№ 206
гр. Габрово, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана В.ева
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20244200500258 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 48 от 17.04.2024 г. по гр.д. № 412 по описа за 2023 г. Районен съд –
Дряново е осъдил МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, ЕИК *********, гр. София, ул.
Славянска № 1, представлявано от пълномощника П. Р. – директор на дирекция „Правни
дейности“ да заплати на Н. А. Х., ЕГН **********, гр. Габрово, ********, съдебен адрес гр.
София, ***** чрез адвокат В. К. сумата 3 743,61 лв.- главница, представляваща обезщетение
по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 12.10.2023 г. до окончателното изплащане;
сумата 1 146,84 лв.– лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2020 г. до
11.10.2023 г. и сумата 894,60 лв.– разноски. Отхвърлил е предявения иск за лихва за забава
върху главницата за разликата до пълния претендиран размер от 1 182,51 лв. и за периода от
29.10.2020г. до 01.12.2020 г., като неоснователен.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Министерство на
правосъдието, с която моли да се отмени постановеното решение, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон и необоснованост, като моли да се отмени в частта на
уважените искове от Н. А. Х.. Сочи, че спорен е останал по делото въпроса кой е следвало да
доплати определеното обезщетение на ищцата съгласно Заповед № СД-01-727/03.12.2020 г.
на Министъра на правосъдието – Министерство на правосъдието или Районен съд –
Габрово. Оспорва приетото от първоинстанционния съд, че Министерство на правосъдието е
страна в трудовото правоотношение с ищцата и носи задължение и отговаря на
неизплатените й парични средства за обезщетения, които се следват от прекратеното
правоотношение. Сочи, че всички плащания, свързани със ***** /за възнаграждения,
обезщетения, осигурителни вноски, разноски във връзка с дейността им и т.н./ се извършват
1
за сметка на бюджета на съдебната власт. Общото организационно и административно
ръководство във връзка с дейността на ***** се осъществява от председателя при
съответния районен съд, който ръководи и контролира работата им. В тази връзка са
издадените заповеди от Министерство на правосъдието по отношение на Н. Х.. Сочи, че не
съществува изрична законова процедура, по която министърът на правосъдието да отправя
искания за извършване на плащания от районните съдилища. Излага твърдения, че от страна
на Министерство на правосъдието са предприети всички необходими действия с оглед
изплащането на обезщетение на Н. Х., на основание чл. 292 от ЗСВ. Посочва, че остават
неясни причините, защо Районен съд – Габрово не е изплатил дължимото се обезщетение по
последвалата заповед, а изплатила първоначално определеното. Поддържа възражението си
за материалноправната легитимация на Министерство на правосъдието по предявения иск.
Счита, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на материалните и процесуалните
правила, като е уважил иск срещу ненадлежен ответник. Моли да се отмени уважения иск за
главната претенция, както и за акцесорната. Обжалва решението и в частта на присъдените в
полза на ищцата разноски. Претендира разноски за двете инстанции, заедно с
юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор от процесуалния представител на
ответницата. Моли да се остави без уважение подадената жалба, като неоснователна и
недоказана. Излага своите съображения, съобразно твърдяното във въззивната жалба.
Съдът, с оглед пределите на въззивното производство, събраните доказателства,
съобразно наведените от страните доводи и по вътрешно убеждение, на основание чл. 235
ГПК, приема за установено от фактическа страна:
Исковата молба е подадена пред Районен съд – гр. Габрово и след отвод на всички
съдии от неговия състав, с определение № 663 от 15.11.2023 г. постановено по в.ч.гр.д. №
427/2023 г. на ГОС, делото е изпратено за разглеждане от Районен съд – Дряново.
Видно от исковата молба ищцата Н. А. Х. е предявила иск срещу Министерство на
правосъдието да и бъде заплатена сумата от 3 743,61 лв., представляващи неплатено
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ, в размер на едно брутно трудово възнаграждение,
заедно със законна лихва за забава в размер на 119,03 лв., начислена за периода от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение – 16.10.2020 г. до предявяване на настоящия иск
/12.10.2023 г./, както и законна лихва за забава от предявяване на исковата молба до
изплащане на задължението.
В отговора на исковата молба, ответника е оспорил пасивната си легитимация. Не
оспорва обстоятелството, че ищцата е заемала длъжността „***“ при Районен съд – Габрово,
по силата на сключен с ищцата договор /допълнително споразумение/ № ЛС-И-550 от
28.09.2001 г. Не се спори, че със заповед № СД-01-696 от 16.10.2020 г. на министъра на
правосъдието, ищцата е освободена от заеманата от нея длъжност, като е прекратено
трудовото й правоотношение, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО.
От събраните доказателства по делото и становищата на страните, районният съд е
приел иска за основателен. В мотивите си съда е приел, че в нормата на чл. 292, ал. 2 от ЗСВ
е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ***** се изплаща
обезщетение при условията по чл. 225 от ЗСВ. Този текст урежда обезщетение при стаж
повече от 10 години, какъвто е настоящия случай.
В заповед № СД-01-696 от 16.10.2020 г. е посочено, че на Н. Х. следва да се изплатят
следните обезщетения: за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 работни дни за
2020 г., на основание чл. 224, ал. 1 от КТ и за прослужени 19 г. 20 дни като *** при Районен
съд – Габрово, на основание чл. 292, ал. 2 от ЗСВ. Със Заповед № СД-01-727 от 03.12.2020 г.
заповед № СД-01-696 от 16.10.2020 г. е изменена, като текстът „19 г. и 20 дни“ се заменя с
2
текста „ 21 г., 07 месеца и 28 дни“. Не се оспорва, че обезщенията по заповедта от 16.10.2020
г. са изплатени.
Въззивният състав, приема, че задължението за изплащането на претендираното
обезщетение е в тежест на ответника, тъй като на основание чл. 281 от ЗСВ ***** се
назначават от Министъра на правосъдието и се освобождават от него. За неуредените
въпроси, чл. 293 от СВ препраща към Кодекса на труда. Министерството на правосъдието е
страна в трудовото правоотношение с ищцата и носи задължението да отговаря за
неизплатените парични средства за обезщетения, които се следват от съществуващото между
тях правоотношение.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че за да възникне имущественото право
на ищцата по реда на чл. 292, ал. 3 от ЗСВ във вр. чл. 225 от ЗСВ следва да са налице
следните предпоставките: освобождаване от заеманата длъжност като ***; наличие на стаж
повече от 10 г. на съответната длъжност и липса на отрицателни предпоставки по чл. 225, ал.
2 от ЗСВ. В конкретният случай са налице всички изискуеми предпоставки за възникване на
правото за получаване на гратификационно обезщетение, предвидено в чл. 292, ал. 3 във вр.
с чл. 225, ал. 1 от ЗСВ. В този смисъл е Решение № 50262 от 20.12.2022 г. на ВКС по гр.д. №
3923/2021 г., ІV г.о.
По делото не се спори, че ищцата е придобила право на пенсия, както и че е работила
към един и същи работодател 21 г., 7 месеца и 28 дена. Въз основа на тази съображения,
съдът намира, че районния съд правилно е приел иска за основателен и доказан, че се дължи
обезщетение в размер на 74 872,20 лв., от които 71 128,59 лв. са били заплатени и се дължи
разликата от 3 743,61 лв.
По така изложените съображения, предявеният иск се явява основателен и доказан в
обжалваната част. Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
При този изход на спора на въззивника- ответник се следват разноски за настоящата
въззивна инстанция, но такива не са претендирани.
На основание изложеното въззивният съд прие, че решението, постановено от
Районен съд – гр. Габрово е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48 от 17.04.2024 г. по гр.д. № 412 по описа за 2023 г. на
Районен съд – Дряново в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4