Решение по дело №13283/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3349
Дата: 26 февруари 2024 г.
Съдия: Даниела Петрова Попова
Дело: 20231110113283
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3349
гр. ..., 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110113283 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми /главница и
лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер по
съображения, изложени в отговора на ИМ, в т.ч. с твърдения за изтекла давност. В
предоставения срок не депозира писмени бележки по делото.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
1
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК въз основа на подадено заявление срещу
ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови
задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/.
От представените по делото писмени доказателства /договор за продажба на
имот по реда на НДИ и декларация по ЗМДТ/, съдът приема за установено, че от
.... ответникът е собственик на топлоснабдения имот с аб.№ ... в гр..... По делото не
бяха представени доказателства за прехвърляне правото на собственост,
респ.учредяване на вещни права върху имота, поради което доводите на
ответника в тази насока, поддържани от процесуалния му представител, се явяват
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/.
Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
КЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на КЕВР.
По силата на закона – чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. По делото е установено, че през процесния период ответникът е бил
собственик на топлоснабдения имот, поради което е длъжен да заплаща цената на
доста.
Установява се освен това по делото, че сградата, в която се намира
жилището е топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се извършва .... За
предоставената услуга дялово разпределение, клиентите дължат суми за
разпределение на топлинна енергия, към топлопреносното предприятие, съгласно
чл. 61 от наредба №16-334 от 2007г за топлоснабдяването, съгласно който
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно, като на основание чл. 36, ал.1 от
2
действащите между страните общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ... на потребители в гр. ..., купувачите заплащат сума за услугата
дялово разпределение на ....
Съдът приема за установено /от приетите по делото писмени доказателства
– фактури, протоколи за отчет и извлечение от сметка за абонатен номер/ и това,
че в процесния период в имота с абонатен № ... е доставена топлинна енергия /по
представените документи за отчет/, както и правилното отчитане и фактуриране
на задълженията /съгласно представеното извлечение от сметка/, които не са
платени.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по делото
писмени доказателства наличието на валидно правоотношение между страните,
изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в имота е
доставена топлинна енергия, както и правилното отчитане и фактуриране на
задълженията, които не са платени.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са установени
въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и
представените едностранно съставени частни документи, а въз основа на
представените писмени доказателства, съставени при отчитане показанията на
измервателни уреди относно количеството потребена топлонергия, което е
остойностено по регулирани от държавен орган цени.
Ответникът не доказа плащане на задълженията си /пълно или частично, но
като последица от заявеното от него възражение за изтекла погасителна давност,
част от тези задължения са погасени. С оглед задължителната практика на ВКС
/ТР 3 от 2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/, задълженията се погасяват с тригодишна
давност. Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия и за
дялово разпредeление, които са станали изискуеми три години преди датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, т.е станалите изискуеми след 27.10.2019г.
Размерът на тези вземания /по представеното извлечение от сметка и с оглед
разпоредбата на чл.162 от ГПК/е както следва: 921.27 лева главница за доставена
ТЕ, 152.65 лева лихва за забава върху главните вземания на ищеца за доставена
ТЕ, 45.87 лева – главница за извършено дялово разпределение, както и 9.17 лева –
лихва за забава върху главницата за извършено дялово разпределение.
Исковете са основателни и доказани в тези размери, в които следва да бъдат
уважени. За разликата до пълния размер, претензиите са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени. Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху
3
главното вземане след подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, което е
постановено с издадената заповед за изпълнение.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени част от сторените от ищеца разноски в
заповедното и исковото производства при юрисконсултско възнаграждение в
минималните размери по чл.25 и чл.26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съответна на уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. А. И. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. ..., ..., дължи на ..., ЕИК ..., с адрес .., сумата от 921.27 лева - главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. за аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от 27.10.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 152.65 лева - мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 27.09.2022 г., сумата от 45.87 лева - главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.10.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 9.17 лева - мораторна лихва за период от 31.10.2019
г. до 27.09.2022 г, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 58368/2022г. на СРС, 138 състав, като за разликата до пълните им
предявени размери ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА И. А. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ..., ..., да заплати на ...,
ЕИК ..., с адрес .., сумата от 51.62 лева – разноски в заповедното производство,
както и 400.41 лева – разноски в исковото производство.

Решението е постановено при участието на ..., като трето лице помагач на
страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице – помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4