О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е №
град Сливен 29.10.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Сливен, касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря …………
, като разгледа докладваното от съдия Бозукова ЧКАНД № 174/2021 г. по описа на
Административен съд Сливен, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на глава по глава тринадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 162/28.07.2021
г., постановено по АНД № 590/2021 г., Сливенски районен съд е отменил
Наказателно постановление № 21-0804-000564 от 17.02.2021 г. на Началника сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, с което на Р.К. *** на основание чл. 178е от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл. 94 ал. 3 от ЗДвП. С определение
№183/23.08.2021г., постановено по делото по повод нарочно искане на Р.К. по
реда на чл.248 от ГПК, е осъдена ОД на МВР Сливен да заплати на К. сумата от 350
(триста и петдесет) лева, направени разноски по делото, представляващи
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението за
присъдените разноски е обжалвано от ОДМВР Сливен с частна жалба в законния срок.
В частната жалба
се твърди, че определението е неправилно, тъй като макар в производството пред
РС Сливен да е представен договор за правна защита и съдействие, жалбоподателката К., чрез процесуалния си представител, не
е поискала присъждане на разноските нито в депозираната жалба, нито в
проведеното открито съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене и
е даден ход на делото по същество. В този смисъл частния жалбоподател сочи, че
след като разноски не са поискани, съдът не е следвало да присъжда такива и
постановеното определение противоречи на разпоредбата на чл.248 от ГПК. Моли
съда да отмени определението като неправилно.
Административен
съд Сливен извърши проверка на съдебното определение, както и доказателствата
по делото и приема за установено следното:
Частната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Аргументите за това са
следните:
Съгласно чл. 63, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. В този случай е налице право на спечелилата спора
страна да й бъдат присъдени направените от нея в съдебното производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
В конкретния
случай Районен съд Сливен е бил сезиран с молба от Р.К. по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване решението
му по АНД № 590/2021 г., в частта относно разноските. На първо място, следва да
се има предвид, че районният съд не е съобразил с принципно приложимата
процедура по чл. 248 от ГПК и не е изпълнил
изискването на чл. 248, ал. 2 от ГПК за уведомяване на
другата страна за исканото допълване на решението. Отделно от това, съдът не е
посочил конкретно правно основание за уважаване на молбата като неясната
нормативна обосновка на определението съдът отбелязва само за пълнота, а по
същество счита, че обжалваното определение е недопустимо.
Действително,
съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова - ДВ бр. 94 от
29.11.2019 г.), в съдебните производства по чл. 63, ал. 1 от същия
закон (каквото безспорно е и производството по АНД № 590/2021 г.) страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Видно от доказателствата по
делото жалбоподателката К. не е поискала присъждане
на разноските в депозираната жалба, нито е заявила подобно искане в проведеното
открито съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене и е даден ход
на делото по същество. Именно до приключване на това заседание по делото /съгл.
т. 11 на ТР 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК/ ответникът по частната жалба в настоящото
производство и жалбоподател в административнонаказателното
такова пред районния съд, би могъл да предяви претенция за присъждане на
сторените деловодни разноски, по аргумент от цитираната разпоредба на чл. 80 от ГПК, субсидиарно
приложима по силата на чл. 144 от АПК. След като разноски не са били поискани до приключването на
устните състезания по делото е следвало и да не се присъждат по арг. от чл. 126 от АПК.
Ето защо и
определението му съобразно с чл. 236, вр.
с чл. 221, ал. 3 от АПК ще следва да се отмени,
а вместо това искането на Р.К. за допълване на съдебното решение в частта за
разноските ще следва да се отхвърли.
Предвид горното и на
основание чл.236 вр. с чл.221 ал.3 от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ определение № 183/23.08.2021г. постановено по АНД № 590/2021г.
по описа на РС Сливен, с което е осъдена ОД на МВР Сливен да заплати на Р.К.К. сумата от 350 (триста и петдесет) лева, направени
разноски по делото за правна помощ и защита, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на Р.К.К. по реда
на чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване решението,
постановено по АНД № 590/2021 г. по описа на РС Сливен, в частта относно
разноските, като неоснователно.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: