№ 11583
гр. С., 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря В. М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110106190 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ..........., моли да се осъди ответникът К. П. А. да заплати
следните суми: 721.19 лв. стойност на доставена топлинна енергия за периода от 1.05.2019
г. до 30.04.2021 г., 143.25 лв. мораторна лихва за забава върху посочената главница за
периода от 15.09.2020 г. до 10.01.2023 г., както и сума за дялово разпределение в размер на
48.84 лева главница от м.12.2019г. до м.04.2021 г. и 11.26 лева лихва за забава върху нея за
периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г. и ведно със законната лихва върху главниците от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане. Поддържа се, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди като собственик на
апартамент № 50 в гр. С., ............. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя и регламентират отношенията
във връзка с доставяне, разпределение, изчисляване, заплащане на топлинната енергия,
които общи условия са надлежно публикувани и са влезли в сила за потребителя, без да е
нужно изричното им приемане. Ищецът твърди, че за процесния период доставил в имота
топлинна енергия, която не е заплатена. Твърди, че е налице и забава за заплащане на
задълженията, която настъпва 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася. Твърди
се, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „..........” ООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Поддържа се, че за имота са издадени
такива изравнителни сметки. Ищецът претендира плащане на вземанията в горепосочените
размери. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал
1
писмен отговор, в който оспорва исковете. Оспорва: да е клиент на топлинна енергия и да е
в облигационни отношения с ищеца; доставката на ТЕ в претендираните количества и
стойност; изискуемостта на задълженията; дължимостта на таксата дялово разпределение
поради липса на доказателства за начин на определяне, извършване и заплащане от ищеца;
дължимостта на лихвите порад липса на забава; изправността на измервателните уреди;
законосъобразното отчитане и разпределяне на ТЕ. Релевира възражение за давност. Моли
за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по
продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са
и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
В случая от приетите по делото решение на Районен народен свет С. за продажба на П. А. и
Б. А.а на жилище и списъци на живущи и собственици в сградата, се установява, че П. А. и
Б. А.а са придобили апартамент № 50 в гр. С., ............ /актуален адрес съгласно
удостоверение от ГИС/. Видно от приложените по делото справки те са починали съответно
на 24.03.2019 г. и 8.6.2015 г. и техен единствен наследник е синът им П. А., който по
наследство е придобил имотът. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН, наследството се
придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на
наследството, като наследникът следва да докаже, че го е придобил по опис или се е отказал
от него, ако го твърди. В случая ответникът не твърди и не доказва, че е направил отказ,
поради което следва да се приеме, че след смъртта на наследодателите е придобил правото
на собственост върху процесното жилище. По делото няма данни относно осъществили се
2
други юридически факти, довели до промяна в правата върху имота. Ето защо като
собственик, ответникът е клиент на топлинна енергия, доставяна в имота, и дължи
стойността й.
За установяване доставянето на топлинна енергия са приети изравнителни сметки и
заключение на съдебно-техническа експертиза. От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че за процесния период в сградата, в която се намира имотът, е
доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени
разпоредбите на ЗЕ и Наредбите за топлоснабдяването. В сградата е въведена система за
дялово разпределение на топлинна енергия. В имота има монтирани 4 отоплителни тела с 4
топлоразпределетиля, по които е отчетено потреблението. Ползва се топла вода, разходът за
която се отчита по показанията на два водомера за топла вода. За имота е начислена ТЕ
отдадена от сградната инсталация, която е разпределена между всички потребители
пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредбата. Не се твърди и
доказа от ответника да е заявил рекламации срещу извършеното дялово разпределение в
установените срокове /към ФДР/. Следователно, в имота е доставена ТЕ, чиято стойност
възлиза на 718.40 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ Е-РД-04-1/2020 г. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. В случая измерването
на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на
етажна собственост е извършено от Б. въз основа на договор на ЕС с дружеството, на което е
било възложено. С осъществяване на услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период, е възникнало задължението за заплащане на стойността й, която за
периода от м.12.2019г. до м.04.2021 г. възлиза на 48.84 лв. според справката по абонатен
номер.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за погасяване по давност на вземанията
на ищеца, което е основателно. Задълженията за плащане на месечните вноски за ТЕ имат
самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са
периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на
изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи
условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. с изтичане на срока, настъпва
изискуемостта им. Исковата молба е подадена на 3.02.2023 г. Всички вземания, чиято
3
изискуемост е настъпила до 3.02.2020 г., са погасени по давност /т.е. от 1.5.2019 г. до
30.11.2019 г./. Остава дължима главницата за топлинна енергия за периода 1.12.2019 г.-
30.4.2021 г., която възлиза на 548.63 лв. според заключението на СТЕ, за които искът следва
да се уважи. Относно таксата дялово разпределение, възражението е основателно за периода
м.12.2019 г.-м.01.2020 г. вкл., тъй като при липсата на установен срок за плащане следва да
се приеме, че изискуемостта настъпва с изтичане на месеца, за който е предоставена
услугата. Дължима остава цената на услугата за периода 1.02.2020 г.-30.04.2021 г. на
стойност 43.34 лв., за която искът следва да се уважи
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за
съответния отчетен период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на
изравнителните сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок
започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане,
акцесорната претенция се явява установена по своето основание. Относно размерът й, съдът
го определи по реда на чл. 161 ГПК за периода от 15.09.2020 г. до 10.01.2023 г. и върху
дължимата главница, на 108.97 лв., за които искът следва да се уважи.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащането им.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане
на разноски е основателна съразмерно с уважената част на исковете, като от направените
разноски за държавна такса 50 лв., депозит вещо лице 380 лв., депозит особен
представител400 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв., дължими са 705.08 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА К. П. А., ЕГН **********, гр. С., .................., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
..........., седалище и адрес на управление гр. С., ..............., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 548.63 лв. стойност на доставена топлинна енергия
за периода от 1.12.2019 г. до 30.04.2021 г., 108.97 лв. мораторна лихва за забава върху нея за
периода от 15.09.2020 г. до 10.01.2023 г., 43.34 лв. стойност на извършено дялово
разпределение за периода от м.2.2020 г. до м.04.2021 г. вкл., ведно със законната лихва
върху главниците от 03.02.2023 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за заплащане на: топлинна енергия за разликата над 548.63 лв. до предявените
721.19 лв. и за периода от 1.5.2019 г. до 30.11.2019 г., за лихва за забава върху нея за
разликата над 108.97 лв. до предявените 143.25 лв., за дялово разпределение за разликата
над 43.34 лв. до предявените 48.84 лв. и за периода м.12.2019 г.-м.01.2020 г. вкл., и
ИЗЦЯЛО иска за заплащане на сумата 11.26 лв. лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г.
ОСЪЖДА К. П. А., ЕГН **********, гр. С., .................., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
..........., седалище и адрес на управление гр. С., ..............., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 705.08 лв. разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „..........”
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5