Определение по дело №871/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 11
Дата: 3 януари 2020 г.
Съдия: Аглика Ивайлова Гавраилова
Дело: 20194500500871
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

11

 

гр. Русе, 3.I.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Русенски окръжен съд,                                                    гражданско отделение, в закрито заседание на 3 януари 2020г.                                              в състав:

 

               Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

               Членове: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

             АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

 

като разгледа докладваното от съдията А. Гавраилова в. гр. дело № 871 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

П.И.Б.,***, длъжник по изп.д.№89/19г. по описа на СИС при РС-Русе, е обжалвала действията на държавен съдебен изпълнител – ДСИ, обективирани в покана за доброволно изпълнение, в която на жалбоподателката е даден 14 дневен срок доброволно да изплати 24лв. такса за образуване на дело, 24лв. държавна такса по чл.53 от Тарифата за държавните такси по ГПК и   200лв. разноски, като общо задължението й към 11.11.2019г. е 248лв.Заявява, че призовката за доброволно изпълнение й е връчена по месторабота, без да са налице предпоставки за това, тъй като другите книжа по делото е получавала на домашния си адрес. Излага съображения за недължимост на описаните в ПДИ такси и разноски. Твърди, че липсват основания за връчването на ПДИ по месторабота. Моли действията на съдебния изпълнител да бъдат отменени, като незаконосъобразни.

В законоустановения срок е постъпило писмено възражение по жалбата от Т.С.И.,***,  в което е изразено становище, че същата е недопустима, а разгледана по същество-неоснователна.

Въззивният съд намира жалбата за недопустима.

Видно от данните по изп.д.№20194520400089 по описа на СИС при РС-Русе,  жалбоподателката е длъжник по изпълнителното дело.На 13.11.2019г. е получила покана за доброволно изпълнение изх.№16287/11.11.2019г., в която е посочено, че задължението й по изпълнителното дело възлиза на  24лв. такса за образуване на дело, 24лв. дт по чл.53 от Тарифата за държавните такси по ГПК и   200лв. разноски, като общо задължението й към 11.11.2019г. е 248лв. В разпоредбата на чл. 435, ал.2 и ал.3 от ГПК са изброени лимитативно хипотезите, в които е дадена възможност на длъжника да обжалва определени действия и актове на съдебния изпълнител, като такава възможност е предвидена относно постановлението на съдебния изпълнител за разноските. В настоящия случай липсва издадено такова изрично постановление по делото. Жалбоподателката атакува поканата за доброволно изпълнение, която е получила, но изпращането на такава покана не съставлява постановление по въпроса за разноските, съответно - вписването на размера на задължението на длъжника в поканата за доброволно изпълнение не може да го замести. Съгласно чл. 428 от ГПК, когато пристъпва към изпълнение, съдебният изпълнител е длъжен да изпрати на длъжника покана, с която му дава двуседмичен срок за доброволно изпълнение. Последната има за цел да уведоми длъжника за започналия изпълнителен процес и да го предупреди, че ако не изпълни задължението си в двуседмичен срок от уведомяването, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Поканата е предназначена да стимулира длъжника към доброволно изпълнение. Едва след изтичане на визирания от законодателя двуседмичен срок, съдебният изпълнител може да започне принудителни действия- т.е. реални изпълнителни действия, които подлежат на съдебен контрол и проверка. ПДИ има посочените в закона функции, но по същество не е същинско изпълнително действие и не съставлява действие от категорията на посочените в чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК, следователно жалба срещу ПДИ е недопустима. Защитата на длъжника чрез жалба по отношение на възложените му разноски може да стане само при условията на чл. 435, ал.2, пр. последно от ГПК, когато е издадено нарочно постановление за тях. Тъй като в процесния случай такова постановление не е издавано, съдът не може да се произнася по направеното в жалбата искане при липса на съответен акт на съдебния изпълнител, защото съгласно ТР № 3/12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на съдебен изпълнител е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт, и следователно той може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден.

Не подлежи на обжалване и избора на съдебния изпълнител относно адреса за връчване на книжа и призовки на страната по делото.

 

По изложените съображения Окръжният съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на П.И.Б.,*** срещу действия на ДСИ по изп.д.№ 20194520400089 по описа на СИС при РС-Русе по изпращане на покана за доброволно изпълнение изх.№16287/11.11.2019г., с посочени в същата разноски по изпълнението.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 871/2019 г. по описа на Русенския окръжен съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВТАС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: