Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260066
гр.Пловдив, 18.02.2021г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХXс, в
открито заседание на първи
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Боряна Костанева и в присъствието на прокурора …...........
..............................., разгледа докладваното от съдията т.д. № 1082
по описа за 2019г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Иск на основание чл. 422 ГПК.
Предявен от Е.Б.С., ЕГН ********** ***
против И.Б.Б., ЕГН **********
***. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено между страните, че ответникът му
дължи сумата от 44700лв, ведно със
законната лихва, начиная от 10.06.2015г до окончателното изплащане на сумата,
дължима на основание запис на заповед, издаден на дата 10.02.2011г с падеж
14.06.2012г, за която е издадена Заповед № 3666 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 6986/2015г по
описа на РС – Пловдив, IV
брачен състав. Претендира извършените разноски, вкл. в заповедното
производство.
Ответникът оспорва иска и моли съда да го
отхвърли. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Настоящото производство е образувано по иск на Е.Б.С.,
който твърди, че разполага с
издаден му от ответника редовен запис на заповед за сумата от 44700лв,
издаден на 10.02.2011г с падеж 14.06.2012г, но без плащане на падежа. Поради това е подал
заявление до РС – Пловдив за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на записа на заповед и такива са му издадени - Заповед № 3666 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 6986/2015г по
описа на РС – Пловдив, IV брачен състав. От ответника е постъпило възражение против
издадената заповед, което породило за ищеца правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск.
С подадения
от ответника отговор той не
оспорва допустимостта на иска, но го счита за неоснователен, тъй като записът
на заповед е неистински документ, не съдържа негов подпис, а имитиран такъв,
попълнен е с няколко различни почерка и е антидатиран, поради което прави
евентуално възражение за изтекла погасителна давност и заявява, че
изпълнителното производство, образувано по издадения изпълнителен лист е след
изтичане на давностните сроковете по чл.531 от ТЗ, тъй като издадената заповед
е връчена на длъжника с призовка за доброволно изпълнение с изх. №
57678/22.10.2019г, а самото образуване на изпълнително дело не прекъсва
давността. Подаването на заявление за издаване на заповед също не прекъсва
давността съгласно приетото в т.14 от ТР №2/2013г на ОСГТК на ВКС, а и
подаването на настоящата искова молба е след като давността вече е била
изтекла. Според ответника тогава, когато кредиторът разполага с изпълнителен
титул, но няма правна възможност да предприема изпълнителни действия по него то
давност не тече, но ако кредиторът има правна възможност да предприема
действия, но въпреки това бездейства, то тогава давността продължава да тече,
както е в настоящия случай, позовава се на мотивите на Решение № 118 от 12.12.2019г
по т.д.№ 2288/2018 по описа на ВКС, II
т.о., постановено по реда на чл.290(отм.) от ГПК.
На следващо
място твърди, че сумите са произволно попълвани от ищеца на празна бланка във
връзка с дейността „Маклер – 2002” АД, и това съставлява злоупотреба с бланков документ и поради това той те
дължи заплащането им. Твърди и липса на идентичност между поемателя по запис на
заповед, който е посочен само с три имена и ищеца по делото. Поради това според
него ищецът не разполага с редовен от външна страна запис на заповед, който да
е годно изпълнително основание.
Ответникът
застъпва тезата, че между страните няма каузално правоотношение, за
обезпечаване на което да е издаден записа на заповед, но въпреки това между
страните има множество дела, като целта е той да бъде изнудван, да бъде
поставен в качеството на длъжник и да се „източват” фирмите на семейството като
се предявяват отменителни искове по чл.135 от ЗЗД. Предвид множеството записи
на заповед, с които ищецът разполагал, ответникът посочва, че всъщност ищецът
извършва банкова дейност в нарушение на чл.2 и чл.3 от ЗКИ без надлежно
разрешение за извършването ѝ. Претендира
разноски и възнаграждение за адвокатска
защита по реда на чл.38 от ГПК.
С
постъпилата от ищеца допълнителна искова молба той уточнява, че процесният
запис на заповед е издаден, за да се новират по-стари задължения на ответника
също по записи на заповед, издадени от него, с настъпили падежи и неплатени.
Оспорва направеното възражение за изтекла погасителна давност, като посочва, че
давността е спряла да тече с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и след това с предявения установителния иск, който ако не беше
предявен тогава давност щеше да тече. Възможността да се предпприемат действия
по принудително изпълнение по време на висящ исков процес не означава, че
давността продължава да тече, а тя спира на основание чл.115, б.“ж“ от ЗЗД от
момента на подаване на заявлението съгласно чл.422, ал.1 от ГПК, т.е спряла е
да тече от 10.06.2015г.
С
постъпилия по делото допълнителен отговор ответникът поддържа вече изразеното
становище и допълва, че ищецът е въвел каузално правоотношение - новация и
дължи доказването му. На следващо място уточнява, че от него е издаван запис на
заповед във връзка с с дейността на финансовата институция „Маклер – 2002” АД,
регистрирано като инвестиционен посредник с ценни книжа и за обезпечаване на
евентуални задължения към упранителя на дружеството – Е.С. - такива задължения
никога не е имало, но въпреки това Е.С. е попълвал записите на заповед и го е
задължавал.
С оглед дадените от съда указанията за страните и разпределяне на
доказателствената тежест, по делото се изслушаха показанията на свидетеля Н.А.,
както и се извършиха единична и разширена тройна графологични експертизи. Свидетелят
е присъствал на подписването на процесния запис на заповед и дава показания, че
той е бил подписан доброволно от ответника, който не е възразявал, че има
задължения към ищеца, но казал, че се нуждае от време, за да ги уреди. Между
двамата, ищеца и ответника, имало трайни отношенията и те многократно ги
уреждали чрез съставяне и подписване от ответника на записи на заповеди.
Подписването от ответника на процесния запис на заповед се установява и
от двете, приети по делото графологични експертизи. Съдът възприема
заключенията им изцяло, тъй като експертите са работили по многообразен
сравнителен материал на ответника. От експертизите се установява, че текстът на
записа на заповед е изпълняван не само от ответника, но съдът намира, че това
не се отразява на неговата редовност, тъй като с подписването му ответникът се
е съгласил с неговото съдържание и валидно е поел задължение. Разпоредбите на
Търговския закон не поставят изискване за редовност на запис на заповед да бъде
попълнен собственоръчно и единствено от издателя му. По всичко изложено съдът намира, че ищецът
разполага с редовен от външна страна запис на заповед, съдържащ всички
изискуеми се от чл.535 от ТЗ реквизити.
Основното направено от ответника в процеса възражение е за погасяване на
процесното вземане поради изтекла погасителна давност, по което съдът намира
следното:
Уговореният в записа на заповед
падеж е 14.06.2012г и на основание чл.531, ал.1 от ТЗ давностният тригодишен срок за
предявяване на искове против издателя по този запис на заповед изтича на 14.06.2015г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 10.06.2015,
видно от приложеното ч.гр.д.№
6986/2015г по описа на РС – Пловдив, IV брачен състав. По него заповедта е издадена на 11.06.2015, изпълнителният лист е издаден
на 12.06.2015г и двете са получени лично от ищеца на 25.06.2015г., а
образуваното изпълнително производство е от 2019г. От този момент ищецът като
кредитор е този, който ще реши дали да предприеме и какви действия за събиране
на сумата по изпълнителния титул, с който се е снабдил в проведеното
едностранно производство. Ако той реши да не предприеме принудителни действия
по събирането на вземането си, без то да е удовлетворено, то с бездействието си
рискува погасяването по давност на вземането му, по отношение на което тече
кратка тригодишна давност. Само по себе си действието на подаване на заявление
за издаване на заповед не води до спиране или прекъсване на давността по чл.115, б.“ж“ от ЗЗД, този ефект се постига с обратна
сила с подаването на иск за установяване на вземането, съгласно изричната
разпоредба на чл.422, ал.1 от ГПК и разясненията
по т. 9 от ТР 4/2013г на ОСГТК. До момента на предявен иск липсва съдебен
процес относно вземането, каквото съдържание е вложено в разпоредбата на чл.115, б.“ж“ от ЗЗД, липсва спор между страните
относно вземането, тъй като ответникът не участва в заповедното производство
във фазата на образуването му от заявителя и произнасяне от съда. При това
положение, за периода от получаване от заявителя на изпълнителен титул до
момента, в който реши да предприеме някакво изпълнително действие, давност по
отношение на вземането му тече, освен, разбира се, ако не са налице други
предпоставки за спирането или прекъсването й, каквито по делото не се твърдят,
не се и установяват. Последващото предявяване от кредитора на иск и образуване
на вече спорно, исково производство, макар да се счита висящо от датата на
подаване на заявлението пред заповедния съд, не води като последица до
заличаване със задна дата на вече изтеклата погасителна давност за събиране на
вземането. От момента на подаване на заявлението за издаване на заповед и
приключване на спора между страните, макар той да се счита висящ от една задна
дата, е възможно да са настъпили множество различни обстоятелства от значение
за спора, вкл. правопогасяващи, които следва да се вземат предвид при произнасянето
от съда и в този смисъл са дадените разрешения за заповедното производство в
постановеното ТР 4/2013г на ОСГТК. В последващото прието ТР 8/2017 от 02
април 2019г на ОСГТК вече изрично е посочено, че преценката
на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед
материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната
инстанция, първа или въззивна, а не в деня на предявяване на иска, като съдът вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска в съответствие с разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Такъв настъпил факт от момента на
подаване на заявлението пред заповедния съд до предявяване на установителната
искова претенция е и изтичане на тригодишния давностния срок за събиране на
вземането, в който от кредитора не са предприети действия по спирането или
прекъсването му и като последица вземането е било погасено, конкретно по делото
при получен изпълнителен лист от ищеца на 25.06.2015г, вземането му се е
погасило по давност на 25.06.2018г. Ако се приеме обратното би се стигнало до
превратно тълкуване на института на давността, позволяващо спиране теченето на
давността за събиране на дадено вземане, безсрочно напред във времето, единствено
в хипотезата на издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в какъвто
смисъл липсва действаща правна разпоредба, както по отношение на заповедното
производство, така и за който и да било друг частноправен институт. В същия
смисъл е и постановеното Решение
№ 118 от 12.12.2019г по т.д.№ 2288/2018 по описа на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290(отм.)
от ГПК. Напротив,
давността е предвидена като настъпваща принудителна правна последица в
облигационните отношения между лицата, в които да внесе яснота в един обозрим
срок, в който и кредиторът да има обективната възможност да предприеме действия
по събиране на вземането си и длъжникът да разполага с достатъчен срок да плати
задължението си или да го оспори. Като се има предвид, че като правило записите
на заповед се използват преимуществено в търговския оборот, с цел ликвидност и
бързина е предвиден и по-кратък давностен срок за защита на кредитора и длъжника,
в отклонение от общата петгодишна давност.
С изтичане на погасителната
давност по отношение процесното вземане, ищецът е загубил възможността за
неговото принудително събиране, което прави претенцията му неоснователна.
Същата следва да се отхвърли, без съдът да дължи произнася по останалите
възражения за неоснователност на иска, които не променят изхода на спора между
страните.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът
има право на извършените в настоящото
производство съдебни разноски в размер на 1250лв – възнаграждение за тройна СГЕ, а неговият
пълномощник има право на възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 1864,01лв, определено по чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1/2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като всички разноски са дължими
от ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Б.С., ЕГН ********** *** иск да бъде признато за
установено между него и И.Б.Б., ЕГН ********** ***, че И.Б.Б., ЕГН ********** му
дължи сумата от 44700лв, ведно със
законната лихва, начиная от 10.06.2015г до окончателното изплащане на сумата,
дължима на основание запис на заповед, издаден на дата 10.02.2011г с падеж
14.06.2012г, за която е издадена Заповед № 3666 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 6986/2015г по
описа на РС – Пловдив, IV
брачен състав, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Б.С., ЕГН ********** *** да заплати на И.Б.Б., ЕГН ********** *** сумата
от 1250лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Е.Б.С., ЕГН ********** *** да заплати на адв. И.Б.М., ЕГН ********** *** сумата от 1864,01лв - адвокатство възнаграждение за защита на И.Б.Б. пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: