Р Е Ш Е Н И Е
№ 1047
гр.Пловдив, 22.06.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ – ри състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при участието на
секретар СТЕФКА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 283
по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на А.М.Ш. ***, против Заповед № ЗСП/Д-РВ/1936/ 22.07.2019
г., издадена от Директор ДСП – Пловдив /уточнението е направено в СЗ/, с която е
отказана еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП. В СЗ жалбодателят лично и чрез процесуален представител поддържа
жалбата. В писмени бележки се излагат съображения в подкрепа на жалбата.
Ответникът
чрез процесуален представител оспорва жалбата.
Жалбата е
подадена в срок и от лице, имащо право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна, макар и по различни от сочените от жалбодателя
съображения.
1. Според
чл. 13, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) отказът за отпускане на
социални помощи задължително се мотивира. Мотивите на административния акт са изложение
на фактическите и правни основания за неговото издаване (арг.
от чл. 59, ал. 2 от АПК). В случая оспорената заповед не съдържа посочване на
фактическите основания за издаването й. Посоченото като мотив - "Еднократната помощ по чл.16 от ППЗСП
не е право, а правна възможност. Тя се отпуска при непредвидени, инцидентни
събития, възникнали към момента на подаване на заявление-декларацията.“
представлява извод (становище), но не и мотиви, като не става ясно въз основа
на какви факти е направен този извод /становище/. Липсата на мотиви
представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта, в какъвто смисъл
е постоянната практика на ВАС.
2. Видно
от представените доказателства А.М.Ш. е подал две самостоятелни заявления – на
20.06.2019 г. /л.28 и сл./ и на 12.07.2019 г. /л.17 и сл./ за отпускане на
еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП. Социалният
доклад по първото от тях е приключил със становище за отказ. Няма данни какво
се е случило впоследствие, а в деловодната система на Административен съд –
Пловдив няма данни за подадена жалба по евентуално направения отказ по първото
заявление. Същественото в случая е, че съдържанието на двете заявления е доста
сходно, но не и идентично. И в двете се твърди, че имотът на жалбодателя е претърпял наводнение от проливни дъждове,
както и че са унищожени редица вещи, но тези вещи не се припокриват. От архив
за метеорологичното време в Интернет на адрес: https://www.meteoblue.com/bg/%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE/historyclimate/weatherarchive/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2_republika-b%C5%ADlgariya_728193
е видно, че сериозни количества валежи в гр.Пловдив е имало както преди подаване на първото заявление, така и между
двете посочени дати, до подаване на второто заявление. Не е изяснено от страна
на административния орган дали става въпрос за един и същи инцидент или за
различни такива, като в първия случай би се стигнало до прекратяване на
производството – чл.27, ал.2 от АПК, но във вторият случай при различни факти
би могло да се стигне до съвсем различна преценка. Не е изяснен също така въпросът каква е целта
на исканата помощ. Административните органи са приели, че става дума за ремонт,
който жалбодателят бил заявил, че няма намерение да
извършва, но същият не е бил питан и не
е изяснено дали целта на помощта не е например за закупуване на вещи от вида и
рода на евентуално унищожените, при което направените изводи също биха могли да
бъдат различни, още повече че и двете хипотези се обхващат от понятието
„битово-комунални потребности“. При това положение съдът намира, че оспореният
акт е издаден в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, при което същият следва да
бъде отменен. След връщане на преписката следва да се поискат от жалбодателя пояснения в посочения смисъл и едва след това
да се процедира в зависимост от неговите уточнения.
Разноски за жалбодателя
не следва да се присъждат, независимо от това, че са поискани – в представения
договор не е посочен начин на плащане, а в графата изплатен доход е заградено в
брой, при положение, че бланката изисква да се зачертае ненужното, т.е.
оформянето е нередовно.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед
№ ЗСП/Д-РВ/1936/ 22.07.2019 г., издадена от Директор ДСП – Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на Директор
ДСП – Пловдив за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението.
ОТХВЪРЛЯ искането на А.М.Ш. ***,
за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: