Р Е Ш Е Н И Е № 256
гр. В., 18.06.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
В.ският районен съд, гражданска колегия, в публичното
заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Даниел Димитров
при
секретаря О. Велизарова и в присъствието на прокурора............, като
разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 1272 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на Б.Б.В. ***,
ЕГН ********** против А.Р.К. ***, ЕГН **********, с която
са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 228 вр.232 вр.чл.79 ЗЗД.
Ищцата твърди, че е
единствен наследник на своя баща Б. С. Г., починал на 14.10.2018 г. в гр. Б..
Сочи, че баща й е сключил с
ответника А.Р.К. два договора за наем на
земеделски земи-на 20.07.2017 г. и на 29.06.2018 г., съответно за стопанска
година 2017/2018 г. и за стопанска година 2018/2019 г., които земеделски земи са
общо в размер на 34.841 дка и са в землището на гр. Б., както следва:
-имот №050007 от 15.590
дка Ливец - Б.
-имот №016057 от 7.000
дка Широка- Б.
-имот №020055 от 1.252
дка Зелена - Б.
-имот №024050 /лозе/от 10.999
дка Туфа -Б.
Излага се, че по първия
договор за наем - за стопанската 2017 / 2018 г., сключен на 20.07.2017 г.,
страните са договорили възнаграждение на наемодателя/наем/ в размер на 45.00
лв. на дка, което се дължи след изтичането на стопанската година и след реализация
на продукцията, но не по-късно от три месеца от края на стопанската година,като
договорът е вписан в Общинска служба по земеделие с № 114-57 от 20.07.2017 г.
Твърди се, че ответникът
наемател, обаче не е извършил уговореното плащане по договора нито в първия
работен ден след изтичането на стопанската година 2017/2018, нито до датата на
подаване на исковата молба.
Ищецът сочи, че за 34.841
дка по 45.00 лв. на декар ответникът му дължи 1567.85 лв. неплатен наем.
Излага се, че по втория
договор за наем - за стопанската 2018 / 2019 г., сключен на 29.06.2018 г.,
страните са договорили възнаграждение на
наемодателя/наем/ в размер на
50.00 лв. на дка, което се дължи след изтичането на стопанската година и след
реализация на продукцията, но не по-късно от три месеца от края на стопанската
година,като договорът е вписан в Общинска служба по земеделие с № 98 - 18 от
29.06.2018 г.
Твърди се, че ответникът
наемател не е извършил уговореното плащане по договора нито в първия работен
ден след изтичането на стопанската година, нито до датата на подаване на
исковата молба.
Ищецът сочи, че за 34.841
дка по 50.00 лв. на дка ответникът му дължи 1742.05 лв. неплатен наем.
Поддържа се, че съгласно
разпоредбата на § 2, т. 3 от ДР на Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, една
стопанска година е „времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година".
Излага се, че общо за двете последователни
стопански години 2017 / 2018 г. и 2018/ 2019 г. ответникът дължи на ищеца
3309.90 лв. неплатен наем.
Посочва се ,че поведението
на ответника принудило ищеца за стопанската 2019 / 2020 г. да сключи наемен
договор с друго лице, както
и да подаде
жалба до Районна
прокуратура - В. срещу
ответника К., образувана в прокурорска преписка № 3205 / 2019 г., съдържаща
преписка вх. № 178600-13371 / 19 г. по описа на РУ - В. от 07.02.2019 г.
Иска се от съда да постанови
решение ,с което да осъди ответника А.Р.К.
да заплати на ищцата Б.Б.В.
сумата от 3309.90 лева /три хиляди триста и девет лева и деветдесет
стотинки/, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата, съставляваща неплатено възнаграждение за наем
на земеделски земи за две последователни стопански години 2017 / 2018 г. и 2018
/ 2019 г.
Претендират се и направените
разноски.
Ответникът в срока за
отговор е оспорил исковата претенция, като излага съображения в представения
писмен отговор. Подържа, че в договора от 29.06.2018 г. не е вписана цена, тъй
като наетите имоти били необработваеми. Излага, че е била постигната договорка
да се заплати сумата от 45 лв. на дкар, но след като се приспаднат направените разходи за
почистването на имотите и привеждането им състояние позволяващо обработването
им. Подържа, че за двете стопански години направените разходи възлизат на 1900
лв., както и че в договора от 29.06.2018 г. не е имало изписване на сумата от
50.00 лв. на дка, както и на: цифрите 34841 дка и имената А.К. под подписа на
наемател. По същество се прави и възражение за прихващане със сумата от 1900
лв.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че Б.Б.В. е дъщеря на Б. С. Г.,
което е видно и от представеното удостоверение за наследници.
Не е спорно също така, че между Б.
С. Г., в качеството на наемодател , и ответника А.Р.К.,в качеството на
наемател, са сключени два договора за наем на земеделски земи в землището на
гр. Б., в общ размер от 34.841 дка, а именно от 20.07.2017 г. и 29.06.2018 г., и
за следните имоти :
-имот №050007 от 15.590 дка в местност „ Ливец“
-имот №016057 от 7.000 дка в местност „Широка“
-имот №020055 от 1.252 дка в местност „Зелена“
-имот №024050 /лозе/от 10.999 дка в местност „Туфа“
Не се спори между страните, че договорите се за
стопанските години 2017 / 2018 г. и 2018
/ 2019 г., както и че наетите вещи са предадени за ползване на ответника срещу
възнаграждение.
Не е спорен и размера
на възнаграждението по договора от 20.07.2017 г., касаещ стопанската година 2017/2018 г., което е 45.00 лв. на дка, за разлика от това
по договора от 29.06.2018 г., касаещ стопанската година
2018/2019 г..
Не е спорно и обстоятелството, че
ответника не е заплатил дължимите се суми по цитираните договори.
По делото са приложени и: копие
от постановление на РП-В. по преписка № 3205/2019 г., с което отказано
образуването на досъдебно производство, както и копия от материали към преписка
вх. № 178600-13371 по описа на РУ-В., както и копия от процесните договори, включително
и такива на договори за наем на част от земите предмет на делото, за стопанските 2015/2016 г.и 2016/2017 г..
Приобщени към делото са и:
отговор на ответника на въпроси по чл.176 ГПК, както и становище на ищцата, нотариално
заверено, във връзка с въпроси по чл.176 ГПК.
Разпитани са свидетелите Е. И. и Д.
Д..
С оглед установеното от
фактическа страна е безспорно, че между наследодателя на ищцата и ответника са възникнали
валидни облигационни отношения, във връзка с договорите от 20.07.2017 г., касаещ
стопанската година 2017/2018 г. и от 29.06.2018 г., касаещ стопанската година 2018/2019 г., по силата на които, наследодателя
на ищцата има
качеството на наемодател, а ответникът на наемател на описаните по- горе земеделски имоти, находящи се в землището на гр.Б.,
обл. В..
Предвид горното, отношенията между страните са уреждат
по чл. 228 и сл. от ЗЗД.
Безспорно е, че имотите, в общ размер от 34.841 дка, са предадени
за ползване на ответника за две стопански години срещу възнаграждение, както и
че заплащане на такова до момента не е направено.
Няма спор, че наемната цена
по договора от 2017 г. е за сумата от 45 лв. на дка, или общо 1567.85 лв., като
по отношение договора от 2018 г. от страна на ответника се оспорва горницата над
45 лв. до 50 лв., или разликата между 1742.05 лв. и 1567.85 лв., възлизаща на
сумата от 174.21 лв..
При данните по делото съдът
намира, че твърденията на ответника в
писмения отговор са недоказани, по следните съображения:
Двата процесни договора са
частни диспозитивни документи и носят подписите на лицата, които са ги издали, поради
което и съгласно чл.180 ГПК представляват доказателство, че изявленията са
направени от тях.
Следва
да се отбележи, че формалната доказателствена сила при частните документи
задължава съда да счита лицето, подписало документа, за автор на направеното
изявление. Това положение произтича от разпоредбата на чл. 180 ГПК, която
въвежда оборима презумпция, че до доказване на противното
подписаното лице е действителният автор на съдържанието на документа.
Следователно подписаният частен документ представлява пълно доказателствено
средство за авторство на материализираното изявление и съдът е обвързан в
извода си относно факта на авторството, докато то не бъде оспорено успешно в
хода на процеса.
В случая авторството не се
оспорва и съдът приема за безспорно,че това са подписалите договорите лица.
Материалната
доказателствена сила е свързана със съдържанието на документа. Законът в чл. 179 ГПК
предоставя такава сила единствено за официалните свидетелстващи документи-
тези, които удостоверяват определени правнорелевантни факти.
По принцип частните
документи нямат материална доказателствена сила, като процесните такива не
попадат към изключенията. Законът не предвижда изявленията, които са
материализирани в частен документ да имат задължително обвързващо за съда
действие. Съдържанието им се преценява от съдията по вътрешно убеждение,
във връзка с останалите обстоятелства по делото, съгласно принципа на чл. 12 ГПК.
В случая ответника по
същество оспорва съдържанието на договора от 29.06.2018 г. в частта на
посоченото възнаграждение от 50.00 лв. на
дка, като твърди, че такова не е имало. Твърди също така, че в момента на
подписването на договора не са били изписани цифрите 34841 дка, както и имената А.К. под подписа на наемател.
Във връзка с направеното оспорване ответника представя
копие на договора от 29.06.2018 г., в които не фигурират посочените по-горе рекивизити,
което от своя страна поставя въпроса кое е действително съдържание на договора.
Както се установява по-горе
от страните не оспорват авторството на подписите, а се оспорва фактически съдържанието
на договора, в посочените елементи.
Във връзка с оспорването тежестта
на доказването е на страната, която го оспорва.
Съдът е оставил без
уважение искането на ответника по чл.193 ГПК, тъй като се касае за частен
диспозитивен документ, чиято доказателствена сила не е обвързваща и съдът я преценява по свое
вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото.
По делото е разпитана свидетелката
И., която е майка на ответника.
От показанията й се
установява, че същата е присъствала при сключването на процесните договори, който
факт не е оспорен и съдът го приема за установен.
Свидетелката сочи, че е
взела участие в съставянето на договорите, като е изготвила изцяло съдържанието
на договора от 2017 г., както и на този от 2018 г., но с изключение на изписаните цифри 34 841
дка, представляваща общ сбор на наетите имоти , цифрата 50.00 лв. на дка, представляваща договорената
цена на дка, както и изписаните имена на
ответника в реквизита „наемател“.
Следва да се отбележи, че в
отговора на въпроси по чл.176 ГПК ответника
сочи, че само подписите в договорите са негови, като няма представа кой
е написал в договора от 2018 г. цифрите 34 841
дка,, цифрата 50.00 лв. на дка, както и
изписаните имена А.К. в ревизита
„наемател“.
От своя страна ищцата, в
становище по чл.176 ГПК, също сочи, че изписаните и посочени по-горе цифри и
думи не са изготвени и дописани от нея.
В случая Съдът
съобразявайки обстоятелството, че представените от ищцата оригинали на
договорите, са единствените ангажирани такива, както и това, че при
предявяването на договорите свидетелката, която ги е изготвила, не посочи, че отразената в договора от 2018 г. цена от 50.00 лв. не съвпада и е различна от
волята на страните, приема, че цената от 50.00 лв. на дка е действително договорената между тях в договора от 2018 г..
Това, че в екземпляра
представен от ответника на стр.46 от делото, в който са направени дописвания, изготвени
от свидетелката, съгласно показанията й, не е налице посочена цена от 50.00 лв.
на дка, както и останалите две оспорени записвания, не променя направения
извод, тъй като договора е копие /оригинала,
представен от ищцата, е изготвен със син химикал, включително и подписите на
страните, докато в представения екземпляр подписите са с черно мастило/, чиято
достоверност, с оглед и направените манипулации, е спорна, и поради което не
може да послужи за доказване на съответните твърдения на ответника и съответно
да обори доказателствената сила на съдържанието на оригинала.
Отделно следва да се
отбележи, че при оспорването на верността
на съдържанието на частен документ е
налице ограничението по чл. 164 ал.1, т.6 ГПК, въвеждащо забрана за страна по
делото да доказва със свидетелски показания, че съдържанието на изходящ /подписан/
от самата нея частен документ е невярно, поради което в случая ответната страна
не може да се позове на свидетелски показания.
В тази връзка и с оглед
липсата на други доказателства в подкрепа на тезата на ответника следва да се
приеме, че доказателствената сила на оспорения частен документ не е преодоляна.
Във връзка с изложеното се
налага извод, че ответника, който не е
заплатил определената, съгласно договори от 20.07.2017 г. и 29.06.2018 г., цена
за наем за ползването на отдадените му земеделски имоти за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г.,в общ размер от 3309.90
лева, е неизправна страна по договорите, поради което, съдът намира, че искът е
основателен и доказан.
Възражението на ответника за
прихващане в размер от 1900 лв., представляващо направени разноски за
рекултивация на имотите и привеждането им в състояния годно за експлоатция ниви
е неоснователно по следните съображения: възражението е направено, с оглед
твърдението на ответника, че между страните е имало договорка да се заплати
сумата от 45 лв. на дка и по двата договора, но след като се приспаднат направените разходи за
почистването на имотите и привеждането им състояние позволяващо обработването.
В приложените по делото
договори не е отбелязано и не фигурират данни за твърдяната договорка.
Договорите са писмени и са
доказателство за съответните права и задължения, като твърдяната договорка по
същество е изменение на договорите.
В случая ответника е участвал при сключването им, поради което и
оглед чл.164 ал.1 т.5 ГПК свидетелски показания, касещи изменението на
догорите, са недопустими и страната не може да се позова на същите, а именно на
показанията на св.И..
С оглед изложеното
възражението за прихващане е недоказано и не следва да се уважава.
Извън горното, за пълнота, следва да се отбележи и следното:
Самият факт, че договорите
от 2017 г и 2018 г. са сключени е доказателство, че състоянието на имотите е
позволявало използването им за производство на селскостопанска продукция, което
впрочем е и задължение на наемодателя съгласно чл.5 ал.1 от Договорите.
Следва да се отбележи и че
същите, с изключение на имота от 1.252 дка, са били предмет на договори за наем
на земеделска земя с трето неучастващо по делото лице за стопанските 2015/2016
г. и 2016/2017 г., което по мнение на съда предполага наличие на обработка и възможност за ползване и
съответно е и предпоставка за
сключването на договорите на ответника.
В тази връзка не биха могли
да се
кредитират показанията на св.И. /майка
на ответника/, в частта им касаеща наличието на договорка между наемодателя и ответника
относно необходимостта от действия за привеждане на имотите в състояние на
годност за обработка и съответното прихващане на разноските за това.
С оглед горното не следва да се ценят и показанията на св.Д.,
относно изложените данни за извършените
от него действия по обработка и чистене на част от нивите и привеждането
им в годно състояние. В показанията на свидетеля се разкриват данни за наличие на
взаимоотношения от трудов характер между него и ответника, като последният е с
качеството на работодател. Наличието на зависимост и подчинено положение е основание да не се дава вяра на този свидетел.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски,съгласно представения списък, за адвокатско възнаграждение в размер на
700 лв..
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Р.К.
***, ЕГН ********** да заплати на
Б.Б.В. *** , ЕГН **********, сумата в общ размер от 3309.90 лева /три
хиляди триста и девет лева и деветдесет стотинки/, представляваща неизплатени задължения
по сключени договори за наем на земеделска земя от 20.07.2017 г. и 29.06.2018
г., съответно за стопанските 2017/2018
г. и 2018/2019 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска-03.08.2020 г. до
окончателното издължаване.
ОТХВЪРЛЯ направеното от А.Р.К. ***, ЕГН
********** възражение за прихващане на сумата от 1900 лв. с
вземането на Б.Б.В. *** , ЕГН ********** , като неоснователно.
ОСЪЖДА А.Р.К.
***, ЕГН ********** да заплати на Б.Б.В.
***, ЕГН **********, сумата от 700 лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :