Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.07.2018
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На седми юни две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Антония
Пенчева
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 16970 по описа за 2017 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от "СБР
- Тузлата" ЕООД, ЕИК *********, гр. Балчик, м-ст
"Тузлата", с която се претендира Д.Н.Г.,
ЕГН **********,*** да бъде осъдена да му заплати сумата от 1289,67
лв. - общ размер на обезщетение уговорено с т. 3 от договор от
15.05.2014г.
за придобиване на квалификация/ специализация /210.00
лв. за стойността на курса, 553.44лв. - пътни дневни, нощувки; 526,23 лв.
брутно трудово възнаграждение/ и сумата от 627,38 лева - общ размер на обезщетение
уговорено с т. 3 от договор от 27.05.2016г. за придобиване
на квалификация/специализация /45.00 лв. за стойността на курса, 276.76 лв. -
пътни дневни, нощувки; 305.62 лв. брутно трудово възнаграждение/,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
В
исковата молба се сочи, че между Д.Н.Г. като работник и
"СБР - Тузлата" ЕООД като работодател били сключени трудови договори
по силата на които работникът полагал труд при работодателя за периода от
01.07.2009 год. до 16.06.2017 год., когато правоотношението било прекратено по
взаимно съгласие. По време на договорите работникът бил изпратен на обучителни
курсове в гр. София - 1./ за акупунктура цикъл С и D" за периодите
23.04.2014 - 29.04.2014 год. и 07.05.2014 - 12.05.2014 год., за който "СБР
- Тузлата" ЕООД заплатило съгласно Договор № 29/15.05.2014 стойността на
курса в размер на 210.00 лв. пътни дневни, нощувки в размер на 553.44 лв. и
брутно трудово възнаграждение в размер на 526.23 лв. и 2. /„Приложение на акупунктурата при някои често срещани заболявания според
монголския опит" за периода от 15.05.2016 -18.05.2016 год., за който "СБР
- Тузлата" ЕООД, заплатило съгласно Договор № 26/27.05.2016, стойността на
курса в размер на 45.00 лв. пътни дневни, нощувки в размер на 276.76 лв. и
брутно трудово възнаграждение в размер на 305.62 лв. Д.Г. поела задължение и по
двата цитирани договора да работи в „СБР - Тузлата" ЕООД не по-малко от
четири години, считано от датата на завършване на курса, което тя не изпълнила.
Съгласно договорите тя се задължила да възстанови при напускане всички платени
суми, ведно със законната лихва от датата на получаването им до окончателното
им плащане. Въпреки писмените покани, тя изрично отказвала да ги заплати. Претендират се
разноските по делото.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно
уведомения ответник е постъпил писмен отговор по делото, с който оспорва иска
като неоснователен. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между
страните съобразно срочен
трудов договор №РД-06-09/16.01.2013 год. по чл. 68 ал.1, т.1 КТ прекратен от
работодателя със Заповед №РД-06-09/14.01.2015 год. - поради изтичане на
уговорения срок. По време на действие на този договор е сключен Договор за
придобиване на квалификация/специализация от 15.05.2014 год., с който работника
е поел задължение да работи в продължение
на четири години, но работодателя по своя инициатива е прекратил трудовия
договор на 14.01.2015 год. отнемайки му
възможността да изпълнява посоченото в договора от 15.05.2014 год. Безспорно е, че ответникът по иска реално не
е отработил определения четиригодишен срок, поради което е налице неизпълнение
на задълженията му по договора, което обаче не може да му се вмени във вина. Обезщетение
за неизпълнение се дължи, само ако неизпълнението на задължението е в резултат
на причини, за които отговаря длъжникът и което
неизпълнение може да се вмени във вина на поелия задължението – чл. 81 ЗЗД, а чл. 83 от ЗЗД сочи, че ако неизпълнението се
дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали
обезщетението или да освободи длъжника от отговорност, като ал. 2 на същия текст
сочи, че длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл
да избегне, като положи грижи на добър стопанин. Сочи, че работодателят сам се
е съгласил да прекрати трудовите си правоотношения с ответника, без да предяви
каквито и да било претенции спрямо него. След завършване на обучението,
трудовите отношения между страните не са били уредени с нов трудов договор или
с изменение на трудовия договор, съответно на придобитата квалификация,
съгласно чл. 237 от КТ, което е била целта на договора за повишаване на
квалификацията. Работодателя не е актуализирал и работната заплата на
ответника, след приключилата квалификация/специализация. Работодателят не може
да черпи права от своето недобросъвестнво поведение в
ущърб на работника. В условието на евентуалност сочи, че претендираната
сума за м.05.2014 год., касае трудово правоотношение, което е приключило със
Заповед №РД-06-04/14.01.2015 год. и давностният срок
за сумата от 1289.67 лв. е изтекъл през м.05.2017 год. Не се оспорва, че на 15.01.2015 год. е бил сключен
срочен трудов договор №РД-06-04/15.01.2015 год., а на 27.05.2016 год. договор
за придобиване на квалификация/специализация. Трудовият договор е прекратен със
Заповед №РД-06-05/14.06.2017 год., на осн. чл. 326 ал. 2 КТ - по взаимно съгласие, което е
доброволен отказ на двете страни от действието на трудовия договор и изключва
правото на работодателят да реализира отговорност на служителя в хипотезите на
чл.229, ал.4 КТ, чл.232, ал.З КТ и чл.234, ал. 3 КТ, предвид обективния и безвиновен характер на основанието по чл.326, ал.2 КТ. В условията на евентуалност оспорва претендираните суми от 257.48 лв. и 268.75 лв. - посочени
като брутно трудово възнаграждение в общ размер на 526.23 лв., тъй не фигурират
в договорите за квалификация, а според чл. 271, ал.1 КТ работникът не е длъжен
за връща суми, които добросъвестно е получил по трудовото правоотношение. Искът
за тези суми, които ищцовата страна твърди, че се
дължат за м.04 и м.05.2014 год. е погасен по право, съгласно разпоредбата на
чл. 357 КТ. В условието на евентуалност оспорва претендираната
сума в размер на 305.62 лв. - получено брутно трудово възнаграждение през
м.05.2016 год., тъй като съгласно представения трудов договор от 15.01.2015
год. месечното трудово възнаграждение е в размер на 950 лв., а за периода
15-18.05.2016 год. е начислена сума, която не му съответства. Претендираната сума следва да е в размер на 172.72
лв./950:22*4/ В условието на евентуалност оспорва размера на претенцията, тъй
като след завършване на квалификацията/специализацията ответника е работил
определено време при ищеца и за този период не се дължи сума. Твърди се нищожност на двата
договора, тъй като същите са били подписани след приключване на обучението.
Сочи, че през м.06 или м.07.2017 год. ищцовото дружество
е издало заповед, с която се е забранило на ответника по настоящето дело да
изпълнява дейностите по договора за квалификация/ специализация. Писмената
заповед се съхранява в деловодството на
ищеца. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендират
се разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – копия
от Трудов договор № РД-06-09/16.01.2013 г. с
Допълнителни
споразумения от 01.07.2013 год., 01.08.2013 год., 23.09.2013
год., 28.10.2013 год., 15.11.2013 год.,
22.01.2014г., № РД-06-14/23.06.2014 г. №
РД-06-24/18.07.2014г., № РД-06-61/18.08.2014г., №
РД-06-127/23.09.2014г., № РД-06-181/23.10.2014г., 21.11.2014
год., №
РД-06-226/11.12.2014г.,
12.01.2015г., Заповед №
РД-06-02/14.01.2015г.; Трудов договор№ РД-06-04/15.01.2015г. с допълнителни
споразумения №
49 /01.06.2015г., № 60 /
01.07.2015 год., от
11.01.2016 г., № 96/ 25.08.2015 год., от 24.09.2015
год., от
27.10.2015 год., от 25.11.2015 год.,
от 14.12.2015 год., №
2114/ 23.12.2015 год. Заявление
вх.№ ЧР-06-18/04.01.2016г., от 11.01.2016 год., № РД-06-37/22.08.2016г., №
РД-06-49/07.09.2016г., № РД-06-74/24.10.2016г. №
РД-06-127/28.11.2016г., № РД-06-138/15.12.2016г.,
Заявление вх.№ ЧР-06-216/16.05.2017г.,
Заповед № РД-06-05/14.06.2017г.; Договори
във връзка с придобиване на квалификация/специализация от 15.05.2014г. и от
27.05.2016г., удостоверения
№ 47-5/12.06.2013г., №
50-5/24.06.2013г., № 30-5/12.05.2014г., № 29-5/29.04.2014г.,
№ 71-1/18.05.2016г.;
Заповед №
РД-07-02/07.01.2014 г. Заповед № РД-07-19/27.03.2014
г. Заповед №
РД-07-18/05.01.2015г. Заповед № РД-07-39/28.08.2014
г., Заповед №
РД-07-68/29.10.2014г., уведомление вх. № РД-03-375 от 18.08.2017г., справка изх. №
ЧР-08-458/25.09.2017 г.; Писмо изх.№ 0044-5936/05.10.2012 г. на Дирекция „Инспекция по труда" – Добрич; КТД от 17.09.2012 год.; КТД
от 25.09.2014 год.; Заявление вх.№ ЧР-08-22А/16.01.2013 г.; Длъжностна характеристика; Служебна бележка изх.№ П-45/27.01.2014 г.; Служебна бележка № 28/15.01.2015г.Заповед № РД-07-58/25.03.2015г., Декларация от 02.06.2015 год., Заповед №
РД-07-80/04.06.2015г., Заповед №
РД-07-103/24.08.2015г., Заповед №
РД-07-195/02.12.2015г., Заповед №
РД-07-196/02.12.2015г., Служебна бележка от 22.01.2016 год. Служебна бележка
от 27.09.2016г. Трудова книжка - стр.16 и 17., Заповед №
РД-07-36/01.04.2016г., Заповед №
РД-07-38А/01.04.2016г., Удостоверение за наследници изх.№
25113/04.04.2016г., Фискален бон от „Глобал
Биомет" ЕООД от
28.04.2016 год., Фактура №
**********/17.05.2016г., Фактура №
**********/17.05.2016г., Фактура с касов бон от
28.05.2016г., Договор №
26/27.05.2016г., Заповед №
РД-07-78/09.08.2016г., Трудова книжка - 6 стр. на три отделни
листа., Заповед №
РД-07-13 8/16.11.2016г., Заповед №
РД-07-156/28.11.2016г., Заповед №
РД-07-182/20.12.2016г., Заповед №
РД-07-59/12.06.2017г., Удостоверение изх. №
ЧР-08-262/13.06.2017г., Удостоверение изх.№ ЧР-08-263/13.06.2017г., удостоверение изх.№ ЧР-08-264/13.06.2017г., Служебна бележка от 14.06.2016г., Трудова книжка - стр.16 и 17., Уведомление изх.№ РД-03-267/14.06.2017г., Уведомление по чл.62, ал.5 КТ от 16.06.2017г., Справка изх.№ 08388173018725/16.06.2017г., Писмо изх.№ РД-03-333/12.07.2017г., Товарителница и обратна разписка № *********., Уведомление вх.№ РД-03-375/08.08.2017г., Заповед №
РД-04-54/19.07.2016г., Заповед №
РД-04-35/13.04.2016г., Заповед №
РД-04-52/15.07.2016г., Заповед №
РД-04-22/03.04.2017г., Заповед №
РД-04-32/26.03.2018г., Фактура №
**********/18.07.2016 г. с касов бон
, Фактура №
**********/19.07.2016г., Разходен касов ордер № 1368/19.07.2016г., Приходен касов ордер № 1248/13.06.2017 г.
и фактура № **********/13.06.2017г., заповедната книга за 2016 год. и заповедната книга за 2017 год.,
се установява, че: между Д.Н.Г. като работник и "СБР - Тузлата" ЕООД като работодател били сключени два трудови договора, по силата на които
работникът полагал труд при работодателя
за периода от 16.01.2013 год. до 14.01.2015г., когато първият договор бил прекратен поради
изтичане на срока му и от 15.01.2015г. до 16.06.2017
год., като правоотношението било прекратено с предизвестие от работника. По време на
договорите работникът бил изпратен и завършил успешно два обучителни
курса в гр.
София - 1./ „за
акупунктура цикъл С и D" за периодите 23.04.2014 -
29.04.2014 год. и 07.05.2014 - 12.05.2014 год., за който
"СБР - Тузлата" ЕООД заплатило
стойността на курса в размер на 210.00 лв., пътни, дневни,
нощувки в размер на 553.44 лв. по фактури от 22., 25., 26.04, 08., и 12.05.2014г., и
брутно трудово възнаграждение в размер на 526.23 лв. и 2. / „Приложение на акупунктурата
при някои често срещани заболявания
според монголския опит" за периода
от 15.05.2016 -18.05.2016 год.,
за който "СБР - Тузлата" ЕООД, заплатило стойността на курса
в размер на 45.00 лв. по фактура от
17.05.2016г., пътни, дневни,
нощувки в размер на 276.76 лв. по фактури от 17. и 20.05. 2016г. и
брутно трудово възнаграждение в размер на 305.62 лв. Д.Г. поела задължение и по двата договора за професионална квалификация
да работи в „СБР - Тузлата" ЕООД не по-малко от четири
години, считано от датата на
завършване на курса.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание с правно основание чл. 234
ал. 3 т. 2 КТ вр. чл. 92 ЗЗД.
