РЕШЕНИЕ 1456/17.7.2019г.

 

Номер.................                   Година 2019                             Град В.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                   тридесет и втори състав

На тринадесети май                      Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   Председател: Албена Славова

 

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД №  1795 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба от „М.  В.“ АД, с управител и представляващ Д.Д.Д., чрез адв. Х.Я., против НП № 03-010101/18.07.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на основание чл. 414 ал.1  от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 128 т. 2 , във вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ .

            В депозираната пред съда жалба се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материално-правните норми. Сочи се, че към датата на ангажиране на наказателната отговорност на дружеството, съответно към датата на извършване на проверката дружеството-жалбоподател е нямало качеството „работодател“, доколкото със Заповед от 01.03.2018 г. е прекратен трудовия договор с лицето Н. Д. К., поради което деянието се явява несъставомерно такова съгласно разпоредбите, визирани в НП. Иска се НП да бъде отменено.

            В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован се представлява от адв. Я., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. Излага становище, че НП е издадено срещу различен правен субект от представляваното от него дружество, доколкото е посочена различна правноорганизационна форма на същото в издаденото, а именно ЕООД, вместо действителната такава – АД. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед на изложените в жалбата и в съдебно заседание доводи. 

            Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Н., който в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено, като твърди, че правилно и законосъобразно с оглед събраните по делото доказателства, е приложена санкционната разпоредба на чл. 414 ал.1 от КТ по отношение на дружеството-жалбоподател. Сочи, че въззивникът е индивидуализиран в достатъчна степен с наименованието и ЕИК по БУЛСТАТ, с оглед на което допуснатата техническа грешка при изписване на правноорганизационната му форма не е опорочила административно-наказателното производство.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят – Н.З.. Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

В периода 10.07.2018 г. – 12.07.2018 г. служители на ДИТ-В. – св. Е. и св. И. *** извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „М.“АД със седалище и адрес на управление:*** хода на проверката е установено, че на 23.11.2017  г. между дружеството-жалбоподател и работника И.С. Д.  е сключен трудов договор № 39/23.11.2017 г. , с който последният приема да изпълнява трудовите функции на длъжността „инженер, енергетик“,  с основно месечно трудово възнаграждение от 580 /петстотин и осемдесет/. С договора е уговорено между страните, че периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение е еднократно до края на следващия месец. В хода на проверката е установено, че възнаглаждението на лицето И.С. Д. с ЕГН:********** за мес.април 2018 г. в размер на 673, 78 лева не е заплатено до края на мес.май 2018 г.

При така установените факти, св. Е. е съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 128 т.2 вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, за това  че в качеството на работодател не е изплатил на лицето Н. Д. К. с ЕГН: ********** уговореното трудово възнаграждение в размер на 673,78 лева за извършена работа през мес.април 2018 г. 

 Видно от събраните по делото доказателства , съсс заповед № 040 от 01.03.2018 г. трудовото правоотношение с Н. Д. К. е прекратено. Видно от приложена по делото справка от НАП уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето е регистрирано на 01.03.2018 г. в 11.27 ч.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателното постановление № 03-010101/18.07.2018 г. е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – В., , видно от заверено копие на заповед № 0280/03.08.2010 т.  на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Като разгледа жалбата относно процесулната законосъобразност на издаденото НП, съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съгласно трайната съдебна практика, между съдържанието на НП и АУАН следва да съществува единство по отношение на обстоятелствата, касаещи съставомерни признаци на деянието във връзка с което се повдига обвинение. Такова единство в настоящия случай липсва, доколкото между АУАН и НП съществува разминаване в данните относно работника, по отношение на който не е изпълнено задължението по чл. 128 т.2 вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ. По посочения начин е ограничено правото на защита на въззивника, който има право да узнае по категоричен и ясен начин какво нарушени есе твърди, че е извършил в хода на административно-наказателното производство във всички негови фази.

Същевременно, доколкото номерът на приложените по преписката АУАН и НП са в съответствие помежду си и съдържанието между двата акта в останалата им част е идентично, съдът  отхвърли като съществуваща възможността, по делото да е приложен ненадлежен акт респ. наказателно постановление поради допусната грешка.

Като неоснователни обаче съдът оцени доводите на въззивника за опорочаване на административно-наказателното производство с оглед неправилно изписване в НП на правно-организационната форма на дружеството. В тази връзка, съдът оцени като основателни доводите на процесуалния представител на АНО, че наказаното лице е индивидуализирано в достатъчна степен с посочване на наименованието, седалището и адреса на управление и ЕИК по БУЛСТАТ на юридическото лице, поради което допуснатата техническа грешка при посочване на правно-организационната му форма не е опорочила производството, доколкото не е повлияла върху индивидуализацията на същото.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно чл. 128 т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Видно от събраните по делото доказателства трудовото правоотношение с лицето Н. К. е прекратено през мес.март 2018 г., поради което през мес.април 2018 г. между същия и дружеството-жалбоподател не е съществувало трудово правоотношение, съответно задължение за заплащане на възнаграждение по същото, поради което не се явява и нарушена нормата на чл. 128 т.2 във вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ с деянието, описано в обжалваното НП. Поради изложените съображения, съдът не се ангажира и със събиране на доказателства относно елементите на съществувалото трудово правоотношение с Н. Д. К., каквито не са приложени с административно-наказателната преписка.

Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че издаденото НП е в нарушение на материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

           

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03-010101/18.07.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на основание чл. 414 ал.1  от КТ на „М.  В.“ АД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 128 т. 2 , във вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ .

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В..

          След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.

                       

                                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: