РЕШЕНИЕ
№……/……
2021г.
Година
2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет седми състав
На втори февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар
: СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 59
по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
А.Д.Ж. с ЕГН **********,
адрес: *** против
Наказателно постановление № 20-0819-004361 от 18.11.2020 г., издадено от Началник
група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР, с
което му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на
основание чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се излага несъгласие с фактическите
констатации както по акта, така и вписаните в наказателното постановление, като
се оспорва тяхната доказателствена сила. Сочат се
нарушения на чл. 42, т. 4 и 5, както и в чл. 57 ал. 1 , т.5 от ЗАНН. Сочи се,
че дежурните служители на полицейския автопатрул не
са очевидци на възникналото ПТП, респективно на извършеното административно
нарушение. След тестване с дрегер за алкохол, на водача
П.П. отчело 1,56 промила алкохол в издишвания въздух.
П.П. бил свидетел по съставения АУАН. Същият не бил
очевидец , а участник в ПТП. Твърди се нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН. С тези и други аргументи
се иска отмяната на НП.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и
моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно
упълномощен процесуален представител-юрисконсулт, който счита, че АНП е
проведено правилно и законосъобразно. В становището се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят А.Д.Ж.
е правоспособен водач на МПС за категория „С,В, DЕ, СЕ, D, ТКТ, АМ ” от
1999г.. На 30.10.2020 г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес
Актрос 4141 К“ с peг. № B8596BР,
собственост на „КБ Инженеринг" ЕООД. Около 14.00ч. той се движел с
горепосочения автомобил в Община Варна, по път 2008 посока с.Казашко.
Движението в този участък от пътя било двупосочно, като възз.
се движел в дясната пътна лента в посока на движението. Преди него, попътно на
движението му, се движел друг товарен автомобил марка „Мерцедес“ с
рег.№В6949НР, управляван от св.П.П.. Когато
превозните средства достигнали до гаража на фирма "Ив Map Транс", св.П. забелязал, че на пътното платно има
куче и решил да го заобиколи. В същото това време, възз. Ж. предприел изпреварване на управлявания от П.
автомобил, като навлязъл леко в лентата за насрещно движение. Междувременно св.П.
подал мигач, отбил наляво, като преминал в лентата за насрещно движение и
навлязъл около 1 метър в нея. Когато
забелязал, че движещият се пред него автомобил навляза в лявата лента, възз. натиснал клаксона на камиона си и задействал
спирачната уредба. Св.П. чул клаксон на управлявания от възз.
автомобил, но не могъл да се прибере в лентата си на движение , бил застигнат и
блъснат от управлявания от възз. автомобил.
Съприкосновението между двата автомобила било реализирано в задната част на
автомобила на св.П. и предната част на товарния автомобил управляван от възз. От удара товарния автомобил управляван от св.П. се
преобърнал и изхвръкнал в посока гр.Варна, като паднал в канавката.
За
възникналия пътен инцидент бил подаден сигнал в Сектор ПП-Варна от граждани. На
място били изпратени свидетелят И.М. и
негов колега–св.Ж.М., които работели като автоконтрольори
в Сектор ПП-Варна. Органите на реда се осведомили от двамата водачи за
причините за ПТП. Изпробвали водачите с техническо средство за употреба на
алкохол, като същото отчело повече от 1,2 промила в издишания въздух на св.П..
Пробата на възз. не отчела алкохол. За ПТП бил
съставен протокол, в който св.М. изготвил схема на ПТП. По обясненията на
двамата водачи органите на реда преценили, че възз.Ж.
е допуснал нарушение на ЗДвП.
На същия ден
– 30.10.2020г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в който било описано
допуснатите от него според актосъставителя нарушение
на чл.23, ал.1от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го
подписал без възражения. От възз. не били депозирани
възражения в срока по чл.44 от ЗАНН.
АНО изцяло
възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя
и впоследствие издал срещу възз. атакуваното НП, с което
му наложен: административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание
чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДвП, за нарушение
на чл.23, ал.1 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя на 30.12.2020г.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, протокол
за ПТП и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът не кредитира показанията депозирани в с.з. от органите
на реда - св.И.М. и св.Ж.М. по отношение на посоченото от тях, че двамата
водачи са се движели един след друг и управляваният от възз.
автомобил е застигнал и блъснал автомобила на св.П., който е намалил скоростта
си. В тази им част показанията на органите на реда са в противоречие с
показанията на св.П.- очевидец и участник в ПТП, който е категоричен , че
ударът е настъпил след неговото отклоняване вляво и то след навлизане на
управлявания от него автомобил в насрещната лента с около 1 метър. Нещо повече,
показанията на двамата полицейски органи са в тотално противоречие и с
изготвения от св.М. протокол за ПТП, където св.М. е направил схема на ПТП, от
която е видно, че автомобилът на възз. е предприел изпреварване на автомобила на св.П., като се е отклонил вляво и е навлязъл в
насрещната лента. В протоколът от ПТП не са описани констатираните от органите
на реда обективни находки- щети от ПТП, като в съдебна зала те сочат само, че
се касае за такива в предната част на управлявания от възз.
автомобил и в задната част на автомобила на св.П..И тъй като служителите на
реда не са очевидци на реализираното ПТП и показанията им са в противоречие с
протокола от ПТП, съдът намира, че по тези въпроси следва да даде вяра на
показанията на св.П.. В останалата им част съдът кредитира показанията на
органите на реда.
Макар да е
участник в ПТП , съдът кредитира и показанията на св. П.П..
Именно той е очевидец на случилото се, тъй като е участник в самото произшествие.
Свидетелят изложи с нужната конкретика събитията
около реализиране на ПТП, своето поведение, маневрите, които е извършил и
последвалият резултат. Поради което и съдът няма основание да се съмнява в
неговите показания.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок /на 04.01.2021г. видно от входящия
номер поставен в Сектор ПП-Варна/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган- Началник група в Сектор „ПП“ при
ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при
сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Съдът не споделя виждането в жалбата, че
АУАН поставил началото на АНП страда от пороци. От свидетелските показания
на актосъставителя М. и св.М. се
установява, че същите не са очевидци на нарушението, с оглед на което АУАН се
явява съставен от неочевидец, като вписания като свидетел по акта М., също не е
очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на
чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва
да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или
констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци,
актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като
това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично
в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо
единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на
официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са
посочени трите имена, като поне един от свидетелите да подпише акта. В случая
като свидетели в акта са вписани както св.М., така и св.П., който безспорно е
очевидец на събитията, които са реализирани, макар да е участник в ПТП. Никъде в
ЗАНН няма забрана свидетел да бъде участник в транспортното произшествие. Поради това съдът намира, че не е нарушена
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП,
настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42
от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно
и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено,
на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Налице е пълно единство
между фактическото и юридическото обвинение в АУАН и НП.
Въпреки горното съдът намира, че вмененото
във вина нарушение на възз. е недоказано, поради
което материалният закон се явява неправилно приложен.
С
АУАН и НП на възз. е предявено обвинение за нарушение
на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Цитираното правило обхваща задължение за водача
на пътно превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато
то намали скоростта или спре рязко.Жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП, съгласно който текст който поради неспазване на
дистанция, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер
на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Легална дефиниция на
понятието „пътнотранспортно произшествие” се съдържа в разпоредбата на § 6,
т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, в която то е определено като
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Според тази дефиниция,
за да се приеме, че деянието е съставомерно, е
необходимо да е настъпил противоправен резултат,
изразяващ се в някоя от посочените последици. От събраните по делото
доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и
косвени доказателства, че е реализирано ПТП при което са причинени материални
щети, което не се оспорва и от възз., оспорва се
механизмът описан в НП.
Обстоятелството, че по
автомобила на св.П. и по този на възз. са причинени
материални щети освен от показанията на М. , М. и П., е видно и от изготвения
протокол за ПТП.
Съобразно чл.2 ал.1
от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се
съставят следните документи:
1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;
2. протокол за ПТП с материални щети;
3. двустранен констативен протокол за ПТП.
Съгласно чл.4. от
Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол
за ПТП - приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай
и в който е посочено, че са настъпили материални щети.
Съприкосновението на автомобила,
управляван от въззивника и засегнатия автомобил е възприето лично от св.П.,
чиито показания както бе споменато по-горе съдът кредитира изцяло. С оглед
горните разсъждения за съда е несъмнено доказано, че между двата автомобила има
настъпило съприкосновение, в резултат на което по автомобила на св.П. са причинени материални щети.
От събраните по делото
доказателства, обаче, не се установи описаният механизъм на настъпване на
произшествието, което води до недоказаност на административнонаказателното
обвинение и е основание за отмяна на обжалваното НП. Както бе споменато по-горе
ПТП не е настъпило поради неспазване на дистанция и поради неизпълнение на
задължението на водача да се движи на такова разстояние от движещото се пред
него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко. В случая от доказателствата по делото е видно,
че възз. е предприел изпреварване на движещият се
пред него автомобил, като в момента, в който е навлязъл в насрещната пътна
лента, за да реализира намерението си, е настъпило отклоняване на движещият се
пред него автомобил, управляван от водач в нетрезво състояние –св.П., който е
навлязъл в насрещната пътна лента с един метър , за да заобиколи
куче. Т.е. св.П. не е намалял скоростта си на движение , нито е спирал рязко, а
се е отклонил от посоката си на движение и е навлязъл в насрещната пътна лента, където по
това време се е намирал и възз. Времето, мястото, начинът на
извършване на деянието (механизмът на настъпване на ПТП) и самоличността на
извършителя са основни елементи на всяко едно наказателно и административнонаказателно
обвинение. Всеки един от тези елементи трябва да бъде доказан по категоричен
начин, за да се стигне до ангажиране отговорността на възз..
В случая обаче се доказа, че ПТП е настъпило поради навлизане на св.П. в
насрещната пътна лента, по времето , в което възз.
също се е намирал там, понеже е предприел изпреварване, а не както е описано в издаденото НП и в АУАН. За
такъв механизъм на произшествието говорят всички събрани по делото
доказателства, коментирани по-горе. Предвид обстоятелство, че вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение остана недоказано, то атакуваното НП следва да
бъде отменено. Тежестта за доказване в случая е на АНО, който следва да
ангажира доказателства установяващи категорично всички фактически обстоятелства
около твърдяното нарушение. Жалбоподателят не трябва да доказва, че е невинен.
Административното обвинение трябва да е доказано по несъмнен начин и не може да
почива на предположения, поради което няма как да се приеме за извършено
посоченото нарушение по описания в НП начин. Напротив, доказа се съвсем
различен механизъм, който не отговаря на констатациите на АНО.
По изложените съображения, съдът намира,
че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Предвид крайния извод на съда, не се налага
обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Относно
искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
разноски.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова –
ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася
по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От процесуален представител на ОД на МВР –
Варна, в писмените бележки депозирани по делото, е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива разноски в
минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на фактическата и
правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено своевременно. Същото
обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от
съда.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0819-004361 от 18.11.2020 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР, с което на А.Д.Ж. с ЕГН **********, адрес: *** е наложено: административно наказание „глоба“
в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ОД на МВР-Варна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: