№ 284
гр. Разград, 08.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно
гражданско дело № 20223300500293 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. М. А., редовно призован, се явява лично и с АДВ. Т..
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ Д. М. С. и М. С. М., редовно призовани, се явяват лично. За двамата
се явява и пълномощника АДВ. Д. Й..
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че поради липса на възражения липсват процесуални пречки за даване
ход на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по жалба от С. М. А., който обжалва първоинстанционното решение чрез
пълномощника адв. Т. като в срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН е подаден отговор, озаглавен
възражение от адв. Й., действаща в качеството си на пълномощник на М. С. М..
Възражението подадено от адвокат Д. Й., в което е инкорпорирана насрещна жалба, е
посочено че е подадено от адвокат Д. Й. действаща като пълномощник на М. С. М., но не са
посочени имЕната на втория ответник – Дениз М. С., който също е упълномощил адв. Й..
1
Ето защо, съдът изрично запита адв. Й., дали възражението следва да се счита, че е
подадено от името на двамата й доверители - М. С. М. и Дениз М. С. или следва да се счита,
че е подадено само от името на доверителя й М. С. М., чиито имена са посочени във
възражението.
АДВ. Й.: Да се приеме, че възражението е и от двамата - М. С. М. и Д. М. С., макар че
така съм го написала, вероятно е пропуск по скоро да посоча и името на Д. М. С..
Представила съм пълномощно, съгласно което представлявам и двамата и съответно
възражението е от името на двамата.
ДОКЛАД НА СЪДА:
С решение № 613 от 23.09.2022 г. по гр. д. № 1535/2022 г. на РРС съдът е постановил
следното:
Налага мярка за защита на С. М. А.за извършена от М. С. М. и Д. М. С. проява на
домашно насилие на 16.08.2022 г., като задължава двамата да се въздържат от
извършване на домашно насилие.
Забранява да доближават С. М. А. на разстояние по-малко от 50 м. за срок от
осемнадесет месеца.
Задължава М. С. М. и Д. С. да посещават специализирана програма към Консултативен
център по проблемите на домашното насилие в гр.Разград към Център за съзидателно
правосъдие.
Насочва С. М. А. към програма за възстановяване към същия център.
Предупреждава М. С. М. и Д. М. С. за последиците от неизпълнението на заповедта,
на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на
прокуратурата.
Оставил е без уважението искането за налагане на мярка по чл. 5, ал.1, т. 2 ЗЗДН.
Осъдил е М. М. да заплати глоба в размер на200 лв. и държавна такса.
Осъдил е Д. С. глоба в същия размер и държавна такса.
Недоволен от решението в частта, в която съдът е оставил без уважение искането за
налагане на мярка по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН останал С. М. А., който го обжалва чрез
пълномощника адв. Т.. Намира решението в обжалваната част за неправилно, поради
необоснованост. Прави искане да бъде отменено в тази част и постановено друго, с което
молбата да бъде уважена изцяло като излага подробни съображения. Направил искане за
събира на доказателства приемане на препис от нотариален акт и да бъде допуснат един
свидетел до разпит.
В срока по чл.17, ал. 4 е подаден отговор, озаглавен възражение от адв. Й., действаща
в качеството си на пълномощник на насрещната по жалбата страна М. М. и Д. С.ов.
С отговора се оспорва въззивната жалба и се моли в обжалваната част решението да
2
бъде оставена в сила. В отговора се съдържа и насрещна въззивна жалба в частта, в която
мерките по чл. 5, ал.1, т.3 са наложени за срок от 18 месеца. Иска се постановяване на
решение, с което да бъде изменено в тази част, намаляване на мерките по чл.5, ал.1, т.3 на
три месеца.
Направени са доказателствени искания за разпит на свидетел.
Съдът е счел, че следва да се насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание. Преценил е доказателствените искания за относими и допустими за разкриване
на обективната истина.
Счел е, че молба за издаване заповед за незабавна защита срещу С. М. А. е
неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на чл. 18 , ал.1 от ЗЗДН.
ДОКЛАДВА постъпилите заверени преписи от преписка № 2591/2022 г. по описа на
РП-Разград.
АДВ. Т.: Поддържам жалбата.
