№ 2883
гр. ..., 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110154051 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми /главница и
лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер по
съображения, изложени в отговора на ИМ. Претендира разноски.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
1
По реда на чл. 410 и сл. ГПК въз основа на подадено заявление срещу
ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови
задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/.
По силата на закона – чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. По делото няма спор, че ответникът през процесния период е бил
потребител на ТЕ, поради което съдът приема, че между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрените с Решение
ОУ-026/11.05.2002г. на КЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на КЕВР.
Установява се освен това по делото, че сградата, в която се намира
жилището е топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се извършва .... За
предоставената услуга дялово разпределение, клиентите дължат суми за
разпределение на топлинна енергия, към топлопреносното предприятие, съгласно
чл. 61 от наредба №16-334 от 2007г за топлоснабдяването, съгласно който
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно, като на основание чл. 36, ал.1 от
действащите между страните общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ... на потребители в гр. ..., купувачите заплащат сума за услугата
дялово разпределение на ....
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа /СТЕ/ и съдебно счетоводна /ССЕ/ експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Въз
основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имота на ответника е
доставена топлоенергия, като последният не оспорва факта, че не е заплатил
същата.
2
Съгласно цененото заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза дела на ответника за ползвана топлинна енергия е изчислен точно.
Разпределението на ТЕ между потребителите в сградата е извършвано от ищеца в
съответствие с разпоредбата на чл.61- чл.69 от Наредба №16-334. През процесния
период за имота са начислявани суми за ТЕ по прогнозни дялове и са изготвяни
изравнителни сметки. Вещото лице сочи, че са изготвяни ежемесечни фактури,
които са представени и по делото, поради което доводите в противната насока,
поддържани в отговора на ИМ, се явяват неоснователни.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по делото
писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите експертизи,
наличието на валидно правоотношение между страните, изпълнението на
задълженията на ищеца по него – в процесния период в имота с абонатен № ... е
доставена топлинна енергия /по СТЕ/, както и правилното отчитане и фактуриране
на задълженията /съгласно ССЕ/, които не са платени и възлизат на 1 869.03 лева
главница за доставена ТЕ, 27.60 лева главница за извършено дялово
разпределение, както и 160.98 лева лихва за забава за доставена ТЕ и 5.66 лева
лихва за забава за извършено дялово разпределение.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са установени
въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и
представените едностранно съставени частни документи, а въз основа на
събраните заключения на експертизите, при отчитане показанията на
измервателни уреди относно количеството потребена топлонергия, което е
остойностено по регулирани от държавен орган цени.
Исковете са предявени в по-малък размер от установения по делото, поради
което следва да бъдат уважени изцяло, в т.ч. и относно претендираната лихва за
забава предвид установеното по делото ежемесечно издаване на фактури за
прогнозното потребление на ТЕ и доколкото срокът за плащането им е определен
– 45 дни след доставката, то за изпъдането на длъжника в забава не е необходима
покана /чл.84, ал.1, изр.1 от ЗЗД/. Ответникът дължи законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане,
което е постановено с издадената заповед за изпълнение.
При този изход на делото, разноски на ответника не се дължат. На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, в негова тежест следва да бъдат възложени
сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производства при
юрисконсултско възнаграждение в минималните размери по чл.25 и чл.26 от
3
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Т. М. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. ..., ..., дължи на .. ... ., ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 978,86 лева – главница за
доставена ТЕ за аб.№ ... за периода м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законна
лихва за периода от 05.06.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2021г. до 23.05.2023 г. в размер на 155,16 лева, цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 27,60 лева, ведно със
законна лихва за периода от 05.06.2023г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 23.05.2023 г. в размер на 5,63
BGN, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
30546/2023г. на СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА П. Т. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ..., ..., да заплати на .. ...
., ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 48.35 лева – разноски в заповедното производство,
както и 775.00 лева – разноски в исковото производство.
ОТХВЪРЛЯ молбата на П. Т. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ..., ..., за
присъждане на разноски по делото.
Решението е постановено при участието на ..., като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице – помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4