ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 876
гр. Пловдив,
02.06.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XXVII състав в
закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 3342 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ във връзка с чл.144
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
молба от М.С.Д., чрез адв. З.В., за изменение в частта за разноските на
протоколно определение № 561 от 04.04.2022г., постановено по адм. дело № 3342
по описа за 2021 год. на Административен съд – Пловдив.
Основното
производство е образувано по жалба на З.Г.Т., против заповед № РД-1349 от
15.12.2021 г. на кмета на община Съединение, с която е одобрен проект за ПУП-ПЗ
на УПИ II-196 от кв.48 по плана на гр.
Съединение.
М.С.Д. е
конституиран по делото в качеството на заинтересована страна – лице, по чието
заявление е образувано производството по издаване на оспорения административен
акт.
С определение
№ 561 от 04.04.2022г. съдът е оставил без разглеждане жалбата в хипотезата на чл.
159, т. 3 от АПК - оспореният административен акт е оттеглен, и е прекратил
производството по делото.
Жалбоподателят
и ответникът не вземат становище по допустимостта и основателността на молбата,
сложила в ход настоящото производство.
Разпоредбата
на чл.248 ал.1 от ГПК, установява две хипотези на корекция на постановения
съдебен акт. Когато съдът изобщо не се е произнесъл по искането за присъждане
на разноски, е налице възможността решението да бъде допълнено. В случай, че
съдът се е произнесъл по искането за разноски, но е постановил нещо различно от
заявеното от страната, то тогава, установената в закона възможност е решението
да бъде изменено в тази част.
Процесуалният
представител на М.С.Д. е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски в
размер на 500 лева за осъществена адвокатска защита, която съдът е счел за
неоснователна.
При тази
фактическа и правна обстановка настоящият състав намира, че процесното искане
следва да се квалифицира като такова за изменение на съдебния акт в частта за
разноските.
Искането е подадено
в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което е допустимо. По същество искането е неоснователно.
В мотивите
на определение № 561 от 04.04.2022г. съдът е взел отношение по претенцията на
заинтересованата страна. Към настоящия момент не е налице промяна във
фактическата или правната обстановка, която да налага различни правни
изводи. Претенцията на заинтересованата
страна за присъждане на съдебни разноски не следва да бъде уважена, тъй като в
хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК, при прекратяване на делото поради
оттегляне на оспорения административен акт, право на разноски е предвидено само
за жалбоподателят. Възможността за присъждане на разноски за заинтересованата
страна е предвидена в чл. 142, ал. 4 от АПК при наличие на две кумулативни
предпоставки: съдът да отхвърли оспорването или да прекрати производството и
оспореният административен акт да е благоприятен за заинтересованата страна. В
случая заинтересованата страна поддържа, че административният акт е
неблагоприятен за нея, поради което е имала самостоятелно основание за
оспорването му. Като не е сторила това, при отмяна на заповедта или оттеглянето
й в хипотезата на чл. 159, т. 3 от АПК, за заинтересованата страна не възниква
право на съдебни разноски. На следващо място прекратяването на производството в
случая не води до стабилизиране на административен акт, който да е благоприятен
за която и да е страна в производството, тъй като същият е оттеглен и
заложените в него правни последици не могат да бъдат породени.
Заинтересованата
страна поддържа, че правото й на разноски произтича от благоприятния съдебен
акт, т.е от самия изход на производството, тъй като оттеглената заповед е била
незаконосъобразно издадена в противоречие със заявеното от лицето искане за
конкретно съдържание на желания административен акт. Това разбиране не може да
бъде споделено, тъй като подобно тълкуване се явява в противоречие с вложения в
правната норма смисъл. Съдържанието на
чл. 143, ал. 4 от АПК следва да се тълкува в съответствие с текста на чл. 162,
ал. 2 от АПК, който ясно визира наличието на благоприятни последици именно от оспорения
административен акт за
съответното лице като
релевантна предпоставка за добиване качеството на заинтересована страна в
съдебното производство.
Правото на
съдебни разноски за заинтересованата страна в хипотезите на чл. 143, ал. 4 от АПК е винаги резултат от стабилизиране на оспорения административен акт било
поради отхвърляне на жалбата (т.е. решаване на спора по същество), било поради
прекратяване на производството при оттегляне на жалбата или отказ от оспорване.
В случая не
е налице нито една от посочените хипотези, поради което претенцията на М.С.Д. за присъждане на съдебни разноски е
неоснователна. Не са налице основания за изменение на съдебния акт в частта за
разноските.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на М.С.Д., чрез адв. З.В., за изменение в частта за разноските
на протоколно определение № 561 от 04.04.2022г., постановено по адм. дело №
3342 по описа за 2021 год. на Административен съд – Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок
от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: