РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. Бургас, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100501336 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод по въззивна жалба на ЕТ
„Екватор – Михаил Янев“ – гр.Бургас - ответник в първоинстанционното
производство, срещу Решение №260739/18.05.21г., постановено от Районен съд Бургас
по гр.д.№1095 по описа на съда за 2021, с което въззивникът е осъден да заплати на
ищеца „Мултипъл Плюс“ – ЕООД, 2705.38 лева – продажна цена за доставена
електрическа енергия и допълнителни услуги към нея, за месеците ноември и декември
2017г., ведно със законната лихва от 15.02.21г., до окончателното й изплащане; сумата
804 лева – лихва за забава върху горната главница, за периода 14.02.2018г. – 12.03.20г.
и за периода 09.04.20г. до 14.02.21г.
Въззивникът излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което искът да бъде отхвърлен. Оспорва се извода на съда, че ответникът
дължи процесните суми на ищеца в качеството му на купувач па вземането на „Фючър
енерджи“ - ООД в производството по несъстоятелността на това дружество. Според
въззивника, ищецът по делото няма качеството кредитор на ответника на основание
постановление за възлагане №260000/06.02.2021 г. по търг. дело 3343/2017 г. на СГС,
тъй като преди откриване на производството по несъстоятелност на „Фючър енерджи “
ООД и преди началната дата на неговата неплатежоспособност - 31.12.2017 г. -
определена с решение №1854/14.09.2018 г. по търг. дело 3343/2017 г. на СГС,
последното е прехвърлило вземането си по фактура №**********/30.1 1.2017 г. за
сума в размер на 2618,97 лв. За това по делото е представено полученото от въззивника
на 18.12.2017 г. уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД, съгласно което „Фючър енерджи“
ООД е прехвърлило вземането си по тази фактура на ,,Ню енерджи сълюшънс“ ЕООД
и ответникът е уведомен, че следва да заплати задължението си по фактурата на новия
кредитор. Уведомлението отговаря на изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД, съдържа всички
данни, достигнало е до знанието на ответника – длъжник и на осн. чл.99 ал.4 от ЗЗД от
този ден има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника. След получаване на
уведомлението това вземане е прехвърлено на новия кредитор и в счетоводството на
1
ответника. Уведомлението е оспорено от ищеца досежно липсата на подпис на
управителя на дружеството – цедент, но в последното съдебно заседание ответникът
представил заверено копие на този документ, от което съдът установил, че
уведомлението е подписано от законния представител на дружеството цедент към този
момент.
Според въззивника, в мотивите на решението си, в пълно противоречие със
закона и съдебната практика на ВКС, съдът не е кредитирал представения документа за
цесия и свидетелските показания в тази насока, като е приел, че не е доказано
наличието на сключен договор за цесия. Съдът избирателно коментирал показанията
на свидетеля. Въззивникът оспорва съображенията на съда, че е следвало ответникът
на основание чл.690 от ТЗ да направи писмено възражение до синдика на „Фючър
енерджи“ ООД срещу прието или неприето вземане, както и че дружествата цедент и
цесионер, е следвало да направят същото, като според съда тези бездействия сочат
също на липса на сключен договор за цесия. Според въззивника тази процедура е част
от производството по несъстоятелност на цедента и касае неплатените от последния
вземания; в търговския регистър не се обявяват активите на дружеството в
несъстоятелност, за да се считат за уведомени дружеството ответник, както и
дружествата цедент и цесионер за това, че вземането е включено в активите на цедента
и да могат да предприемат някакви действия срещу това. От приложеното към исковата
молба постановление за възлагане № 260000/06.02.2021 г. по търг. дело 3343/2017 г. на
СГС ведно със списъка на вземанията към него, е видно, че в този списък са включени
вземания на „Фючър енерджи“ ООД на стойност 1635182,24 лева, които ищецът е
закупил за сума в размер па 26700 лева. Това обстоятелство навеждало на извод, че
тези вземания не са доказани със счетоводни документи и не са безспорни. Според
въззивника, съдът не е коментирал изложените по горе обстоятелства и е направил
прави погрешния извод, че неоспорването на приетите и неприети от синдика вземания
от страна на трите дружества, както и продажбата па процесиите вземания навежда на
неотразяване в счетоводството на цедента на извършеното прехвърляне.
Въззиваемият – ответник по иска „Мултипъл Плюс“ – ЕООД на 19.07.21г.
представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жаба. В него
излага съображения за потвърждаване на решението. Според въззиваемия, невярно и
неоснователно е възражението на въззивника, че „Мултипъл плюс“ ЕООД няма
качеството кредитор – от доказателствата не се установявало наличието на валидно
сключен договор за цесия между „Фючър Енерджи" ООД и „Ню Енерджи Сълюшънс“
ЕООД, от което да се направи извод за липсата на активна процесуална легитимация на
„Мултипъл плюс“ ЕООД за завеждане на процесния иск.
Съществуването на процесното вземане в патримониума на „Фючър Енерджи“
ООД било установено още в производството по несъстоятелност на длъжника по т.д.
№3343/2017 г. по описа на СГС - от решаващия състав и от синдика. „Фючър
Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) не е сключвало договор за цесия - такъв не
фигурирал в счетоводството на дружеството; за установяване съществуването на
вземанията, включени в описа на синдика по т.д. № 3343/2017 г. на СГС, били
назначени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, направени били
проверки в НАП и ECO за потребената електрическа енергия. В резултат на
проведените експертизи не били открити данни за прехвърляне на процесното вземане,
а напротив - същото било включено в масата на несъстоятелността, в това число и в
описа на вземанията, подлежащи на продажба. Според въззиваемия, ирелевантно е
твърдението на въззивника, досежно осчетоводяването на процесното вземане и
отразяване в счетоводството му - извършената промяна в счетоводството на
жалбоподателя не доказва по категоричен начин наличие на валидно сключено
съглашение за цесия между „Фючър Енерджи" ООД и „Ню Енерджи Сълюшънс“
ЕООД.
Според въззиваемия, предвид липсата на сключен договор за цесия между
„Фючър Енерджи" ООД и „Ню Енерджи Сълюшънс“ ЕООД, е ирелевантно
получаването от ответника на уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, ако се приеме, че
такова е отправено. Дори да се приеме, че такова е налице, то същото не доказвало
наличие на постигнато съгласие между „Фючър Енерджи" ООД и „Ню Енерджи
Сълюшънс“ ЕООД за цедиране на вземането на ЕТ „Екватор- Михаил Янев“,
доколкото наличието или липсата на уведомяване се преценява единствено по повод
последвалото плащане от страна на третото задължено лице и кога същото ще се счита
2
за редовно и погасяващо вземането. По делото не се установило, след получаване на
соченото от жалбоподателя уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, същият да е извършил
плащане на „новия кредитор“ - „Ню Енерджи Сълюшънс“ ЕООД - напротив, такова
липсвало, както липсвали твърдения и доказателства от ответната страна, доказващи
обратното.
Досежно оспорване автентичността на представеното от въззивника
уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, съдът е извършил проверка за неговата автентичност,
като в проведеното на 10.05.2021 г. открито съдебно заседание е предоставил
възможност на жалбоподателя да представи доказателства; ЕТ „Екватор- Михаил
Янев“ е представил заверено копие на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за което
твърди, че е изпратено от „Фючър Енерджи“ ООД. С позоваване на съдебна практика,
въззиваемият счита, че с представяне на заверено от ответната страна копие на
уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД не се доказва по категоричен начин неговата
автентичност. В проведеното открито съдебно заседание ответникът не е представил
оригинал или официално заверен препис на уведомлението, посредством което да се
докаже действителното получаване на съобщението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като според
въззиваемия, той не разполага с оригинала на уведомлението и липсват доказателства
за неговото съществуване. Според въззиваемия чрез показанията на свидетеля не
доказват по категоричен начин както сключен договор за цесия, така и редовно
получено уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящо от цедента - „Фючър Енерджи“
ООД.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира че като подробно е обсъдил събраните в хода на делото доказателства,
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
относно съществуващо между ответника и трето на спора лице „Фючър Енерджи“ –
ООД (в несъстоятелност) договорно правоотношение по комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от 24.01.2017г., задължението по което не е заплатено от
ответника. Установил е придобиване от страна на ищеца на вземанията на третото
лице спрямо ответника, по силата на постановление за възлагане по реда на чл.717з ТЗ,
постановено в производство по несъстоятелността на третото лице, за което е
образувано т.д.№3343/2017г. на СГС. Установил е, че по възражението на ответника за
сключен договор за цесия за вземането, за което длъжникът е уведомен по кредитора,
такъв договор не е представен. Поради това и на осн. чл.272 ГПК въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира, че същото е правилно и законосъобразно. И в тази част
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272
ГПК.
В допълнение следва да се каже: Възраженията на ответника, че не дължи на
ищеца, поради това, че е бил уведомен от първоначалния кредитор „Фючър Енерджи“
– ЕООД за прехвърляне на вземането с договор за цесия на „Ню Енерджи Сълюшънс“ -
ЕООД биха били основателни само, ако ответникът твърди, че вече е заплатил
задължението си на цесионера. Плащането на посочения от първоначалния нов
кредитор би освободило длъжника от задължението. В настоящия случай, видно и от
показанията на св.Баева, управителят на ответното дружество не е дал конкретен
отговор, касаещ изпълнение на процесното задължение и същото е останало
непогасено. Поради това и независимо от уведомяването му за цесията, ответникът
следва да изпълни в полза на ищеца, който е придобил вземането по реда на
универсалното принудително изпълнение срещу първоначалния кредитор, т.к. в
производството по несъстоятелност се предявяват, респ. – приемат всички вземания
спрямо дружеството, обявено в несъстоятелност и се установяват със сила на
3
пресъдено нещо неговите права и задължения. По делото няма данни цесионерът да е
предявил в производството по несъстоятелност своето вземане по тук твърдяния, но
недоказан договор за цесия, но обстоятелството, че това вземане е възложено на ищеца
сочи, че дори да е било предявено, същото не е било прието.
По изложените съображения, въззивната инстанция намира искът за
основателен. Първоинстанционното решение, с което той е уважен, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във
въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 419.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260739/18.05.21г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№1095 по описа на съда за 2021.
ОСЪЖДА ЕТ „Екватор – Михаил Янев“, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Мултипъл Плюс“ – ЕООД – ЕИК206303789, сума, в размер на 419.00 лева – съдебно –
деловодни разноски.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
осн. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4