РЕШЕНИЕ
№ 262
Кюстендил, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - VI състав, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА |
При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА административно дело № 20247110700548 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27 от Закона за общинската собственост ЗОС).
Образувано е по жалба от Б. Б. М. от [населено място], чрез адв. Т. Т., срещу заповед № РД-00-347/22.02.2024 г., издадена от кмета на община Кюстендил, в частта относно размера на определеното парично обезщетение.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на акта в обжалваната част. Иска се от съда да измени процесната заповед в тази й част, както и да се определи справедлив размер на парично обезщетение. Претендират се направените по делото разноски.
Ответната страна - кметът на община Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрк. Д. С.-К., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни – С. С. М., С. Б. М. и Д. Б. М., не изразяват становище по жалбата.
Административен съд – Кюстендил, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, че имотът, който се отчуждава, а именно урегулиран поземлен имот (УПИ) с идентификатор 41112.33.95 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], с площ от 909 кв. м., е собственост на наследниците на В. Д. М., М. Д. М. и Б. Д. М., съгласно представено Удостоверение за наследници № 93-00-229/13.02.2024 г.
С Решение № 830 по Протокол № 34/28.06.2018 г. на Общински съвет - Кюстендил е одобрен Подробен устройствен план - План за застрояване (ПУП - ПЗ) за разширение на гробищния парк на [населено място] в местността „Белия камък“, като в обхвата на същия попада и процесният имот, който преди влизане в сила на подробния устройствен план е с начин на трайно ползване "нива" и с трайно предназначение на територията "земеделска". На 13.07.2022 г., съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗОС, обявление за предстоящото принудително отчуждаване на засегнатите имоти, частна собственост е публикувано на интернет страницата на община Кюстендил, както и във вестниците "Труд", "Земя" и "В.", и е поставено на информационното табло в сградата на община Кюстендил, като за процесния имот е посочено обезщетение в размер на 2 312 лева. Обезщетението е определено въз основа на експертна оценка на отчуждавания имот, възложена от община Кюстендил и изготвена, съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗОС от лицензиран оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители.
С оспорената заповед, на основание чл. 25, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗОС, чл. 205, т. 3 от Закона за устройство на територията и влезлия в сила ПУП - ПЗ, одобрен с Решение № 830 по Протокол № 34/28.06.2018 г. на Общински съвет - Кюстендил, е наредено отчуждаването на УПИ с идентификатор 41112.33.95 по КККР на [населено място], с площ от 909 кв. м, местност „Белият камък“, срещу парично обезщетение в размер на 2 312 лева.
По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, като съгласно заключението на вещото лице равностойното парично обезщетение за имота е в размер на 1 209 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена е в преклузивния 14-дневен срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - кметът на община Кюстендил, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Същата е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Спазена е и процедурата за издаване на заповедта, регламентирана в чл. 21 - 25 от ЗОС.
По делото не е спорно, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на заповедта - общинска нужда от изграждане на обект - публична общинска собственост (разширяване на съществуващ гробищен парк), която не може да бъде задоволена по друг начин, и влязъл в сила ПУП - ПЗ, като процесният имот се засяга непосредствено от предвидените дейности. Спорен е единствено въпросът за размера на определеното обезщетение за отчуждавания имот.
По отношение на размера на обезщетението, съдът кредитира заключението по съдебно-оценителна експертиза, неоспорено от страните, което е обективно и компетентно изготвено, при съобразяване с изискванията на чл. 22, ал. 5 и 12 от ЗОС. Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗОС, размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот (в § 1, т. 1 - 3 от Допълнителните разпоредби на ЗОС са дадени определения съответно на понятията "равностойно парично обезщетение", "пазарни цени на имоти със сходни характеристики" и "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот"). Според чл. 22, ал. 12 от ЗОС, в случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти със сходни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на: 1. приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси - за имоти в урбанизираните територии; 2. наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - за земеделски земи; и 3. наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите - за горските територии. Вещото е определило равностойното парично обезщетение за процесния имот в размер на 1209 лева. Размерът на равностойното парично обезщетение, възприет от административния орган, е 2 312 лева, т. е. по - висок от определения от вещото лице, но предвид чл. 271, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК процесната заповед не може да бъде изменена във вреда на жалбоподателката.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва да бъде уважено, като жалбоподателката бъде осъдена да заплати на община Кюстендил сумата от 100 (сто) лева, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Б. М. от [населено място], срещу заповед № РД-00-347/22.02.2024 г. на кмета на община Кюстендил, в частта относно размера на определеното парично обезщетение.
ОСЪЖДА Б. Б. М. от [населено място] да заплати на община Кюстендил сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |