Р Е
Ш Е Н
И Е №…...
гр. София, 25.09.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мария
Богданова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното
от съдия Иванова гр. д. № 4505/2016 г. по описа на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 20.07.2015 г. на СРС, 27 с-в, по гр. д. №
277/2011 г. са отхвърлени
предявените от С.К.В., ЕГН **********
срещу „И.К.“ АД, ЕИК *******, Б.Н.П., ЕГН **********
и А.Д.А., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждането
им да премахнат за своя сметка покрива над ателието, двете железни конструкции,
двата зида откъм калканната стена на двете
тераси от тухли тип „Итонг“, циментовата замазка на терасите и балконите на ателие №
1 на петия етаж, новите фасади от ПВС дограма и
изградените от външната страна стени от „Итонг“,
бетонни конзолни правоъгълни елементи, водосточните тръби, идващи от
куполообразния покрив и водоотвеждането по калкана,
както и да изградят за своя сметка по одобрения проект стоманобетонен покрив,
водосточни казанчета, които да поемат водите от стрехите на покрива и водоотвеждане, а също и да поставят на балконите и терасите
изолация и мозайка и
ищцата е осъдена за разноски.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ищеца С.К.В., с която го оспорва като
незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на материалния и
процесуален закон по множество подробни съображения. Излага доводи, че от заключението на СТЕ се
установява, че е изграден незаконен покрив на терасата на ответницата П..
Налице е разлика между проектния вид на сградата и фактическото строителство на
място. Липсата на цялостни проекти за изменението на покрива включва и липса на
проекти относно водоотвеждането. От СТЕ се установява
изграждането на незаконни В и К инсталации. Според ищцата, вследствие изменението
на контура и конфигурацията на подпокривното
пространство са променени площта и формата на терасите, които служат като
покрив за жилището й. Установено е, че е извършен строеж на желязна конструкция
– покритие на тераса, без одобрен проект и разрешение за строеж. Тези действия
са извършени без проекти и одобрение от ЕС на сградата. Твърди се, че с тях се
изменя покрива, покривните тераси, водоотвеждането и
фасадните стени на сградата, които съставляват общи части по естеството си. С действията си ответниците са засегнали
правото на ползване на имота на ищцата съобразно условията за въвеждане в
експлоатация на сградата. По отношение на ответника „И.К.“ АД се излага, че съдът неправилно
не е съобразил заключенията на единичната и тричленна СТЕ – зи,
от които се установява, че строител на незаконния покрив и наложилия се друг
„подход“ за водоотвеждане е строителят - ответник. Според
ищцата е установено, че с действията си по извършени СМР ответникът П., като
собственик на ателие № 1, е извършила интервенции в общите части на сградата,
станали причина за течове в имота на ищцата. Неправилен е изводът на СРС, че
решението по приключилото гр. д. № 8811/2006 на 29 с-в, СРС е с идентичен
предмет, тъй като по настоящото дело се иска отстраняване на незаконния покри,
ведно с незаконното водоотвеждане и незаконните
бетонни конзоли и възстановяване на тези елементи съобразно одобрените проекти.
Моли да се отмени решението и да се уважат исковете като се осъдят ответниците
да премахнат незаконно изграденото и да възстановят положението съгласно
одобрените архитектурни планове. Претендира разноски. Съдът не обсъжда
аргументите на ищцата срещу постановеното решение в многобройните й молби,
депозирани след подаване на въззивната жалба, като го
намира са преклудирани и не подлежащи на разглеждане.
Ответникът „И.К.“ АД,
чрез представителят си, е подал писмен отговор на жалбата, в който я оспорва. В
него се поддържа, че решението е постановено при правилно прилагане на
материалния и процесуален закон и при
изяснена фактическа обстановка. Ищцата не е изложила какви са конкретните
действия, посредством които се нарушават правата й от ответника юридическо лице.
Неоснователни и недоказани са твърденията за интервенции върху строежа,
извършени от ответниците, които се базират само на заключението на единичната
СТЕ и особеното мнение на 3 членната СТЕ на вещото лице, посочено от ищцата. По
делото е приет Акт образец 15, който установява, че строежът е извършен
съгласно одобрените строителни изисквания и книжа, Акт образец 16 от 22.02.2000
г. от държавна приемателна комисия, приела сградата за въвеждането й в
експлоатация и разрешение за ползване от 05.01.2001 г. С тези официални
документи се установява, че строежът е приет и отговаря на техническите
изисквания, действащи в периода и на одобрените проекти. Ищцата не е оборила
доказателствената сила на посочените документи. Искът е останал недоказан и от
там – неоснователен. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски.
Ответникът Б.Н.П. също оспорва жалбата в писмен отговор
депозиран от представителя й по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е
съобразено с доказателствата и е обосновано и правилно. Не са представени
доказателства, че ответницата е променила конструкцията на покрива събаряйки
изградения от строителя покрив. Такива действия не се установяват, включително
от разпита на свидетелите доведени от ищцата, чиито показания се коментират от
ответницата в отговора. Никой от свидетелите не е поддържал, че ответницата П.
е променяла покривната конструкция, разбивала е част от покрива или е подменяла
материалите, от които е изграден. Във връзка с доводите на ищцата по въззивната жалба ответницата е изложила, че става въпрос за
допълнително поставена метална конструкции над терасата й, който не оказват влияние
на функциите на останалата част от покрива, нито го променят. Не се установява
ответницата да е възложила извършване на ново водоотвеждане
по калкана на сградата. Водоотвеждането е направено
още при строителството на сградата. Поддържа се още, че за част от претенциите
на ищцата вече е постановено решение, което е влязло в сила на 06.01.2011 г.,
включително по искове по чл. 109 ЗС. Относно премахването на железните конструкции,
удължаващи купообразния покрив се твърди, че те по
никакъв начин не засягат собствеността на ищцата. Последната не е доказала
изградените конструкции да й пречат да упражнява правата си и да ползва
собствения си имот, находящ се под ателието на ответницата.
Те нямат нито пряко, нито косвено отношение към наводняването на апартамента на
ищцата. Посочените конструкции имат за цел да защитят терасите в имота на
ответницата именно от вода (дъжд) в това число, те защитават и имота на ищцата
под него. Същото възражение се прави и относно двата зида откъм калканната стена на двете тераси, за които освен това се
поддържа, че са включени в предмета на делото по гр. д. № 8811/2006 г. на СРС,
решението по което е влязло в сила. Според ответницата, същото се отнася и за
бетонната замазка и изолацията на терасите, тъй като ответницата вече е била
осъдена да изпълни замазка на терасите. Новото искане за премахването й или за
изпълнение по друг начин би било в противоречие с влязлото в сила решение. Ответницата
е била осъдена също да извърши водоотвеждане по
калката, а сегашното искане за премахване на водосточните тръби също
противоречи на вече постановеното от съда. Освен това вещите лица са дали
заключение, че независимо, че отводняването е направено неефективно, то е
изпълнено по проект. Неоснователно се иска и премахването на новите фасади от
ПВЦ дограма и стенички от итонг,
които нямат отношение към имота на ищцата. Моли да се потвърди решението.
Претендира разноски.
Ответникът А.Д.А., чрез представителя си, също оспорва жалбата, като
поддържа, че в нея не са изложени никакви доводи срещу решението свързани с него
и за това тя е недопустима спрямо него.
По същество я намира и за неоснователна. Ответникът поддържа, че по време на
строителството на сградата от първия ответник „И.К.“ АД, той само е осъществявал
инвеститорски контрол от името и за сметка на този ответник, негов работодател.
Поддържа освен това, че е налице идентичност между предмета на влязлото
вече в сила решение по гр. д. № 8811/2006 г. на СРС по искове по чл. 109 ЗС
срещу първата ответница и настоящото производство. Твърденията за извършени
неодобрени по строителните книжа дейности са опровергани от събраните по делото
гласни и писмени доказателства. Установено е, че към момента на приключване на
строителството, сградата е съответствала на одобрените архитектурн
проекти. Ако е налице промяна в покривната конструкция или други елементи на
сградата, измененията не се дължат на действия на първия и третия ответници. Ако
се приеме, че искът е основателен спрямо него поддържа възражение за
погасяването му по давност, тъй като разрешението за ползването на сградата е
от 05.01.2001 г. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски съгласно
списък.
Ищцата С.К.В. е подала и частна жалба срещу
определението по чл. 248 ГПК от 20.01.2016 г. по гр. д. № 277/2011 г. на 27 с - в, с
което е оставена без уважение молбата й за изменение на решението в частта, в
която е осъдена за заплащане на разноски в полза на Б.П.. Поддържа, че
определението е незаконосъобразно по изложени в частната жалба съображения. Не
са налице данни за реално заплащане на възнаграждението, както и необходимите
реквизити на договора за правна защита и съдействие. От договора не ставало
ясно на кого е заплатена сумата за адвокатски хонорар. Моли да се отмени и да
се уважи молбата й за изменение на решението в частта по разноските.
Частна жалба срещу посоченото по горе определение е депозирана и от
ответника А.Д.А., но в частта, в която е изменено решението в частта по
разноските присъдени в негова полза и на основание чл. 248 ГПК, като са
останали само разноски от 200 лв. за вещо лице. Излага съображения, че неоснователно съдът е приел, че договорът за
правна защита е представен в копие, след като той е представен по делото в
оригинал, който съдържа всички необходимите реквизити. Моли да се отмени
определението в оспорената част.
Ищцата С.К.В. е подала отговор по
частната жалба на ответника срещу определението по чл. 248 ГПК, в който я
оспорва и моли да се остави без уважение. Правилно СРС е приел, че липсват
годни доказателства за заплатения от ответника адвокатски хонорар. Липсват и
необходимите минимални реквизити на договора за правна защита и съдействие,
представен от ответника А.А..
Софийският градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното :
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта му – в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата
законосъобразност. Тъй като СРС е обсъдил пълно и задълбочено установената по
делото фактическа обстановка, въззивният съд не намира за необходимо да я
преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само
доказателствата относими към въззивното
оспорване.
Като съобрази изложените в жалбата и становищата на
ответниците доводи относно законосъобразността на оспореното решение,
въззивният съд намира по съществото на спора следното :
По иска с правно основание чл. 109 ЗС.
Във връзка с
възраженията на ответниците съдът намира, че претенциите по отношение на всеки
от тях по исковете по чл. 109 ЗС не са заявени солидарно, а разделно. Както е
заявена по исковата молба, солидарността касае само претенциите за обезщетения,
по които производството е било прекратено и изпратено на СГС по подсъдност с
определение на състава от 01.08.2011 г.
Искът по чл. 109 от ЗС е средство за правна защита
на собственика на имота,
респективно - на носителя на правото на ползване, срещу всяко неоснователно действие или създадено
състояние, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното
ползване на имота според неговото предназначение. Целта на този иск е да се
установи неправомерността на действията на трето лице, с които се пречи да се упражнява защитеното право и да се задължи това лице да преустанови неправомерното действие
или да премахне
последиците от него.
Във връзка с
възраженията на третия ответник относно легитимацият
му да отговаря по такъв иск, следва да се има отбележи, че искът по чл. 109 ЗС може да се
упражни срещу всяко лице, което
проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия, без значение дали то
е съсобственик или изцяло трето лице
- собственик на съседен имот, фактически
владелец, държател и пр. Това изрично
е подчертано в ТР № 31/84 г. на
ОСГК на ВС. Въпрос по основателността на претенцията, а не по
нейната допустимост, е да се установи, че третото лице реално е извършило
действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на
собственост. Следователно, искът срещу третия ответник А.А.
е допустим.
За да се
уважи искът по чл. 109 ЗС следва кумулативно по делото да се установи извършено от ответника действие, което е
неоснователно, чрез което са засяга имота на предявилото иска лице и с оказаното въздействие върху имота се създават пречки за упражняване правото на ищеца в пълен обем. Друга основна предпоставка за уважаване на иска е между поведението на ответника
и неоснователното действие, довело до накърняване правото на собственост на
ищеца, да има причинна връзка. Следователно, претенцията по чл. 109 ЗС не съдържа
презумпция, че всяко неоснователно действие на ответника
неминуемо довежда до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на
притежаваното от ищеца абсолютно вещно право.
От приетите и подробно
обсъдени в решението на СРС доказателства, в това число - нотариален акт № 43, том II, peг. № 3686, н. д. № 289/04.08.1999 г. на нотариус peг. № 274 на НК се установява, че по договор за покупко
- продажба с продавач „И.к.“ АД ищцата С.К.В. е придобила право на собственост върху
недвижим имот, в незавършен вид, находящ се в масивна
жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******и
представляващ апартамент № 6, находящ се на четвърти
жилищен етаж в сградата. От друга страна не се спори и се установява, че и
ответницата Б.Н.П. е придобила от същото дружество право на собственост върху
ателие № 1, на пети жилищен етаж в сградата на ул. „*******.
При това
е установена първата предпоставка за провеждането на иска – ищцата е собственик
на имота, по отношение на който се твърди, че ответниците са нарушили упражняване
правата й в пълен обем. За основателността на исковете ищцата следва да
установи – пълно и главно, поведението (неоснователните действия) на всеки от
ответниците, с които е нарушено правото й на ползване на собствения й имот,
описан по – горе.
Претенцията
на ищцата се основава на нарушения на правото й на ползване свързани с
извършени СМР върху открита тераса, част от имота на ответницата, описан по -
горе, находящ се безспорно над имота на ищцата на
пети жилищен етаж на сградата. Съгласно доказателствата, в това число –
заключенията на вещите лица, приети пред СРС по основната и тричленна СТЕ, процесната тераса
действително по естеството си съставлява
обща част от сградата - покривна
плоча на жилищни
помещения на четвъртия жилищен етаж на сградата находяща се в гр.
София, ул. „*******, но едновременно с това съставлява, по предназначение, и открита
тераса по смисъла на т. 59, § 5 ДР ЗУТ - открита,
използваема площ, разположена върху помещения.
По
отношение на ответника „И.К.“ АД – строител на сградата, основателно и в
съответствие с обсъдените писмени и гласни доказателства СРС е приел за безспорно
установено, че към 05.01.2001 г. начинът, по който е бил изпълнен проектът за
сградата, включително в частта касаеща покрива й, е
позволявал издаване на разрешение за ползване.
Свидетелката
Н.А.А., работила до 2006 г. при ответното дружество
като директор продажби, е дала показания, че преди закупуване на имотите
собствениците са оглеждали извършените СМР в сградата, забележките им са се
отразявали и една тогава се е подписвал акт обр. 15. Изпитванията
са доказали правилността на изпълнението. Не са констатирани неизвършени,
недовършени или недобре извършени работи. Констатирано е, че обектът може да
бъде приет за редовна експлоатация и да бъде издадено разрешение за ползване.
Ищцата
С.В. не е имала забележки към имота си. На 14.12.2000 г. е издаден акт обр. 16, който ищцата също е подписала, а на 05.01.2001 г.
е дадено разрешение за ползване на имота. Месец по - късно - на 05.02.2001 г., С.В.
е подписала и приемо - предавателен протокол, с който
е била въведена във владение на имота си чрез получаване на ключове от ап. 6 и
мазе 1, ведно с копие от разрешение за ползване от ДНСК.
Настоящият
състав намира за съобразен с материалния закон извода на СРС, че след като
Държавната приемателна комисия е издала протокол за въвеждане на сградата в
редовна експлоатация – 05.01.2001 г., когато е издадено разрешението за
ползване на сградата № 07-ТДИ-Ю-823/2000, покривът, в това число в частта
представляваща тераса на ателието на ответницата, е изграден в съответствие с
изискванията на чл. 42, ал. 1 от ЗТСУ (отм.)
Ищцата
не твърди, а и не доказва, че елементите, чието премахване иска : две железни
конструкции, два зида от тухли „итонг“, циментовата
замазка, фасадите от PVC дограма,
бетонните конзолни правоъгълни елементи и наличните водосточни тръби, са
изпълнени от „И.К.“ АД, за да бъде осъден да ги премахне. Съдът основателно е
приел, че ако тези елементи са били изградени към момента на издаване на
разрешението за ползване на сградата – 05.01.2001 г., ищцата е могла да
възрази, а също и да ги релевира като недостатъци,
пречещи й да упражнява правото си на собственост при претенциите към строителя заявени
през 2003 г.
Пред
СРС се установява, че е приключило производство по гр. д. № 4295/2003 г. по
описа на СГС, І ГО, с решение от 12.05.2005 г., влязло в сила на 23.01.2006 г. срещу
ответника „И.К." АД, в което е установено, че е имало видими следи от
мокри петна по западната стена на стаята, граничеща със стълбището и на тавана
на стаята, дължащи се на теч от терасата на горния етаж, явяваща се частично
като покрив на апартамент № 6. Според влязлото в сила решение, течът се дължал
на липса на топлоизолация и недостатъчна и некачествено изпълнена
хидроизолация. Двускатната
дървена дограма била с лошо качество и зле монтирана. С решението за
отстраняване недостатъците по строителството на ищцата са присъдени 1 478 лв.,
а за констатираните неотстраними
недостатъци във връзка със строителството спрямо ответника „И.К." АД
цената на имота е намалена с 12 730 лева.
Както
е отбелязал в мотивите си и СРС, според ЗЗД специалната закрила на купувача в
хипотеза на скрити недостатъци на придобитата вещ включва няколко възможности
за купувача : 1) да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за
продажбата; 2) да задържи вещта и да иска намаляване на цената; 3) да отстрани
недостатъците за сметка на продавача. Законът предоставя право на избор на
купувача. С предявяване на посочените исковете по чл. 193 – чл. 194 ЗЗД срещу „И.К.“
АД С.В. е избрала да задържи вещта, като цената й бъде намалена със стойността
на недостатъците. С това правата й да търси гаранционна отговорност от
продавача са изчерпани. Намаляването на цената, какъвто резултат е постигнала с
постановеното в нейна полза влязло в сила решение по цитираното дело, не може
да бъде съчетано с отстраняване на недостатъците за сметка на продавача,
каквато е целта на предявения срещу „И.К.“ АД. Както основателно приема и СРС противното
би довело до неоснователно обогатяване на ищцата, каквото правният ред не
допуска.
Освен
приетото от СРС и в допълнение на изложеното, не се установява този ответник да
е извършил неправомерно действия, с които
той да пречи на ищцата да
упражнява в пълен обем правото си на собственост – респективно на ползване на
обекта си.
Предвид
изложеното законосъобразно искът срещу ответника „И.К.“ АД е приет за недоказан
и неоснователен и е бил отхвърлен.
По
отношение на иска срещу ответника Б.Н.П., въззивният съд намира следното от правна
страна :
Както
се посочи по - горе, не е спорно и се установява, че ищцата С.В. е собственик
на апартамент № 6 на четвърти жилищен етаж, а ответницата Б.П. - на ателие № 1
в сградата на ул. „*******, разположено на пети жилищен етаж, над имота на
ищцата.
От
показанията на свидетелите Г.и К.се установява, че течове в жилището на С.В. са
се появили през 2005 г., в резултат на предприето от ответницата П.
преустройство на ателието. Г.лично възприел къртенето на стени, свалената
дограма, преустройството на металните арки, отрязания парапет на терасите и
издигането на стени от итонг.
Във
връзка с установените ремонтни СМР извършени от ответницата П., пред СРС са приети
единична и тричленна СТЕ. Според единичната експертиза на вещо лице Н.не е
изпълнен стоманобетонов покрив и два стоманобетонни
купола. Вещото лице е дало заключение, че покривната метална куполообразна
конструкция обхваща и покрива части от общите части на сградата, като изводът е
направен въз основа на външен оглед и сравнения с приложените чертежи, разрези,
фасади и снимки. Северната и южна фасадни стени се различавали от тези по
утвърдения проект както по местоположение, така и по размери. Допустимо било
остъкляване на площи на балкони и лоджии в случай, че
принадлежат към съответното жилище, но не и на тераси, тъй като над терасата
нямало покривна конструкция, независимо дали принадлежи към жилище.
Обаче,
разпитано в открито съдебно заседание на 31.01.2014 г., вещото лице Н.е
отговорило, че част от металната куполообразна конструкция е изградена през
2000 г., когато обектът е предаден с акт 16, а козирките и удълженията - около
2007 г. Съдът не обсъжда останалите изводи на вещото лице, доколкото те касаят
правни въпроси и предположения.
Според
заключението на тричленната съдебно - техническа експертиза сградата е
изпълнена съгласно одобрените проекти и е редовно приета за експлоатация. Вещите
лица не са открили данни предвиденият по проект покрив да не е изпълнен към
датата на въвеждане на сградата в експлоатация. Изпълненият на място покрив,
според две от вещите лица, е стоманобетонов покрив с
дървена обшивка от бичмета, воалет и битумни
керемиди, което покритие било зададено и по проект. Контурът на покрива е
изменен спрямо работния проект и изпълнения на място покрив. Тези изменения за
извършени след датата на издаденото разрешение за ползване. Липсвали
завършващите детайли на основния покрив в обсега на терасите. Изменението в
конфигурацията на покрива доказвала некачественото изпълнение на
хидроизолациите и недовършените ремонтно - строителни и монтажни работи,
започнати след издаденото разрешение за ползване. Вследствие изменения контур и
конфигурация се открили площи, които при предаването на строежа били под покрив
(подпокривно пространство), числящо се към общите
части на сградата. Тези площи били приобщени към терасите. Липсвали проекти за
фасадно остъкляване. Вещите лица не са констатирали да има остъкляване на
тераси към ателието и нямало проекти за това.
По
това заключение вещото лице А.Х.е изразила особено мнение, според което
предвиденият по проект скатен покрив с две капандури
не е изпълнен, а на място имало изграден общ куполообразен покрив. Скатовете и
съответното водоотвеждане не били изпълнени, което
водело до течове в жилището на ищцата, по стените на стълбищната
клетка, достигайки до по - долни нива и по фасадите на сградата. Това вещо лице,
за разлика от другите две вещи лица, е дало заключение, че проектът не бил
изпълнен още по време на строежа на сградата. Изграденият в този вид двускатен покрив не изпълнявал предназначението си и
създавал предпоставки за опасност за конструкцията на сградата. Покривът не
завършвал със стоманобетонна стряха. С изграждането на покривната конструкция
се извършила и промяна в изгледа на двете фасади. Съдът дава вяра на
заключенията на болшинството вещи лица по приетите пред СРС експертизи.
Като се
съобразят показанията на свидетелите, подкрепени и от заключенията на вещите
лица, както и молбите от Б.П. за издаване на разрешение за остъкляване на две
тераси към ателие № 1, обжалването на отказа, за което е образувано адм. д. № 9/2010 г. по описа на СГС, III „Б“ състав, както
и времето, от което датират сигналите до различни институции от страна на
ищцата и на собствениците на самостоятелни обекти в сградата, може да се
направи извод, че Б.П. е извършила ремонти и строителни работи в собствения си
имот свързани с изграждане на покривна конструкция върху терасата на собствения
си недвижим имот - ателие на пети етаж на сградата най – вероятно след 2006 г.
В
подкрепа на този извод е обстоятелството, че видно от решение от 06.02.2012 г.
по адм. д. № 9/2010 г. по описа на СГС, АО, III „Б“
състав, жалбата на Б.Н.П. против заповед № ДК-04-85/23.08.2006 г. на началника
на СРДНСК, е отхвърлена. Въпреки, че заповедта не е представена, от съдържанието
на решението на СГС става ясно, че с тази заповед е отменено разрешение за
строеж № 71/29.05.2006 г. на главния архитект на СО, район „Средец“ за
остъкляване на две тераси към ателие № 1, находящо се
в сградата на ул. „*******в гр. София. Мотивите за отмяна на първоначално
даденото разрешение за строеж (за остъкляване на двете тераси) се основават на
извода на административния орган, че терасите са открити и изискват изграждане
на покривна конструкция, а остъкляването им ще промени покривната конструкция и
фасадата на сградата, за което било нужно решение на общото събрание на
етажната собственост.
Предвид
обсъдените доказателства, не може да се сподели довода на ищцата, че покриването
на терасата на имота на ответницата е част от общият покрив на сградата и
следва да съответства с първоначалния проект на строителството на покрива,
който е заложен като двускатен покрив.
Според
показанията на свидетеля П.И. К., технически сътрудник в „И.К.“ АД, към момента
на издаване на акт 15 и акт 16 не е имало метални конструкции на покрива на
ателие № 1 от терасата напред. Границата между площта на ателието и на терасата
били отделени с дограма. Бил изграден двускатен
покрив, който все още съществувал. Когато свидетелят ходил през 2005 г.в
сградата по повод на оплакване от собственика на апартамента под ателието (т.
е. на ищцата) за течове отвън установил, че дограмата е свалена и на нейно
място имало поставени найлони, изпокъсани от вятъра. По това време видял, че е
започнато изграждане на метална конструкция на терасата. През 2007 г. - 2008 г.
посетил сградата и не видял промяна спрямо състоянието през 2005 г. Свидетелят
описва покрива на ателието като скатен, с две
капандури с куполообразна форма, които поради големината си създавали
впечатление, че покривът е куполообразен. През 2008 г. дограмата все още
липсвала, а на нейно място имало найлони. Металната конструкция излизала от
капандурата и била издадена напред над терасата като козирка. Този отвор
съществувал през 2007 г. Описва капандурата като покривен прозорец, който
излиза над линията на покрива и ската остава скрит.
Част от
описаните факти се потвърждават и от показанията на свидетеля Р.З.Г., обитавал
имота, в съседство на ответницата П. от 2003 г. Този свидетел също поддържа, че
през 2005 г. започнали преустройства в имота на П., изразяващи се в къртене на
стени, сваляне на дограма, преустройство на метални арки. Общият на две тераси
парапет бил отрязан. Издигнати били стени от итонг.
Изградените от строителя водовземания от покривното
пространство били разрушени, а мозайката на терасата на П. била разкъртена. Според
него до 2005 г. не е имало течове, освен от спукана тръба, тъй като П. отрязала
щранговете и махнала радиаторите. Между апартамента,
който обитавал и този на П. имало малка преградна стена, разделяща двете
тераси.
Около
този момент е постановено и решението от 27.04.2007 г. по гр. д. № 8811/2006 г.
по описа на СРС, 29 с-в, влязло в сила на 06.01.2011 г., с което, по предявен
от С.К.В. иск по чл. 109 от ЗС, Б.Н.П. е осъдена да възстанови за своя сметка
ателие № 1 отпреди нарушението, като изгради ограждащите стени на жилището,
постави дограма, възстанови водосточните тръби и изпълни хидро
и топлоизолациите на терасите.
Вещото
лице Н.по единичната СТЕ, разпитано в открито съдебно заседание на 31.01.2014 г.
е отговорило, че част от металната куполообразна конструкция покриваща терасата
на ответницата вероятно е изградена през 2000 г., когато обектът е предаден с
акт 16, а козирките и удълженията са изградени около 2007 г.
Според заключението на болшинството вещи лица, сградата е
изпълнена съгласно одобрените проекти и е редовно приета в експлоатация. Данни
предвиденият по проект покрив да не е изпълнен към датата на въвеждане на
сградата в експлоатация липсвали. Изпълненият на място
покрив, според две от вещите лица, е стоманобетонов
покрив с дървена обшивка от бичмета, воалет и битумни
керемиди, което покритие било зададено и по проект.
При
това може да се направи извод, че покриването на терасата на ателието на
ответницата е извършено след 2005 г. – 2006 г., без да са налице категорични
данни за неговата законност.
От
друга страна съдът намира, че законността на извършени в имота на ответницата
СМР няма отношение към спора по иска по чл. 109 ЗС.
В практиката
на ВКС по чл. 109 от ЗС се
налага разбирането, че фактът на
незаконно строителство сам по себе
си не е достатъчен
за уважаване на негаторния иск,
а е необходимо освен това въпросното строителство да засяга правото на собственост на ищеца, като
създава пречки за пълноценното му упражняване. В този смисъл са решение
№ 139 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, І ГО, решение № 430 от
27.10.2010 г. по гр. д. №
312/2010 г. на ВКС, ІІ ГО, Решение № 33/06.04.2010 г. по гр. д. № 27/2009 г., II г. о.
ВКС, постановени в производство
по чл. 290 от ГПК, поради което имат задължителен
характер, съгласно приетото в т. 2 на ТР №
1/19.02.2010 г. на ОСГТК на
ВКС.
Както се посочи и по
- горе, негаторният иск е вещен иск, предоставен на
собственика или носителя на ограниченото вещно право, за защита на
притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени
въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното
ползване на имота по неговото предназначение. Този иск дава вещноправна
защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на
собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва
собствения си имот. В тежест на ищцата е да докаже, че ответникът е осъществил
посочените в исковата молба неоснователни действия, както и че с тях се пречи
ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота. Такова
пълно доказване не е проведено от ищцата. В хода на цялото производство
последната е целяла установяване законността или незаконността на СМР извършени
на терасата на имота на ответницата, без да установи с какво конкретно тези
действия й пречат да упражнява правата си върху имота.
Освен изложеното, въззивният
съд споделя изводите на СРС, че за част от действията по изграждане на стеничките от итонг, фасадите от PVC
дограма, железните конструкции и зидове, бетонните
конзолни елементи и циментовата замазка, за който са твърди, че не са изпълнени
съобразно одобрен проект, е постановено влязло в сила на 06.01.2011 г. решение
по гр. д. № 8811/2006 г. по описа на СРС по предявен срещу същата ответница иск
от С.К.В. иск по чл. 109 от ЗС. С решението Б.Н.П. е осъдена да възстанови (т. е. да изгради) за
своя сметка ателие № 1 отпреди нарушението, а именно - да изгради ограждащите
стени на жилището, да постави дограма, да възстанови водосточните тръби и да
изпълни хидро и топлоизолациите на терасите. Задължение
за възстановяване на ателието е вменено на Б.П. и с акт на административен
орган - заповед № РД-51-3/15.11.05 г. на кмета на район „Средец“, а контролът
по изпълнението й е възложен на главния инженер на района.
Основателно
СРС е приел, че по смисъла на чл. 299, ал. 1 ГПК следва да съобрази силата на пресъдено нещо на влязлото между същите страни решение касаещо ремонтни дейности, които са предмет и на настоящото
производство. Според текста спор, който е разрешен с влязло в сила решение, не
може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
Неоснователни
са възраженията на ищцата, че не е налице идентичност между предмета на
цитираното решение и настоящият спор. Като съпостави дейностите и действията,
за които се е водил приключилият спор по чл. 109 ЗС между същите страни, въззивният
състав, както СРС намира, че характерът на дейностите и на дължимото от Б.П.
поведение са идентични с тези по настоящото дело. Следва да се съобрази
обстоятелството, че в приключилото производство, по иск на ищцата ответницата е
осъдена да изгради водосточни казанчета и водоотвеждане
и да постави изолация и мозайка на терасите. Т. е. това са конкретни действия,
във връзка с изпълнението на решението по гр. д. № 8811/2006 г. СРС. Освен, че
е недопустимо пререшаване на въпроса за извършването на тези действия и повторно
произнасяне на съда, при пререшаване на въпроса би се достигнало до явно
противоречие между решението, с което ответницата е осъдена да възстанови за
своя сметка ателие № 1 отпреди нарушението, като изгради ограждащите стени на
жилището, постави дограма, възстанови водосточните тръби и изпълни хидро и топлоизолациите на терасите и новото искане на
ищцата ответницата да бъде задължена да премахне за своя сметка двата зида
откъм калканната стена на двете тераси от тухли тип „Итонг“, циментовата замазка на терасите и балконите на
ателие № 1 на петия етаж, новите фасади от ПВС
дограма и изградените от външната страна стени от „Итонг“,
бетонни конзолни правоъгълни елементи, водосточните тръби от куполообразния
покрив и водоотвеждането по калкана.
Отделно
от изложеното, от значение за основателността на иска е да се докаже причинна
връзка между предприетите от ответницата ремонтни действия и неоснователното засягане на правната сфера
на ищцата, чрез препятстване упражняване на правото й на собственост върху
жилището в пълен обем.
Следователно,
основателен и съобразен с материалния закон е извода на СРС, че дори да са
налице строителни дейности, които не попадат сред тези, за които е постановено
вече решение на СРС и сред необходимите за възстановяване на хидро и топлоизолациите, извършени без предварително
надлежно одобрен проект по реда на ЗУТ, ищцата не е провела пълно и главно
доказване на другата изискуема предпоставка за уважаване на иска – създаване на
пречки от страна на ответницата П. за упражняване в пълен обем на правото й на
собственост върху нейния имот. Не се доказва в какво се състои нарушаването на
правото на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост.
Предвид изложеното, съдът споделя
изводът, че по делото е останала недоказана последната предпоставка за
уважаването на иска по чл. 109 ЗС спрямо ответницата Б.П..
По
отношение третия ответник А.Д.А. искът също е изцяло недоказан, а от там -
неоснователен. Този ответник е осъществявал
единствено действия във връзка с контрола по строителството на процесната сграда, в изпълнение на функциите си по трудов договор
с ответника „И.К.“ АД. Евентуалното им неосъществяване съобразно длъжностната
характеристика и отклонението от възложената от работодателя работа може да
обоснове отговорност за него по трудовото правоотношение с ответника юридическо
лице. Спрямо този ответник също може да се направи извод, че ищцата не
установява извършване на никакви действия, с които да е създал пречки за
упражняване в пълен обем на правото на собственост на ищцата върху имота й. Спрямо
него важат част от изводите, направени и по отношение на първия ответник по –
горе.
Основателно
СРС приема, че и спрямо А.А. искът по чл. 109 ЗС е
недоказан и неоснователен и за това е бил отхвърлен.
Тъй като мотивите на въззивният съд съвпадат с тези на
СРС, решението е законосъобразно постановено в правилно приложение на материалния
и процесуален закон и събраните по делото доказателства и следва да бъде
потвърдено, както и постановено.
По частните жалби на двете страни срещу определението по чл. 248 ГПК, съдът
намира следното :
С решението ищцата е осъдена да
заплати следните разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК : в полза на Б.П. 800 лв., в
полза на „И.К.“ АД – 800 лв., в полза на А.А.
общо 700 лв., от които - за адвокат 500 лв. и 200 лв. за вещо лице.
Ищцата С.В. е подала и частна жалба срещу
определение от 20.01.2016 г. по гр. д. № 277/2011 г. на 27 с - в, по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата
й за изменение на решението в частта, в която е осъдена за заплащане на
разноски в полза на Б.П. от 800 лв.
С
оспореното определение СРС е приел, че по делото са представени безспорни
доказателства за заплащане на адвокатския хонорар от Б.П., което е достатъчна
предпоставка за неговото присъждане, съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
на което се е позовал и СРС. Не са налице основания за промяна на определението,
с което е оставена
без уважение молбата на ищцата за изменение на първоинстанционното
решение в частта, в която е осъдена за заплащане на разноски в полза на Б.П. в
размер на 800 лв. адвокатски хонорар. Доводите на жалбоподателката в обратния
смисъл са неоснователни. Определението по чл. 248 ГПК следва да се потвърди в
частта, оспорена от ищцата.
Ответникът
А.Д.А. е оспорил същото определение по чл. 248 ГПК в частта, в която е
изменено решението по разноските присъдени в негова полза и на основание чл.
248 ГПК в полза на този ответник е присъдено само възнаграждение от 200 лв. –
разноски за вещо лице, като не са присъдени разноски в размер на 500 лв. за
адвокат.
Съдът, като съобрази
доводите на ответника – частен жалбоподател, както и тези на СРС и след
преценка на представения на лист 418 от делото пред СРС договор за правна
защита и съдействие, намира, че неоснователно е прието, че договорът е представен
в препис. Съдът констатира, че съдържанието на договора действително е
попълнено с черна мастилна паста, което създава
впечатление, че е в копие. Подписът за „клиент“ обаче, за разлика от останалото
съдържание на договора, е положен със синя мастилна
паста и е оригинален. Съгласно договора, е уговорен хонорар в размер на 500
лв., който е заплатен в брой от ответника. При тези данни, следва да се приеме,
че е налице основание за присъждане на разноските за адвокат в полза но
ответника А. за пред СРС. Определението на СРС от 20.01.2016 г. по гр. д. № 277/2011 г. на 27 с – в, с което е изменено
първоначалното решение в частта по разноските, в полза на ответника А., следва
да се отмени и вместо това – да се постанови присъждане на разноски и за
адвокат в негова полза.
По разноските пред СГС : С оглед изхода от спора –
жалбата, както и и исковете няма да бъдат уважени, право на разноски имат
ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съобразно представените
доказателства за реално заплатени разноски за адвокатска защита във въззивното производство и липсата на възражение от ищцата
за прекомерност на тези разноски до приключване на устните състезания по
делото, в полза на ответниците следва да се присъдят разноски за адвокатски
възнаграждения, както следва : в полза
на Б.П. – 800
лв. за адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие на стр. 27 от
делото, в полза на „И.К.“ АД – 650 лв. за адвокат, съгласно договор за
правна защита и съдействие на стр. 147 от делото, а в полза на А.Д.А. - 1 000 лв. съобразно договора за
процесуално представителство на стр. 150 от делото.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.07.2015 г. на СРС, 27
с - в, по гр. д. № 277/2011 г., с което са отхвърлени предявените от С.К.В., ЕГН ********** срещу „И.К.“ АД, ЕИК *******, Б.Н.П., ЕГН ********** и А.Д.А., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждането им да премахнат за своя
сметка покрива над ателието, двете железни конструкции, двата зида откъм калканната стена на двете тераси от тухли тип „Итонг“,
циментовата замазка на терасите и балконите на ателие № 1 на петия етаж, новите фасади от ПВС дограма и изградените от
външната страна стени от „Итонг“, бетонни конзолни
правоъгълни елементи, водосточните тръби, идващи от куполообразния покрив и водоотвеждането по калкана, както и да изградят за своя
сметка по одобрения проект стоманобетонен покрив, водосточни казанчета, които
да поемат водите от стрехите на покрива и водоотвеждане,
а също и да поставят на балконите и терасите изолация и мозайка.
ОТМЕНЯ определение от 20.01.2016 г. по гр. д. № 277/2011 г. на 27 с - в, по реда на чл. 248 ГПК, в частта, в която е
изменено решение от 20.07.2015 г. на СРС, 27 с - в, по
гр. д. № 277/2011 г., като вместо присъдените в полза на А.Д.А. – общо разноски за адвокат от
700 лв. (500 лв. за адвокат и 200 лв. за вещо лице), С.К.В.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на А.Д.А., ЕГН ********** - 200 лв.
разноски (за вещо лице) и вместо това ПОСТАНОВЯВА
:
ОСЪЖДА, С.К.В.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.Д.А., ЕГН **********, съдебен адрес ***, надпартер,
чрез адв. К. А., на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски за СРС от 500 лв. за адвокат.
ПОТВЪРЖДАВА
определение от
20.01.2016 г. по гр.
д. № 277/2011 г. на 27 с - в, постановено по реда на чл. 248 ГПК, в останалата част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.К.В.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на 1/ „И.К.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***,
чрез адв. Пл. С., сумата от 650 лв. за адвокат за въззивното производство, 2/ на Б.Н.П., ЕГН **********, с адрес
***, чрез адв. Д. - сумата от 800 лв. за адвокат за въззивното производство и 3/ на А.Д.А., ЕГН **********, с
адрес ***, надпартер, чрез адв.
К. А. - сумата от 1 000 лв. за адвокат за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщенията до страните, че е изготвено, само
в частта по основите искове - по чл. 109 ЗС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно в частта, относно определението по
чл. 248 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.