Номер 266631.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 31.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело №
20203100502060 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба на Ж.И.А.В, чрез
адв.Тодоров против Определение № 599 от 11.05.2019 година,
постановено по гр.дело № 18 470/2019 година, по описа на ВРС, с което
първата съдебна инстанция – ВРС, е приела, че компетентен да разгледа
съдебното производство е ВРС и е оставила без уважение искането за
препращането му във ВОС.
В жалбата се сочи, че определението се явява неправилно и че
така определената местна подсъдност се явява неправилна, а и че
производството следва да се разгледа от ВОС с оглед на факта, че
предявения насрещен иск визира сумата от 67 750 лева.По същество
искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен, и се разпореди
препращане на делото по подсъдност на ВОС.
За да се произнесе по спора ВОС намери за установено следното:
С искова молба от 08.11.2019 година ищците П. З. и М. Илиеви
насочили искова претенция по чл.108 от ЗС против ответника Ж.А..С
отговора си против исковата молба, последния е оспорил претенцията,
като предявели насрещен иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, а
именно за обявяване на окончателен да предварителния договор за
продажба на процесния имот.Настоял изрично също така,
производството да бъде прекратено пред ВРС и препратено на ВОС – по
подсъдност.
С атакуваното Определение № 599 от 11 май 2020 година, ВРС е
отклонил искането, като е приел, че родовата подсъдност следва да се
определи при спазване на наличната данъчна оценка на имота, която
обуславя произнасяне от негова страна, а не на ВОС.
Виждането на съда е следното:
1
Една от абсолютните процесуални предпоставки, за която съдът
следи служебно, е родовата подсъдност на спора. Съгласно
разпоредбата на чл.103 ГПК на районния съд са подсъдни всички
граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния
съд като първа инстанция. Разпоредбата на чл.104 ГПК определя
подсъдността на окръжен съд, като при определяне на родовата
подсъдност значение има цената на предявените искове.Съгласно
чл.118 от ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело
му е подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно изпраща делото на
компетентния съд.В конкретния случай е бил предявен иск по смисъла
на чл.108 от ЗС, както и насрещен иск с правно основание чл.19 ал.3 от
ЗЗД.В такива случай от значение е данъчната, а при липса на такава -
пазарната оценка на имота. Тази величина предпоставя "стойността на
договора" по смисъла на чл.69 ал.1 т.4 ГПК, независимо от
възмездността или безвъзмездността на придобиването, това разбиране
е възприето и в Определение № 790 от 18.11.2013 година по ч.т.д. №
2946/2013 година по описа на ВКС, ТК, I т. о., постановено по реда на
чл.274 ал.3 т.1 ГПК и имащо задължителен характер за съдилищата
съгласно възприетото в т. 2 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В
настоящия случай ответната страна е заявила обявяване на Договор за
покупко – продажба за окончателен т.е. Договор, който несъмнено има
вещно-транслативен ефект, следователно цената на иска се определя по
данъчната оценка на недвижимите имоти, предмет на сключения
договор. Предвид изложеното цената на иска подлежи на определяне по
правилото на чл.69 ал.1 т.4 ГПК и се съизмерява с данъчната оценка
на недвижимия имот – предмет на спора.От материалите по делото
става ясно, че тази Данъчна оценка /вж.л.11/ е в размер на 10 642 лева.
Редно е да се посочи още, че съгласно чл.104 т.4 ГПК на Окръжен
съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и
търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете
за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет и т.3 –
искове за собственост и други вещни права върху имота, с цена над
50 000 лева, като съдът е изтъкнал, че правилата за определяне цената
на иска са уредени в чл.69 ГПК т.е. касае се за стойността на договора,
а когато той има за предмет вещни права върху недвижим имот – по
правилата на чл.69 ал.1 т.2 вр.т.4 . Също по тези съображения ВРС е
приел и че исковете са оценяеми и родово компетентният съд се
определя от цената им, като е намерил за неоснователно становището
на ответника, че следва делото да се препрати на ВОС.
В случая е видно от материалите по делото, че предявеният от
ответника иск, е с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД и има за предмет
собственост върху недвижим имот.Съвсем правилно е отчетена нормата
на чл.69 ал.1 т.4 ГПК, според които цената на иска се определя по това
правило, а именно от данъчната оценка на имота, а ако няма такава от
пазарната му цена.Следователно предявеният иск за обявяване на
2
предварителен договор за окончателен е оценяем по смисъла на чл.68
ГПК, като цената му е размерът на данъчната оценка, съгласно чл.69
ал.1 т.4 вр.т.2 ГПК, тъй като се отнася до недвижим имот.Съгласно
приетото с ТР № 4 от 14.03.2016 година на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г.,
ОСГК, в т. 1 Б разпоредбата на чл.71 ал.2 ГПК е приложима при
определяне на държавната такса по исковете, чиято цена се определя по
реда на чл.69 ал.1 т.4 ГПК.
Предвид горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 599 от 11.05.2020 година,
постановено по гр.дело № 18 470/2019 година, по описа на ВРС,
четиридесет и трети.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3