Доказателствени искания съм направила във въззивната жалба да бъде допуснати до
разпит свидетели, както и да бъдат приети приложение писмени доказателства.
По отношение на становище, на така нареченото възражение, което съда
квалифицира като насрещна жалба не съм депозирала отговор на същата, поради това, че
предходната седмица бях болничен и съобщението за днешното съдебно заседание получил
по телефона и по имейла ми беше изпратено само съобщение, но без самата жалбата.
Електронен достъп получих доста на късен етап, въпреки разрешението от съдията още
миналия вторник, ако позволите като становище сега да изразя по отношение на
насрещната жалба. Считам същата неоснователна. Както и съда е възприел лисват
предпоставките на чл. 18 за издаване на заповед за защита по отношение на М. сина и
снахата на моя доверител, ако приемете, че насрещната жалба е допустима моля в отговор
на исканията, които са отправени в нея да допуснете доказателствено искане, а именно
разпит на още един свидетел, който водим днешното съдебно заседание за изясняване на
евентуално необходимост от както е посочено в насрещната жалба намаляване срока на
мерките от 18 месеца на 3 месеца. Считам, че такава необходимост не е налице, дори
напротив.
В жалбата съм допуснала техническа грешка – на първата страница текста „чл.5, ал.1,
т.5 и 6“ да се чете „чл. 5, ал. 1, т. 2“. Обжалване оставянето без уважението ни искането за
налагане на мярка за отстраняване от съвместно ползваното жилище.
АДВ. Й.: Поддържам подаденото възражение по отношение на обжалваното решение
№ 613 на РС-Разград като ще си позволя да допълня подаденото възражение като правя
искане за отмяна на това решение и на наложената мярка за защита, като възражението,
което съм представила пред Вас е по-скоро свързано с алтернативното искане от страна на
доверителите ми за намаляване на наложеното наказание от 18 месеца на 3 месеца. Всичко
друго да се приеме, така както съм го изразила.
3
По отношение на доказателствените искания водим и моля да се допуснат до повторен
разпит същите са разпитани пред първа инстанция - съпругата на М. С. М. и неговата снаха
- С. М. и И М.а.
Представям и моля да приеме като писмени доказателства, нови доказателства
свързани със здравословното състояние на М. С.. Представям експертно решение на същия
във връзка с увредено здравословно състояние на опорно двигателния апарат и медицински
документи на неговата снаха от 27.10.2022 г. като след извършен преглед, следствие на
инцидента и преживения стрес същата има нарушение на хормоните на щитовидната жлеза.
Ако позволите да ги представя и приобщите към доказателствата по делото. Това са ми
доказателствените искания.
Повторният разпит искаме за обстоятелството, които не са били изследвани пред РС-
Разград, а именно за множеството сигнали, които са били подавани от страна на моите
доверители срещу С. М. А., множество сигнали, за които е бил уведомен и кварталния
инспектор на с. Ясеновец, данни свързани с наличие на друг недвижим имот в населеното
място Ясеновец, данни свързани с взаимоотношенията между С. М. и неговите деца,
изключая М., който му е син, той има още и две дъщери. Тази информация и факти биха
изяснили до голяма степен вината, ако може да се говори за вина и на двете страни. В този
смисъл моля да ги допуснете до повторен разпит. Въпросите няма да са свързани с факти,
които са изяснени вече.
М. С. М.: Поддържам казаното от адвоката ми. Поддържам насрещната жалба.
Д. М. С.: Поддържам казаното от адв. Й.. Поддържам насрещната жалба срещу
решението.
АДВ. Т.: Зачетох се в първоинстанционното решение, където първоистанционния
състав е направил анализ на приложените писмени доказателства по делото, видно от които
тогава първия ответник е представил документ - амбулаторен лист, в който е описано оток
на ляво чело и охлузна рана на дясна лакетна става. В тази връзка отразеното в
медицинската документация по никакъв начин не кореспондира и не съответства на току-
що представеното експертно заключение на ТЕЛК. Доколкото си спомням, по памет ще
цитирам наранявания и травма в дисковете на прешлените, ако не се лъжа, нещо което по
никакъв начин не може да бъде свързано с първоначалните твърдения, които са имали, така
че считам, че това доказателство не следва да се приема.
По отношение останалите медицински документи, които се представят за заболяване
на щитовидната жлеза. Липсват каквито и да било данни относно това, от кога датира това
хормонално заболяване. Общоизвестен факт е, че в България по отношение на нежната част
от населението това заболяване е разпространено сред повече от 1/3 от жените, така че не
става въпрос за някакво възникнало заболяване от инцидента, ако е така от медицинската
документация не могат да се направят изводи. Моля да не приемате писмените
доказателства.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
4
СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ като прецени доказателствените искания на
страните намира, че писмените доказателства могат да се приемат като относими към
предмета на спора
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА преписката от РП-Разград № 2591/2022 г.с всички материали находящи се в
нея № 1873 ЗМ-545/2022 г. : Постановление за отказ да се образува досъдебно производство,
известие за доставяне, писмо РУ-Разград УРИ 1873 ПО-6140830.08.2022 г., Постановление
за възлагане на проверка, жалба от С. М. А., Докладна записка, С. от С. М. А., С. от Р. М.
П., С. от Д. М. С., С. от И С. М.а, С. от М. С. М., Протокол за предупреждение на М. С.ов
М., Протокол за предупреждение на Д. М. С., Протокол за предупреждение на И С. М.а,
Протокол за предупреждение на С. М. А., амбулаторен лист за преглед на пациент,
докладна записка, С. от М. С. М., С. от И С. М.а, обяснения от С. С. М., протокол за
предупреждение на С. С. М., протокол за предупреждение на П. С. С., писмо изх. №
2996/23.08.2022 г. на РС-Разград, заповед за незабавна защита № 11/23.08.2022 г. на РС-
Разград.
ПРИЕМА представените днешно съдебно заседание от адв. Й. – експертно решение
№ 9864 от 81/28.04.2022 г. на М. С. М., медицинско направление от 3.11.2022 г. на Ю. М.а,
извършени изследвания на Ю. С.а от 27.10.2022 г. и представените с жалбата от адв. Т. –
нот. За дарение на недвижим имот № 58, том 1, рег. № 607, дело № 47 от 2016г. и скица №
632 от 13.10.2015 г.
Съдът намира, че доказателственото искане на пълномощника на Д. М. С. и М. С. М. за
повторен разпит на разпитани вече пред първата инстанция свидетели не е необходимо за
изясняване на обективната истина, не се сочат нови доказателства и с повторния им разпит
няма да се стигне до изясняване на обективната истина.
ДОПУСКА водените свидетели до разпит от страна на жалбоподателя С. А. - С. С. М.
и П. С. С..
В залата се въведоха свидетелите С. С. М. и П. С. С.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА ИМ:
С. С. М. – 51 г., омъжена, неосъждана, дъщеря на С. М. А. и сестра на М. С..
П. С. С. – 24 г., женен, неосъждан, внук на С. А., братовчед на Д. С. и племенник на
М. С..
Съдът разясни правата и задълженията на свидетелите по ГПК.
НАПОМНИ СЕ НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ на свидетелите по чл. 290 НК.
Свидетелите заявиха, че желаят да свидетелстват, въпреки правото им да откажат да
свидетелстват, предвид родството им със страните. Свидетелите обещаха да говорят
истината.
Свидетелят П. С. С. се изведе от съдебната зала.
5
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА С. М.: Аз живея на ул. *** в с. Ясеновец.
Запозната съм с разположението на къщата, в която живее баща ми и кой живее там.
Баща ми С. А. живее на ул. *** в с. Ясеновец. Той живее сам и другите М., С., И, Д., С., Ю.,
Ю. и техните деца. Живеят шест възрастни човека.
В двора има две къщи. В двуетажната къща живеят те, в другата къща живее баща
ми, тя е едноетажна.
В един двор са тези къщи на разстояние няма и два метра, вратите са една срещу
друга.
В двора има постройки, които ползва, къщата е негова, пълен собственик е, направил е
къщите баща ми със собствени средства. Двете къщи са негови, той ги е направил със
собствени средства и е дарил на внука си. Има право да живее и да ползва. Дарил е на внука
си двуетажната къща. На внука си М. е дарил къщата.
Баща ми ползва двора, влиза в двора, отзад има дърва. Внукът се казва М. Д. М. - той
му е правнук.
Той като баща, дядо дал е обаче това, което те направиха, не заслужава баща ми това,
което те направиха.
