Присъда по дело №169/2021 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 7
Дата: 19 май 2022 г.
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20213320200169
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 7
гр. Кубрат, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
и прокурора Пл. Г. П.
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Наказателно дело от общ
характер № 20213320200169 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. П. Е. – роден ***, с постоянен адрес в ***,
с българско гражданство, женен, неосъждан (реабилитиран по право), с
основно образование, месторабота – ***, шофьор, ЕГН: **********, за
НЕВИНОВЕН в това, че на 10.10.2019 г. по път II-49 при извършване на
строително-ремонтна дейност на обект „Превантивен ремонт на път II-49:
Търговище-Разград-Кубрат-Тутракан“, от км 54+965 до км 63+985 трети
участък, в района на с. Каменово, обл. Разград, на км. 63+8000, в условията на
независимо съпричиняване с Т. Х. Х. от с. Раковски, обл. Разград, причинил
на С. С. И. от с. Градина, обл. Разград, назначен на длъжност „работник,
строителство“ при *** тежка телесна повреда, изразяваща се в оперативна
ампутация до нивото на средна трета на големия пищял и малкия пищял на
дясна подбедрица, което се отнася до медико-биологичния критерий загуба на
крак (като същото е в причинно следствена връзка с претърпяната травма на
10.10.2019 г.), състоянието е трайно и необратимо – за цял живот, поради
1
немарливо изпълнение на занятие и правно регламентирана дейност,
представляващи източник на повишена опасност, в качеството си на „шофьор
на тежкотоварен автомобил над 12 т“ – при управление на тежкотоварен
автомобил марка MAN TGA 41.410, с peг. № *** (тип самосвал), с четири
оси, натоварен с битумизиран трошен камък, при извършване на строително-
монтажна дейност движещ се по лявата лента, с цел придвижване към
асфалтополагащата машина, е нарушил правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия за труд, а именно:
– чл. 57, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи (издадена от министъра на труда и социалната
политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн.,
ДВ, бр. 37 от 4.05.2004 г.): „При работа с машини и съоръжения, които
създават опасна зона, се подават предупредителни сигнали“;
– чл. 58 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи: (1) Сигнали с ръце и/или вербална комуникация се
използват в случаите, когато се изискват, за направляване на работещите,
извършващи рискови ши опасни маневри. (2) Сигналистът използва
движенията на ръцете (китките) за направляване на маневрите или за
указване начина на маневриране на работещ (оператор, машинист и др.),
който приема сигналите. – не е изчакал подаването на сигнал за придвижване
и позициониране на тежкотоварния камион към асфалтополагащата машина;
– чл. 33 от ЗЗБУТ (обн. ДВ, бр. 124 от 23.12.1997 г., изм. ДВ, бр. 40 от
18.05.2010 г.) – „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и
безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица,
пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и
дадените от работодателя инструкции“;
– т. 6 от Длъжностна характеристика (подписана на 13.08.2012 г.) –
„Спазва правилата за безопасност на движение по пътищата“
– чл. 5(2) от Закон за движение по пътищата „с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ не
е бил внимателен и предпазлив към работещо на пътя лице, което се явява
2
уязвим участник в движението;
– чл. 3, т. 2 от Правилник за прилагане закона за движение по пътищата,
„участниците в движението са длъжни: да пазят живота и здравето на хората“
– като участник в движението, не е изпълнил задължението си да пази
здравето на стоящия на пътното платно и на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 134,
ал. 1, т. 1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия Т. Х. Х. – роден ***, с постоянен адрес ***, с
българско гражданство, женен, неосъждан, със средно-специално
образование, работи в ***, ЕГН: **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на
10.10.2019 г. в качеството на технически ръководител на строителен обект
„Превантивен ремонт на път II-49: Търговище-Разград-Кубрат-Тутракан“, от
км 54+965 до км 63+985 трети участък, в района на с. Каменово, обл. Разград,
на км. 63+8000, при извършване на, строително-монтажни работи (СМР,
превоз с тежкотоварен автомобил марка MAN TGA 41.410, с peг. № *** (тип
самосвал), с четири оси, натоварен с битумизиран трошен камък, собственост
на ***, с водач И. П. Е. от гр. Разград, в условията на независимо
съпричиняване с И. П. Е. от гр. Разград, причинил на С. С. И. от с. Градина,
обл. Разград, назначен на длъжност „работник, строителство“ при *** тежка
телесна повреда, изразяваща се в оперативна ампутация до нивото на средна
трета на големия пищял и малкия пищял на дясна подбедрица, което се
отнася до медико-биологичния критерий загуба на крак (като същото е в
причинно следствена връзка с претърпяната травма на 10.10.2019 г.),
състоянието е трайно и необратимо – за цял живот, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, не изпълнил следните свои задължения като технически
ръководител на обекта, а именно:
– чл. 26, т. 10а от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи (издадена от министъра на труда и социалната
политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн.,
ДВ, бр. 37 от 4.05.2004 г.), „Техническия ръководител определя: а) работната
зона и границите на опасната зона при преместване на строителни машини и
3
механизация на строителната площадка; в случаите, когато машинистът няма
достатъчна видимост, техническият ръководител определя към него
сигналист“ и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по така
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК.

Присъдата подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от днес пред
ОС – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
4

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 7/19.05.2022 ГОД. ПО НОХД № 169/2021
ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ

Наказателното производство е образувано по внесен от Районна
прокуратура – Разград, ТО–Кубрат обвинителен акт ведно с материали по
Досъдебно производство № 290ЗМ–347/2019 г. по описа на РУ–Кубрат, както
следва:
– срещу И. П. Е. от гр. Разград, за това, че на 10.10.2019 г. по път II-49
при извършване на строително-ремонтна дейност на обект „Превантивен
ремонт на път II-49: Търговище-Разград-Кубрат-Тутракан“, от км 54+965 до
км 63+985 трети участък, в района на с. Каменово, обл. Разград, на км.
63+8000, в условията на независимо съпричиняване с Т. Х. Х. от с. Раковски,
обл. Разград, причинил на С. С. ИЛ. от с. Градина, обл. Разград, назначен на
длъжност „работник, строителство“ при „Пътно строителство“ АД тежка
телесна повреда, изразяваща се в оперативна ампутация до нивото на средна
трета на големия пищял и малкия пищял на дясна подбедрица, което се
отнася до медико-биологичния критерий загуба на крак (като същото е в
причинно следствена връзка с претърпяната травма на 10.10.2019 г.),
състоянието е трайно и необратимо – за цял живот, поради немарливо
изпълнение на занятие и правно регламентирана дейност, представляващи
източник на повишена опасност, в качеството си на „шофьор на тежкотоварен
автомобил над 12 т“ – при управление на тежкотоварен автомобил марка
MAN TGA 41.410, с peг. № *** (тип самосвал), с четири оси, натоварен с
битумизиран трошен камък, при извършване на строително-монтажна
дейност движещ се по лявата лента, с цел придвижване към
асфалтополагащата машина, е нарушил правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия за труд, а именно:
– чл. 57, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи (издадена от министъра на труда и социалната
политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн.,
ДВ, бр. 37 от 4.05.2004 г.): „При работа с машини и съоръжения, които
създават опасна зона, се подават предупредителни сигнали“;
– чл. 58 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи: (1) Сигнали с ръце и/или вербална комуникация се
използват в случаите, когато се изискват, за направляване на работещите,
извършващи рискови ши опасни маневри. (2) Сигналистът използва
движенията на ръцете (китките) за направляване на маневрите или за указване
начина на маневриране на работещ (оператор, машинист и др.), който приема
сигналите. – не е изчакал подаването на сигнал за придвижване и
позициониране на тежкотоварния камион към асфалтополагащата машина;
1
– чл. 33 от ЗЗБУТ (обн. ДВ, бр. 124 от 23.12.1997 г., изм. ДВ, бр. 40 от
18.05.2010 г.) – „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и
безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица,
пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и
дадените от работодателя инструкции“;
– т. 6 от Длъжностна характеристика (подписана на 13.08.2012 г.) –
„Спазва правилата за безопасност на движение по пътищата“
– чл. 5(2) от Закон за движение по пътищата „с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ не
е бил внимателен и предпазлив към работещо на пътя лице, което се явява
уязвим участник в движението;
– чл. 3, т. 2 от Правилник за прилагане закона за движение по пътищата,
„участниците в движението са длъжни: да пазят живота и здравето на хората“
– като участник в движението, не е изпълнил задължението си да пази
здравето на стоящия на пътното платно –престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 от
НК;
– срещу Т. Х. Х. от с. Раковски, обл. Разград, за това, че на 10.10.2019 г.
в качеството на технически ръководител на строителен обект „Превантивен
ремонт на път II-49: Търговище-Разград-Кубрат-Тутракан“, от км 54+965 до
км 63+985 трети участък, в района на с. Каменово, обл. Разград, на км.
63+8000, при извършване на, строително-монтажни работи (СМР, превоз с
тежкотоварен автомобил марка MAN TGA 41.410, с peг. № *** (тип
самосвал), с четири оси, натоварен с битумизиран трошен камък, собственост
на „Пътконсулт“ ООД гр. Разград, с водач И. П. Е. от гр. Разград, в условията
на независимо съпричиняване с ИВ. П. Е. от гр. Разград, причинил на С. С. И.
от с. Градина, обл. Разград, назначен на длъжност „работник, строителство“
при „Пътно строителство“ АД тежка телесна повреда, изразяваща се в
оперативна ампутация до нивото на средна трета на големия пищял и малкия
пищял на дясна подбедрица, което се отнася до медико-биологичния
критерий загуба на крак (като същото е в причинно следствена връзка с
претърпяната травма на 10.10.2019 г.), състоянието е трайно и необратимо –
за цял живот, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, не изпълнил
следните свои задължения като технически ръководител на обекта, а именно:
– чл. 26, т. 10а от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи (издадена от министъра на труда и социалната
политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн.,
ДВ, бр. 37 от 4.05.2004 г.), „Техническия ръководител определя: а) работната
зона и границите на опасната зона при преместване на строителни машини и
механизация на строителната площадка; в случаите, когато машинистът няма
достатъчна видимост, техническият ръководител определя към него
2
сигналист“ – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК.
С определение в съдебно заседание на 16.11.2021 г. С. С. И. е
конституиран като частен обвинител в процеса.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатите
обвинения срещу двамата подсъдими. Излага становище, че от събраните в
съдебното производство доказателства се установява по категоричен начин,
че двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъплението, за което е внесен обвинителния акт, като същите
са нарушили правилата за безопасност и здраве, установени в Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, а
подсъдимият Е. – и разпоредбите на ЗДвП и на ППЗДвП, което е довело до
причиняване на телесните повреди на пострадалия. Прокурорът предлага на
всеки от подсъдимите следва да бъдат наложени наказания при превес на
смекчаващите отговорността им обстоятелства с оглед чистото им съдебно
минало, добрите характеристични данни, оказването на помощ на
пострадалия, а именно „лишаване на свобода“ за срок от три месеца при
отлагане на изтърпяването им за срок от три години.
Повереникът на частния обвинител С. С. И. поддържа повдигнатите от
прокурора обвинения срещу двамата подсъдими. Сочи, че безспорно е
установено по делото, че доверителят му е пострадал вследствие на виновно
поведение на подсъдимите, изразяващо се в нарушение на правилата за
безопасни условия на труд и правилата за движение по пътищата, което
обосновава съставомерността на деянието им от обективна и субективна
страна. Отправя искане за признаване на всеки от подсъдимите за виновни по
повдигнатото им обвинение, като счита, че наказанието не следва да е на
минимума, предвид причиненото на доверителя му телесно увреждане.
Защитникът на подсъдимия И. П. Е. – адв. П., настоява за оправдаването
му по повдигнатото му обвинение. В пледоарията си адв. П. излага подробни
съображения за недоказаност на обвинението. Заявява, че вещото лице по
назначената повторна СТЕ категорично е заявил, че предвид създадената
организация на движение, предвид видимостта в конкретния пътен участък не
е било необходимо да има нарочен сигналист. Подсъдимият П. се е движил в
лявата лента, не се е движил със скорост, която да му пречи да възприема
намиращите се в близост и машини, и съоръжения, и работници, възприел е,
че пострадалият е на работното си място и вече когато минал покрай него, го
ударил със страничната дясна част на камиона. Експертът е посочил, че
водачът на товарния автомобил не е можел да възприеме движението на
работника. Твърди, че подзащитният й при упражняване на неговата
професия шофьор на товарен автомобил не е извършил посочените в
обвинителния акт нарушения, поради което пледира за постановяване на
оправдателна присъда.
Аналогични съображения излага и защитникът на подс. Т. Х. Х. – адв.
3
Х.. Същият сочи, че обвинението срещу подзащитния му не е конкретизирано,
като е посочено само, че е нарушил т.10а на чл.26 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, без да е
посочено на кои машини е следвало да определи опасната зона, тези машини
премествали ли са се по някакъв начин, кой машинист е нямал видимост, за
да му се определи сигналист. Заявява, че в обвинителния акт прокурорът е
посочил, че вследствие на изсипването на чакъла се е вдигнал прах и св. И.
инстинктивно се е дръпнал леко назад и че пострадалият е ударен странично
в областта на дясната част на кабината. Доколкото подзащитният му като
технически ръководител е имал задължение да предвижда всички действия на
участниците в строителния процес, които могат да способстват за настъпване
на някакви трудови злополуки, то той не може да носи отговорност и да
предвижда инстинктивните действия на който и да било, така както е
посочено в обвинителния акт. Искането е за оправдаване на подс. Х. по
повдигнатото му обвинение.
При упражняване на правото им на последна дума всеки от двамата
подсъдими настоява да бъде оправдан.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.И. П. Е. е 60-годишен, с българско гражданство, женен,
неосъждан, с основно образование, работи като шофьор.
Подс. Т. Х. Х. е 56-годишен, с българско гражданство, женен,
неосъждан, със средно-специално образование, работи.
Като част от програмата за поддържане на републиканските пътища на
територията на северен централен район, е бил сключен договор между
Агенция „Пътна инфраструктура“ и Консорциум „ТРП Разград 2014“ за
строителство на обект „Превантивен ремонт на път П-49:Търговище-Разград-
Кубрат-Тутракан трети подучастък“ от км 54+965 до км 63+985. Част от този
консорциум и изпълнител на обекта е била фирма „Пътно строителство“ АД
гр. Разград, която от своя страна ангажирала за транспортиране на
необходимите за ремонта строителни материали тежкотоварни автомобили
над 12 т, собственост на „Пътконсулт“ ООД гр. Разград.
Двете търговски дружества сключили договор досежно отсечката „Път
II-49 Кубрат–Каменово“, а на 01.10.2019 г. и Споразумение за съвместно
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно
уговореното товарните автомобили на „Път консулт“ ООД транспортирали
трошен камък от кариера Кубрат към ремонтирания пътен участък за
полагане на трошенно-каменна настилка, върху която следвало полагане на
асфалт. Шофьори на товарните камиони били подсъдимият И.Е., както и
свидетелите Д.Д. и К.К..
Със Заповед № РД 15-57/19.08.2019 г. изпълнителният директор на
4
„Пътно строителство“ АД гр. Разград е наредил П. И. П.– технически
ръководител да упражнява техническо ръководство по време на изпълнение
на видовете СМР и да отговаря за временната организация и безопасността на
движението при изпълнение на СМР на обект „Превантивен ремонт на път
П-49:Търговище-Разград-Кубрат-Тутракан трети участък“ от км 54+965 до км
63+985. Инж. М. С.-С. – инспектор здраве и безопасност в същото АД – да
изпълнява задълженията на координатор по здравословни и безопасни
условия на труд при изпълнение на СМР в същия обект. Експертът сочи, че
щом подс. Х. е провеждал ежедневните инструктажи и в обясненията си е
посочил, че е технически ръководител на бригадата, то той отговаря за
създаването и контрола на безопасната организация на работите по ремонта
на пътя.
С трудов договор № 039/01.08.2003 г. подс. Т. Х. Х. е бил назначен на
длъжност „сторителен техник“ в „Пътно строителство“ АД гр. Разград, а
впоследствие с допълнително споразумение бил преназначен на длъжност
„техник транспортно строителство“. Съобразно длъжностната характеристика
за заеманата от подсъдимия длъжност трудовите му задължения се свеждали
до това: Осъществява техническото ръководство на съответния обект;
Ръководи организацията на труда в строителния обект или част от него;
Отговаря за спазване на изискванията на нормативните документи за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на хората
намиращи се на поверения му обект; Отговаря за безопасността на труда на
обекта. Следва да познава нормативните изисвания относно безопасните
условия на труд. На подсъдимия Х. е бил проведен начален инструктаж по
безопасност на труда, видно от отбелязването в книгата за начален
инструктаж.
Подсъдимият И. П. Е. е назначен на работа като „шофьор на
тежкотоварен автомобил над 12 т“ в „Пътконсулт“ ООД гр. Разград. Същият
притежава свидетелство за управление на МПС за категории, В, С, Ткт, М,
peг. № *********, валидно до 22.08.2022 г. Съгласно длъжностната
характеристика основна функция на длъжността е управлението на товарен
автомобил и отговорност за неговата поддръжка като основното трудово
задължение, което му е вменено е да спазва правилата за безопасност на
движение по пътищата.
Св. С. С. И. работи на длъжност „работник строителство“ в „Пътно
строителство“ АД гр. Разград. Съгласно длъжностната характеристика
трудовите му задължения били да извършва строителни и строително-
монтажни работи; да извършва подготвителни работи при ремонт на сгради и
помещения; да изпълнява кофражни, армировъчни, бетонни, зидарски,
мазачески, бояджийскии и покривни работи при ремонт на сгради и
помещения; да подготвя и отводнява строителни насипи и изкопи; да
подготвя механизирано и ръчно строителни разтвори и смеси; да полага
бетонови смеси и се грижи за бетона след полагането му; при необходимост
изпълнява и други задачи, възложени във връзка с изпълнение на работата.
5
На свидетеля били проведени начален, периодичен, ежедневен
инструктаж по безопасност на труда, както и инструктаж на работното място,
съобразно изискванията на Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. Св. И. е преминал обучение по правилата за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд на работното място и е запознат с
оценката на риска за работното му място на обекта.
На 10.10.2019 г. подсъдимият Х. и св. С. С. И. били на обекта в района
на село Каменово и изпълнявали обичайните си задължения във връзка с
полагане на трошен камък на дясната пътна лента в посока на движение от гр.
Кубрат към с. Каменово. Х., който бил ръководител на бригадата, също бил на
обекта, а св.И. позиционирал и регулирал разтоварването на камионите с
чакъл в асфалтополагащата машина.
Пътното платно, което ремонтилали било с широчина 6.40 м, а всяка
една от лентите за движение е широка 3.20 м. Същинските строително-
ремонтни дейности се извършвали в дясната лента по посока на с. Каменово,
където се полагала трошено-каменна настилка с асфалтополагаща машина.
Поради това тази лента била с около 15 см по-висока от лявата, а между двете
ленти по средата на пътя имало опънато стоманено въже, което било
разположено на около 20-25 см от земята и служело за определяне на нивото
на полагане на материала от асфалтополагащата машина като на разстояние
от 10 м се поставяли и знаменца. Товарните камиони, натоварени с чакъл, се
движели от гр. Кубрат по посока с. Каменово в свободната лява лента. За да
го изсипят чакъла в коша на асфалтополагащата машина, един от работниците
– св.Х.А. откачал стоманеното въже и го затискал с крак, камионът
преминавал в дясното платно, и след това, след подаване на сигнал от св. И.,
на заден ход се позиционирали за разтоварване на материала. Разтоварването
на чакъла в коша на асфалтополагащата машина се извършвало с вдигане на
каросерията на самосвала. След изпразване камиона тръгвал и на негово
място заставал следващия.
При така създадената организация на работа, на 10.10.2019 г. след като
приключила обедната почивка при асфалтополагащата машина за
разтоварване е бил позициониран товарен автомобил „MAN“ с peг. № ***,
управляван от св. В.В.. В момента преди инцидента И. дал сигнал с ръка на
св. В. за разтоварване на камиона му. След изсипване на част от камъните
самосвалът се придвижил около 10 метра напред, за да може машината да
изразходва камъните и да бъде напълнена отново. След малко, след подаден
сигнал осв.И., св.В. отново дал назад, за да напълни машината втори път с
останалия в каросерията материал. При започване на разтоварването в лявото
странично огледало той видял, че в лявата лента се задава товарния
автомобил на колегата му И. П. Е., шофьор на тежкотоварен автомобил
„MAN TGA 41.410“ с peг. № ***, който извършвал трети или четвърти по ред
курс за деня, както и другите трима негови колеги. С. С. И. се намирал до
6
мястото където се изсипвал чакъла от самосвала в коша на
асфалтополагащата машина. Св.Т. е бил също до асфалтополагащата машина,
но в частта й към Кубрат, а св.И. – в другата част (посока Каменово), при
коша за чакъл. Подс. Е. минал покрай св. Т., след това покрай св. И., но при
изсипването на чакъла се вдигнал прах, който принудил И. инстинктивно да
се отдръпне леко назад в посока лявото платно, т. е. платното в което се
движел Е., като в този момент пострадалият бил ударен от камиона странично
в областта на дясната част на кабината. Подс. Е. следвало да паркира камиона
си пред камиона на колегата си В. и да изчака там докато той разтовари
чакъла, за да даде назад и да пристъпи към зареждане на асфалтополагащата
машина.
След падането при удара с камиона, десния крак на пострадалия И.
попаднал под дясното колело на втората ос. Подс. Е. не видял пострадалия, че
отстъпва назад към него, защото той не е бил в полезрението му и спрял едва
след ръкомаханията на св.А., който се намирал пред камиона и виждайки
какво става, подал сигнали за спиране движението на самосвала с ръце и
викове.
След като настъпил инцидента работниците на място оказали помощ на
пострадалия, обадили се на подс. Х., който бил в друга част на обекта на
около 3 км от мястото на инцидента, и на спешния тел. 112. Пострадалият С.
С. И. бил транспортиран до УМБАЛ „Медика“ гр. Русе, където му били
извършени няколко хирургични интервенции.
От изготвената на ДП първоначална съдебно-медицинска експертиза се
установява, че вследствие на инцидента пострадалият С. С. И. е получил:
открито многофрагментно счупване на малкия пищял; открито счупване на
големия пищял на дясна подбедрица; фрактура-луксация на дясна глезенна
става; размачкване на меки тъкани около счупванията, дясна глеззеппа става
и гърба па ходилото; охлузване на лява подбедрица. Развил се е
посттравматичен флегмон на дясна подбедрица и остър фарингит. По своята
медико-биологична характеристика счупването на големия и малкия пищял
на дясна подбедрица, както и фрактура-луксация на дясна глезенна става, по
отделно и в съвкупност, обуславят трайно затруднение в движението на
десния долен крайник за срок повече от един месец - средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129 от НК, а размачкването и флегмона на меките тъкани
около счупванията на двете кости на подбедрицата обуславят разстройство на
здравето с временна опасност за живота - средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129 от НК. В своята съвкупност травмите отговарят да бъдат получени
при възникналия инцидент - преминаване на колело на тежкотоварен
автомобил през дясна подбедрица.
В хода на разследването св. И. е представил допълнителна медицинска
документация – Епикриза към история на заболяване № 672/2021 г. от
Отделение по гнойносептична хирургия, МБАЛ „Св.София“ гр. София, въз
основа на която е изготвена допълнителна съдебно-медицинска експертиза.
7
От заключениета на същата е видно, че е била извършена оперативна
ампутация до нивото на средна трета на големия и малкия пищял на дясна
подбедрица на пострадалия С. С. ИЛ., което се отнася до медико-биологичния
критерий загуба на крак – тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 от НК.
Същото е в причинно-следствена връзка с претърпяната травма на 10.10.2019
г. Състоянието е трайно и необратимо – за цял живот.
Назначената по досъдебното производство съдебно-техническа
експертиза, дава заключение, че ударът между самосвала и пострадалия е
станал странично в областта на дясната част на кабината, а не както е
отразено в Протокол № 9/22.11.2019 г. за резултатите отт извършеното
разследване на злополуката от ТП на НОИ гр. Разград. Според експерта
причините за възникване на злополуката са:1/Инстинктивно движение назад
от страна на пострадалия без да внимава и предполага, че по пътното платно в
този момент се движи товарен автомобил; 2/Движение на камиона по лявата
лента с цел придвижване към асфалтополагащата машина без подаден сигнал
за това;3/Строителят не е осигурил определянето на транспортни пътища
и/или транспортни зони. В изработения план за реализиране на мерките по
ЗБУТ на обекта към момента на злополуката липсват конкретно определени
правила за начина на движение на самоходната техника, както и за създаване
на организация за направляването на тази техника. Професионалните
изисквания за безрисково и безопасно осъществяване на дейността в
конкретния случай са залегналите такива в чл. 281 КТ, ЗБУТ, ЗДвП и
ППЗДвП, ЗУТ.
Според експерта подс. Е. е нарушил следните правила за безопасност на
труда, при упражняването на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност в качеството на „шофьор на
тежкотоварен автомобил над 12 т“, а именно:
чл. 57, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, съгласно която „При работа с машини и
съоръжения, които създават опасна зона, се подават предупредителни
сигнали“;
Чл. 58 от Наредба № 2/22.03.2004 г., според който: (1) Сигнали с ръце
и/или вербална комуникация се използват в случаите, когато се изискват,
за направляване на работещите, извършващи рискови или опасни
маневри. (2) Сигналистът използва движенията на ръцете (китките) за
направляване на маневрите или за указване начина на маневриране на
работещ (оператор, машинист и др.), който приема сигналите. I - не е
изчакал подаването на сигнал за придвижване и позициониране на
тежкотоварния камион към асфалтополагащата машина;
Чл. 33 от ЗЗБУТ според който: „Всеки работещ е длъжен да се грижи за
здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на
другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции“;
8
т. 6 от Длъжностна характеристика – „Спазва правилата за безопасност
на движение по пътищата“;
Чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закон за движение по пътищата, съгласно който „с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението,
не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“ не е бил внимателен и предпазлив към
работещо на пътя лице, което се явява уязвим участник в движението;
Чл. 3, т. 2 от Правилник за прилагане закона за движение по пътищата,
според който „участниците в движението са длъжни: да пазят живота и
здравето на хората“ и като участник в движението, не е изпълнил
задължението си да пази здравето на стоящия на пътното платно.
Управлението на тежкотоварен автомобил над 12 т е
правнорегламентирана дейност и източник на повишена опасност за здравето
и живота на лицата, които са изложени на риск следствие на неправилни,
несъобразени с обстановката или погрешни действия на водача.
Според вещото лице подс. Т.Х. не е изпълнил следните свои
задължения като технически ръководител на обекта, а именно:
чл. 26, т. 10а от Наредба № 2/22.03.2004 г. съгласно която „Техническия
ръководител определя: а) работната зона и границите на опасната зона
при преместване на строителни машини и механизация на строителната
площадка: в случаите, когато машинистът няма достатъчна видимост,
техническият ръководител определя към него сигналист“;
Изслушан в съдебно заседание експертът заявява, че след разпита на
свидетелите, които сочат, че пострадалият не е подавал сигнал при
движението на товарните автомобили в лява лента, заявява, че отпада от
заключението причина втора за злополуката, а именно липсата на сигнал.
Основната причина е обстоятелството, че двете фирми помежду си е следвало
да създадат подходяща организация на работа.
Съдът е допуснал повторна съдебно-техническа експертиза, според
която шофьорът на товарния автомобил с рег. № ***– подс.Е. не е изпълнил
задълженията си, които произтичат от следните нормативни актове ЗДвП,
ППЗДвП, ЗБУТ и Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. Е. не се е погрижил за здравето на св.И.. Водачът не е
подал предупредителен сигнал, за да предпази И., известявайки по този
начин, че ще премине в непосредствена близост до мястото, където се намира
в момента пострадалия. Строителят не е осигурил определянето на
транспортни пътища и/или транспортни зони. Няма указания за
организацията на работа при движението на товарните автомобили
зареждащи машината и по какъв начин се осигурява безопасността и
опазването на здравето на работещите. Не е указано кога и при какви условия
се извършва движението и позиционирането на товарните автомобили. Няма
данни техническият ръководител да е определил работната зона и границите
9
на опасната зона при преминаване на строителните машини. Не е указано
кога и при какви условия се извършва движението и позиционирането на
тежкотоварните автомобили. В предоставения План за реализиране на
мерките по ЗБУТ на обекта липсва схема на временна организация и
безопасността на движението по транспортни пътища и пешеходни пътеки на
строителната площадка, както и схема на местата на строителната площадка,
на които има специфични рискове.
В показанията си св.И. описва създадената организация на работа на
обекта, а именно, че камионите се придвижват по свободната лява лента,
преминават през опънатото стоманено въже в дясна лента, но отиват към
асфалтополагащата машина едва при подаден от него сигнал. Твърдението
му, че товарните автомобили, които идват натоварени и се движат в лявата
лента, е следвало да спират до асфалтополагащата машина и едва при
подаден от него сигнал да преминат в дясна лента и да се позиционират към
асфалтополагащата машина остават изолирани и неподкрепени от останалия
доказателствен материал, в това число показания на всички останали
разпитани свидетели. Св. Т., който е бил също до асфалтополагащата машина
също потвърждава, че напред камионите се придвижват сами, насочват ги
само когато трябва да дадат назад и да се позиционират към
асфалтополагащата машина. Самосвалът, управляван от подсъдимия Е. е
минал покрай него, и продължил напред, и след като св. И. инстинктивно, за
да се предпази от праха, който се вдигнал от разтоварването на камъните,
направил няколко крачки назад, навлизайки в лявото платно, е бил ударен с
дясната страна на кабината.
Св. Д. и св. К., също шофьори на товарни автомобили на обекта, единно
и безпротиворечиво сочат, че сигнали се подавали само при позициониране
до асфалтополагащата машина. По този начин те работили не само в този ден,
а и в дните преди това, защото всеки знае мястото, на което трябва да бъде.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства:
обяснения на подсъдимите, показания на свидетелите А., Т., Д. и К., частично
от показанията на свидетеля И., заключението на СМЕ, първоначална и
повторна СТЕ, преписка от ДИТ, трудови досиета на подсъдимите и
пострадалия, медицинска документация, декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние, справки за съдимост, протокол за
резултатите от извършено разследване на злополука от НОИ – л.111 от том III
на ДП; писмени доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
За да е съставомерно едно деяние като престъпление по чл. 134, ал. 1 от
НК е необходимо деецът да е осъществил деяние, което е елемент от
упражняване на правно регламентирано занятие или дейност, представляващо
10
източник на повишена опасност, което деяние нарушава норма от действащ
нормативен акт, уреждащ правилата за безопасното им упражняване, да е
налице връзка между нарушението на законоустановените правила с
настъпилото телесно увреждане, като нарушението на тези правила е резултат
от незнание или немарливо изпълнение на съответното занятие или дейност.
От субективна страна нарушаването на правилата за упражняване на
дейността или занятието може да бъде умишлено или непредпазливо, но към
настъпилите последици деецът се отнася винаги непредпазливо в някоя от
двете форми – небрежност или престъпна самонадеяност.
В настоящия случай е безспорно установено, че телесното увреждане на
пострадалия И. е настъпило при работа, изразяваща се извършване на СМР.
Съдът не споделя становището, че подсъдимите Е. и Х. са допуснали
сочените нарушения на Наредба № 2/22.03.2004 г., ЗДвП, ППЗДвП и ЗЗБУТ.
Видно от Протокол № 9/22.11.2019 г. за резултатите от извършеното
разследване на злополуката, комисията е констатирала, че строителят „Пътно
строителство“ АД не е осигурил безопасна съвместна работа при извършване
на СМР между пострадалия С. И., работник пътно строителство и И.Е.,
управляващ товарен автомобил, при създаване на опасна зона, в която се
разминават товарни автомобили с работник, регулуращ подаването на трошен
камък на обект „Превантивен ремонт на път П-49:Търговище-Разград-Кубрат-
Тутракан трети участък“ от км 54+965 до км 63+985. Както се посочва в
цитирания протокол съгласно чл. 16, т.1, б. „г“ от Наредба № 2/22-03.2004 г.
строителят е този, който осигурява местоположението на работните места при
спазване на условията за безопасен и удобен достъп до тях и определянето на
транспортни пътища и/или транспортни зони; б. „п“ осигурява съвместната
работа между строителите и лицата, самостоятелно упражняващи строителна
дейност.
В този смисъл е и заключението на експерта, изготвил първоначалната
СТЕ, включително и при изслушванеото му в съдебно заседание: основната
причина за настъпване на злополуката е обстоятелството, че двете фирми
помежду си е следвало да създадат подходяща организация на работа.
На обекта строителят не е осигурил определянето на транспортни
пътища и/или транспортни зони. не е спазил условията за безопасна работа,
като не е определил транспортни пътища или транспортни зони за товарните
автомобили, вследствие на което товарен автомобил МАН с рег. № ***
навлиза в работната зона на работника, при придвижването си за разтоварване
на строителната площадка.
Изрично в цитирания протокол е посочено, че тези нарушения, а именно
– чл. 16, т. 1, б. в, г, ж,п; т.5, чл.19, ал.1, т.1,,2 4, 6, 7; чл. 26, т. 10а, чл.79, ал.1
от Наредба №2/22.03.2004 г. са допуснати от „Пътно строителство“ АД гр.
Разград.
Отделно от това, съдът намира, че функциите на технически
11
ръководител на конкретния строителен обект, както и за спазване ЗБУТ, са
възложени на лицата П. И. П. и инж. М. Г. С.-С. със Заповед № РД 15-
57/19.08.2019 г. (л.12 от том III от ДП), поради което те са длъжностните лица
отговорни за спазването на съответните нормативни изисквания. Липсват
доказателства, че тези техни задължения са били делегирани на подс. Х..
При констатирана от компетентните за това органи – служители на
„Инспекция по труда“ – липса на съответна организация от строителя относно
транспортните зони и пътища, както и относно това как ще се осъществява
работата между строителните работници и шофьорите на товарни
автомобили, т. е. безопасната съвместна работа при извършване на СМР,
съдът намира, че не следва да се вмени такава отговорност на един от
шофьорите на товарни автомобили и лицето, назначено като „техник
транспортна техника“.
Отделно от това, съдът споделя становището на защитата на подс. Х., че
не може да се вменява вина на обвиняемите при установеното и с
обвинителния акт инстинктивно отдръпване на св. И. от асфалтополагащата
машина и навлизане в лявото платно, т. е. в работната зона на товарните
автомобили.
Поради изложеното до тук и като взе предвид, че настъпването на
съставомерния резултат не е в причинно следствена-връзка с вменените на
подсъдимите Е. и Х. нарушения, съдът на основание чл. 304 от НПК ги
оправда по така повдигнатите обвинения по чл. 134, ал. 1, пр. 1 от НК.

Съдия-докладчик:

12
Съобщи за изтекли лични данни