М О Т И В И
НОХД № 70/ 2020 г. по описа на
Пловдивски Окръжен съд
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия М.Н.Г. - роден на *** ***, български гражданин от **** произход, живущ ***,
с основно образование, без постоянна работа, неженен, неосъждан, ЕГН **********,
за престъпление по чл. 343 ал.3 б. „б“
вр.ал.1 б. „в“ вр.чл.342 ал.1 от НК, за това, че на 30.09.2018 г., в
землището на с. К., обл. П., на път ***, километър ****-ти, при управление на
МПС - товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „Спринтер“ с peг. № *** е
нарушил правилата за движение, а именно:
- чл. 20, ал.2 от ЗДвП -
„водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие“ – не се е съобразил с горните обстоятелства, като е
избрал скорост на управление от 71 км/ч, при условия на валеж с прекъсване и
сумрак;
- чл. 150а, ал.1, т.6 от ЗДвП -
„за да управлява МПС, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада
управляваното от него превозно средство - категория В за МПС с допустима
максимална маса, която не надвишава 3 500 кг.“ – като е управлявал МПС
товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „ Спринтер “ с рег. № *** с допустима
максимална маса 3 500 кг., без да притежава свидетелство за управление на МПС,
категория В;
- чл. 63, ал.1, ал.2, т.1 от ППЗДвП
– „надлъжната пътна маркировка се
използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за
движение и за очертаване на неговата граница. Надлъжната пътна маркировка има следните
изображения, наименования и значения: „Единична непрекъсната линия“ — M1. На
пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат“ – нарушил
е тази забрана, като е пресякъл единична непрекъсната линия и е допуснал
автомобила му да навлезе в лявата /насрещна/лента за движение;
и е управлявал МПС без да има
необходимата правоспособност като по непредпазливост е причинил смъртта на П. Г.М.,
ЕГН **********.
Представителят на
прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. По отношение
реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия не възразява срещу
разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и пледира за определяне
на наказание лишаване от свобода по реда предвиден в чл.58а ал.1 от
НК, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Пледира изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде ефективно с
оглед отзвука сред обществото. По отношение задължителната норма на
чл.343г от НК представителят на държавното обвинение пледира невъзможност за прилагане, поради това, че подсъдимия не е придобивал
СУМПС.
Подсъдимият признава
вината си и съжалява за случилото се. Признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. Лично и чрез защитника си изразява съгласие съдържанието
на съответните протоколи и експертни заключения от
досъдебното производство от разпити на свидетели и вещи
лица непосредствено да се ползват от съда при
постановяване на присъдата.
По делото
се конституираха, в качеството
им на частни обвинители М.И.М., Г.В.М., В.Г.М., както и И.Д.И. (лично и като майка и законен
представител на малолетните си деца Г.П.М. и М. П. М.), представлявани
от поверениците си адв. Т.П.Д. и адв. И.Д.И., които се солидаризират
със становището на държавното обвинение и пледират за ефективна присъда.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и
изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено
следното:
Подсъдимият е:
М.Н.Г. – роден на *** ***,
български гражданин от ***произход, живущ ***, с основно образование, без
постоянна работа, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Фактическата обстановка е следната:
Преди да навърши пълнолетие М.Г. бил уличен в извършване на деяние по
чл.346 ал.2 т.1 от НК – бил отнел противозаконно чуждо моторно превозно
средство от владението на другиго, без негово съгласие, с намерение да го
ползва, като последвала повреда на превозното средство и то било изоставено без
надзор. Предвид наказателната неотговорност на Г., към онзи момент,
разследването било прекратено, а случая изпратен на местната комисия за борба с
противоправните прояви на малолетни и непълнолетни. По делото няма данни кога
точно се е случило това. Данните се извличат от справка за лице – установен
извършител на престъпление, който съдържа единствено номер на заявителски
материал, но без дата. Съгласно чл. 61 от НК, отразен като основание за
прекратяване на преписката – прекратяването е извършено по отношение на
непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не
представлява голяма обществена опасност, ако решаващият орган прецени, че
спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба
срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
М.Г. не притежавал свидетелство за управление на МПС, не бил карал курсове
за това и не бил правоспособен водач, но въпреки това управлявал
различни автомобили на полето и в селото (с. К.).
Свидетелят А. М., който живеел и имал бизнес в същото село, неколкократно възлагал
на М.Г. различна работа на полето и в това число да превозва селскостопанска му
продукция. Не се интересувал дали Г. има право да управлява МПС.
На **** г. (неделя вечер),
подсъдимият, заедно с приятелите си свидетелите И. Я.и Ю. И.около 20.45 часа,
минавали покрай дома на свидетеля А. М., който ти видял, повикал М. и му възложил
да отиде с бус до с. Ц. и да натовари магданоз, като му предоставил товарен
автомобил „Мерцедес 310 Д Спринтер“ с № *** (л. 59, т. 1 от ДП), регистриран на
името на брат му, свидетеля А. М.. Бусът бил с десен волан. Документите му били
в „жабката“. Подсъдимият се съгласил и помолил двамата си приятели – Я. и И. да
му помогнат. Тримата се качили в буса – подсъдимият бил зад волана, свидетелят Ю.
И. по средата, а свидетелят И. Я. от ляво. И.и Я. си сложили предпазните
колани, а Г. – не и тръгнали по „Пазарджишко шосе“ за село Ц., малко преди
21:00 часа. Ръмял дъжд, видимостта била лоша, а асфалта бил мокър.
По същото време пострадалият П. М. ***, където живеели родителите му – в
гр. П., като пътьом оставил свой приятел в гр. П.. М. управлявал лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с № *** по път 1-8 от гр. П. към гр. П., в южната лента, в
посока от запад на изток. Двете ленти на този път били разделени с единична
непрекъсната линия, като елемент на хоризонталната пътна маркировка.
По същия път, в посока от изток на запад, в насрещната северна лента, Г.
управлявал предоставения му бус. Подминавайки с около 34 метра Т-образно
кръстовище, вляво по посока на движението си, и когато двете МПС-та били на
около 70 метра едно от друго, бусът напуснал лентата си и навлязъл в
насрещната. М.Г. извикал уплашен, че ще се ударят и с това стреснал приятелите
си, които в същото време си гледали в телефоните. След около 1,7 секунди
настъпил удар в предната лява част на товарния автомобил и предната лява част
на л.а. „Фолксваген Пасат“. След удара „Мерцедесът“ се завъртял и обърнал на
дясната си страна, продължавайки да се хлъзга по инерция по посоката си на
движение, до окончателното си спиране на около 32 метра от мястото на удара. М.
изпаднал от него. „Фолксвагенът“ спрял на около 25 метра от мястото на удара по
посоката си на движение, извън банкета.
Изложената
фактическа обстановка Съдът прие за установена въз основа признанията на
подсъдимия направени при условията на чл.371 т.2 от НПК, от показанията на
свидетеля А. М., предоставил товарен автомобил „Мерцедес 310 Д Спринтер“ с № ****),
свидетеля А. М. (собственик на товарен автомобил „Мерцедес 310 Д Спринтер“ с № ***),
свидетеля И. Я. (спътник на подсъдимия към момента на произшествието),
свидетеля Ю. И. (спътник на подсъдимия към момента на произшествието),
свидетеля Й. Д. и свидетеля К.П.– полицаи, отзовали се на сигнала за
произшествието; както и от показанията на близките на пострадалия: свидетелката
М.М. (майка на пострадалия), свидетеля Г.М. (баща на пострадалия), свидетелката
И.И. (съпруга на пострадалия), свидетеля В.М. (брат на пострадалия), свидетеля
Я. Ч. (родственик на подсъдимия), свидетеля Р. Х. (съсед на подсъдимия), както
и свидетелите Х., М., Б. (движили се в преминаващи покрай ПТП автомобили, които
са видели единствено последиците от произшествието и се обадили на тел. 112), както
и свидетелите П. и П. (служители на центъра за спешна медицинска помощ П.,
отзовали се на сигнала за ПТП, според които са били на мустопроизшествието след
не-повече от 5-6 минути след сигнала). Всички показания на свидетели са дадени
пред орган на досъдебното производство, прочетени
по реда на чл.283 от НПК и присъединени към доказателствения материал; от приложените
по делото писмени доказателства – протокол
за оглед на местопроизшествие и скица към протокола (т.1, л.29-33 от ДП), фотоалбум (т.1, л.
35-43 от ДП), удостоверение на наследници и акт за смърт (т.2, л.2 и 11 от ДП), справки за собственост на автомобилите (т.1 л.59-62 от ДП), справка от КАТ за нарушения на водач П. М. (т.2 л.15-17
от ДП), справка за подсъдимия от КАТ за нарушител-водач (т.1 л.27), справка съдимост
на подсъдимия (т.1 л.25 от ДП), констативен протокол за ПТП, справка за пътна
маркировка (т.1 л.45-49 от ДП), справка за метеорологична обстановка (т.1 л.51
от ДП), застраховки, писмо от РЦ 112, с приложен диск със записи на приетите
повиквания и протокол за оглед на това ВД (т.2 л.93-100 от ДП), карта от СМП,
протокол за медицински изследвания на подсъдимия (т.1 л.109-113 от ДП) медицинска
документация, СМЕ
на труп (т.1, л.93-97 от ДП),
автотехническа експертиза (т.1 л.64-88 от ДП), химическа експертиза на пострадалия (т.1 л.103 от ДП) и на
подсъдимия( т.1 л.107 от ДП), токсико-химическа експертиза на подсъдимия (т.1
л.115-116 от ДП) и на пострадалия (т.1 л.124 от ДП) – всичко това присъединено
и ползвано от съда при постановяване на присъдата при условията на чл.373
ал.3 от НПК. Всички изброени доказателства и доказателствени
средства еднопосочно, безпротиворечиво и безпристрастно обрисуват изложената
по-горе фактическа обстановка и съответстват на признанието на подсъдимия, направено
както по реда на чл.371 т.2 от НПК. Преки свидетели на инцидента няма.
Спътниците на подсъдимия свидетелите И. Я.и Ю. В. са били с отклонено внимание,
което не им е дало възможност да придобият преки впечатления от обстоятелствата
довели до пътнотранспортното произшествие.
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза причината за смъртта на П. М. е в причинно-следствена връзка между ПТП и
причинените травматични увреждания. В следствие на удара на пострадалия М. били
причинени черепно-мозъчна, гръдна, коремна и гръбначни травми, счупвания на
лява раменна и лява бедрена кост, разкъсно-контузни рани по главата и левите
долен и горен крайници, охлузвания и кръвонасядания по трупа. Той починал
веднага вследствие съчетанието на тежките черепно-мозъчна, гръдна и коремна
травми, несъвместими с живота.
Видно от заключението на автотехническата експертиза произшествието е настъпило
в хоризонтален, равен и прав участък от пътя, в зоната на Т-образно кръстовище,
до „К. К.-база“, при движение през нощта, намалена видимост, на изкуствена
светлина от автомобилни фарове. Настилката на платното за движение в мястото на
произшествието била асфалтова, мокра от дъжда. Ударът настъпил в южната лента
на платното за движение, която била предназначена за движение на лекия
автомобил „Фолксваген“, на около 3 метра северно от южния банкет. Скоростта на
движение на л.а. „Фолксваген“ в момента на удара била около 73 км/ч, а
скоростта на движение на „Мерцедеса“ - около 71 км/ч. От момента в който подсъдимият
насочил „Мерцедеса“ в лявата насрещна за него лента, водачът на „Фолксвагена“ –
пострадалият М. нямал техническа възможност да установи автомобила си преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Според
АТЕ подсъдимият е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако се
е бил движил по дясната за него лента, без да навлиза в насрещната, като
основната причина за настъпилото ПТП е допуснатото от Г. навлизане на
управлявания от него автомобил в лявата насрещна лента на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно – когато там насреща се е движил
управлявания от пострадалия лек автомобил „Фолксваген“.
Според химическата експертиза на пострадалия (т.1 л.103 от ДП) в
изпратените за изследване проби кръв и урина било установено количество етилов
алкохол 0,17 промила.
Според химическата експертиза на
подсъдимия( т.1 л.107 от ДП), в изпратените за изследване проби
кръв и урина не било установено наличие на етилов алкохол.
Според токсико-химическа експертиза
на подсъдимия (т.1 л.115-116 от ДП) в изпратените за изследване проби кръв и
урина не било установено наличие на наркотични вещества и/или техни аналози.
Според токсико-химическа експертиза
на пострадалия (т.1 л.124 от ДП) в изпратените за
изследване проби кръв и урина същоне било установено наличие на алкохол и
наркотични/упойващи вещества.
Съдът не установи процесуални нарушения
при спазването
на условията и по реда, предвидени в НПК за извършването на разпити на
свидетелите и протоколирането им в досъдебното производство, на извършването на
процесуално-следствени действия в досъдебното производство и протоколирането
им, нито по назначаването и изготвянето на експертните заключения – прочетени,
предявени и присъединени по реда на чл.283 от НПК като доказателства в
съдебното следствие. Заключенията на експертите съдът
възприе, като компетентни, обосновани, изготвени от професионалисти в областта
на специалността им. Съдът прецени, че направеното от подсъдимия самопризнание в хода на съкратеното съдебно следствие се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства безпротиворечиво и еднопосочно, поради което и прие, че не е необходимо
да
събира други доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
Въз основа
на изложеното, съдът намира за безспорно установено от фактическа и правна
страна, че подсъдимият М.Н.Г. -
роден на *** ***, български гражданин от *** произход,
живущ ***, с основно образование, без постоянна работа, неженен, неосъждан, ЕГН
**********, за престъпление по чл. 343 ал.3 б. „б“ вр.ал.1 б. „в“ вр.чл.342
ал.1 от НК, за това, че на *** г., в землището на
с. К., обл. П., на път
1-8, километър 214-ти, при управление на МПС - товарен автомобил марка
„Мерцедес“ модел „Спринтер“ с peг. № *** е нарушил
правилата за движение, а именно: по чл. 20,
ал.2 от ЗДвП: „водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие“ – тъй като не се е съобразил с горните обстоятелства,
като е избрал скорост на управление от 71 км/ч, при условия на валеж с
прекъсване и сумрак; по чл. 150а, ал.1, т.6 от ЗДвП:
„за да управлява МПС, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада
управляваното от него превозно средство - категория В за МПС с допустима
максимална маса, която не надвишава 3 500 кг.“ – тъй като
е управлявал МПС товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „ Спринтер “ с рег. №
*** с допустима максимална маса 3 500 кг., без
да притежава свидетелство за управление на МПС, категория В; по
чл. 63, ал.1, ал.2, т.1 от ППЗДвП: „надлъжната пътна маркировка се използва за
очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за движение и за
очертаване на неговата граница. Надлъжната пътна маркировка има следните
изображения, наименования и значения: „Единична непрекъсната линия“ –
M1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат“ – като е нарушил
тази забрана, е пресякъл единична непрекъсната линия и е допуснал автомобила му
да навлезе в лявата/насрещна лента за
движение; и като е управлявал МПС без да има необходимата
правоспособност по непредпазливост е причинил смъртта на П. Г.М. с ЕГН **********.
От
обективна страна коментираните по-горе доказателства еднопосочно и
безпротиворечиво установяват обективните елементи на престъплението и нарушенията на посочените текстове от ЗДвП и ППЗДвП.
От
субективна страна деянието е извършено по непредпазливост.
М.Г. е извършил престъплението поради самонадеяност, тъй като е съзнавал,
че нарушава правилата за движение по пътищата, а именно че
управлява МПС без да има правоспособност; имал е
представа, че от това му поведение е възможно да настъпят вредни последици, но
разчитайки неоснователно на грешната си
представа за придобити практически умения е смятал,
подкрепен и от коментираните по-горе авторитети, да
ги предотврати.
Относно вида и размера на наказанието:
Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на
подсъдимия, могат да бъдат взети предвид са чистото му съдебно минало,
съзнаването на вината и отговорността, изразеното съжаление за това което е
причинил, за което съдебният състав придоби непосредствени впечатления по време
на съдебната фаза на производството, младата му възраст, трудова ангажираност.
Отегчаващо отговорността обстоятелство държавното
обвинение единствено посочи, че подсъдимият преди да навърши пълнолетие е бил
уличен в извършване на деяние по чл.346 ал.2 т.1 от НК, като е последвала
повреда на превозното средство и то е изоставено без надзор, за което, предвид
наказателната неотговорност на Г., разследването е било прекратено, а случаят
изпратен на комисията за борба с противоправните прояви на малолетни и
непълнолетни.
Макар и подобно на настоящото деяние, обаче, предишното
провинение на М.Г. преди да навърши пълнолетие, не може да бъде третирано като
превес на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Напротив. По делото няма данни кога точно се е случило
това предишно провинение. Данните за това предишно провинение по делото се извличат
единствено от справка за лице – установен извършител на престъпление, който
съдържа единствено номер на заявителски материал, но без дата. Съгласно чл. 61
от НК, отразен като основание за прекратяване на преписката – прекратяването е
извършено по отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или
лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност.
Така че при индивидуализиране отговорността на
подсъдимия, съдът приложи императивната разпоредба на чл.373 от НПК за
определяне на наказанието по реда на чл.58а ал.1 от НК, като определи
наказанието лишаване от свобода в границите определени от закона и въз основа
на критериите по чл.54 от НК. Съпоставяйки смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства съдът отчете превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и
определи наказанието лишаване от свобода в размер на четири години и шест
месеца в предвидените от закона граници над определения в закона минимум, като
отчете отегчаващото отговорността обстоятелство и обществената опасност на
деянието. Така определеното наказание, по правилата на чл.58а ал.1 от НК съдът намали
с една трета и наложи наказание в размер на три години лишаване от свобода.
По отношение кумулативно предвиденото в закона наказание
по чл.343г от НК, то поради липса на обективни предпоставки не беше наложено.
По отношение начина на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, съдът счете, че са налице формалните предпоставки за
прилагане на института на условното осъждане, а и с оглед постигане целите на
наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия не е наложително наказанието
лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално и приложи института на условното
осъждане, като постанови изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от три години да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за
срок от пет години. Този продължителен изпитателен срок и последиците от чл.68
от НК при неспазването му, именно, според съда ще има по-силен възпиращ върху
извършителя ефект, като постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и преди
всичко за поправянето на осъдения, от колкото физическото му изолиране в
пенитенциарно заведение. Поради което и съдът счете, че при наличие на
предпоставките по чл.66 ал.1 от НК не е наложително М.Г. да изтърпи наказанието
ефективно.
Съдът не споделя аргументите на държавното и частно
обвинение, че с условна присъда
индивидуалната и генералната превенция нямало дори да бъдат докоснати, а камо
ли постигнати (цит.пледоария). Подсъдимият е с относително добри
характеристични данни – видно от показанията на свидетеля А. М., М.Г. му помага
с работа на полето. Видно от показанията на свидетеля Р. Х.– М.Г. кара превозни
средства на полето. Дори поводът подсъдимият да управлява МПС в инкриминираното
време е наемането за извършване на трудова дейност. Същият е в
наказателно-отговорна възраст, но все още твърде млад – към момента на
извършване на деянието едва на деветнадесет години – възраст не много
отдалечена от коментираната процедура по чл.61 от НК, като шофирането без
придобито по закон правоуправление на МПС е било толерирано от авторитети за
младия човек – неговия баща (видно от показанията на свидетеля Я. Ч.) и
работодателя (свидетелят А.М. цит. „не
съм го питал дали има книжка“).
На основание чл. 59 от НК съдът приспадна времето, през
което подсъдимият М.Н.Г. е бил задържан по ЗМВР за 24 часа на *** г.
В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени
направените по делото разноски в размер на 794.22 лева /седемстотин деветдесет
и четири лева, двадесет и две стотинки/ по сметка на ОД на МВР, а разноски
направени от частните обвинители не се установиха.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: