№ 575
гр. Благоевград, 02.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500207 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по частна жалба с вх.
№1175/25.02.2022г., подадена от адв. И.С., като пълномощник на Р.
ВЛ. СТ., против Определение №119 от 24.02.2022 г., постановено по
гр.д.№41/2022 г. по описа на РС гр. Петрич. Поддържа, че то
противоречи на доказателствата в делото, тъй като липсват такива за
реално плащане на претендираните разноски. Заедно с това се сочи, че
определението по чл. 248 от ГПК не допълва решението, а го изменя,
тъй като съдът се е произнасял в него по разноски, като е задължил
ответника в производството да внесе дължимата държавна такса по
сметка на ПРС. Ето защо иска то да бъде отменено и да се остави
молбата на ищцата без уважение.
Отговор по частната жалба е депозиран от насрещната страна и
в него са повторени доводите на съда за основателност на искането за
допълване на решението по делото в частта за разноските.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 във вр.
с чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване на
1
препис от жалбата по чл.276, ал.1 ГПК. Ето защо е редовна и
допустима.
По същество се явява неоснователна, поради следното:
С атакуваното определение, първоинстанционният съд е
допълнил Решение № 27/15.02.2022г., постановено по гр.д.№41/2022г.
по описа на РС-Петрич, в частта му за разноските, като е осъдил на
основание чл.78, ал. 1 ГПК във вр. чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника по
молбата за защита Р. ВЛ. СТ., ЕГН: ********** от гр.Петрич,
ул.“Сандо Китанов“ № 13, ет.1, ап.2, да заплати на молителката В. ПЛ.
СТ., ЕГН: ********** от гр.Петрич, ул.“Сандо Китанов“ № 13, ет.1,
ап.2 съдебни разноски по делото в размер на 1 000 лева.
Това определение за допълване на решението е постановено по
реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК по инициатива на процесуалния
представител на молителката в производството по ЗЗДН.
В мотивите на обжалваното определение първоинстанционният
съд е приел, че на основание чл.78, ал.1 от ГПК и на чл.11, ал.2 ЗЗДН,
които предвижда, че при издаване на заповед за защита разноските по
делото се заплащат от извършителя на домашното насилие, ищецът
има право на разноски при уважаване на молбата му.
Съдът е съобразил също, че молителката е заявила претенция за
разноски още в молбата за защита.
Съдът е обосновал още, че макар да не е представен списък по
чл. 80 от ГПК, искането за допълване на решението е допустимо,
защото съдът изобщо не се произнасял по претенцията за разноски на
страната. В този смисъл искането й за определение по чл. 248 от ГПК
не е за изменение на постановено решение в частта за разноските,
поради пропуск на съда да се произнесе.
На следващо място Петричкият районен съд е приел, че
доказателство за плащането на разноските се съдържа в договора за
правна защита и съдействие, сключен между молителката В.С. и адв.
2
Кубратова, в който е записано, че адвокатското възнаграждени в
размер на 1 000лв. е платено в брой.
Въззивният състав се присъединява изцяло към мотивите на
районния съд и приема, че постановения от него акт е правилен и
следва да бъде потвърден.
Действително, в т.1 на Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013
г. по тълк.д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е възприето тълкувателното
разрешение, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то
тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия казус е
изпълнено второто условие. Както е посочил и ПРС, в договора
изрично е отразено, че начинът на плащане е в брой и
удостоверяването на плащането в договора има характер на разписка
за плащане.
На следващо място правилно е приложена задължителната
съдебна практика на ВКС, съдържаща се в т.8 от същото ТР, според
която липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при
която съдът не се е произнесъл изобщо по искането за разноски, не е
основание да се откаже допълване на решението в частта му за
разноските.
В тази хипотеза не става въпрос за изменение на решаващия акт
на съда, с който са присъдени разноски, но страната не е съгласна с
размера им, а за липса на произнасяне, както е в Решение № 27/15.
02.2022г. Такъв порок на съдебното решение, изразяващ се в
непроизнасяне по всички искания на страните, включително и по
присъждане на разноски, подлежи на отстраняване по реда на чл.248
ГПК, като с акта си съдът не изменя определението в частта за
разноските, а допълва определението в частта за разноски.
3
По изложените съображения следва да се приеме, че районният
съд законосъобразно е удовлетворил искането на молителя и то в
пълния претендиран размер, защото възражение за прекомерност не е
направено своевременно, едва в отговора по молбата по чл.248 ГПК.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №119 от 24.02.2022 г.,
постановено по гр.д.№41/2022 г. по описа на РС гр. Петрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4