Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.05.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: В.
ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 5929 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 543207 от 22.11.2018 г., постановено по
гр. дело № 53541/2016 г., Софийският районен съд, III ГО, 82-ри
състав, е уважил предявените от Л.Н.Л. и Д.Г.Г. срещу ответниците Е.К.Г., А.П.Г.
и К.П.Г. искове по чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, като е осъдил Е.К.Г. да
заплати на Л.Н.Л. сумата от 5100 лв., представляваща 1/2 част от адвокатско възнаграждение
в общ размер на 10200 лв. по Договор за правна защита и съдействие серия А, № 0731805/08.04.2008
г., както и сумата от 704 лв. - разноски по делото; Е.К.Г. да заплати на Д.Г.Г.
сумата от 5100 лв., представляваща 1/2 част от адвокатско възнаграждение в общ
размер на 10200 лв. по Договор за правна защита и съдействие серия А, № 0722888/08.04.2008
г., както и сумата от 704 лв. - разноски по делото; А.П.Г. да заплати на Л.Н.Л.,
сумата от 2550 лв., представляваща 1/4 част от адвокатско възнаграждение в общ
размер на 10200 лв. по Договор за правна защита и съдействие серия А, № 0731805/08.04.2008
г., както и сумата от 937 лв. - разноски по делото, А.П.Г. да заплати на Д.Г.Г.
сумата от 2550 лв., представляваща 1/4 част от адвокатско възнаграждение в общ
размер на 10200 лв. по Договор за правна защита и съдействие серия А, № 0722888/08.04.2008
г., както и сумата от 372 лв. - разноски по делото; К.П.Г. да заплати на Л.Н.Л.,
сумата от 2550 лв., представляваща 1/4 част от адвокатско възнаграждение в общ
размер на 10200 лв., по Договор за правна защита и съдействие серия А, № 0731805/08.04.2008
г., както и сумата от 352 лв. - разноски по делото, К.П.Г. да заплати на Д.Г.Г.
сумата от 2550 лв., представляваща 1/4 част от адвокатско възнаграждение в общ
размер на 10200 лв., по Договор за правна защита и съдействие серия А, № 0722888/08.04.2008
г., както и сумата от 352 лв. – разноски по делото. На основание чл. 77 от ГПК
ответникът А.П.Г. е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата
от 300 лв. - възнаграждение за вещо лице.
В законоустановения срок срещу решението, в частта с
която са уважени предявените срещу ответника А.П.Г. искове е постъпила въззивна
жалба от назначения му особен представител адв. Б.Л., в която се прави
оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно. Оспорва заключението
на приетата по делото експертиза, като твърди, че същата е била своевременно
оспорена в първа инстанция, тъй като вещото лице не е работило по оригиналите
на договорите. Сочи, че ищците не са изпълнили задължението си да предадат
оригиналите на договорите на клиента, като при поискване на оригиналите от тях,
същите е следвало да ги предоставят, което те не са направили до приключване на
делото в първа инстанция. По тази причина излага доводи, че тези писмени
доказателства следва да бъдат изключени от материалите по делото. Твърди, че
индиговите копия не представляват документи и същите не са годен обект за
експертиза, а следва да се приемат единствено като косвени доказателства и да
се ценят с оглед останалите представени по делото писмени такива. Излага
подробни доводи във връзка с необходимостта от назначаване на повторна
експертиза. Оспорва размера на адвокатското възнаграждение, което се претендира
по процесните договори, като твърди, че същото е прекомерно с оглед цената на
иска и действащата към момента на сключване на договорите Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага, че действията по
сключване на договора не са одобрени от настойническия съвет и от районния съд,
а такова одобрение е било необходимо по аргумент от чл. 73, ал. 2 и 3 във вр. с
чл. 118, ал. 1 от СК (отм.), тъй като наследодателката В.Х.Г., изпълнението на
чието задължение се търси от ответниците, е била поставена под пълно
запрещение. Оспорва обстоятелството, че е бил поканен да плати, поради което
задължението не е изискуемо. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част
и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Не претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е
постъпил от ищците Л.Н.Л. и Д.Г.Г. чрез адв. В.П., в който оспорва въззивната
жалба и излага подробни аргументи в подкрепа на правилността на
първоинстанционното решение. Поддържа изцяло становището си, изразено в първа
инстанция, че сключването на договор за правна защита и съдействие с предмет
процесуално представителство по дело, във връзка със задължение на наследодателката
на ответниците за заплащане на сума по запис на заповед, не представлява
действие по разпореждане с имуществото на запретения, а такова с оглед неговото
управление. По тази причина счита, че разрешение на органа по настойничество не
е било необходимо, в който смисъл са и изводите на първоинстанционния съд в
обжалваното решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията в отговора на жалбата, намира за
установено следното:
От
представеното по делото решение от 21.06.2006 г. по описа на СГС, VII брачен
състав, постановено по гр.дело № 164 по описа за 2007 г., се установява, че
наследодателката на ответниците В.Х.Г. е поставена под пълно запрещение, като
съгласно удостоверение по чл. 110 и чл. 111 от СК на Столична община - район „Красно
село“ № ПНИО - 94.00.238 за неин настойник е определена ответницата Е.К.Г.,
която е и нейна дъщеря.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че по искова молба
на Е.К.Г. като настойник на В.Х.Г., срещу А.Х.Н., е образувано гр. дело № 2411
по описа на СГС, ГО, I-6 състав, с предмет оспорване съществуването на
задължение на ищцата спрямо ответника за заплащане на сумата от 250000 лв. по
запис на заповед, издаден в гр. София на 21.06.2006 г., с падеж на 16.02.2007
г. и авалиран от сина на В.Х.Г. – П.К.Г., по който в полза на поемателя е
издаден изпълнителен лист на 26.03.2007 г. С определение от 08.04.2008 г. по
делото като трети лица-помагачи на страната на ищцата в производството са конституирани и са
взели участие в процеса чрез упълномощения си адвокат наследниците на починалия
син на ищцата В.Х.Г. – П.К.Г..
От
представените по делото доказателства, а именно: протоколи от проведени съдебни
заседания на 08.04.2008 г., 04.11.2008 г., 28.04.2009 г., 08.12.2009 г.,
12.05.2010 г., писмена защита по делото, решение от 16.07.2010 г. по същото
дело, както и протокол от открито съдебно заседание, проведено на 14.12.2010 г.
пред Софийски апелативен съд, ГО, 8-ми състав, по възз. гр. дело № 793/2010 г. и
решение по същото дело с № 1006 от 22.12.2010 г., както и касационна жалба, отговор
на касационна жалба, определение
№ 81 от 07.02.2012 г. на Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо
търговско отделение, постановено по търг. дело № 379 по описа за 2011 година, протокол
от открито съдебно заседание за проведено на 21.05.2012 г., се установява, че в
производството ищцата е била представлявана от адвокат Л.Н.Л. и адвокат Д.Г.Г..
С
определение от 21.05.2012 г., постановено в открито съдебно заседание,
проведено пред ВКС, ТК, I TO, по търг. дело № 379/2011 г., въз основа на
удостоверение за наследници с изх. № ПНИО-9400-152 от 16.02.2012 г., на мястото
на починалата в хода на процеса ищца и на основание чл. 227 от ГПК, като страни
в производството са конституирани нейните правоприемници Е.К.Г., А.П.Г. и К.П.Г.,
като последните двама са заличени като трети лица-помагачи.
По
делото са проведени открити съдебни заседания на 18.06.2012 г. и 22.10.2012 г.,
в които ответниците по касационната жалба Е.К.Г. и К.П.Г. са взели участие, а А.П.Г.,
редовно уведомен, не се е явил и не е би представляван. В съдебното заседание,
проведено на 18.06.2012 г. ответницата Е.К.Г. се е явила лично и с адв. Л.Н.Л.
и адв. Д.Г.Г., които е упълномощила да я представляват като страна в
производството с пълномощно от 22.10.2012 г.
С
решение № 120 от 05.11.2012 г., постановено по търг. дело № 379/2011 г., ВКС,
ТК, I TO, е отменил решението на Софийския апелативен съд и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда.
От
протокол от открито съдебно заседание, проведено на 21.03.2013 г. по възз. гр.
дело № 4094 по описа на САС, ГО, 1-ви състав, както и от влязло на 19.03.2014
г. в сила решение № 685 от 02.04.2013 г., постановено по същото дело, се
установява, че предявеният от ищцата иск е бил уважен, решението от 16.07.2010
г. на СГС, ГО, I-10 състав по гр. дело № 2411/2007 г. е отменено и вместо него
е постановено друго, с което записът на заповед от 21.06.2006 г., издаден в гр.
София от В.Х.Г. за сумата от 250000 лева, с падеж 16.02.2007 г., в полза на А.Х.Н.е
унищожен и е признато за установено по отношение на А.Х.Н., че Е.К.Г.- Тонева, А.П.Г.
и К.П.Г., конституирани в качеството им на наследници на починалата ищца В.Х.Г.,
не дължат на А.Х.Н.сумата от 250000 лв., представляваща вземане по записа на
заповед от 21.06.2006 г.
От представените по делото копия на договор за правна защита и съдействие на
типова бланка № А 0731805 от
08.04.2008 г. (лист 9) и договор за правна защита и съдействие на типова бланка № А 0722888 от 08.04.2008 г.(лист 75) се установява,
че Е.К.Г., в качеството си на настойник на В.Х.Г., е възложила съответно на
адвокат Л.Н.Л. и адвокат Д.Г.Г. да я представляват по образуваното гражданско
дело № 2411/2007 г. по описа на СГС, I ГО, I-6 състав, до неговото приключване във всички съдебни
инстанции срещу договорено възнаграждение в размер на по 10200 лв. за всяка.
От представените по делото нотариални покани от Д.Г.Г.
и Л.Н.Л. изпратени съответно до А.П.Г., Е.К.Г. и К.П.Г., всички връчени на
техните адресати на 27.07.2016 г., лично, съгласно удостоверение на Ц.Д.,
нотариус в район на действие Районен съд - град София, с рег. № 350 на НК, се
установява, че ищците са поканили всеки от ответниците да им заплати съответно
припадащата му се част от договореното адвокатско възнаграждение по процесните
договори за правна защита и съдействие, съобразно наследствените им квоти, по
посочените в нотариалните покани банкови сметки в седемдневен срок от получаване
на поканата. По делото са представени и разписки с изходящ № 88 и № 91 от
25.07.2016 г., в които е отбелязано, че А.П.Г. е получил лично при отказ
описаните в разписките нотариални покани, които разписки са оформени от
служител при нотариус Ц.Д., нотариус в район на действие Районен съд - град
София, с рег. № 350 на НК.
В рамките на откритото производство по чл. 193, ал.
1 от ГПК по оспорване на автентичността на двата договора за правна защита и
съдействие, е разпределена доказателствена тежест, като е посочено, че доказване
на оспорването автентичността на двата частни документа е в тежест на ответника,
поради което по делото е допусната и назначена съдебно-графическа експертиза.
От заключението на вещото лице инженер С.Е.Ц., специалист в областта на
криминалистическите изследвания на документи, по допусната експертиза, на което
съдът дава вяра както компетентно изготвено и безпристрастно, се установява, че
ръкописно изписаните букви и цифри в двата договора за правна защита и
съдействие са изпълнени от едно и също лице, а подписите на мястото на „Клиент“
в двата броя договори, обект на експертизата, са изпълнени от Е.К.Г.. Вещото
лице е посочило, че не може да отговори на въпроса дали текста в двата броя
договори и подписите върху тях са изпълнени по едно и също време, тъй като към
настоящия момент не е налице криминалистическа практика по техническо
изследване на документи, която да дава достатъчно достоверна методика за
определяне времето на изготвяне на документ по използваните за целта материали:
хартия и пишещи вещества. Вещото лице е разяснило, в това число и в проведеното
открито съдебно заседание по приемане на експертизата, че изследването е
сравнително и деструктивно и нарушава целостта на изследвания документ, като
могат да бъдат изследвани единствено пишещи вещества, изготвени по една и съща рецептура
и нанесени върху една и съща хартия, които са били изложени продължително време
на едни и същи условия. Вещото лице е дало разяснения, че при работата си е
изследвала оригиналите на договорите за правна защита и съдействие, като това
обстоятелство не е отразено в експертизата, тъй като съгласно установената
практика в заключението се посочва, когато се работи по копия. Вещото лице е
посочило, че не е налице пречка експертиза да се извърши от индигово копие, тъй
като същото се счита за оригинални, но в конкретния случай изследваните
договори за правна помощ и съдействие са били първи екземпляр, изпълнени с
химикал, които са пришити в т.нар „кочан“. Заключението на вещото лице е
оспорено от процесуалния представител на ответника адвокат Л., като повторна
експертиза не е допусната, в това число и от въззивния съд.
От показанията на разпитания по делото свидетел Н.А.Д.,
преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра
като последователни, логични и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства, се установява, че същият е работил в кантората на нотариуса, оформил
нотариалните покани, на длъжност „връчител“. Свидетелят заявява, че помни
връчването на поканите на ответницата Е.К.Г., както и на ответника А.П.Г..
Последният не бил на адреса, посочен в поканата, но жена от адреса, която се
представила за негова тъща се свързала с него по телефона и той дошъл на място,
прочел текста на поканите и заявил на връчителя, че няма да ги приеме, тъй като
иска да се консултира с адвокат, поради което поканите били оформени като
връчени при отказ.
Други релевантни за спора доказателства не са
представени по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Въззивният съд не проверява служебно правилността на
решението, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните (напр.
при поставяне или отмяна на запрещение) или за интереса на ненавършили
пълнолетие деца (напр. при лишаване от родителски права, по брачни искове,
искове за произход, разрешаване на разногласие между родители и др.). Погрешната
правна квалификация е нарушение на материалния закон, а всички останали
пропуски и грешки във връзка с доклада и указанията на съда са съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Неизготвянето на доклад от
първоинстанционния съд и недаването на указания, както и непълнотите и грешките
в тях, имат значение за правилността на първоинстанционното решение. Въззивният
съд дава указания на страните във връзка с проверката на валидността и допустимостта
на обжалваното решение и не дава указания във връзка с проверката на
правилността му и поправянето на допуснати нарушения, като не може да приеме за
установено нещо различно по фактите, нито да констатира нарушение на
съдопроизводствените правила, без съответно оплакване в жалбите или отговорите.
С оглед посочената правна
рамка настоящият състав на въззивния съд счита, че процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е постановено при правилна
правна квалификация и с оглед изложените във въззивната жалба оплаквания,
предмет на проверка в настоящото производство, е правилно по следните
съображения:
Правилно първоинстанционният
съд е приел, че страните, в качеството им на наследници на възложителя по
договора В.Х.Г. са валидно обвързани от договори за правна защита и
съдействие сключени с ищците адвокат Л.Н.Л.
и адвокат Д.Г. Г.-К., чието съдържание е обективирано на типова бланка № А 0731805 от 08.04.2008 г. и типова бланка № А 0722888 от 08.04.2008 г., с предмет процесуална
представителство по образуваното от Е.К.Г., в качеството си на настойник на В.Х.Г., гражданско дело № 2411/2007 г. по
описа на СГС, I ГО, I-6 състав относно оспорване
на валидното възникване в тежест на ищцата на задължение по запис на заповед от
21.06.2016 г. в размер на 250000 лв., до неговото приключване във всички
съдебни инстанции срещу договорено възнаграждение в размер на по 10200 лв. за
всяка.
Според чл. 180 ГПК,
частни документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица. За да се ползва документът с тази доказателствена сила,
няма изискване текстът на документа и подписа на страната, чието волеизявление
обективира той да са изпълнени от едно и също лице, стига лицето, посочено като
автор на документа, действително да е подписало същия и текстът, под който се
подписва да отговаря на действителната му воля. За да бъде оборена формалната
доказателствена сила на документа, следва да е проведено оспорване по реда на
чл. 193, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай ответникът А.П.Г. е оспорил
автентичността на частните документи, но без съмнение по делото се установява,
че подписът в графа „възложител“ е изпълнен от лицето, посочено като автор на
изявлението, поради което договорите за правна защита и съдействие, от които
произтича претендираното задължение за плащане на възнаграждение са автентични,
както правилно е приел и първоинстанционния съд.
По отношение възражението
на особения представител на ответника, че договорите за правна защита и
съдействие са сключени от настойника на В.Х.Г. – Е.К.Г. без спазване на
изискванията, установени за тях и в частност тези на чл. 73, ал. 2 и 3 от СК
(отм.), поради което са унищожаеми на основание чл. 27 от ЗЗД, същото е
неоснователно. Съгласно чл. 118 от СК от 1985 г. приложим към дата на сключване
на договорите за правна защита и съдействие, при разпореждане с имущество на
лице под настойничество се прилага съответно чл. 73, ал. 2 и 3 от СК, а
разрешение от районния съд се изисква и за теглене на суми от влоговете на
лицето. Според чл. 73, ал. 2 от СК (отм.) отчуждаването на недвижими и движими
вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне,
обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане,
които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с
разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна
полза, а според ал. 3 на същия текст дарение, отказ от права, даване на заем и
обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от
ненавършили пълнолетие деца са нищожни. В съдържанието на посочените правни
норми са посочени сделките, за чието извършване се изисква разрешение на
районния съд, като сключването на договор за правна защита и съдействие във
връзка с предявени от настойника искове за оспорване на задължения, възникнали
в тежест на запретения, които по естеството си са възмездни, не попада сред
сделките по разпореждане с имуществото му, които следва да бъдат разрешени.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за
адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Според ал. 2
на същия текст размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не
може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Както
правилно е приел и първоинстанционният съд, от представените по делото
доказателства се установява, че ищците като адвокати са изпълнили поетото по
договорите за правна помощ задължение и са осъществили процесуално
представителство, защита и съдействие на ищцата, до нейната смърт, когато
пълномощията им са били прекратени на основание чл. 41 от ЗЗД. Впоследствие
същите са продължили да се явяват по делото като процесуални представители
единствено на Е.К.Г. съгласно пълномощното от 22.10.2012 г. Тъй като по делото се
установява, че адвокатите са изпълнявали задълженията си по договорите
добросъвестно и с оглед защита интереса на своя клиент, с оглед нормата на чл.
36, ал. 1 от ЗАдв., на същите се дължи възнаграждение в договорения от страните
размер, разпределено между ответниците спрямо наследствените им квоти, при липса
на позоваване от тяхна страна на допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения във връзка с изготвянето на доклада по делото, неговата правилност
и в частност - пълнота.
Що се отнася до
възражението, че договореното възнаграждение е прекомерно с оглед минималните
размер на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в нейната редакция към ДВ, бр. 64 от 23.07.2004
г., действаща към датата на сключване на процесните договори и следва да бъде намалено, същото се явява
неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от действащата към относимия момент
наредба, минималното възнаграждение за защита по граждански дела за една
инстанция с оглед цената на иска, е в размер на 5340 лв. без ДДС, поради което
с оглед предмета на спора, броя на съдебните заседания и обстоятелството, че възнаграждението
се дължи след приключване на делото във всички съдебни инстанции, същото не се
явява необосновано завишено, независимо, че като страни по делото при първото
му разглеждане пред Върховния касационен съд, като правоприемници на ищцата В.Х.Г.
на основание чл. 227 от ГПК са били конституирани ответниците в настоящото
производство. Задължението за заплащане на сумите е възникнало в посочения в
договорите момент след приключване на делото във всички съдебни инстанции, а
възражението, че въззивникът не е бил поканен да го заплати е неоснователно,
доколкото по делото безспорно е установено, че същият е узнал съдържаните на нотариалната
покана, след което е отказал да я получи, поради което тя е оформена като
връчена лично при отказ.
Ето защо, както правилно
е приел и първоинстанционният съд, ответникът А.П.Г. като наследник на В.Х.Г. дължи
на Л.Н.Л. сумата от 2550 лв., представляваща 1/4 от уговореното, но незаплатено
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие типова бланка № А 0731805 от 08.04.2008 г. в размер на 10200 лв. по гр. дело № 2411/2007 г. по описана СГС,
ГО, I-6, и на Д.Г.Г. сумата от 2550 лв.,
представляваща 1/4 от уговореното,
но незаплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие типова бланка № А 0722888 от 08.04.2008 г. в размер на 10200 лв. по гр. дело № 2411/2007 г. по описана СГС,
ГО, I-6.
С оглед изложеното при съвпадение на изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд въззивната жалба е неоснователна,
а решението в обжалваната част е правилно
и като такова следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора
на въззиваемите, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на по 600 лв., заплатени в брой съгласно
договори за правна защита и съдействие № 855577 от 19.02.2020 г. (лист 31) и №
855576 от 19.02.2020 г. (лист 32), които с оглед указанията в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС служат и за
разписка, за получаване на посочената сума в брой, както и разноските за
депозит за особен представител от по 150 лв. или общо по 750 лв. на всяка.
Въззивникът, на основание
чл. 77 от ГПК, следва да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 102
лева държавна такса за въззивното обжалване.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 543207 от 22.11.2018 г., постановено по
гр. дело № 53541/2016 г., на Софийски районен съд, III ГО, 82-ри
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА А.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Л.Н.Л.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 750 лв.
– разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА
А.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Д.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 750 лв.
– разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА
А.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 77 от ГПК, сумата от 102 лв. –
държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.