Решение по гр. дело №339/2018 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1453

гр. Русе, 25.09.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на седемнадесети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря Станка И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №339 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Р.И. – юрисконсулт на „Профи Кредит България“ ЕООД, заявява, че на 25.01.2016г.представляваното от нея дружество сключило с И.Д.И. договор за потребителски кредит №**********, по силата на който предоставило на ответника заем при следните параметри: главница – 1500 лева; срок на погасяване – 24 месеца; размер на вноската 92.73 лева; падеж на вноската – 2-ро число на месеца; ГПР – 49.89%; годишен лихвен процент – 41.17%; лихвен процент на ден – 0.11%, като общото задължение по кредита възлизало на 2225.52 лева. Кредитополучателят закупил пакет допълнителни услуги: 1500 лева – възнаграждение за закупения пакет, който следвало да погаси на равни месечни вноски, всяка в размер на 62.50 лева. Молителят пояснява, че общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги възлиза на 3725.52 лева, а на месечната вноска – 155.23 лева.

Съгласно декларация т.А към Договора, общите условия, предадени и подписани от ответника, съставлявали неразделна част от контракта. Твърди се, че клиентът е получил информация и разяснения във връзка с клаузите на договора, за да прецени доколко предлагания кредит съответства на възможностите му и финансовото му състояние, обстоятелство, което се установява от декларации т.Г.

И.И. депозирала молба с искане, посочени от нея задължения към трети лица да бъдат погасени с част от отпуснатата сума: 150 лева - превод към „Вива кредит“ ООД и 658 лева – превод към „Кеш кредит“ ЕАД.

В изпълнение на поетите задължения, на 26.01.2016г. кредиторът превел по посочена от длъжника банкова смета сумата 692 лева, а с остатъка от 808 лева погасил задълженията на клиента към посочените дружества.

На 08.08.2016г. кредитополучателят подал заявление за промяна на погасителния план, като изявил желание да отложи три погасителни вноски. Съгласно сключеното споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги и чл.15.2 от ОУ, страните по делото подписали анекс №1, според който погасителни вноски №№6, 7 и 8 се отлагат, а клиентът се задължил да изплаща задължението си по договора по нов погасителен план.

Ищецът твърди, че ответникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения – преустановил плащанията след 6-та вноска с дата 02.09.2016г. вследствие което, с оглед разпоредбата на т.12.3 от ОУ, на 14.02.2017г. дружеството прекратило автоматично договора и обявило неговата предсрочна изискуемост. На 15.02.2017г. кредиторът изпратил на длъжника писмо, с което го уведомил за новонастъпилите обстоятелства. Пояснява, че към 12.09.2017г., И.Д.И. е погасила част от задължението си – 941.60 лева, от които 7.36 лева – лихва за забава.

В качеството си на кредитор, "Профи Кредит България“ ЕООД входирало заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №6470/2017г. срещу И.Д.И. за претендираните суми. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, заповедния съд указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си.

По изложените съображения, Р.И. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че И.Д.И., ЕГН ********** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н.и И.Х.Г.сумата: 2791.28 лева – задължение по договор за потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2017г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

            В срока по чл.131 от ГПК адв.Г.Л., особен представител наответника –И.Д.И. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно частичната неоснователност на претенциите.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 25.01.2016г.между „Профи Кредит България“ ЕООД и И.Д.И. е сключен договор за потребителски кредит №**********, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем и пакет от допълнителни услуги при следните параметри: главница по договора за кредит – 1500 лева; срок на погасяване – 24 месеца; размер на вноската 92.73 лева; падеж на вноската – 2-ро число на месеца; ГПР – 49.89%; годишен лихвен процент – 41.17%; лихвен процент на ден – 0.11%, и 1500 лева – възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги, което следвало да бъде погасено на равни месечни вноски, всяка в размер на 62.50 лева. В контракта е отразено, че общото задължение възлиза на 3725.52 лева, разсрочено на равни месечни вноски, всяка от които в размер 155.23 лева и падеж – 2-ро число на месеца.

Приложени са декларации, от които е видно, че кредитополучателят е запознат и е приел общите условия към договора; получил е информация и разяснения във връзка с клаузите му, за да прецени доколко предлагания кредит съответства на възможностите му и финансовото му състояние.

Ангажирани са писмени доказателства (преводни нареждания), с които се установява, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си произтичащи от контракта, като е предоставил на ответника уговорените суми, с част от които, по молба на кредитополучателя погасил задълженията му към трети лица.

На 08.08.2016г. И.И. депозирала заявление за промяна на погасителния план, въз основа което страните по делото сключили Анекс №1/09.08.2016г., според който вноски №№6, 7 и 8 се отлагат и клиентът се задължил да изплаща кредита, съобразно новия погасителен план, съставляващ неразделна част от анекса.

С писмо от 15.02.2017г. ищецът уведомил ответника, че обявява кредита за предсрочно изискуем предвид преустановяване на плащанията и указал размера на непогасената част от дълга.

Въз основа на заявление, депозирано от „Профи Кредит България“ ЕООД, в РРС е образувано ЧГД №6470/2017г. и издадена заповед №3887/20.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу И.Д.И. за сумите: 2791.28 лева – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.08.2017г. до окончателното й изплащане; 13.69 лева – лихва за забава за периода 03.12.2016г. – 14.02.2017г.; 56.10 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване вземането си срещу длъжника.

         Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 2791.28 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит №**********/26.01.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.08.2017г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №3887/20.09.2017г., издадена по ЧГД №6470/2017г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №6470/2017г. по описа на РРС е видно, че заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване вземането си срещу длъжника. Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок – на 15.01.2018г., при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото срещу заповедта за изпълнение възражение.

Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

„Профи Кредит България“ ЕООД основава претенцията си на сключен с И.Д. И. договор за потребителски кредит №**********/25.01.2015г., по силата на който предоставило на ответника заем в размер на 3000 лева. Контрагентите постигнали съгласие за начина, по който следва да бъде погасен дълга, дължимите лихвите и ГПР. Ответникът се съгласил с общата цена на кредита – 3725.52 лева, приел общите условия към договора и декларирал, че е получил информация и разяснения във връзка с клаузите му, за да прецени доколко предлагания кредит съответства на възможностите му и финансовото му състояние.

При така установеното съдът намира, че страните по делото са обвързани от валидна облигационна връзка. По силата на посочения договор, дружеството се задължило и  предоставило уговорената парична сума, а кредитополучателят поел ангажимент да заплаща уговорените вноски за погасяване на кредита. Ищецът признава, че ответникът е заплатил част от дължимата сума – 941.60 лева. Сочи, че от посочения размер са приспаднати 7.36 лева – лихва за забава, основана на т.12.1 от ОУ. Не е ангажирал доказателства, с които установява по какъв начин е изчислена лихвата, за какъв период и върху каква сума, с оглед което съдът приема, че кредитополучателят е погасил 941.60 лева от дълга и претенцията като основателна следва да бъде уважена за сумата 2783.92 лева, а в останалата част, до предявените 2791.28 лева – отхвърлена, като недоказана.

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на  156.10 лева, от които ответникът следва да поеме 155.69 лева.

В исковото производство направените от ищеца разноски възлизат на 755.55 лева (заплатена държавна такса; възнаграждения за процесуално представителство). С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 753.56 лева.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че И.Д.И., ЕГН ********** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н.и И.Х.Г.сумата: 2783.92 лева  – задължение по договор за потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2017г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №3887/20.09.2017г., издадена по ЧГД №6470/2017г. по описа на РРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* против И.Д.И., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за сумата над 2783.92 лева до предявените 2791.28 лева, като недоказан.

ОСЪЖДА И. Д.И., ЕГН ********** да заплати на„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 155.69 лева – разноски по ЧГД №6470/2017г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА И. Д.И., ЕГН ********** да заплати на„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 753.56 лева – разноски по ГД №339/2018г. по описа на РРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: