Решение по дело №428/2020 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. С., 13.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд – гр.С., наказателен състав, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА

 

 като разгледа докладваното от съдията АНД № 428 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда  на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

            Подадена е жалба от „Д. Г. “ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ЕИК ….., представлявано от управителя П. И. Т., против Наказателно постановление № 19-001141/30.06.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл.414, ал.1 КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл.303, ал.3 от Кодекса на труда.

В жалбата са въведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление поради неистинност на фактите отразени в него, вписани на база неверните показания на лицата, намирали се в процесния търговски обект по време на проверката на  контролните органи. Иска се отмяна на НП, което искане се поддържа пред съда лично от управителя на ТД П. Т., която изразява позицията, че постановлението е издадено поради целенасоченост в действията на св.Я.Б. и св.А.А. да навредят на фирмата и. В тази връзка визира, че св.А. въобще не е работила в заведението „Б.“ в гр.С. към дата на проверката от ИТ, а е дошла да си говори с приятелката си св.Я.Б., която е била ангажирана към ТД като сервитьор. Посочва, че между двете е имало наговаряне да и навредят, и при пристигането на инспекторите, които нарочно били сигнализирани от двете момичета, св.А. започнала да сервира по масите, за да я засекат точно в такъв момент контролните органи.  

            Административнонаказващият орган при Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище за законосъобразно протичане на административнонаказателното производство, при правилно определяне на административнонаказателно отговорното лице и на приложимия материален закон. Намира нарушението за безспорно установено на база писмените и гласните доказателства по делото и излага аргументи за мотивиране размера на наложената имуществена санкция. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.   

            Районна прокуратура-С., при редовност на призоваване, не се представлява, не е депозирано становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.

            Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:          

 

На 22.05.2020г., по повод подаден сигнал до Д „ИТ“ – С. за нередности от трудовоправен характер при работата на работещи в кафе-аператив „б.“ в гр.С., стопанисван от ТД „Д. Г. “ ЕООД (настоящ жалбоподател), била извършена проверка в посочения обект от св.Р.Ж. - гл.инспектор и св.Д.Т. – ст. инспектор, служители в Дирекцията. На място двете инспекторки, които се представили, заварили непълнолетната св.А.А. и св.Я.Б., които заявили, че всяка от тях работи в заведението като барман-сервитьор. Двете проверяващи предоставили на всяко от момичетата да попълнят Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, като разяснили за какви обстоятелства се отнася същата, и свидетелките се запознали със съдържащите се в  документа зададени реквизити за наличие на трудово правоотношение.

Св.А., чиято смяна приключвала и следвало да бъде заместена от св.Б., посочила, че е започнала работа в конкретното заведение като сервитьор на 11.05.2020 г. без трудов договор, при сменен работен режим – първа смяна от 10.00ч. до 15.00ч. и втора смяна от 15.00ч. до 20.00ч., като на датата 20.05.2020г. работила от 16.00ч. до 19.30ч., с почасово заплащане на трудово възнаграждение от по 2.50 лева на час. Собственоръчно, извън рамките на бланката на декларацията, вписала, че на 11.05.2020г. сервирала, чистила и извършвала поддръжка на цялото заведение, като след всяка смяна и е плащано на ръка.

Констатациите от цялостната проверка за визирания търговски обект били отразени в Протокол № ПР 202478/22.06.2020г., който бил връчен на същата дата на управителката на ТД-жалбоподател П. Т.. В писмено обяснение, представено на контролните органи на 20.06.2020г., управителката посочила, че поради неин пропуск не е „направила“ разрешително на св.А.Ж.А. за започване на работа, но изготвянето на същото бил в процес на подготовка. Едновременно с това представила и собственоръчно обяснение от св.А. от 23.05.2020г., в което момичето било написало, че е предоставила невярна информация на контролните органи, че работи в заведението като сервитьор, като в него момент само правела компания на св.Б., с която имали лични неизяснени отношения, а управителката подготвяла разрешително на св.А. и затова тя решила да напише, че вече работи.

В присъствието на законния представител на ТД-жалбоподател св.Ж. съставила АУАН № 19-001141/22.06.2020г. за неспазване на регламентираното в чл.303, ал.3 КТ изискване непълнолетното лице А.А. да бъде прието на работа с разрешение на инспекцията по труда, с отразяване на възприетите при проверката  факти като словесно описание на административното обвинение. Същото било предоставено на управителя Т. за запознаване при предявяването на акта и с връчване на екземпляр от същия, удостоверено с подписа на лицето.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното понастоящем наказателно постановление,  с което на дружеството-жалбоподател е наложено предвиденото в разпоредбата на чл.414, ал.1 КТ административно наказание за нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в размер от 3000 лева. При индивидуализацията на адм.наказание са отчетени наложените такива с влезли в сила НП № 19-000821/24.10.2018г. и НП № 19-001039/26.09.2019г. за нарушения по чл.128, т.2 КТ и по чл.224, ал.1 КТ.

При проследяване протичането на административнонаказателното производство относно спазване изискванията на процесуалните правила - от момента на неговото образуване до издаването на процесното наказателно постановление, съдът не констатира нарушения, които да са довели до опорочаване на производството и респ. накърняване правото на защита на наказания правен субект. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно длъжностно лице, което пряко е възприело правнозначимите по случая обстоятелства – при проверката на място и последващата документална такава, в присъствието на представляващия дружеството управител. Възражения срещу акта, непосредствено при предявяването му, или в установения от закона тридневен срок след съставянето му, не са били депозирани, каквато възможност търговецът е имал с оглед правото си на защита.

При проследяване на посочените в съдържанието на АУАН и НП обстоятелства, очертаващи фактическата рамка на административното обвинение, съпоставени и със събрания по делото доказателствен материал, се установява, че относимите към конкретния случай фактически данни са визирани точно и ясно, и с отразяване на всички изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН реквизити.

Спорният момент по настоящия случай се отнася до това дали завареното при проверката непълнолетно лице - св.А.А., родена на *** г., е предоставяло работна сила в конкретното заведение, без да е било дадено разрешение от Инспекцията по труда. Изяснените по делото факти и анализът на доказателствата по несъмнен начин очертават, че такъв труд е бил полаган и то при неспазване на визираното в разпоредбата на чл.303, ал.3 КТ законово изискване. В тази насока съдът обсъди показанията на св.А., които са последователни и безпротиворечиви с данните, предоставени още в деня на проверката на оправомощените контролни органи, в попълнената в тяхно присъствие декларация. Видно от съдържанието на същата, лицето допълнително е внесло пояснения за естеството на фактически извършваната работа, без да има сключен трудов договор, какъвто и впоследствие не му е бил и предоставен от ТД-работодател. Пред съда изрично визира, че се е запознало къде и какво следва да попълни в посочения документ и че е работило „нелегално“ при П. Т. още от отваряне на конкретното заведение „б.“ през месец април 2020г.

            Показанията на св.Б. кореспондират в пълна степен с тези на св.А., както и с приобщените по делото писмени доказателства, предвид което съдът ги цени като достоверни относно съдържащите се в тях данни за правнорелевантните факти, относими към трудовата ангажираност на св.А.. От предоставената от страна на административно-наказващия орган, в хода на съдебното дирене, декларация от св.Б., попълнена в деня на проверката 22.05.2020г., се установява пълно съответствие в данните за организация на трудов процес на смени, характер на извършвана работа и начин на заплащане, с изнесените такива от св.А. досежно нейната ангажираност, което затвърждава извода, че последната е предоставяла работна сила в заведението на търговеца към датата 11.05.2020г. В тази връзка съдът отчита и извънсъдебното признание на управителя Т., дадено на контролните органи в деня на връчване на протокола от проверката и съставяне на акта, че непълнолетната работничка е започнала фактическо изпълнение на трудовите си задължения без това да е било разрешено по предвидения от закона ред.  

            Съдът намира, че показанията на св.Д. не допринасят за изясняване на относимите по делото данни, свързани със св.А., тъй като същият посочва, че не е бил през цялото време в заведението, за да е виждал дали св.А. работи, като само един-два пъти е видял, тя да си говори със св.Б. на масата. Съвместното присъствие на двете момичета в обекта се е дължало на застъпване на смените им една след друга, установено и от писмените доказателства.

            Съдът не цени представеното от управителя Т. пред Инспекцията по труда писмено обяснение от св.А. като правдиво и отразяващо вярно вътрешната воля на тази свидетелка. От показанията на непълнолетното момиче се изясни, че това обяснение е било написано от него още на следващия ден след проверката – видно и от положената дата 23.05.2020г., поради оказан натиск от управителката, с цел обслужване на нейната версия за присъствието на св.А. в заведението. При съпоставяне съдържанието на това обяснение с представеното от управителя Т. такова пред ИТ, че не е получила разрешение момичето да работи, се констатира вътрешното противоречие в позицията и, което налага извод за недостоверност на твърдението за просто присъствие на св.А. в обекта като компания на св.Б..

Регламентираната от закона специална закрила на полагания от ненавършилите 18 години лица труд е свързана със спазване на специфични изисквания за осигуряване на подходяща работна среда, при отчитане на специфичните рискове за тяхната безопасност, физическо и психично здраве и развитие, обстойно уредени в нарочен подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл.303, ал.4 КТ - Наредба № 6/24.07.2006 г. за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години, което сочи на по-високата степен на защита на тези лица. Това е съобразено от административно-наказващият орган при определяне на следващата се за извършената административна простъпка имуществена санкция от 3000 лева, като същевременно е отчетено, че наложените, с влезлите в сила НП № 19-000821/24.10.2018г. и НП № 19-001039/26.09.2019г., наказания за предходни нарушения по неспазване изискванията на трудовото законодателство, не са допринесли за съблюдаване на законоустановените правила от търговеца-жалбоподател.

Исканите от процесуалния представител на административно-наказващия орган при Дирекция „Инспекция по труда“ – С. разноски за юрисконсултско възнаграждение се следват съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 вр. ал.3 и ал.1 ЗАНН. Предвид изхода на делото, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ (издадена на основание чл.37, ал.1 от ЗПП)  вр. чл.21, т.3 от Закона за правната помощ и на основание чл.27е от Наредбата вр. чл.143, ал.4 АПК, ТД-жалбоподател следва да заплати на Д „ИТ“- С. разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-001141/30.06.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на „Д. Г. “ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ЕИК ….., представлявано от управителя П. И. Т., на основание чл.414, ал.1 КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл.303, ал.3 от Кодекса на труда.

 

ОСЪЖДА Д. Г. “ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ЕИК ………, представлявано от управителя П. И. Т., да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ гр.С. разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева за процесуално представителство.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.С., по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: