преместено поради липса на компетентност на ЧСИ Стилиян
Бадев, peг.№ 753, район на действие Окръжен съд - Перник под №1443/2022г.
С оглед на горното се иска от съда да остави без разглеждане исковата претенция, а в
условията на евентуалност – да я отхвърли като неоснователна.
Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ответника.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа предявения иск и моли същият да
бъде уважен изцяло, поддържа заявените оспорвания срещу предявения насрещен иск като
неоснователен.
За ответника в съдебно заседание се е явил надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа отговора на исковата молба и оспорва исковата претенция,
като прави искане за пресъждане на разноски.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, и след анализ на
доказателствата поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 ГПК
съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
2
Не се спори и се установява, че въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК депозирано от ответната банка е било
образувано ч.гр.дело № 71902/2018 година по описа на Софийски районен съд.
Заповедният съд е уважил изцяло заявлението и е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 20.2.2019 година, която е влязла в сила и
въз основа на нея е бил издаден Изпълнителен лист на 21.6.2021 година за следните суми:
сумата от 1260,60 лева, ведно със законна лихва от 9.11.2018 г. до изплащане на вземането,
такса в размер на 22,50 лв., договорна лихва в размер на 1530,26 лв. за периода от 25.9.2010
г. до 8.11.2018 г., наказателна лихва в размер на 987,26 лв. за периода от 8.1.2018 г. до
8.11.2018 г. и 101,02 лв. разноски по делото, а именно: 76,02 лв. държавна такса и 25 лв.
възнаграждение на юрисконсулт.
Установява се, че изпълнителния лист е издаден въз основа на Определение №
20141390/17.6.2021 година, с което заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение е
връчена лично на С. Р. на 17.3.2019 година – така видно и от съобщение за връчване – лист
26 от ч.гр.дело № 71902/2018 година по описа на Софийски районен съд.
Не се спори между страните и съдът приема за доказано, че въз основа на издадения
изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20227530401443 по описа на
ЧСИ С, с район на действие района на Окръжен съд – Перник.
Доказва се, че е вписан под № 1672/08.09.2021 година в особената книга на Софийски
районен съд отказът на ищеца С. К. Р. от наследството, останало след смъртта на Р............
Доказва се, че между наследодателката на ищеца и ответника банка е бил сключен
Договор за кредит за текущо потребление, въз основа на който именно договор и е било
претендирано пред заповедния съд и издадена заповедта за изпълнение и процесния
изпълнителен лист.
По делото не са събрани доказателства, от които да се установява дали ищецът е
приемал наследството или дали е извършвал след смъртта на неговата майка – 7.9.2010
годна /видно от удостоверение за наследници, представено пред заповедния съд/, действия
по разпореждане или управление с останалото имущество в наследствената маса. Не се
установява от доказателствата по делото и да е било проведено производство по реда на
чл.51 от Закона за наследството, в което ищецът да е заявил, че приема наследството
останало след смъртта на неговата майка.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказано след анализ на
доказателствата, които са безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
Производството е образувано по заявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.439, ал.1 от ГПК.
Иска се със сила на пресъдено нещо да бъде признато за установено в
правоотношенията между ищеца и ответника, че не съществува вземане на ответника по
издаден изпълнителен лист, като претенцията се основава на факти, настъпили след
приключване на производството, по което е бил издаден изпълнителния титул, като в
конкретиката на казуса се твърди извършен отказ от наследство.
Възраженията за недопустимост на исковата претенция са неоснователни. Ищецът
мотивира твърдяния правен интерес пред местно и родово компетентния съд, поради което
искът следва да се разгледа по същество. Кредиторът е разполагал с възможността да заяви
3
възражение за унищожението на отказа в своя полза, което не е сторено.
По същество
Наследникът може да се откаже от наследството само ако преди това не го е приел.
Отказът, който е направен след като е прието наследството е нищожен. При спор дали
отказът се предхожда от мълчаливо приемане на наследството следва да се извърши
преценка, дали по своето естество извършеното преди отказа действие сочи на категорично
и безусловно намерение за приемане на наследството, тъй като е възможно действието да е
било извършено само с цел запазване на наследственото имущество.
В казуса не се установява ищецът да е имал намерение да приеме наследството,
каквото съдът не приема да се установява и от приемането на съобщението за издадената
заповед за изпълнение.
Безспорно е за съда, че извършеният отказ от наследство е такова действие, което е
извършено след приключването на заповедното производство, по което е бил издаден
процесния изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от Закона за наследството - наследниците, които
са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно
наследствените си дялове, като приемането поражда действие от откриването му.
Предпоставка за отговорността на наследника е приемането на наследството, т. е. валидно
упражнено право на наследяване от наследника на длъжника, чрез приемане. Наследникът
по закон на починало лице е само призован към наследяване, т. е. в патримониума му е
възникнало самостоятелно непритезателно субективно право на наследяване обременено,
съобразно наследствените си дялове, като приемането поражда действие от откриването му.
Наследникът по закон на починало лице може да приеме наследството на починалото лице
или да се откаже от него. За да породи правни последици, упражняването на правото на
наследяване, следва да стане по някои от предписаните в Закона за наследството начини и в
сроковете, посочени в закона. Последиците от упражненото право на наследяване, в
случаите на изявена воля за приемане, са възникване на наследственото правоприемство -
преминаването на имуществото (както правата, така и задълженията) на наследодателя към
наследника.
Ищецът е направил отказ от наследството на кредитополучателя, което се установи
несъмнено от фактическа страна. Отказът не е оспорен от ответника, не се твърди
предходно приемане на наследството чрез конклудентни действия.
Съгласно разпоредбите на чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗН приемането на наследството може да
се извърши изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на които
наследството е открито или мълчаливо с конклудентни действия. Тъй като приемането на
наследството не може да се предполага, а трябва да бъде ясно и недвусмислено установено,
за да е налице мълчаливо приемане на наследство чрез извършване на фактически или
правни действия от страна на наследника, е необходимо последните несъмнено да
обосновават намерението на същия да приеме наследството, като конклудентните действия
трябва да са такива, че да разкриват действителната воля на наследника да приеме
наследството. В настоящия случай, по делото не са представени никакви доказателства,
които да установяват такива правни и/или фактически действия.
Неоснователно е и възражението на ответника, че възраженията на ищците са
преклудирани с влизане в сила на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание – по арг. от ал. 2. В това производство е уредена защитата на длъжника след като
кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително основание, като тази защита
4
може да се основава само на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По
аналогия нормите се прилагат и по отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение,
доколкото разпоредбата на чл. 416 ГПК предвижда, че същите влизат в сила и се ползват със
стабилитет (за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.); ). В
този смисъл е Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО,
в което е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да намерят приложение и при влязла в
сила заповед за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че
съдебно дирене не е проведено.
Настоящият случай е именно такъв – ищецът въвежда възражение за недължимост на
вземането по процесната заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на факт
настъпил след влизането им в сила – валидно направен отказ от наследството.
При горните изводи съдът следва да уважи исковата претенция като доказана по
основание и размер.
По разноските:
При този изход на спора, и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се дължат
сторените съдебни разноски общо в размер на 1086,63 лева. Заявеното възражение за
прекомерност на сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съдът приема
за неоснователно с оглед цената на исковата претенция, процесуалното поведение на
адвоката, положения труд. Следва да се посочи, че претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение са в размер до минималния, поради и което същите не са прекомерни.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника разноски не се
дължат.
Мотивиран от горното, и на основание чл.439, ал.1 от ГПК, и на основание чл.78, ал.1
и ал.3 от ГПК, и на основание чл. 235 ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между С. К. Р., ЕГН
**********, с адрес – град П и „Б“ ЕАД, ЕИК ....... седалище и адрес на управление гр.С
представлявано от всеки двама Изпълнителните директори, че С. К. Р., ЕГН **********, с
адрес – град П не дължи на „Б“ ЕАД, ЕИК ....... седалище и адрес на управление гр.С
следните суми: -1260,60лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо
потребление, сключен между банката и Р..........., ведно със законната лихва от 09.11.2018г.
до изплащане на вземането; такса в размер на 22,50лв.; договорна лихва в размер на
1530,26лв. за периода от 25.09.2010г. до 08.11.2018г.; наказателна лихва в размер на
987,26лв. за периода от 08.01.2018г. до 08.11.2018г., за които е бил издаден изпълнителен
лист от 21.06.2021г. по ч.гр.д.№ 71902/2018 година по описа на Софийски районен съд и е
било образувано изпълнително дело № 20227530401443 по описа на ЧСИ С с район на
действие района на Окръжен съд – Перник.
ОСЪЖДА „Б“ ЕАД, ЕИК ....... седалище и адрес на управление гр.С да заплати на С.
К. Р., ЕГН **********, с адрес – град П сторените по гр.дело № 53185/2022 година по описа
на Софийски районен съд разноски в общ размер на 1086,63 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6