Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, ….01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на втори юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 15483 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 206409 от 29.08.2019г.,
постановено по гр.д. № 30051/2018г. на СРС, ГО, 164 състав, са уважени
предявените от „Х.Х.Б.“ ЕООД срещу „С.т.“ ЕООД установителни искове с правно
основание по чл.422, вр. чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като е признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът „С.т.“ ЕООД дължи на „Х.Х.Б.“ ЕООД,
сумата от общо 9 294,82 лева с ДДС, съгласно данъчна фактура №
**********/31.03.2017г., включваща следните елементи: 3 785,68 лева без
ДДС, представляваща начислена стойност на дозатори по Споразумение за заем на
дозатори и снабдяване с консумативи серия "XIBU/LUNA"
№ ДГ – 00353/25.06.2014г.; 3 160 лева без ДДС представляваща начислена стойност
на технически монтаж на дозатори по Споразумение за заем на дозатори и
снабдяване с консумативи серия "XIBU/LUNA" № ДГ – 00353/25.06.2014г.;
500,00 лева без ДДС, представляваща обезщетение по Сервизно споразумение
Перални за предоставяне и зареждане на дозиращи системи за професионални
перални машини № ДГ – 00354/25.06.2014г.; 300,00 лева без ДДС, представляваща
обезщетение по Сервизно споразумение Кухни В за предоставяне и зареждане на
дозиращи системи за професионални миялни машини № ДГ –00355/25.06.2014г; 1 549,14
лева, представляваща общ размер на ДДС, начислен върху сбора от горните суми,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 23.11.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 482,81 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 20.05.2017 г. - 22.11.2017 г., в
размер на законната лихва.
С решението съдът се е произнесъл по
разноските съобразно изхода на спора.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „С.т.“
ЕООД, чрез процесуален представител с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт, постановен
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Конкретно се поддържа, че
изцяло необоснован е решаващият извод на съда, че между страните е възникнало
ново облигационно правоотношение, произтичащо от процесните три споразумения. Сочи,
че по делото по безспорен начин е установено, че тези споразумения не са
подписани от лице, имащо право да представлява ответното дружество по закон или
по пълномощие, респективно с право чрез подписа си да ангажира имуществената
отговорност на ответното дружество. Счита, че първостепенния съд неправилно е
приел за приложима в конкретния случай нормата на чл.301 ТЗ, тъй като липсват
каквито и да било доказателства, че извършваните от ищеца и приемани,
осчетоводявани и заплащани от ответника доставки, са именно в изпълнение на
тези три споразумения. В допълнение навежда, че съдът е обосновал крайния си
извод въз основа на събраните в производството гласни доказателствени средства,
които се явяват недопустими съобразно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 и т.5
от ГПК. Навежда съображения, че липсва редовно връчване на твърдяните от ищеца
писмено заявление за прекратяване на договор, покана за плащане и фактура на
стойност от 9 294,82 лева. Прави искане за отмяна на решението и
постановяване на нов съдебен акт, с който предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло. Претендира разноски по представен по реда на чл.80 ГПК
списък.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Х.Х.Б.“ ЕООД, посредством
надлежно упълномощен процесуален представител, с който същата се оспорва като
неоснователна по подробно изложени съображения. Моли съдът да остави въззивната
жалба без уважение, като потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените в настоящото производство
разноски, за които представя списък по реда на чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
При извършената служебна проверка по чл.
269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е
валидно и процесуално допустимо.
Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи относно правилността на първоинстанционния съдебен акт, съдът
намира следното:
Предявени са установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК,
вр. чл.
92 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД.
Представено и прието по делото е споразумение
изх.№ ДГ – 0053/25.06.2014г. за заем на дозатори и снабдяване с консумативи
серия "XIBU/LUNA", видно от което „Х.Х.Б.“ ЕООД е предоставил на С.т.“
ЕООД 79 броя дозатори за ползване арт.№ 41104004500, базисни уреди LUNA 2.0 пейпър БОЙ, бял, срещу задължение на С.т.“
ЕООД за срок 36 месеца да ги зарежда с консумативи, закупени от ищеца, с
минимален годишен оборот 7 571,36 лева. Уговорено е, че при неизпълнение на
задълженията, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а в
случай на прекратяване ответникът дължи стойността на дозаторите и монтажа им,
съответно в размер на 3 785,68 лева за дозатори или 4542,82 лв. с ДДС,
както и 3 160,00 лева за монтаж, или 3 792 лева с ДДС.
Установява се от приетото по делото Сервизно
споразумение за предоставяне на дозиращи системи за професионални перални
машини № ДГ – 00354/25.06.2014г., че Х.Х.Б.“ ЕООД е предоставил на „С.т.“ ЕООД
– 1 бр. машина за ползване, срещу задължението му за срок от 3 години да се
снабдява с течни препарати от ищеца на нетна стойност минимум от 4 300 лева годишно.
Посочено е, че ако „С.т.“ ЕООД не достигне минималния годишен оборот,
доставчикът има правото да прекрати договора и да получи обезщетение в размер
на 500 лв. (600 лв. с ДДС) на монтирана помпена станция (перална машина).
Видно от представеното Сервизно
споразумение КУХНИ В за предоставяне и зареждане на дозиращи системи за
професионални миялни машини № ДГ – 00355/25.06.2014г. „Х.Х.Б.“ ЕООД е
предоставил на „С.т.“ ЕООД - 1 бр. дозиращ уред за ползване, срещу задължението
на последния за срок 36 месеца да ги зарежда с продукти, закупени от „Х.Х.Б.“
ЕООД, на стойност 2 200 лв. на година. Посочено е, че ако „С.т.“ ЕООД не достигне
минималния годишен оборот, доставчикът има правото да прекрати договора и да
получи обезщетение в размер на 300 лв. (360 лв. с ДДС).
В конкретния случай по делото са
представени фактура № **********/12.03.2014г. на стойност 7 259,22 лева с
ДДС; фактура № **********/26.03.2014г. на стойност 152,56 лева с ДДС; фактура №
**********/15.04.2014г. на стойност 1 285,38 лева с ДДС; фактура № **********/15.04.2014г.
на стойност 553,63 лева с ДДС; фактура № **********/22.04.2014г. на стойност 823,80
лева с ДДС; фактура № **********/28.04.2014г. на стойност 2 392,30 лева с ДДС;
фактура № **********/29.04.2014г. на стойност 353,30 лева с ДДС; фактура №
**********/12.06.2014г. на стойност 511,69 лева с ДДС; фактура № **********/17.07.2014г.
на стойност 951,84 лева с ДДС; фактура № **********/08.08.2014г. на стойност 484,04
лева с ДДС; фактура № **********/11.09.2014г. на стойност 511,36 лева с ДДС; фактура
№ **********/29.12.2014г. на стойност 1 254,65 лева с ДДС; фактура № **********/13.01.2016г.
на стойност 1 410,40 лева с ДДС; фактура № **********/25.02.2016г. на
стойност 585,06 лева с ДДС; фактура № **********/23.03.2016г. на стойност 744,84
лева с ДДС; фактура № **********/21.11.2016г. на стойност 587,22 лева с ДДС.
Приложено и прието по делото е Уведомление
от „Х.Х.Б.“ ЕООД до „С.т.“ ЕООД за прекратяване на споразумение изх.№ ДГ – 00353/25.06.2014г.
за заем на дозатори и снабдяване с консумативи серия "XIBU/LUNA", Сервизно
споразумение за предоставяне на дозиращи системи за професионални перални
машини № ДГ – 00354/25.06.2014г. и Сервизно споразумение КУХНИ В за
предоставяне и зареждане на дозиращи системи за професионални миялни машини №
ДГ – 00355/25.06.2014г., във връзка с неизпълнение на договорни задължения на „С.т.“
ЕООД по т.4 от споразумение изх.№ ДГ – 00053/25.06.2014г., по т. е) от Сервизно
споразумение № ДГ – 00355/25.06.2014г. и по т. д) от Сервизно
споразумение № ДГ – 00354/25.06.2014г., считано от 01.04.2017г. Видно от
приложеното известие за доставяване, уведомлението е получено от въззивника –
ответник на 05.05.2017г.
Представената е по делото фактура №
**********/31.03.2017г. на стойност 9 294,82 лева с ДДС, с елементи както
следва: 1). Артикул № 490020070000, 1 бр., XIBU дозатори по договор 00353/25,
единична цена 3 785,68 лева, 2). Артикул № 490020070000, 1 бр., монтаж на
уред, единична цена 3 160,00 лева, 3). Артикул № 490020070000, 1 бр., такса
предсрочно прекратяване пералня, единична цена 500,00 лева, 4). Артикул №
490020070000, 1 бр., такса предсрочно прекратяване кухня, единична цена 300,00
лева.
Приложено е по делото писмо изх.№ 95 – х
– 23 – 2/27.11.2018г. от Главен изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, ведно
с копие от книга за доставки на препоръчани пратки, видно от които препоръчана
кореспондентска пратка с известие за доставяне (ИД) и баркод № PS 159200FS027, с подател „Х.Х.Б.“
ЕООД и получател „С.т.“ ЕООД е подадена в пощенската станция – гр.София 92
(1592) на 04.05.2017г. Препоръчаната кореспондентска пратка с известие за
доставяне (ИД) и баркод № PS 159200FS027 е постъпила за доставка в пощенската
станция – гр.София 16 (1616) на 05.05.2017г., като същият ден е доставена на
служител от фирмата срещу подпис в книга за доставка на препоръчани пратки и е
направено вписване „И.“.
Видно от заключението на назначената и
приета по делото от първостепенния съд съдебно-счетоводна експертиза е, че: 1).
Счетоводството на ищеца „Х.Х.Б.“ ЕООД е
водено в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и Националните
счетоводни стандарти, 2). Счетоводството на ответника „С.т.“ ЕООД е водено в съответствие с
изискванията на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти,
3). Всички издадени от ищеца и представени по делото фактури са осчетоводени
както при ищеца, така и при ответника, 4). По издадените от ищеца фактури са
извършени плащания общо в размер на 13 641,89 лева и е извършено
прихващане на основание Протокол за прихващане по фактури на ответника общо в
размер на 6 219,10 лева. Общата стойностна заплатените стоки по издадени
от ищеца фактури е в размер на 19 860,99 лева, или на 100% от стойността
на издадените от „Х.Х.Б.“ ЕООД фактури за доставка на стоки с получател „С.т.“
ЕООД, 5). Всички описани в исковата
молба фактури са включени в дневниците за продажби на „Х.Х.Б.“ ЕООД и в
дневниците за покупки на „С.т.“ ЕООД, 6). Фактурите са отразени в подадените от
„С.т.“ ЕООД справки – декларации по ЗДДС и е приспаднат данъчен кредит, 7). През
2014г. закупените консумативи по цени без ДДС са общо в размер на
13 777,94 лева, изпълнението е 97%, неизпълнение – 2,09%. Изпълнението на
споразумението за миялна система е 35,09%, неизпълнение – 64,91%. Изпълнението
на споразумението за перална система е 64,29%, неизпълнение – 35,71%; през
2015г. – няма отразени покупки на консумативи; през 2016г. закупените
консумативи по цени без ДДС са общо в размер на 2 772,93 лева,
изпълнението е 19,71%, неизпълнение – 80,29%. Изпълнение на споразумението за
миялна система няма. Изпълнението на споразумението за перална система е 45,13%,
неизпълнение – 54,87%.
По делото е депозирано и заключение по
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, видно от което е, че: 1). През 2014г.
закупените консумативи по цени без ДДС са общо в размер на 8 615,50 лева,
изпълнението е 61,23%, неизпълнение – 38,77%. Изпълнението на споразумението за
миялна система е 35,09%, неизпълнение – 64,91%. Изпълнението на споразумението
за перална система е 64,29%, неизпълнение – 35,71%, 2). няма отразени
покупки на консумативи, 3). през 2016г. закупените консумативи по цени без ДДС
са общо в размер на 2 772,93 лева, изпълнението е 19,71%, неизпълнение –
80,29%. Изпълнение на споразумението за миялна система няма. Изпълнението на
споразумението за перална система е 45,13%, неизпълнение – 54,87%.
Прието е по делото заключение на
назначената в първоинстанционното производство почеркова експертиза, видно от
което подписите на Р.Г.в графа „дата/подпис на клиента“ в споразумение изх.№ ДГ
– 00353/25.06.2014г. за заем на дозатори и снабдяване с консумативи серия
"XIBU/LUNA", в Сервизно споразумение за предоставяне на дозиращи
системи за професионални перални машини № ДГ – 00354/25.06.2014г. и в Сервизно
споразумение КУХНИ В за предоставяне и зареждане на дозиращи системи за
професионални миялни машини № ДГ – 00355/25.06.2014г., както и подписът,
положен в графа „подпис на получателя“ в известие за доставяне с баркод ИД № PS
159200FS027, не са положени от Р.В.Г..
По делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпит в процесуалното качество на свидетели на Т.Е.Т.и
С.З.С., служители в дружество „Х.Х.Б.“ ЕООД. Свидетелите излагат данни относно
съществуващи трайни търговски отношения между страните по делото,
обстоятелство, което не е спорно между последните, за доставките и монтажа на
уредите в обект на ответника по делото, който и двамата са посетили на място. В
тази връзка, свидетел С.е посочила, че действията по прекратяване на процесните
споразумения са предприети след изтичане на тригодишния период, поради
неспазване на уговорките от страна на „С.т.“ ЕООД с оглед предвидения минимален
оборот.
Други, релевантни за спора
доказателства, не са ангажирани.
По спорните между страните обстоятелства,
настоящият съдебен състав приема следното:
Съдът намира за доказано в производството, при съобразяване ангажираните
по делото писмени доказателства, събраните свидетелски показания и приетите съдебно-счетоводни експертизи, че страните в производството са се намирали в трайни
търговски взаимоотношения, като в изпълнение на сключени между страните
договори за покупко – продажба на консумативи по споразумение изх.№ ДГ – 0053/25.06.2014г. за заем на дозатори и
снабдяване с консумативи серия "XIBU/LUNA", Сервизно споразумение Перални за предоставяне и
зареждане на дозиращи системи за професионални перални машини № ДГ –
00354/25.06.2014г. Сервизно споразумение Кухни В за предоставяне и зареждане на
дозиращи системи за професионални миални машини № ДГ –00355/25.06.2014г., ищецът е доставил, а ответникът е приел описаните в
процесните фактури стоки.
За да прецени основателността на
възраженията, направени от страна на въззивника в тази връзка, съдът има
предвид разпоредбата на чл. 301 ТЗ, която в случая следва да намери приложение
доколкото става дума за сключване на търговска сделка по смисъла на чл. 286,
ал. 1 ТЗ. Отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството- ответник,
включването им в дневника за покупките по ДДС и ползването на данъчен кредит по
същите, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване. Макар от подписите, положени върху горепосочените документи –
конкретно процесните три споразумения, да не може да се направи извод, че
лицето, което ги е подписало е било упълномощено да извърши съответните
действия от и за сметка на „С.Т.“ ЕООД, съгласно чл. 301 ТЗ се счита, че търговецът
потвърждава действията на лицето, действало от негово име без представителна
власт, ако не се противопостави веднага след узнаването на тези действия (в
този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в решение №
211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 92/07.09.2011
г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. №
416/2010 г. на ВКС, І ТО, решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на
ВКС, ІІ ТО, решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ІІ ТО,
решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, решение №
32/22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г. на ВКС, решение № 109/07.09.2011 г. по
т. д. № 465/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 47/08.04.2013 г. по т. д. №
137/2012 г. на ВКС, ІІ ТО и др). Съобразно изложеното, отразяването на сумите
по фактурите като задължение към ищеца в счетоводството на ответника и ползването
на данъчен кредит по тях, означава потвърждаване на действията на лицата,
действали от името на търговеца без представителна власт – чл. 301 ТЗ, както и признание на задълженията
по фактурите и доказва тяхното съществуване. В тази връзка, отразяването на
издадените фактури в счетоводството на дружеството - „С.Т.“ ЕООД, включването
им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит,
представлява мълчаливо съгласие на търговеца „С.Т.“ ЕООД със сключената без представителна
власт сделка съгласно чл. 301 ТЗ. С оглед така установеното, доводите на
въззивника по делото в обратния аспект, съдът намира за неоснователни.
Отделно от това следва да бъде
отбелязано, че правилно е било допуснато изслушването на свидетели в
първоинстанционното производство, като съдът намира, че доколкото събраните
свидетелски показания кореспондират с останалия доказателствен материал, не е
налице причина същите да не се ползват с доверие. В този смисъл, свидетелите не
са били допуснати за установяване цената на процесните споразумения, нито за
установяване на размера на дължимите суми, за които обстоятелства са ангажирани
писмени доказателства, поради което и не е налице забраната по чл. 164, ал. 1,
т. 3 и т.5 от ГПК, на която се позовава въззивникът.
На следващо място от събраните по делото
доказателства, в това число и приетите по делото заключения на назначените в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводни експертизи, приети без
възражения от страните и които съдът кредитира изцяло като компетентно
изготвени и отговарящи в пълнота на поставени задачи, се установява
неизпълнение на поетите със споразуменията задължения от страна на ответното
дружество, а именно – да постига уговорения минимален годишен оборот от покупка
на консумативи за дадените му в заем дозатори, съответно от минимум 7571,36
лева на година по споразумение изх.№ ДГ – 0053/25.06.2014г. за заем на дозатори
и снабдяване с консумативи серия "XIBU/LUNA"; минимум 4 300 лева
нетно годишно по Сервизно споразумение "Перални за предоставяне и
зареждане на дозиращи системи за професионални перални машини" № ДГ –
00354/25.06.2014г. и минимум 2 200 лева нетно годишно по Сервизно споразумение
"Кухни В за предоставяне и зареждане на дозиращи системи за професионални
миялни машини" № ДГ –00355/25.06.2014г. Установява се по делото, че постигнатия
от ответника оборот по процесните споразуменията
и по години, е както следва: по Споразумение за заем на дозатори и снабдяване с
консумативи серия "XIBU/LUNA"" № ДГ – 0053/25.06.2014г., въззивникът
– ответник е достигнал оборот от 5 911,57 лв. без ДДС или 7 093,88 лв. с ДДС;
по Сервизно споразумение Перални за предоставяне и зареждане на дозиращи
системи за професионални перални машини № ДГ – 00354/25.06.2014г. достигнатият
оборот е 4 704,86 лв. без ДДС и 5 645,83 лв. с ДДС и по сервизно споразумение
"Кухни В за предоставяне и зареждане на дозиращи системи за професионални
миялни машини" № ДГ –00355/25.06.2014г., съответно достигнат оборот от
772,20 лв. без ДДС или 926,64 лв. с вкл. ДДС. По отделните години, експертът е
установил съответното неизпълнение по трите споразумения, посочени в
заключителната част, като за първата година от договорите 2014 г.
неизпълнението по трите споразумения варира между 32,92 % до 64,91 %, а общо е
38,77 %. За календарната 2015 г. според заключението изобщо няма регистрирани
покупки на консумативи, респективно неизпълнението е 100 %, а за 2016 г.
неизпълнението за дозатори е – 89,01 %; за миялна машина – 100% и за пералня е
54,87% или общо по трите споразумения, неизпълнението възлиза на 80,29 %.
С оглед изложеното съдът намира, че ответното
дружество е в неизпълнение на задълженията си за постигане на уговорените с
всяко от трите споразумения минимални годишни обороти от покупки на консумативи
за предоставените в заем устройства по години и за целия срок на договора.
По отношение релевираните възражения във
въззивната жалба във връзка с надлежното прекратяване на процесните три
споразумения, настоящият състав намира следното:
Съгласно т. 6 от Споразумение за заем на
дозатори и снабдяване с консумативи серия "XIBU/LUNA"" № ДГ –
0053/25.06.2014г., доставчикът може да го прекрати едностранно без предизвестие
при неизпълнение на минималния годишен оборот с повече от 50%, като в този
случай клиентът е длъжен да заплати дозаторите и монтажа по цените, посочени в
споразумението. Видно от Сервизно споразумение Перални за предоставяне и
зареждане на дозиращи системи за професионални перални машини № ДГ –
00354/25.06.2014г., доставчикът има
право предсрочно да го прекрати при неизпълнение на минималния годишен оборот.
В случай че договорът бъде прекратен по този ред, доставчикът има право да
получи като обезщетение фиксирана сума 500 лв. без ДДС или 600 лв. с вкл. ДДС
(съгласно б. "д" от същото). Съответно съгласно буква „е“ от Сервизно
споразумение "Кухни В за предоставяне и зареждане на дозиращи системи за
професионални миялни машини" № ДГ –00355/25.06.2014г., доставчикът има
право предсрочно да го прекрати при неизпълнение на минималния годишен оборот,
като в случай на прекратяване по този ред, доставчикът има право да получи като
обезщетение фиксирана нетна сума от 300 лв. без ДДС или 360 лв. с вкл. ДДС на
отдаден под наем дозиращ уред. От посоченото се установява, че по процесните
споразумения са предвидени както условията, при настъпването на които
доставчикът /въззиваемият - ищец по делото/ има право едностранно и без
предизвестие да прекрати споразуменията, така и размерите на неустойките, които
клиентът /въззивникът - ответник/ дължи в резултат на неизпълнение на
собствените си насрещни задължения по Споразуменията.
Установява се от приложеното по делото и
неоспорено от страните писмо, че „Х.Х.Б.“ ЕООД е изпратил до „С.т.“ ЕООД уведомление
за прекратяване на процесните три споразумения, във връзка с неизпълнение на
договорни задължения на „С.т.“ ЕООД по т.4 от споразумение изх.№ ДГ –
00053/25.06.2014г., по т. е) от Сервизно споразумение № ДГ – 00355/25.06.2014г.
и по т. д) от Сервизно споразумение № ДГ – 00354/25.06.2014г., считано от
01.04.2017г., като видно от приложеното известие за доставяване и писмо изх.№
95 – х – 23 – 2/27.11.2018г. от Главен изпълнителен директор на „Български
пощи“ ЕАД, ведно с копие от книга за доставки на препоръчани пратки, същото е
получено на 05.05.2017г., посредством връчване срещу подпис в книга за доставка
на препоръчани пратки, на лице, отбелязано като „И.“.
Настоящата инстанция намира, че за да е
надлежно връчването по пощата,
не е необходимо то да е извършено лично на
получателя, като редовно е и всяко друго връчване,
което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и
съобразно специалния чл. 36 от Закона
за пощенските услуги. В тази връзка
не е необходимо връчването по пощата
да бъде лично на получателя, като редовно е всяко
допустимо съобразно общите правила на ГПК и специалния
закон /чл. 36 Закон за пощенските
услуги/ връчване. В конкретния случай се
установява, че не са спазени особените изисквания на чл. 36 от Закон
за пощенските услуги /препращащ към Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, като според чл. 5, ал. 2 от
същите, пощенски пратки могат да се доставят на лице, пълнолетен член на
домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу
подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите
имена на лицето, получило пратката/, във връзка с оформянето на разписката, когато се връчва на
друго лице - поради което и връчването
не е редовно и с него не могат да се свържат съответните последиците. Действително,
писмото с обратна разписка е изпратено на адреса по седалището и управлението
на ответника, който не е спорен, но без да са изпълнени изискванията на чл. 46,
ал. 2 ГПК, вр. с чл. 36 ЗПУ - по делото не е посочено в какво качество лицето „И.“
е получило пратката, както и не е посочено, че лицето е служител при ответника.
Отделно от това, лицето получател на пратката, не е поело задължение да я
предаде на адресата, поради което и не са изпълнени и изисквания на ЗПУ за
оформяне на съобщението. При съвкупната преценка на изложеното, въззивният
състав на съда намира, че възражението на въззивника в този смисъл е
основателно.
На 17.01.2018г., с връчване на заповедта
за изпълнение, след депозиране на заявлението по чл.410 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, с която
се претендират последиците от прекратяване на споразуменията - неустойка поради
прекратяване на договора по вина на
ответника, договорът/споразуменията се считат прекратени. Така, дори да се приеме, че договорът преди подаването на исковата
молба не е бил прекратен,
то с връчването на заповедта по чл.410 ГПК
това прекратяване съдът приема, че е настъпило.
При така възприетото съдът приема, че най-късно на 17.01.2018г.,
процесните три
споразумения са били прекратени.
По изложените съображения всички релевирани от въззивника възражения в обратния
смисъл са неоснователни.
Тъй като крайният извод на настоящата
инстанция - за основателност на предявената искова претенция по чл.422, вр. чл.92 ЗЗД, съвпада с този на първата такава, обжалваният съдебен акт в тази част следва
да бъде потвърден.
Предвид обстоятелството, че процесните
три споразумения са прекратени най – рано с връчване на заповедта за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК – 17.01.2018г., то акцесорните искове за
законната лихва за периода от 20.05.2017 г. до 22.11.2017 г. /деня, предшестващ
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/, са неоснователни, доколкото ответникът не е бил изпаднал в
забава. По посочените съображения, първоинстанционният съдебен акт в частта, в
която е уважен предявеният иск по чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 482,81
лева, представляваща мораторна лихва за периода 20.05.2017 г. - 22.11.2017 г.,
като неправилно следва да бъде отменено.
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете.
В първоинстанционното производство:
Ищецът е сторил разноски в първата
инстанция, както следва: 200 лв.- депозит за ССчЕ; 226,24 лв. за държавна такса
и 825,00 лв. – адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от иска
на същия следва да се присъдят разноски в размер на 1 189,45 лв. за
първата инстанция, като решението бъде отменено в частта, в която ответникът е
осъден за заплати сумата над 1 189,45 лева до присъдения размер от 1 251,24
лева.
Освен това ищецът е сторил разноски в
заповедното производство както следва: 195,55 лв. за държавна такса и 575,00
лв. – адвокатско възнаграждение, които съразмерно с уважената част от иска на
същия следва да се присъдят в размер на 732,50 лв., като решението бъде
отменено в частта, в която ответникът е осъден за заплати сумата над 732,50 лева
до присъдения размер от 770,55 лева.
На ответника не следва да му се
присъждат разноски, доколкото същият не е претендирал такива.
Във въззивната инстанция:
Въззивникът е претендирал разноски в
производствотов размер на 195,55 лева за заплатена държавна такса, които
съобразно изхода на спора му се следват в размер на 9,66 лева.
Въззиваемата страна е претендирала разноски в размер на 825,00
лева за адвокатско възнаграждение по представен Договор за правна защита и
съдействие № 810506 от 11.11.2019г., ведно с платежно нареждане за заплащане на
сумата, които съобразно изхода на спора му се следват в размер на 784,26 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящето решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 206409
от 29.08.2019г., постановено по гр.д. № 30051/2018г. на СРС, ГО, 164 състав, В ЧАСТТА, в която е уважен предявеният
от „Х.Х.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, съдебен
адрес *** чрез адв.М., срещу „С.т.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** иск с правно основание по чл. 422, ал.1 от ГПК вр. с чл.86, ал.1
от ЗЗД сумата от 482,81 лева, представляваща мораторна лихва за периода
20.05.2017 г. - 22.11.2017 г., в размер на законната лихва, В ЧАСТТА, в която на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК „С.т.“ ЕООД, ЕИК ***** е осъден да заплати на „Х.Х.Б.“ ЕООД, ЕИК *****
сумата над 1 189,45 лв. до присъдения размер от 1 251,24 лева, представляваща
разноски в първоинстанционното производство, както и В ЧАСТТА, в която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „С.т.“ ЕООД,
ЕИК ***** е осъден да заплати на „Х.Х.Б.“ ЕООД сумата над 732,50 лева до
присъдения размер от 770,55 лева, представляваща разноски в заповедното
производство, КАТО вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
„Х.Х.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес
*** чрез адв.М., срещу „С.т.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** иск с правно основание по чл. 422, ал.1 от ГПК вр. с чл.86, ал.1
от ЗЗД за сумата от 482,81 лева, представляваща мораторна лихва за периода
20.05.2017 г. - 22.11.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
206409 от 29.08.2019г., постановено по гр.д. № 30051/2018г. на СРС, ГО, 164
състав, в останалата част.
ОСЪЖДА „С.т.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „Х.Х.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, съдебен адрес *** чрез адв.М., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
сумата от 784,26 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Х.Х.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, съдебен адрес *** чрез адв.М. да заплати на „С.т.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от 9,66 лева, представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.