Баща ми си държи дървата зад двуетажната къща, там държи и колата си, там като маза
използва, дървата си държа отзад, зимнина.
Август месец беше отишъл отзад има туй, онуй, дърва и той по работа, не е имал
намерения за лошо, отишъл е по работа и не е имал лоши намерения срещу тях до сега, а те
имаха. Към баща ми постоянно имаха лоши намерения М. и синът му, булките, всички.
Петима, шестима всички срещу него, срещу баща ми.
Баща ми под стрес живее, със страх живее. И аз живея със страх защото мисля
постоянно за баща ми. Когато идва у дома питам го, къде е, ако каже „у дома съм“,
наблюдавам го, всеки момент може да се случи нещо лошо, може пак да го бият, защото
така го набиха, много силно го удариха, ако не беше приятелката му тогава същия ден, той
нямаше да е жив. Откъде да знаем кой, в какво положение е. Тогава ще кажат падна, какво
стана, почина защото те това искат да го унищожат по най бързия начин да си отиде в
другия свят и да си живеят, както искат, да остане всичко на тях неговата къща, където той
живее.
Постоянно се страхувам за баща си, също и за моите деца се страхувам, защото докато
е жив баща ми постоянно ще ходят при него.
И на мен посягаха една вечер отидох при баща си, отварям вратата и си излизам, те ме чакат
отвън, още като излизам навън започнаха да викат, да ме нападат, да ме скубят. Имат лоши
намерения към нас. Те не мислят за неговото добро, за моето добро не мислят. Не зная защо
имат лоши намерения към нас. Няма кака да ги питаме. У тях не е останала никаква
човещина, нямат човещина. Те не е от сега, още майка ми като беше жива още тогава
почнаха. Те знаят, че майка ми е на легло, че ще почине, но не я оставиха на спокойствие.
6
Постоянно плачеше майка ми. Без присъствието на баща ми искаха скришно да занесат
нотариалните актове да прехвърли дяла си майка ми на тях, да остави дяла си на тях,
скришно без присъствието на баща ми, без да знае баща ми за случая.
В един и същ двор се влиза в двете къщи. Няма друга улица един и същи двор, няма
откъде от другаде да се влиза. Баща ми е притеснен, постоянно се страхува. Баща ми той не
е спокоен, нощно време не може да спи, постоянно като че ли ще дойдат да го обесят,
защото те казваха публично вън ще го обесим, с възглавница ще го нападнем.
Ползват общи неща, въпреки че живеят в отделни къщи .
Баща ми не може да се справи с тях, те са шестима. Баща ми не може да излезе
навън, страх го е, вътре стои, не може да излезе навън. Не може да отиде отзад дори да му
трябва нещо. Това е след случая лятото. Сега си държи дървата отзад зад тяхната двуетажна
къща. И аз се чудя сега как ще отиде да си вземе дърва, те постоянно ще се срещат с него,
може пак да го нападат.
На 16-ти бях у дома. Някой ми звънна по телефона от ул. ***, комшиите ми звъннаха
по телефона и ми казаха „С. след долу баща ти убиха го от бой, нападнаха го, не знам баща
ти е много зле“. Казаха „М., децата, всички нападнаха баща ти и го пребиха от бой“. Аз
веднага слязох с моя син П., долу слязох на ул. *** да видя баща ми. Баща ми го нямаше
там, от улицата само им казах „Не вие срам да биете 70-годишен мъж“. Същото каза и синът
ми и те бяха в двора, всички бяха в двора, седяха. Те започнаха да хвърлят столове, чаши,
каквото намериха, даже имаше една кофа, която хвърлиха срещу мен. Аз бях на улицата, не
съм влизала в двора, само това им казах. Започнаха да псуват, едни думи не е за приказване
хвърляха срещу нас. Ако не се бях дръпнала щяха и мен да ударят или ако две, три минути
бях чакала, както нападнаха него така и нас щяха да нападнат синът ми и мен. Не видях
баща си. Ние тръгнахме защото трябваше да тръгне, защото ако бяхме седели там щяха да
ни нападнат, да ни бият. Търсих по телефона баща ми, къде е той каза, че е в града, в
болницата, в Бърза помощ. Отидохме там, видях баща ми седнал, плачеше, трепереше,
страх го беше, зле беше. Макар, че е мъж плачеше. Питах го, какво е станало и той ми
каза, че са го били по главата, край ушите беше надуто, каза че са го били М., Д. и булките,
всички нападнали него. Каза, че си ровел там, някакви дърва ли преместил и защо е
преместил те започнали срещу нещо да го удрят, да го нападат, да го бият. Ако не беше
приятелката му той нямаше да е сега жив. За 200 лв. за това, което те направиха за 200 лв.
не знам за една застраховка, кола като няма застраховка правят 500 лв. глоба. Те умишлено
го правят срещу баща ми, да го бият до такава степен, да го убиват, умишлено. То не е за
една, две минути катастрофа, случайно така стана, не знам как. Това е умишлено. Всички са
решили да го убиват, да го нападат, те не искат той да е жив и да живее в собствения си дом,
както майка ми почина, искат и той да почине.
Аз си имам къща. Аз ходя, когато баща ми и се притеснявам постоянно.
АДВ. Й.: Казахте, че баща Ви живее сам. Тази жена, която стои в залата, каква му е на
него.
7
СВИДЕТЕЛКАТА С. М.: Това е приятелката му. Тя идва за една, две вечери, не живее
постоянно при него. В града се срещат, тя живее в града. Сега от страх баща ми живее при
нея и докога ще е като има дом баща ми.
Друга къща има баща ми в Ясеновец, земя няма.
Другата къща се намира в центъра на селото, ул. ***. Къщите и двете, баща ми ги
направи със собствените си възможности. Като деца ние нямаме нито стотинка, нито те,
нито аз, баща ми ги направи със собствени сили.
М., където живее къщата е двуетажна. В тази къща с децата живеят 9 човека, имат
деца, всеки има деца.
Баща ми прехвърли къщата на правнука си Д. мисля 2015 г. детето е на 9 години сега
мисля.
АДВ. Й.: Някога във времето преди година, месец или повече подавал ли е баща Ви
жалба срещу Вас като дъщеря и ако е подавал, за какво е била?
СВИДЕТЕЛКАТА СЕВТА М.: Не, не знам да е подавал жалба срещу мен.
АДВ. Й.: След като се чухте с баща Ви и разбрахте, че е в Спешна помощ
позаинтересувахте ли се, разбрахте ли дали има друг ударен в този случай неговия син,
Вашият племенник?
СВИДЕТЕЛКАТА С. М.: Аз видях само една снимка. Не съм ги срещала в селото, не
съм чувала баща ми да бие синът си. Аз само пред съда видях предния път една снимка.
В залата се въведе СВИДЕТЕЛЯ П. С.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ П. С.: Внук съм на С..
Той още от преди години постоянно има проблеми. Лятото имаше проблем. Заканиха се
на дядото С., но аз не бях там. Майка ми беше там, звънна ми и обясни всичко. Майка ми
каза, че М. и Д. са тръгнали да душат. По принцип, ако каже майка ми на мен и на брат ми,
ще стане беля. Поуспокоиха се нещата и тогава ми каза майка ми, защото ако направим
проблем те ще започнат да тормозят дядото. Аз не бях при него. Аз не бях при него, хванали
са го на тясно. Видях го в болницата дядо ми С., беше в много лошо състояние. Като чухме
за случката му звъннахме, питах го, къде е, в какво състояние е. Той каза, че е в Бърза
помощ. Отидохме заедно с майка ми и го видях седнал да чака, имаше белези по лицето и
кръв и ръката му беше надута. Успокоих го малко, не исках да му кажа, че е в лошо
състояние да не се влоши повече, видях го в тежко положение, дядо ми започна да плаче
като десетгодишно дете. Беше изпаднал, не беше в хубаво състояние, съответно беше в
болницата, прегледаха го. Оставих го тук в Разград при приятелката му за да не дойде в
селото, пак да не стане го оставих в Разград при приятелката му, тя живее в Орел, той
понякога е при нея. С майка ми се качихме в колата и прибрахме в Ясеновец, но като
минахме покрай улицата слязох от колата, без да вляза вътре в двора, казах им „Не ви ли е
срам да биете 70-годишен мъж“ и те като станаха всички М., Д., жената, булката, дъщерята,
малките деца веднага станаха насреща и започнаха да хвърлят чаши, пластмасови столови,
8
буркани и чашата връхлетя върху майка ми, качих я в колата и се прибрахме. Те започнаха
с едни псувни, едни камъни, чаши то аз ще се отбранявам, но тя няма да стане, ако я удари,
какво правим.
Прозореца на вратата, на къщата на дядо ми беше счупен и прозореца мисля беше
счупен и още не е поправен. Преди не беше счупен, тази вечер е счупено.
Ползват заедно двора, има, няма две метра от врата до врата. Той понякога идва на
село, но не може да нощува там, постоянно е в стрес и не съм длъжен на всеки час да го
търся. Той живее понякога в Разград, понякога идва на село.
Сега в момента състоянието му не е, какво беше преди. Беше по здрав, даже преди
няколко дни имахме ремонт, сменихме един прозорец. Той си има занаят, може да работи
строителство, започнаха да му треперят ръцете. Не може да работи вече. Това стана преди
няколко дни. Преди си беше добре, но те го тормозеха, но след боя вече.
АДВ. Й.: Къде живее брат Ви?
СВИДЕТЕЛЯТ П. С.: При нас живее в Ясеновец. Работеше в чужбина, но вече е тук.
При инцидента не беше тук.
Свидетелят бе освободен от съдебната зала.
АДВ. Т.: Нямам други искания.
АДВ. Й.: М. иска да даде кратки обяснения, ако му дадете възможност във връзка с
разпита на сестра си.
М. М.: Откъде да започна и аз не знам, но ще кажа, каквото имам в душата. Майка ми
почина на 24.10.2014 г. и аз не съм побойник и кмета знае и полицията знае. 2015 г. имам
жалба срещу сестра ми, срещу племенниците ми. Тая жалба не аз да я пускам, от зор я
пуснах, защото баща ми ме накара да пускам жалба срещу сестра ми и племенниците ми,
защото той тогава се скара с дъщеря си, с внуците си, това го знае цялото село и полицията
го знае.
2022 г. на 16.08. имам отзад селскостопанска сграда, има едно място там метър на
метър, едно малко килерче. Аз там си слагам една лятна печка, казан за буркани и баща ми
ги изхвърли с приятелката си, хвърли ги вън. Аз му казах като човек „защо ми хвърли моите
вещи, аз пипам ли твоите вещи“, той ката „а, това място е моето“. Аз му казах „защо да е
твоето, то е от времето на дядо ми“ и аз там си живея откакто съм роден, живея със
семейството си, направил съм си ремонт знае цялото село. Казах му като човек, той започна
да се кълне, да ме псува и аз съм болен човек, година стана откакто се оперирах, аз сядам
отвън пред прозореца, на стола, имам внуче на година и половина, жена ми през това време
вареше буркани, даже се вижда на снимката. Това и да не вярвате на снимката, самото
доказателство полицията го видя, кварталния го видя. Имаше в ръцете му една метална
пръчка, той ме удари два пъти по главата и един път в лакътя и тогава като ме удари, мен ми
се зави свят, без малко щях да изтърва бебенцето. Добре, че беше жена ми до мен и го взе
от ръцете ми. Като започна да вика за помощ снаха ми излезе от вътре, синът ми излезе от
9
вътре и го оттърва, ако не беше, щеше да ме пребие от бой. Аз едва вървя и хвана бебенцето
от жена ми и след това като излезе снаха ми, сина ми, вземаха си бебенцето и започнаха да
плачат. Миналата година имам жалби, имам на 120 повиквания. Проверете да видим, кой за
какво ги вика. Не съм ги викал ей тъй за хубаво. Всичко е лъжа. Аз ако съм го ударил, той
щеше да е в кома. Той от мен е по здрав. Това всичко е лъжа. Един син може ли да го удари
толкова. Тук идвам за глупости, за кокошкарски работи. Цялата работа е този човек не ни
иска. Иска да ни изгони,. Аз къде да отида. Дъщеря имам, зет имам, снаха имам, син имам,
внуци имам. Аз бях месец и половина по улиците в кола съм спал докато излезе делото.
Какво съм направил, че по улиците ще се търкалям. 2015 г. се скара с дъщеря си, с внуците
си, а сега се имат защото им даде бол имот. Аз тогава ги отървах, а сега се имат защото им
дал имот, с мен се нямат. 50-годишен човек съм вместо да вървя да се лекувам, аз ходя по
дела. Ако беше майка ми жива на туй дередже нямаше да дойда, щеше да ме подкрепи.
Сестра ми лъже, всичко лъже защото има интерес. Аз не съм побойник, питайте кмета,
питайте цялото село.
Дъщеря ми от стрес получи гуша. Оня ден бяхме в Русе, тя от страх. Оня ден
кварталния дойде, докара ми един документ, глоба и тя му вика „пак ли дойде, вече не
идвай, страх ме е, все мисля за нещо лошо“. Аз съм неспокоен, не мога да вляза в улицата.
Той като го няма, аз тогава излизам. Аз, какво да правя, къде да вървя. Вие ще прецените,
той ако няма милост Вие ще имате милост, това е.
АДВ. Й.: Нямам други искания.
АДВ. Т.: Нямам искания.
С. А.: Много добре чух всички, какво казаха, това продължава вече осем години, още
жена ми, когато беше от лошата болест малката ми дъщеря от развикане. Жена ми долу, не
държат ни ръце, ни нищо, аз я гледам. Дойде души я и от викане не знаят хората, че тя е
починала. Това още от тогава направи. Дето казва това, онова нито един баща, майка няма да
мисли лошо, а това нещо откакто тогава до сега стигна на това дередже. Как може, аз съм
сам, те са колко души. Когато ме нападнаха, аз ако не бях на себе си да идвам до Бърза
помощ, съдебен лекар и да пиша жалба, какво щеше да стане, а падна, вдигна кръвно, спря
му сърцето и свърши с него. Когато съм сам ще влизат да ме удушат и ето както виждат
неговите деца ще направят лошо, той ще каже вие не можете да мислите, я седнете си на
гъза, аз тука съм негов син, никой няма да каже нищо, а първо той скача върху мен „да ти
еба устата“ ми казва с извинение. И тухли хвърлиха, ето стъклата са счупени. Нарочно ми го
правят. Разстоянието е много малко, аз на тези години в страх, в напрежение ли да живея.
Затуй се мъчихме, накрай да идваме тук по съдилища.
Всичко, което каза синът ми е лъжа. Това са измислици. Аз до сега защо нищо лошо не
съм направил. Отивам на килера, имам право да ползвам, да сложа разпалките с приятелката
си, ето я, може да каже и тя е пребита и нея биха, има съдебен лекар документи. Хвърляха
тухли и подир нея и подир мене. Като местихме разпалките отидох да видя вратата дали е
заключена или отворена, тя е тъничка една прахосмукачка и нея хвърлих на боклука. Каза
„защо изкара този казан от там“. Аз му казах това е мойто, аз като собственик, където
10
трябва да слагам, ти не можеш да ми кажеш. И когато скочи той, дето казва дете, дете няма в
ръката му, нищо. И после и синът му, и жена му, и снаха му. Ето да каже тя ако не беше
викала, нямаше да чуят комшиите да излязат да ме отърват.
Съдът поради липса на доказателствени искания
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Т.: Поддържам изложеното във въззивната жалба. Доверителят ми не е доволен
от обстоятелството, че първоинстанционния съд неправилно е отчел всички събрани гласни
и писмени доказателства, което на практика е довело до един необоснован абсурден извод
да не се прилага разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, а именно синът и внукът на
доверителят ми да бъдат отстранени от съвместно обитаваното жилище. На
първоинстанционното производство не е било изяснено това обстоятелство, къде точно са
разположени жилищните сгради, в които живеят страните считам, че от събраните гласни
доказателства в днешно съдебно заседание и приложената скица, изготвена 2015 г. по повод
прехвърлителната сделка на недвижим имот става ясно, че двете сгради се намират на
разстояние по-малко от 5 метра. Синът и внукът на моя доверител им е забранено да
доближават баща си по-малко от 5 метра. Това няма как да се случи в сградите, които се
намират в един двор и допълнителни стопански постройки, които се ползват съвместно от
двете страни. Неизбежно в един момент ще се достигне отново до конфликтна ситуация и от
разпитаните свидетели на двете страни стана ясно, че в двуетажната сграда живеят шест
възрастни души и малки деца срещу един 70-годишен мъж, който живее сам. Той се
чувства заплашен и макар и някаква временна мярка, то все пак такива са възможностите на
закона би следвало да бъде определено и да бъдат рестриктирани по отношение на
обитаване на жилището сина, тъй като неизбежно ще нарушат заповедта за защита. Отделно
от това доверителя ми се страхува за здравето си, за живота си. Той почти не живее
постоянно в къщата, в Ясеновец поради причините, които вече изложих. Искам да цитирам
част от мотивите на първоинстанционното производство по отношение на физическия
сблъсък, който се е случил. По делото са представени съдебно-медицински удостоверения
на ищеца на св. П. и ответника М.. Първите две удостоверения са издадени въз основа на
прегледи, които са извършени на 17.08., а третото въз основа на представени медицински
документи. Считам, че няма смисъл от допълнителни коментари и анализи. Ясно и
категорично първоинстанционния съд е отчел факта, че ищеца и неговата приятелка са
отишли на лекар, били са прегледани и техните наранявания са били констатирани, а не въз
основа на последващи издавани медицински документи, които отразяват неясно, какви
наранявания, датирани от незнайно от кога. Моля поради тази причина да уважите
въззивната жалба с оглед на изложеното. Моля за Вашия съдебен акт в този смисъл.
С. А.: Поддържам казаното от адвоката ми.
АДВ. Й.: Както и заявих в началото на съдебното заседание, правя искане за отмяна на
първоинстанционното решение и мотивите ми за това са насочени основно към
11
обстоятелството, че моите доверители търпят болки и страдания и същите се чувстват
заплашени, така както се чувства и С. М. А..
Стана ясно, че същите обитават един имот, но не съвместно. РС така както в мотивите
е изложил, след като е съобразил разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, която регламентира
възможността да бъде издадена заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства. В случая цитирам съда
такива други доказателства има, но същите са диаметрално противоположни и всички
изхождат от лица, които са предубедени относно конфликта и част от тях от евентуалния
изход на делото. Т.е. РС съвсем формално, на база законово допустими изисквания,
приложимите писмени документи преценява да наложи заповед за незабавна защита спрямо
искащото лице и да постанови своя съдебен акт като не обсъжда в този смисъл никакви
други писмени доказателства. Считам, че и гласните дори не е обсъдил. Ако прецените, че
от събраните във въззивното производство писмени и гласни доказателства съдебното
решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно алтернативно правя
следното искане. В частта, в която е подадена въззивната жалба, а именно дали
разстоянието между двете къщи е по-малко или повече от пет метра РС правилно е преценил
да отхвърли искането на това основание по т.2. РС правилно констатира, че отстраняването
на ответниците не е необходимо, тъй като те не обитават съвместно едно жилище. Още
повече в днешното съдебно заседание се установи от разпита на свидетелите, че С. има и
друг имот, находящ се в с. Ясеновец, ул.“Дунав“ № 4, а моите доверители, които живеят
като многолюдна фамилия в обитаваната от тях къща нямат друго жилище, с което да
разполагат или където дори да бъдат отстранени. Те просто трябва да останат на улицата. В
този смисъл първоинстанционното решение е напълно правилно и обосновано. Така както и
съм направила своето възражение подадено пред Вас правя искане за намаляване срока на
наложеното наказание от 18 месеца на минималния тримесечен срок за налагане мярка за
защита. Моля да вземете под внимание представените в днешното съдебно заседание
писмени документи, свързани със здравословното състояние на моя по-възрастен доверител
М. С. М., който и след неговите обяснения стана ясно, че има заболяване на гръбначния
стълб и е трудно подвижен и очевидно прекарвайки повечето си време в седнало
положение няма как да нанесе толкова жестоки удари на собствения си баща, още повече и
държейки едно малко, невръстно дете в ръцете си, което между другото в
първоинстанционния съд свидетелите са го заявили, съпругата на М. и неговата снаха. В
този смисъл са моите искания и ще Ви моля след правилна преценка на всички събрани
доказателства да се произнесете.
М. М.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Д. С.: Поддържам казаното от адвоката .
Съдът обявява, че ще се произнесе с решение в срок .
Съдебно заседание завърши в 12,18ч.
12
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13