Р Е Ш Е Н И Е
№ 963
гр. Пловдив, 27 май 2022
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на осемнадесети
май, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при секретаря
Н.П. и с участието на прокурора Костадин Паскалев, като разгледа докладваното
от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №814 по описа на съда за
2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.80,
т.5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).
Е.Т.М., ЕГН **********,
представляван от адвокат С.Н.- пълномощник, обжалва Решение №289 от 07.02.2022г.
по Н.А.Х. дело №20215330205249 (5249) по описа на Районен съд- Пловдив за
2021г., VIII-ми наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) с №06-ЗБЛД-483 от 19.03.2021г, издадено от началник на Шесто
районно управление (VI-то РУ) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр.
Пловдив, с което на жалбоподателя М. е наложена глоба в размер на 50,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение
по същество, с което процесното НП да бъде изцяло отменено, предвид наличието
на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С.Н.,
на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), за всяка от
двете съдебни инстанции.
Ответникът по делото- Шесто
районно управление при ОД на МВР- Пловдив, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Костадин Паскалев, изразява становище за не основателност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 12.03.2021г, около 11:50ч., в гр.
Пловдив, на ул. “Крайна“ до №10, е извършена полицейска проверка от служители в
VI-то РУ при ОД на МВР- Пловдив. В рамките на проверката е изискано от
жалбоподателя да представи документ за самоличност- лична карта или друг,
заместващ го документ, което обаче не е направено. За установеното в рамките на
проверката, Стилиян Т. Учорджиев- ст. полицай в VI-то РУ при ОД на МВР- Пловдив,
съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), с №06-????-483
от 12.03.2021г., с който деянието на жалбоподателя М., изразяващо се в непредставяне
на документ за самоличност- лична карта или друг, заместващ го документ, при
направено поискване от полицай, се квалифицира като административно нарушение
по смисъла на чл.6 от ЗБЛД.
По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след
което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации постановява правилно решение, като потвърждава НП.
Според разпоредбата на
чл.6 от ЗБЛД, Гражданите са длъжни
при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност.
В случая, обстоятелствата, че в рамките на
извършената на 12.03.2021г. проверка е изискано от полицай в VI-то РУ при ОД на МВР-
Пловдив жалбоподателят да представи
документ за самоличност, било то лична карта или друг, заместващ документ, както
и че М. не представя такъв документ, се явяват установени по делото и не са
спорни между страните. Съответно, налице е от обективна страна вмененото на касатора
административно нарушение. Също така, както правилно приема районният съд, административнонаказателното
производство, приключило с издаване на процесното НП, е проведено от компетентни
за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Ето защо, оспореното пред районния съд НП е правилно и законосъобразно
и като го потвърждава, съдът постановява правилно решение. Освен това, настоящият
състав на съда намира, че оспореното по делото решение на районния съд е
валидно и допустимо, поради което следва да се остави в сила.
Що се отнася до възражението в касационната жалба,
че е налице маловажен случай на административно нарушение, то същото е
неоснователно.
Съгласно Тълкувателно
решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във
Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния
контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека
по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в
своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан
от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото.
При липсата на легално
определение в ЗАНН на “маловажен случай” (до 22.12.2021г.) и с оглед разпоредбата
на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен
случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид
(чл.93, т.9 от НК).
А съгласно легалното
определение, съдържащо се в §1, т.4 от ДР на ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.), “маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение
на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение
на задължение от съответния вид.
В случая обаче,
единствено обстоятелството, че М. извършва нарушение за първи път не е достатъчно,
за да се приеме за установено, че същото представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от този вид, както правилно приема и районният съд.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна.
А предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
адвокат С.Н. е също неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№289 от 07.02.2022г. по Н.А.Х. дело №20215330205249 (5249) по описа на Районен
съд- Пловдив за 2021г., VIII-ми наказателен състав, с което е потвърдено
наказателно постановление с №06-ЗБЛД-483 от 19.03.2021г., издадено от началник
на Шесто районно управление при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с което на Е.Т.М.,
ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 50,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………