О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..………./……..……….2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен
съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на единадесети март през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
частно въззивно
гражданско дело № 739 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, изр.
2-ро от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с
вх. № 15693/24.02.2020 г., депозирана от Ю.А.А., ЕГН **********,
действаща чрез адв. Д.К.,***, против
Определение № 2558/12.02.2020 г., постановено по гр. д. № 256 по описа за 2020
г. на РС-Варна, ГО, 10-ти съдебен състав, с което, на основание чл. 130 от ГПК,
е прекратено производството по гр. д. № 256/2020 г. на РС-Варна, в частта по исканията, посочени в т. 3
и т. 4 от петитумната част на сезиралата съда молба,
а именно – гражданският съд по чл. 106, ал. 8 от СК да се разпореди какво
отбелязване следва да се извърши в акта за раждане и в регистъра на населението
след решението и какво следва да е вписването в графа „баща“ в новия акт за
раждане.
В частната жалба се навеждат
подробни доводи за неправилността на изводите на РС-Варна досежно
липсата на компетентност граждански съд да се произнесе по посочените по-горе
искания, обективирани в молбата с вх. № 2201 от
10.01.2020 г. Моли се за отмяна на атакувания прекратителен съдебен акт. Сочи се, че при прекратяване на пълното осиновяване по взаимно
съгласие законодателят не е уредил с изрична норма възстановяването на връзката
на осиновения с роднините му по произход, поради което е необходимо изрично
произнасяне по процесните искания, за да е налице
правно основание за записване името на биологичния баща в графа „баща“ в новия
акт за раждане.
Относно допустимостта на жалбата:
Частната
жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 275, ал.
1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от
ГПК реквизити и приложения по чл. 261
от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна
такса за въззивното частно производство е внесена. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване акт,
при наличие на правен интерес
от обжалване, поради което съдът
приема, че частната жалба е процесуално допустима.
Относно
основателността на жалбата:
Съдът, след като анализира доказателствата в
съвкупност и поотделно и като съобрази аргументите по частната жалба, намира за
установено следното:
На 10.01.2020 г. А.А.
/осиновител/ и Ю.А. /осиновен/ са подали молба по чл. 106, ал. 8 от СК, с която
са обективирали искане за прекратяване на осиновителната връзка между тях по взаимно съгласие,
материализирано в приложения към молбата писмен документ –
Споразумение-съгласие с нотариална заверка на подписите и съдържанието от Петър
Петров – нотариус с район на действие РС-Варна, рег. № 224 в НК. Видно от петитума на молбата, РС-Варна е сезиран с още три
кумулативни искания, а именно 1.) искане по чл. 18, ал. 4 от ЗГР; 2.) искане
съдът да се разпореди какво отбелязване следва да се извърши в акта за раждане
и в регистъра на населението след решението и 3.) да се разпореди какво следва
да е вписването в графа „баща“ в новия акт за раждане.
С обжалваното определение РС-Варна е
приел, че последните две искания не са от компетентността на гражданския съд и производството
касателно тях е прекратено като недопустимо.
Производството по прекратяване на
осиновяването по взаимно съгласие е охранително. По характера си това
производство е едностранно и безспорно, доколкото страните не сезират съда с
искане да разреши помежду им един правен спор относно техни лични или
имуществени права, а молят съда да им даде съдействие за прекратяване на
съществуващата помежду им осиновителна връзка, която
те вече не желаят. Предмет на производството по чл. 106, ал. 8 от СК е прекратяването
на учреденото пълно осиновително отношение. На
основание чл. 18, ал. 4 от ЗГР със съгласието на осиновителя, както е в
конкретния случай /видно от т. 2 от процесното
споразумение/ съдът в производството по чл. 106, ал. 8 от СК може да постанови
осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването. Т.е. сезираният
граждански съд в хода на това охранително производство е компетентен да
преустанови пълното осиновяване при кумулативното наличие на предпоставките за
това и да се произнесе по искането за запазване името на осиновеното лице.
Извън пределите на производството са исканията за това съдът да разпореди какво
отбелязване следва да се извърши в акта за раждане и в регистъра на населението
след решението и какво следва да е вписването в графа „баща“ в новия акт за
раждане.
Действието
на осиновяването престава с
прекратяването му – арг. от чл. 109 от СК, като
за вбъдеще отпаднат правните последици, породени от осиновителния акт. Правните последици от
прекратяване на осиновяването се проявяват на плоскостта
на същите две системи от
семейноправни връзки, върху които осиновяването
е проявило своето правопораждащо и правопрекъсващо действие. Казано най-общо,
правните отношения, възникнали от осиновяването, се прекратяват, а прекъснатите
или променени по съдържание правоотношения на осиновеното дете с рождените му
родители и роднини по произход се възстановяват в първоначалния им вид, обем и
съдържание отпреди допускане на осиновяването. Тези
двупосочни правни последици настъпват едновременно от проявлението на един и
същ юридически факт, а именно от прекратяването на осиновяването. При преустановяване на осиновителната връзка при пълно осиновяване,
съставеният при пълното осиновяване нов акт за раждане се обезсилва, като в
него се отбелязва, че осиновяването е прекратено въз основа на влязло в сила
съдебно решение. Първоначалния акт за раждане на
детето възстановява действието си. Това е така, защото прекъснатите
отношения на осиновеното при условията на пълно осиновяване дете с неговите
биологични родители и роднини по произход се възстановяват изцяло, но не може
да наследява родителя си по произход осиновеният, чието осиновяване е
преустановено, след като наследството е било открито. Да се
приеме обратната теза, означава да се създадат сериозни затруднения в
отношенията между хората и правната сигурност. В този смисъл е тълкувателната практика на ВС, обективирана в Тълкувателно решение № 42 от 02.04.1964 г. по гр. д. № 24/1964 г., ОСГК на ВС, което, макар да
е постановено при действието
на отменените разпоредби от ЗЛС досежно института на осиновяването, е запазило
значението си и при сега действащия СК.
Както правилно е
посочил и РС-Варна, за административните органи възниква законовото задължение
да извършат съответните отбелязвания и вписвания съобразно постановеното по чл.
106, ал. 8 от СК и чл. 18, ал. 4 от ЗГР решение. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 297 от ГПК
– влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. В случай на отказ
от страна на сезираните административни органи, този индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК ще подлежи на обжалване по реда на цитирания източник пред
съответния административен съд с оглед преценката за неговата правилност.
В настоящия случай
не могат да се приложат и разпоредбите на чл. 542 и
чл. 547 вр. чл. 542 от ГПК, доколкото цитираните законови текстове се отнасят до
хипотези, при които се иска
установяване на факт с правно значение,
какъвто безспорно е произхода от баща,
но в случаите при които актът
за гражданско състояние /актът за раждане/ не
е бил съставен и не може да
бъде съставен или съставеният е бил унищожен или
изгубен, без да има възможност
да бъде възстановен,
както и при допусната
грешка. Фактите
в настоящия казус не могат да бъдат подведени под хипотезата на горецитираните правни норми.
Поради съвпадане
крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на РС-Варна, обжалваното
определение следва да се потвърди.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение
№ 2558/12.02.2020 г., постановено по гр. д. № 256 по описа за 2020 г. на
РС-Варна, ГО, 10-ти съдебен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО,
на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, подлежи на касационно обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от
съобщението, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал 2 от ГПК.
ДА
СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.