Решение по дело №7877/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 559
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 14 септември 2020 г.)
Съдия: Виолета Веселинова Низамова
Дело: 20195330207877
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

559 гр.Пловдив, 10.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският районен съд, XXV н.с., в публичното заседание на 29.01.2020г. в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

 

 

при секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД №7877/2019г. по описа на ПРС, XXV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 477203-F516096/14.11.2019г. на Зам. Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на „СИМВАС-К., К. С-ИЕ“ СД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.Ло. № …, бл…., вх…., ет…, ап…. представлявано от Л.Й.К. с ЕГН **********, на основание  чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗС/, е наложено административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗС/.

            Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Релевира доводи за наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован подържа жалбата на основанията посочени в нея, чрез процесуален представител адв. К., който също моли за отмяна на наказателното постановление.

             В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт С., която счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

           Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

           От фактическа страна съдът установи следното:

           На 14.10.2019г. на дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение с номер F516096/ 14.10.2019г.  за това, че на 02.07.2019г. в гр.Пловдив, е извършило нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗС, тъй като в срок до 01.07.2019г. /30.06.2019г. е почивен ден/ не са публикували годишния финансов отчет за 2018г. на дружеството, като бъде заявен за вписване в търговския регистър на Агенция по вписвания. Видно от материалите по преписката дружеството е извършило търговска дейност през 2018г. тъй като е подало данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.

          Констатирано е, че нарушението е извършено за първи път. По преписката обаче са налице и доказателства за друго наказателно постановление на дружеството за същото нарушение касаещо финансов отчет за предходната 2017г. Издаденото наказателно постановление за това нарушение с № 371040 F408532/01.11.2018г.  не е връчено на нарушителя и не е влязло в сила.

           В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел актосъставителят С.Г., която потвърди фактите отразени в АУАН, и заяви че ЦУ на НАП е предоставило списъци с фирми които не са публикували ГФО, между които е бил и жалбоподателя. Фирмата била подала годишна декларация с деклариран доход от 33 320лв. След проверка в Търговски регистър се установило че не е имало подаден ГФО в срок до 30.06.2019г. до дружеството жалбоподател била изпратена покана за съставяне на АУАН по електронен път и управителя се е явил на посочената дата и място и е подписала собственоръчно съставения АУАН. Съдът кредитира напълно показанията на св. Г. като логични и съответни на събраните по делото доказателства.

Жалбоподателя оспорва нарушението, като твърди че е подал отчета, но търговския регистър работел нестабилно и длъжностни лица били виновни за пропуска да го обявят. Претендира за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като дружеството било отстранило пропуска в деня на съставяне на АУАН на 14.10.2019г. като ГФО бил заявен за вписване.

Видно от материалите по преписката е че действително за 2018г. дружеството жалбоподател е заявило за вписване ГФО на 14.10.2019г. Това е следвало да бъде сторено най-късно на 01.07.2019г.

За така описаното нарушение ЦУ на НАП е уведомено от агенция по вписвания на 21.08.2019г., а ТД на НАП Пловдив на 05.09.2019г.С оглед реализиране на административно наказателна отговорност ТД на НАП-Пловдив изпращат покана на 09.10.2019г. до дружеството за съставяне на АУАН за констатирано нарушение на 14.10.2019г.Поканата по електронен път по принцип не е предвидена в ЗАНН като способ, но управителя се е явил на посочената дата и място, което означава, че се е осведомила за нея  и е подписала собственоръчно съставения АУАН. Възражения за процесуални нарушения по съставяне на акта не се и правят.На същия ден едва е заявен за вписване ГФО на дружеството за 2018г., както вече бе отбелязано.

          Против издадения АУАН са постъпили възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН и наказващия орган е издал процесното наказателно постановление тъй като видно от мотивите на наказателното постановление е преценил, че случаят не е маловажен.

           При така описаната фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

           Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Същите съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.В хода на административно наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения.

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от приложените към преписката писмени доказателства-АУАН, покана за съставяне на АУАН, възражение, справка от ТР, НП с номер 371040 F408532/01.11.2018г., както и от показанията на актосъставителят Г., които съдът кредитира като единни и безпротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства по преписката.  

             Съгласно чл. 38, ал.1, т.1 от ЗС, всички търговци по смисъла на Търговския закон публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.

            Изключенията от чл.38, ал.1-8 от ЗС са очертани в разпоредбата на чл. 38, ал.9 от ЗС и те се отнасят за бюджетните предприятия и едноличните търговци, както и предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период, но те имат задължение това обстоятелство да се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година.

          Нарушението е формално, осъществено чрез бездействие, което от обективна страна изчерпва състава на нарушението. За осъществяването му е достатъчно годишния финансов отчет да не е представен за обявяване в срока установен в чл. 38, ал.1, т.1 от ЗС.

В настоящия случай безспорно е доказано че дружеството жалбоподател е извършило описаното в АУАН и НП административно нарушение, тъй като в срок до 30 юни на следващата година, т.е. до 01.07.2019г., тъй като 30.06.2019г. е почивен ден, не е публикувало ГФО за 2018г., като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър.

           В случая не са налице основание за да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Преди всичко съдът ще отбележи, че по множество идентични казуси за нарушения на чл.38, ал.1, т.1 от ЗС е налице трайна практика на Административен съд-Пловдив, а именно че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в случая намира приложение, ако нарушението е отстранено преди съставяне на АУАН, тоест ГФО е предаден за вписване със закъснение, но преди за нарушението да се състави акт. В случая, казуса е малко по различен тъй като ГФО е представен за вписване в същия ден на съставяне на АУАН, но след като от административно наказващия орган са предприели действия по констатиране на нарушението. Тоест то не е отстранено доброволно без намеса на органите на НАП. Независимо, че не е влязло в сила е налице и друго НП за същото нарушение с което на дружеството е наложено наказание отново 200лв., което говори за трайно неспазване на нарушената норма. В същия смисъл е и най-новата практика на Административен съд-Пловдив по идентичен казус. Съгласно  Решение 2368 от 20.11.2019г. на Административен съд-Пловдив по КАНД 2517/2019г.  независимо, че е налице последващо отстраняване на нарушението, то в никакъв случай не може да бъде определено като своевременно, доколкото е сторено повече от три месеца след изтичане на законоустановения срок за публикуване на ГФО чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в ТР, при това едва след получаване на поканата за съставяне на АУАН и то не веднага след получаването й, а в деня в който е съставен акта.

           Деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други сходни случаи на нарушения от същия вид по изложените по-горе причини.

          За пълнота съда следва да отбележи, че не се представиха никакви доказателства за срив в системата на ТР и АВ, които да са се случили през юни 2019г. и по тази причина отчета да е бил подаден, но неотчетен като заявен.

             Ето защо съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

             По изложените съображения и на основание  чл. 63, ал.1 от ЗАНН

 

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №477203-F516096/14.11.2019г. на Зам. Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на СИМВАС-К., К. С-ИЕ СД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.Л. №…, бл…., вх…., ет…., ап…. представлявано от Л.Й.К. с ЕГН **********, на основание  чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗС/, е наложено административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗС/.

           Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.