Р Е Ш Е Н И Е
№
27. 11. 2018 г, гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание
на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
При секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от СВЕТЛА ЗАМФИРОВА гр. д. № 4940 / 2018 г. по описа на ПлРС, за да се
произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл. 128, вр. чл. 242
от КТ от КТ, чл. чл. 221
от КТ, чл. 224, ал.
1 от КТ.
Делото е образувано въз основа на искова
молба, подадена от И. Й. Й.,
ЕГН **********, чрез адв. А.Д. ПлАК,
против П. Х. Б.
ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ***, гр. ***,
с правно основание чл.
128 вр.
чл.242, ал.1 от КТ, чл. 221 от КТ,
чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 86 от ЗЗД.
Към молбата са приложени писмени доказателства. Ищецът претендира и
направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответната страна, в който изразява становище, че искът е
неоснователен и недоказан. След като се запозна с
доказателствата по делото, съдът
намира за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
Задължението на работодателя
за начисление и плащане на трудово възнаграждение е посочено в чл. 128 от КТ. Работодателят е длъжен в установените срокове:
1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд; 2. да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа; 3. да издава при поискване от
работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или
неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения.
Възмездността на труда е уредена в чл. 242 от КТ. Положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден.
Правото на обезщетението при
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие е посочено в чл. 221 от КТ. При прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.
327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а, работодателят
му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди - при
срочно трудово правоотношение.
При дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение.
Предходната алинея се прилага и
когато работникът или служителят бъде уволнен по чл. 330, ал. 1 поради осъждане
за престъпление, което съставлява и нарушение на трудовите задължения.
Действителните вреди по
предходните алинеи се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя, както следва:
1. в случаите по ал. 1 - за
времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не
повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение;
2. в случаите по ал. 2 и 3 - за
времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата
работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.
Съгласно чл. 224 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания
отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по предходната алинея се
изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото
правоотношение. Платеният отпуск за обучение на учащи се и на докторанти без
откъсване от производството и за приемен изпит в учебно заведение, когато не
бъде използван, не се обезщетява парично.
От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установи описаната в исковата молба
фактическа обстановка.
Съдът счита, че следва да постанови
съдебен акт, с който да уважи изцяло исковата претенция, в размер, съобразно направеното и прието изменение на иска, съгласно заключението на
ВЛ. Безспорно е установено по делото от представените писмени документи, а именно
трудов договор, трудова книжка, удостоверение от ТД на НАП, че е било налице
валидно ТПО между ищеца и ответника, като ищецът е работил на длъжност
„мениджър“ при основно възнаграждение 1200 лв./месечно. Безспорно е установено,
че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, т. 2 КТ, т.е.
едностранно от работника със заявление.
Фактът, че трудовият договор е прекратен, е удостоверен от ответника чрез оформяне на
трудовата книжка на ищеца, която се явява официален удостоверителен документ.
Посоченият факт е надлежно регистриран и в ТД на НАП. В случая, за посочения период е налице неизплатено
трудово възнаграждение, обезщетение по чл. 224, съответно по чл. 221 от КТ.
Размерът на претендираните и дължими от ответника суми е установен съгласно
заключението на ВЛ. Освен твърдението, че сумите не са изплатени, въпреки
указаната тежест на доказване, ответникът не ангажира никакви доказателства,
които да опровергаят този факт. Невярно е твърдението, че трудовите досиета и
ведомости за заплати се намират в Специализираната прокуратура. На база гореизложеното, съдът счита, че исковете са надлежно доказани
както по основание, така и по размер и следва да бъдат уважени.
С
оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ПлРС , направените по
делото разноски за вещо лице в размер на 100 лв. и 291, 20 лв. за държавна такса, съобразно размера на
уважените искове. Ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 128, вр. чл.
242 от КТ, П. Х. Б. ЕООД
ЕИК / БУЛСТАТ ***, гр. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И. Й. Й., ЕГН **********,***, чрез адв. А.Д. *** ***, следните
суми:
-
сумата от 4536 лв. - дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 24. 01. 2017 г. до 25. 04.
2017 г. включително
-
сумата от 522 лв, представляваща мораторната
лихва за всяко едно от дължимите трудови възнаграждения, считано от 20 – число
на месеца, следващ отработения, до датата на подаване исковата молба.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 221 от КТ, П. Х. Б. ЕООД
ЕИК / БУЛСТАТ ***, гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ
на И. Й. Й.,
ЕГН **********,***, чрез адв. А.Д. *** ***, обезщетение от едно БТВ, в размер на
1512 лв, ведно със законната лихва считано от датата на подаване исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ, П.
Х. Б. ЕООД
ЕИК / БУЛСТАТ ***, гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ
на И. Й. Й.,
ЕГН **********,***, чрез адв. А.Д. *** ***,
дължимо и неизплатено обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на отработеното време /
24. 01. 2017 г. до 25. 04. 2017 г. общо за три месеца / - 5 дни в размер на 336 лв, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, П. Х. Б. ЕООД
ЕИК / БУЛСТАТ ***, гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. Й. Й., ЕГН **********,***, чрез адв. А.Д. *** ***, направените
по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 950 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.
Х. Б. ЕООД
ЕИК / БУЛСТАТ ***, гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС,
направените по делото разноски за вещо лице в размер на
100 лв. и 291,20 лв. за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от датата на получаване на
съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: