Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, І въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Д. Ангелова, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. дело № 48 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното.
Производство по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 366192 от 20.03.2018 г.,
постановено по гр. дело № 73 609/2016 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, С.р.с.
и С.г.с. са осъдени солидарно на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ да заплатят на Ц.С.
Ц. сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. д.
№ 1 600/2013 по описа на СРС, 79 състав, и в. гр. д. № 384/2015 г. по описа на СГС,
II – А, в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ведно със
законната лихва от 16.12.2016 г., до окончателното изплащане на дълга. За разликата
над сумата от 400 лева до предявения размер от 6 000 лева искът за заплащане на
неимуществени вреди е отхвърлен. С решението на основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата
от 40. 67 лева, представляващи
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска, а ищецът е
осъден да заплати на ответниците разноски според
отхвърлената част от иска.
Срещу решението на районния съд,
в частта, в която искът е уважен, е депозирана въззивна
жалба от ответника С.г.с. с оплаквания за необоснованост и неправилност.
Поддържа се, че не бил доказан фактът на настъпили за ищцата неимуществени
вреди, както и наличието на причинна връзка между тях и обективната забава на
производството по делото, вина за което държавните органи нямали. При условията
на евентуалност се навежда възражение срещу размера на присъденото обезщетение.
Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на нов
акт по съществото на спора, с който искът да бъде отхвърлен.
Насрещната
по тази въззивна жалба страна – ищецът Ц.С. Ц.
–
оспорва същата.
Решението
на районния съд е влязло в сила в частта, в която искът срещу СРС е уважен, в
частта, в която претенцията е отхвърлена за разликата над присъдените 400 лева
до пълния предявен размер от 6 000 лева, както и в частта относно
разноските, присъдени на ответниците, и тези,
възложени в тежест на ответника СРС.
С.о.п. счита, че решението на СРС е неправилно в осъдителната
част и моли да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което
искът да бъде отхвърлен.
Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното.
Предявен е за разглеждане
иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Според изложеното в исковата молба твърдените
неимуществени вреди са претърпени от ищеца през периода от 14.01.2013 г. до 01.02.2016 г. поради нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на
производството по гр.
д. № 1 600/2013 по описа на СРС, 79 състав, и в. гр. д. № 384/2015 г. по описа
на СГС, II – А.
Безспорно е във въззивното производство, че гр. дело № 1 600/2013
г. по описа на СРС, 79 състав, е образувано на 15.01.2013 г. по искова молба на
Ц.С. Ц. от 14.01.2013 г. срещу ЗАД „А. Б.“ АД за
изплащане на застрахователно обезщетение за вреди по селскостопански постройки,
настъпили от земетресение на 22.05.2012 година. Съдът е постановил две
разпореждания за отстраняване на нередовности на
исковата молба – от 21.01.2013 г. и от 17.04.2013 г., съответно за внасяне на
държавна такса и за представяне на преписи от доказателствата, като е изложил
съображения, поради които е преценил, че изпълнението на посочените указания е
от значение за редовността на производството. Въпреки че първото разпореждане е
постановено на 21.01.2013 г., то е връчено на пълномощника на ищеца на 10.04.2013
година. Разпореждането от 17.04.2013 г. е връчено своевременно на 29.04.2013 г.
и е изпълнено на следващия ден, като на 16.05.2013 г. съдът е разпоредил препис
от исковата молба и приложенията към нея да се връчат на ответника за писмен
отговор, което е сторено на 23.05.2013 година. Ответникът е депозирал отговор
на исковата молба на 17.06.2013 г., като на 22.10.2013 г. съдът е постановил
определение за насрочване делото в открито съдебно заседание на 05.12.2013 г.,
в което е приключил съдебното дирене и е провел устните състезания по спора. Съдебното
решение по това дело е постановено на 23.07.2014 г., а препис от него е връчен
на процесуалния представител на ищеца на 24.11.2014 г., като в съобщенията,
изпращани по-рано, е удостоверено, че адвокатът не е намерен на адреса.
Срещу
решението на районния съд ищецът подал на 04.12.2014 г. въззивна
жалба, препис от която е разпоредено да бъде връчен
на насрещната страна на 12.12.2014 година. Преписът е
връчен на 19.12.2014 г., като на 07.01.2015 г. е депозиран писмен отговор от ЗАД
„А. Б.“ АД. С
разпореждане от 08.01.2015 г. съдът е постановил изпращане на делото на СГС,
където то е постъпило на 12.01.2015 г. и същият ден е образувано в. гр. д. №
384/2015 година. С определение от 23.01.2015 г. съдът се е произнесъл по доказателствените искания във въззивната
жалба и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 16.04.2015
г., когато същото е обявено за решаване. Решението, което е окончателно, е
постановено от състава на въззивния съд на 01.02.2016
година.
На
11.05.2016 г. състав на Инспектората към ВСС е съставил констативен протокол, с
който е установено, че е налице забава на производството от С.р.с. при
постановяване на решението със седем месеца, както и забава от 9 месеца,
допусната при постановяване на въззивното решение от С.г.с.
Представено
е писмо изх. № .. – . - ../……….. г. на М.
на
п. до ищеца, с което е отказано изплащане на
обезщетение, тъй като времетраенето на производството не надхвърляло разумния срок
От
справка за броя общо разгледани дела от 79 състав на СРС за периода 2013 г.
- 2015 г. се установява,
че той е 3235.
Видно
от справка за ІІ - А въззивен състав на СГС за
периода 01.01.2015 г. - 31.01.2016 г., общият брой на
делата за разглеждане (дела от предходен период и новообразувани) са 955.
От
показанията на разпитаните в производството пред районния съд свидетели се
установява, че ищецът е бил необичайно нервен заради забавянето при произнасянето
по съдебния спор, изпитвал безпокойство,
притеснение, безсилие от дългия период, в който е разглеждано делото.
При
горните факти въззивният съд намира следното.
Исковете
на ищеца се основават на твърдения за причинени му неимуществени вреди от незаконни
актове и действия на държавни органи и длъжностни лица. За подобни вреди
отговорност носи държавата съгласно общия принцип на чл. 7 от Конституцията,
чиито норми имат непосредствено действие - чл. 5, ал. 2. Отговорността е
имуществена, като целта на разпоредбата е да очертае най-общо основанието и да
посочи в чия правна сфера и в чий имуществен патримониум
настъпва задължението за обезвреда- този на държавата.
До датата на влизане в сила
на ЗИД на ЗОДОВ с ДВ, бр. 98 от 11.12.2012 г., този иск се основава на прякото действие на Конституцията на Република
България и КЗПЧОС (чл. 5, ал. 2 и 4 от Конституцията на Република България) и се разглежда
по общия исков ред. С включването на чл. 2б в обхвата на ЗОДОВ този иск се
основава на специалния закон и се разглежда по особения ред, предвиден в него.
Всеки национален съд на
държавите – страни по КЗПЧОС, е национален съд по смисъла на
чл. 13 КЗПЧОС и като такъв е длъжен да разгледа всяко дело в защита на право,
което КЗПЧОС признава, включително и на българските граждани. Разглеждането и
решаването на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд е такова
право – чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Когато са налице предпоставките отговорността на
държавата да бъде реализирана чрез иск, тя се представлява от процесуален субституент – едно или повече съдилища, в които е
разглеждано делото, чието разглеждане се претендира да е забавено, като е без
значение пред кое от инстанционните съдилища се
претендира да е осъществено забавянето. Държавата отговаря за забавянето на разглеждането
и решаването на делото от предявяването на иска до влизането в сила на
решението, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за
извършване на отделните съдопроизводствени действия,
е без значение. Релевантна е общата продължителност на делото с оглед неговата
фактическа и правна сложност. На установяване подлежат отделните забавяния и причината, която ги е
предизвикала, доколкото държавата отговаря за всички забавяния (включително действия и бездействия на съда, на другите участници
в производството, на съдебни служители, пренатовареност
на съда и др.), които са вън от дължащите се на поведението на претендиращата
обезщетение страна,
защото е длъжна да установи правила, както и
спазването им, за да бъдат осуетявани последиците от недобросъвестно
упражняване на права и недобросъвестно изпълняване на задължения. Във връзка с
изложеното във въззивната жалба на СГС следва да се
посочи, че отговорността на държавата не е обусловена от това дали лицата от
състава на съдебните органи са виновни и дали те са нарушили съществуващите
правила, или са ги спазили стриктно, но въпреки това е налице забавяне над
разумния срок (решение
№ 30 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2125/2018 г., III г. о., ГК).
Допустимостта на предявения иск е обусловена от изискването за изчерпване на
административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета
"а" от ЗСВ и липсата на постигнато споразумение – арг.
чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ (абсолютна процесуална предпоставка). В случая тези предпоставки за налице.
Основателността на
предявения иск предполага кумулативната наличност на следните юридически факти: 1/. да е нарушено
правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на процесното гражданско дело; 2/. да е претърпял твърдените неимуществени вреди и 3/. между бездействието на правозащитния орган и
неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице
причинно-следствена връзка.
Елементите от горепосочения фактически състав
трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца – чл.
154, ал. 1 ГПК.
Правният характер на
разумното разглеждане и разрешаване на делото е принцип на трите вида процес –
граждански, наказателен и административен. Освен като принцип разумният срок за разглеждане и решаване на делата е и субективно право на физическите и юридическите
лица, установено в чл. 6, § 1 КЗПЧОС /посочената норма установява генерални
изисквания за всеки съдебен процес, при спазването на които се счита, че този
процес е справедлив/, а след това и във вътрешните законови актове – чл. 60а ЗСВ и чл. 2б ЗОДОВ. Това право подчертава важността на правораздаването без
забавяния, които могат да застрашат неговата ефективност и надеждност, както и
съблюдаването на правовия ред /Б. срещу Италия, Решение от 28 юли 1999 г. /.
Критериите, въз основа на които съдът прави
преценката си дали е допуснато нарушение са посочени примерно в закона – чл.
2б, ал. 2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на
Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, а именно: 1/. общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност; 2/. поведението на страните и на техните процесуални и законни
представители; 3/. поведението на останалите участници в процеса; 4/. поведението на компетентните орани и 5/. други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора, в т. ч. значението на делото за заинтересованото лице /виж.
Решенията на ЕСПЧ по делото Д. и Х. срещу България от 10 май 2011 г. /. Преценката дали е спазено изискването за разумен
срок се извършва с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между
интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно
проучване и правилно провеждане на съдебното производство. ЕСПЧ е определил
като важни няколко фактора, за де се реши дали делото е сложно: естеството на
фактите, които следва да бъдат установени, нуждата да се получат документи по
делото /включително и от чужбина/, съединяването на делото с други дела, необходимостта
от ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на
доказателствата и пр. От значение е и поведението на сезиралия съда и на
съответните власти, както и значението на делото за жалбоподателя. При преценката на поведението на компетентните
органи голямо значение имат усилията им за ускоряване на производството –
съдебните органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в
производството, да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно
забавяне. Отделно от това и с оглед практиката на ЕСПЧ /напр. Salesi v. Italy, 1993/ следва да
се посочи, че съгласно чл. 1 КЗПЧОС, държавите-членки са длъжни да организират
правните си системи по начин, който да гарантира спазването на чл. 6 КЗПЧОС,
като позоваването на финансови или практически затруднения не може да оправдае
неизпълнението на изискванията на чл. 6 КЗПЧОС.
Началният момент, от
който се претендират вредите, съвпада с датата, на която спорът е отнесен пред съда.
В случая въззивният съд приема за доказано, че
правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на процесното гражданско дело е
било нарушено за част от посочения от ищеца период. Забавяне е допуснато
при постановяване на решението на районния и на въззивния
съд. В случая не е налице каквато и да е фактическа и правна сложност на производството
по делото, което следва да бъде взето предвид при определяне както на наличието
на нарушение по чл. 6§1 от ЕКПЧОС, така и при определяне на размера на
обезщетението. Ето защо въззивният съд
приема, че е налице нарушение на правото на ищеца на разглеждане на подадения
от него иск пред съда в разумен срок. Несъмнено е, че забавянето, допуснато при постановяване на
решенията, е в резултат на поведението на компетентния съдебен
орган, който не е положил необходимите усилия за ускоряването му, като без
значение за отговорността на ответника е прекалената му натовареност (отговорността
на държавата е обективна). По делото липсват данни ищецът да е допринесъл за
забавянето на разглеждането на делото. Относно
неимуществените вреди съгласно практиката на ЕСПЧ съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на
производството причинява такива вреди, поради което поначало не е необходимо
ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди,
които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство
е продължило, извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото
развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за
справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на делото.
Въззивният съд приема, че в резултат на увреждането –
необоснованото забавяне на съдебното производство, за ищеца са настъпили
неимуществени вреди, а именно раздразнение, тревожност и разочарование –
обстоятелства, които се установяват въз основа на гласните доказателства чрез
разпита на свидетелите,
чиито показания подлежат на кредитиране като ясни,
житейски логични, убедителни. Отделно от това, е несъмнено, че всяко забавяне на съдебното производство неизбежно
рефлектира неблагоприятно в неимуществената сфера на лицето, търсещо защита на
субективните си права, доколкото то има правото на адекватен срок – подходящ
според обстоятелствата, на приключване на делото, което да не го държи
прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. Причинените
чувства на притеснение и несигурнотст съставляват
неимуществена увреда и подлежат на обезщетяване, като
съдът определя размера на обезщетението по справедливост с оглед всички значими
обстоятелства, установени по делото, включително засегнатия интерес, на 400
лева, както е сторил и районният съд, в която част постановеното решение
подлежи на потвърждаване. Присъждането на
сума, по-голяма от посочената, би довело до несъответстващо на изискванията на
справедливостта имуществено разместване. Присъждането на обезщетение само по
себе си съдържа морално удовлетворение – признаване, че е допуснато нарушение
на правото на страната да получи разглеждане и решаване на спора в разумен
срок, като размерът на паричната сума е за репариране на действително
претърпените вреди и не може да служи за обогатяване.
На
основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 360. 00 лв., представляващи направени по делото разноски
съразмерно с уважения иск, при извод за неоснователност на наведеното
възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца, доколкото от депозирането на въззивната
жалба до произнасянето на въззивния съд е изминал
период почти от три години.
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
366192 от 20.03.2018 г.,
постановено по гр. дело № 73 609/2016 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, В ЧАСТТА, в която С.г.с. е осъден в
условията на пасивна солидарност да заплати на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ на
Ц.С. Ц. сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. д.
№ 1 600/2013 по описа на СРС, 79 състав, и в. гр. д. № 384/2015 г. по описа на
СГС, II – А, в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ведно със
законната лихва от 16.12.2016 г., до окончателното изплащане на дълга, както и
в частта, в която СГС е осъден да заплати на ищеца разноски според тази уважена
част от иска.
В
останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл.
10, ал. 3, изр. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди С.г.с.
***, да заплати на Ц.С. Ц., ЕГН: **********,***, сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по делото през въззивния
съд.
Решението е постановено при участието на
прокурор от С.о.п.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС на Р България в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
3.