Предвид горепосочената правна
квалификация,
уважаването на иска е обусловено
от установено от
ищеца наличие на валиден договор за обучение и клауза за неустойка в него,
както и изрядността му по него и трудовия договор,
респ. ответникът при успешно проведено доказване на горепосочените факти следва
да установяви
обстоятелството, че е изпълнил задължението си по т. 3 от договорите за обучение.
По делото не се спори за
наличието на действително завършени курсове за квалификация /обучение/ от
ответника, които са били платени от работодателя – ищец. Твърдяните
договори съдържат
всички необходими реквизити по чл. 234 от КТ – специалността, която следва да бъде
придобита, мястото, формата на обучение,
финансовите, битовите и другите условия за времето на
обучение. Безспорно изпълнението по двата договора /за обучение и трудовия договор/ е
в корелативна връзка. Безспорно е и неизпълнението от работника на задълженето му по договорите за обучение да работи минимум четири
години при ищеца.
Съдът намира, че е
неоснователен иска относно вземането по договор за обучение от
15.05.2014г., тъй като трудовия договор
във връзка с който той е бил сключен е по чл. 68 КТ и е прекратен поради
изтичане на срока му, като от ищеца – работодател липсва отправено предложение
за продължаване на действието му. При това положение неизпълнението от страна
на работника е станало невъзможно вследствие поведението на работодателя,
поради което не следва да му се вменяват неблагоприятните последици от него.
Съдът намира, че не следва
да се обсъжда довода на ответника за неизпълнение от страна на работодателя на
задълженията му по трудовия договор от 2015г., тъй като в случая прекратяването
на договора е било по инициатива на работника и е извършено на основание 326
ал. 2 КТ. При наличието на твърдения за такова неизпълнение, работникът е
разполагал с друг нормативно установен ред за защита, като следва да се
отбележи, че актът на работодателя по чл. 335 КТ /заповед от 14.06.2017г./ не е
бил оспорен. Понастоящем този въпрос е недопустимо да бъде изследван.
Съдът възприема възражението
на ответника, че вторият писмен договор за обучение е недействителен поради
липса на годно уговорен предмет. Видно от текста му договорът е бил сключен на
27.05.2016г., т.е след завършване на курса, като към тази дата предметът му е
бил изчерпан въз основа на предходен неформален договор, който е имал същите
съществени елементи /страни, обучение, заплащане/ - работникът вече е бил
командирован и е завършил обучението, като всички суми във връзка с него са
били платени /видно от обсъдените писмени доказателства и ССчЕ/.
Ищецът изрично се позовава на този писмен договор, поради което уважаването на
претенцията му на основание установения неформален договор би било недопустимо.
Следва да се отбележи, че така претендирана неустойка по чл. 234 ал. 2 КТ не съвпада по размер с платената от работодателя
сума за обучение, т.е с действителния размер на претърпяната от него загуба
/намалението на имуществото му с така платеното възнаграждение при липса на
насрещно престиран труд в реципрочен период от време/,
което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска – решения №
9/14.02.2012г. по гр.д. 689/2012г. на ВКС, № 168/12.04.2010г. по гр.д. №
896/2009г. и др. Не е съразмерна и на
срока на неизпълнение - р.
272/05.10.2011г. по гр.д. 1637/2010г. на ВКС.
Предвид гореизложените
доводи, съдът намира исковете за изцяло неосновтелни.
Съобразно с изхода на спора, разпоредбата
на чл. 78 ал. 3 от ГПК и направеното искане, на ответника следва да се
присъдят направените от него разноски, които са в размер на 450 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от "СБР
- Тузлата" ЕООД, ЕИК *********, гр. Балчик, м-ст
"Тузлата" искове с
правно основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 234 ал. 2 т. 2 КТ
за осъждането на Д.Н.Г.,
ЕГН **********,*** да му заплати сумата от 1289,67
лв. - общ размер на обезщетение уговорено с т. 3 от договор от
15.05.2014г.
за придобиване на квалификация/ специализация /210.00
лв. за стойността на курса, 553.44лв. - пътни дневни, нощувки; 526,23 лв.
брутно трудово възнаграждение/ и сумата от 627,38 лева - общ размер на обезщетение
уговорено с т. 3 от договор от 27.05.2016г. за придобиване
на квалификация/специализация /45.00 лв. за стойността на курса, 276.76 лв. - пътни
дневни, нощувки; 305.62 лв. брутно трудово възнаграждение/, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „СБР
- Тузлата" ЕООД, ЕИК *********, гр.
Балчик, м-ст "Тузлата" да заплати на Д.Н.Г.,
ЕГН **********,*** сумата от 450 лв. - разноски по
настоящото дело
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: