РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Бургас, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно
гражданско дело № 20242100501913 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД против Решение
№ 2177/23.10.2024 г. по гр.д. № 4392/2024 г. по описа на PC-Бургас, с което въззивното
дружество е осъдено да заплати на Р. Н. И. сумата от 933 лв., представляваща
неплатено брутно трудово възнаграждение за периода 01.05 – 31.05.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2024 г. до окончателното й
изплащане. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй
като съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а
именно: въпреки направеното от въззивника-ответник оспорване истинността на
представени от ищеца писмени доказателства, първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането за задължаване на ищеца да представи техните оригинали, както и
не е открил производство по чл. 193 от ГПК; съдът е приключил делото без да събере
всички допуснати доказателства, тъй като ищецът е бил задължен да се яви в
откритото съдебно заседание по делото и да отговори на поставени в отговора на
исковата молба въпроси, но не се е явил и по този начин фактите по делото са
останали недоказани. Изложени са и твърдения за направени от въззивника
оспорвания и възражения в депозираните по делото писмени бележки с вх. №
43886/22.10.2024 г., като е заявено, че същите не са били обсъдени от районния съд и в
1
решението не са изложени мотиви по тях, което го прави необосновано. На следващо
място се твърди, че решението е неправилно, тъй като сумата от 933 лв. е присъдена
като брутно възнаграждение, а следва да се присъди нетно такова, след приспадане от
възнаграждението на удръжките, които работодателят дължи за ДОД и осигурителни
вноски. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и
необосновано. Към въззивната жалба не са представени нови доказателства, не са
направени доказателствени искания. В съдебно заседание не се явява представител на
въззивника, редовно призован, но с писмено становище е заявено поддържане на
въззивната жалба, направено е и възражение за прекомерност на адвокатския хонора
на процесуалния представител на въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо право
на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. от ГПК, поради което същата е
допустима.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от въззиваемия Р. Н. И.,
в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна и се моли решението на РС-
Бургас да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, както и на
въззиваемия да бъдат присъдени направените разноски по делото. Твърди се, че в
решението си първоинстанционният съд е направил анализ на фактическата
обстановка и аргументирано и всеобхватно е оценил събраните писмени и гласни
доказателства, както и е приложил правилно материалния и процесуалния закон.
Заявено е, че събраните по делото доказателства единствено сочат, че между страните
е съществувал трудов договор, определен е размерът на дължимото трудово
възнаграждение и са събрани доказателства за реалното полагане на труда, а
въззивникът не е провел насрещно доказване на твърдението си, че е заплатил
претендираното от ищеца трудово възнаграждение. Не са ангажирани нови
доказателства, не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание се явява
упълномощен процесуален представител на въззиваемия, който поддържа отговора и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Не са ангажирани нови доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред РС–Бургас е образувано по предявен от Р. Н. И. против
„ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД и допълнително уточнен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 933 лв., представляваща неплатено брутно трудово
възнаграждение за периода 01.05.2024 г. – 31.05.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане,
както и направените разноски по делото. В исковата молба се твърди, че страните са
били в трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор №
25/12.05.2015 г., като ищецът е бил назначен на длъжността „***“ с трудово
възнаграждение в размер на 540 лв. Твърди се също така, че първоначално
уговореното трудово възнаграждение е било изменяно многократно с допълнителни
споразумения към трудовия договор, като съгласно последното му изменение
работодателят дължи на работника брутно трудово възнаграждение в размер на 933 лв.
месечно. Заявено е, че в периода 01.05.2024 г. – 31.05.2024 г. ищецът е полагал труд и е
изпълнявал стриктно възложената му работа, но ответникът не му е заплатил
дължимото трудово възнаграждение от 933 лв. Ангажирани са доказателства.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който е оспорило
иска като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца за наличието на сключен
2
между тях трудов договор и допълнителни споразумения към него. Твърди също така,
че претендираната сума е недължима поради извършено плащане, тъй като заплатите
на служителите за процесния период са били платени в брой. Представя
доказателства.
С решението си първоинстанционният съд е уважил иска в пълен размер, като е
приел за доказано, че в исковия период страните са били в трудово правоотношение и
на ищеца се е следвало трудово възнаграждение, като ответникът не е ангажирал
доказателства да му е заплатил претендираното такова.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският
окръжен съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните Бургаският окръжен съд намира, че постановеното от РС-Бургас решение е
правилно и законосъобразно. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е
изяснил спора от фактическа страна, като споделя изложените от районния съд мотиви
и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
В допълнение на горното и във връзка с наведените във въззивната жалба
възражения, следва да се добави следното:
Неоснователно е твърдението на въззивника за неправилност на обжалваното
решение, поради допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните
правила. Действително съдът не е открил производство по чл. 193 от ГПК, нито е
задължил ищеца да представи оригиналите на приложените към исковата молба
писмени доказателства, но това не е довело до неизясняване на спора от фактическа
страна, нито до неправилен краен извод по съществото на спора, тъй като по делото са
налице и други доказателства в подкрепа на ищцовото твърдение, че през процесния
период страните са били в трудово възражението по силата на сключения между тях
трудов договор от 12.05.2015 г., а именно справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл. 62, ал. 5 от КТ, показанията на разпитания по делото свидетел, както и
изготвената от БРС служебна справка за трудови договори на ищеца.
Неоснователно е и оплакването на въззивника, че не е доказано реалното
полагане на труд от ищеца през процесния период, тъй като това се установява от
събраните по делото свидетелски показания.
Същевременно въззивникът – ответник в първоинстанционното производство не
е доказал твърдението си, че претендираното трудово възнаграждение за м. май 2024
г. е било платено на ищеца в брой (по делото не са представени никакви доказателства
в тази насока), поради което изводът на районния съд и в тази насока е правилен.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че неправилно на ищеца е
присъдено брутно, а не нетно трудово възнаграждение. Действително от полагащото
се на работника брутно трудово възнаграждение работодателят следва да извърши
удръжки за данък върху общия доход и осигурителни вноски, но за правилността на
съдебното решение е достатъчно в него изрично да е посочено дали на работника се
присъжда брутно или нетно възнаграждение, както е сторено в настоящия случай, а
след това при изпълнение на решението работодателят (в случай на доброволно
изпълнение) или съдебният изпълнител (при принудително изпълнение) следва да
приспадне от присъденото брутно възнаграждение дължимите суми за ДОД и за
осигурителни вноски и да изплати на работника нетния размер на трудовото
възнаграждение.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на БРС е
3
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззивното дружество следва
да заплати на въззиваемия сумата от 500 лв., представляваща направените от него
разноски във въззивната инстанция – платено адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на това възнаграждение е неоснователно, тъй като
адвокатският хонорар на процесуалния представител на въззиваемия не надвишава
значително минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждение и не са налице основания за неговото намаляване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2177/23.10.2024 г., постановено по гр.д. №
4392/2024 г. по описа на PC-Бургас
ОСЪЖДА „ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Кооператор“ № 54, да заплати на Р. Н. И., ЕГН **********,
от ***, сумата от 500,00 лв. (петстотин лв.), представляваща направените от него
разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4