№ 14285
гр. София, 20.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110154984 по описа за 2022 година
Предявен е иск от от Е. Д. М., ЕГН 65, с адрес гр.София, ж.к.ДР 2 бл.507, вх.А, ет.2,
ап.5, насочен срещу Върховен касационен съд, за присъждане на обезщетение от 20 000.00
лв. за причинени неимуществени вреди от нарушение правото на Европейския съюз във
връзка с подадена от ищеца жалба № 6462/18.08.2020 г. по к.н.о.х.д.№ 1018/2019 г. по описа
на ВКС.
Иска се да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на призоваване.,
както и за назначаване на комплексна съдебна експертиза – психологична и психиатрична.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъва, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
С искане за приемане като писмено доказателство представя разпореждане от
11.09.2020 г. на зам.-председателя на ВКС и ръководител на наказателна колегия.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Представеното с отговора на исковата молба писмено доказателство следва д абъде
прието по делото като относимо към предмета на спора.
Следва да бъде уважено искането на ответника за допускане до разпит на посочените
в исковата молба двама свидетели, като с оглед така ангажираното доказателство и
идентичността на фактите и обстоятелствата, които ще се установяват с него и с поисканата
експертиза, последната не следва да се допуска.
В същото време, с оглед изясняване на спора от фактическа страна, следва да се
изиска к.н.о.х.д.№ 1018/2019 г. по описа на ВКС, приложено към първоинстанционно
н.о.х.д.№ 646/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд.
1
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от от Е. Д.
М., ЕГН 65, с адрес гр.София, ж.к.ДР 2 бл.507, вх.А, ет.2, ап.5, насочен срещу Върховен
касационен съд, за присъждане на обезщетение от 20 000.00 лв. за причинени
неимуществени вреди от нарушение правото на Европейския съюз във връзка с подадена от
ищеца жалба № 6462/18.08.2020 г. по к.н.о.х.д.№ 1018/2019 г. по описа на ВКС.
Ищецът твърди, че на 18.08.2020 г. е подал жалба № 6462 пред ВКС с правно
основание чл.422 от НПК, чл.127 от Конституцията на Р.България, чл.205 от НПК, чл.47 от
ХОПЕС, чл.13 от ЕКЗПЧ, чл.2 от МПТПП на ООН, чл.2 от ДЕС, Директива 2012/29 на ЕС и
представлява искане за възобновяване на к.н.о.х.д.№ 1018/2019 г. по описа на ВКС, по което
е осъден незаконосъобразно.
Сочи се, че в жалбата са изложени данни за извършени престъпления от свидетели и
магистрати по делото. Според ищеца, при това положение, за ответника е съществувало
задължение да сезира органа на досъдебното производство, респ. Прокуратурата на
Р.България, като я препрати на главния прокурор, който да разгледа жалбата по реда на
чл.12 от ЗСВ, чл.47 от ХОПЕС, чл.13 от ЕКЗПЧ и чл.2 от МПГПП на ООН. Ищецът твърди,
че ответният съд не е изпълнил това свое задължение и към момента, с което е нарушил
правата му по посочените международни, общностни и национални актове, както и му е
причинил вреди. Последните определя като нарушени правни очаквания, психически
тормоз, отчаяние, страх, безизходица, безнадеждност, безпомощност, унижение, ужас,
нарушаване на вярата в правосъдието и държавата.
В законоустановеният срок, ответникът ВКС е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск.
Изразява се бланкетно становище за нередовност на исковата молба.
По съществото на спора се твърди, че изброените в исковата молба международни и
общностни актове нямат връзка и са неотносими към заявените фактически обстоятелства
досежно преценката дали е осъществен състава на чл.4 § 3 ДЕС вр. чл.49 ЗЗД. В тази насока
се аргументира становище, че за да възникне отговорността на държавата е необходимо де
се установят три групи факти: 1/ нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя
права на частноправни субекти; 2/ нарушението да е достатъчно съществено и 3/ причинно-
следствена връзка между нарушението и причинените вреди. В тази насока се позовава и на
решение по делото Кьоблер /С-224/2001 г./.
Ответникът обръща внимание, че на 11.09.2020 г. е издадено разпореждане на зам.-
председателя на ВКС и ръководител на Наказателна колегия, с което е отказано образувано
на производство за възобновяване на к.н.о.х.д.№ 1018/2019 г. по описа на ВКС, което е във
връзка с подадената жалба вх.№ 6462/2020 г. Според ответника, в този съдебен акт, е
2
указано на М., че има възможност сам да направи искане за възобновяване на основание
чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като е посочено, че искането на основание чл.422, ал.1, т.1, 2 и 3 от
НПК е от изключителна компетентност на съответния окръжен/военен прокурор и следва да
отправя писмата си до Върховна касационна прокуратура.
Отделно от това се сочи, че процесната жалба е адресирана освен до ВКС, и до
главния прокурор на Р.България и до специализирана прокуратура, поради което
оплакванията му са неоснователни.
С оглед на това се аргументира становище, че не е налице поведение на ответника,
което да е в противоречие с норми от общностното и/или националното законодателство,
поради което не е налице основание за ангажиране отговорността му по ЗОДОВ.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът черпи права от нарушения на правото на Европейския съюз по дело, по което той е
страна;
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 2в, ал.1
ЗОДОВ;
- права и обстоятелства, които се признават – няма такива;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;
- разпределение на доказателствената тежест - ищецът следва да установи
наличието достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз по дело, по
което той е страна, вида и размера на претърпените от него вреди, както и причинно-
следствена връзка между нарушаването на правото на Европейския съюзи и настъпилите
вреди;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
ПРИЕМА като писмено доказателство разпореждане от 11.09.2020 г. на зам.-
председателя на ВКС и ръководител на наказателна колегия.
ДОПУСКА до разпит на ищеца като свидетели ЕДП и САД Д., които да бъдат
призовани чрез началника на затвора в гр.София.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на комплексна съдебна
експертиза- психологична и психиатрична.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски градски съд к.н.о.х.д.№ 1018/2019 г. по описа на ВКС,
приложено към първоинстанционно н.о.х.д.№ 646/2015 г. по описа на Специализиран
наказателен съд.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.05.2023 г. от
11.00 ч., за която дата да се призоват страните и свидетелите.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4