О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1000
гр.Попово, 20.09.2023 г.
Поповският районен съд, в
закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като постави на
разглеждане гр.д. № 197 по описа на ПпРС
за 2020 г., установи следното:
Производството е по реда на
чл.140 ГПК.
Производството по делото е
образувано по обективно кумулативно предявени искове от „****“ ЕАД (с ново
наименование *****, чрез
пълномощник: адв. В.Г. от САК, със съдебен адрес:***, против В.И.А. ***,
както следва: - положителен установителен иск по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК
във вр. чл. 79 и сл., вр. 92 от ЗЗД – за установяване съществуването на
вземането на ищеца от ответника за сумата 402.94 лв., представляваща потребени
и незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен № **** за
периода 05.12.2017 г. – 04.05.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до изплащане на задължението; както и за сумата 1105.95 лв.–неустойка
за предсрочно прекратяване на договора; - осъдителен иск за сумата 359.11 лв. – неплатени лизингови
вноски по договор за лизинг № *****. С исковата молба се претендират и разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
Направено е доказателствено искане за прилагане на ч.гр.д. № 920/2019 г. по
описа на ПпРС.
В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР от адв. Д.Д. от ТАК, назначен на основание чл.
47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответника, в който е изразено
становище за допустимост на предявените искове, но за неоснователност на
предявения иск за неустойка поради неуведомяване на ответника от страна на
ищеца за упражненото право да прекрати договора.
Към отговора не са приложени
писмени доказателства, не са направени доказателствени искания, не са оспорени
представените с исковата молба писмени доказателства.
Съдът намира, че предявените
искове са допустими, родово подсъдни на районен съд и местно подсъдни на
Районен съд – Попово.
Съдът прецени, че приложените
към исковата молба писмени доказателства са относими, допустими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати.
Следва да бъде уважено
доказателственото искане на ищцовата страна и да бъде приложено ч.гр.д. № 920/2019
г. по описа на ПпРС.
Следва да бъде насрочено съдебно
заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да им бъде указана
възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
Следва да бъде изготвен и
съобщен на страните проектът за доклад по делото.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 140 ГПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
съдебно заседание на 18.10.2023 г. от 09:20 ч., за която дата и час да се
призоват страните.
НАПЪТВА
страните към възможността да
постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
ДОПУСКА
приложените към исковата молба и подробно описани в нея писмени доказателства.
ДА
СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 920/2019 г.
по описа на Районен съд – Попово към настоящото дело.
СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО:
1. Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения:
Ищецът чрез пълномощник: адв. В.Г. от САК, твърди
в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чла. 410 от ГПК било образувано ч.гр.д. № 920/2019 г.
по описа на ПпРС, по което била издадена заповед за изпълнение за сума в общ
размер 1868.00 лв.
Във връзка с връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК ищецът
предявява настоящия иск за установяване на съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение.
По фактите ищецът чрез пълномощника си твърди,
че на 16.05.2017 г. Между страните бил сключен
Договор за
мобилни услуги с клиентски № **************с предпочетен номер ********, със
съответни параметри.
Абонатът новирал
правоотношението чрез подписване на допълнително споразумение от 21.08.2017 г.,
като бил договорен нов абонаментен план и нов срок на договора. На същата дата
между страните бил сключен и договор за лизинг, по силата на който на абоната
му било предоставено за ползване срещу заплащане на лизингови вноски мобилно
устройство Леново, с конкретно посочен в исковата молба модел.
Като лояленклиент
абонатът взел още няколко мобилни номера – ********************* със съответно
избрани абонаментни програми, подробно описани. При възползване на
преференциални условия на оператора, абонатът сключил и още 3 договори за
лизинг.
За потребените от
абоната услуги за периода 05.12.2017 г. – 04.05.2018 г. били издадени 4 бр.
фактури, подробно описани, на обща стойност 402.94 лв. Посочените суми не били
заплатени от абоната –ответник.
Неизпълнението на
ответника да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги по договорите ангажирало договорната му отговорност
по т. 11 от договорите във вр. чл. 75, във вр. чл. 19б от ОУ на мобилния
оператор и довело до едностранно прекратяване на договорите от страна на
оператора.
В издадената крайна
фактура №***************** г. била начислена договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите в размер 1105.95 лв., била фактурирана цената,
дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски в размер 359.11 лв.,
както и била включена сумата за потребени мобилни услуги от предходните три
отчетни периоди в размер 402.94 лв.
Предвид подробно
изложени в исковата молба съображения, искането е съдът да постанови решение, с
което да признае за установено съществуването на вземането на ищеца от
ответника за сумата 402.94 лв., представляваща потребени и незаплатени мобилни
услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен № ******за периода 05.12.2017 г.
– 04.05.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
изплащане на задължението; както и за сумата 1105.95 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, както и да осъди ответника да му заплати
сумата 359.11 лв. – неплатени лизингови вноски по договор за лизинг № *******
Претендира и разноски.
В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР от адв. Д.Д. от ТАК, назначен на основание чл.
47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответника, в който е изразено
становище за допустимост на предявените искове, но за неоснователност на предявения
иск за неустойка поради неуведомяване на ответника от страна на ищеца за
упражненото право да прекрати договора.
Искането е предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
2. Правната квалификация на предявените искове е,
както следва:
- установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1, вр. чл. 92 от ЗЗД – за установяване съществуване на
вземане по издадена заповед за изпълнение в размер 402.94 лв., представляваща
потребени и незаплатени мобилни услуги и в размер 1105.95 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора;
- осъдителен иск по чл. 342 и сл. от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които
се признават: няма изрични признания на права и факти.
4. Обстоятелства, които не се
нуждаят от доказване: няма такива.
5. Разпределение на
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
Всяка от страните носи тежестта
да докаже фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Ищецът носи тежестта да докаже
качеството си на кредитор; фактът, от
който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е.
валидно сключени договори за мобилни услуги и договори за лизинг, по които са
издадени процесните фактури; че кредиторът е изпълнил точно договорните си
задължения и че е предоставил на длъжника твърдените услуги и устройства; че
договорите са предсрочно прекратени поради виновно неизпълнение задълженията на
потребителя.
Ответникът следва да докаже
правоизключващите, правопогасяващите и др. възражения против правата на ищеца,
в т.ч., ако твърди, че е заплатил задълженията си по договорите, следва да
докаже и този факт.
Препис от определението ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните, като на ищеца чрез пълномощника му да се връчи и препис от
писмения отговор, подаден от особения представител на ответника.
СЪДИЯ: