№ 74
гр. Варна, 24.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Трайчо Г. А.
СъдебниКирил В. Киров
заседатели:Севим З. Емин
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
и прокурора З. Ат. З.
Сложи за разглеждане докладваното от Трайчо Г. А. Наказателно дело от общ
характер № 20243100201474 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИТЕ:
Х. А. Р. – води се от Затвора - Варна и с адв. Р.Ж., редовно
упълномощен от преди.
Ж. Д. Ж. – уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и с
адв. Л., редовно упълномощен от преди.
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ:
Д. К. Г. – редовно призован, явява се лично и с адв. Кр.М., редовно
упълномощен от преди.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.М.: Да се даде хода на делото.
Адв.Ж.: Да се даде хода на делото.
Адв.Л.: Да се даде хода на делото.
СЪДЪТ като взе предвид, че не съществуват процесуални пречки по
даване ход на делото в днешното съдебно заседание
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОДА НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ разясни на подсъдимите правата им по чл.371, т.1 от НПК,
като ги уведоми, че при постановяване на присъдата непосредствено да се
ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от
досъдебното производство.
Адв. Ж.: Както вече заявихме в РЗ ние желаем делото да продължи по
реда на Глава 27 и по точно чл. 371, т.1 от НПК, без разпита на свидетелката и
вещите лица, като желаем да бъдат разпитани само подсъдимите и
пострадалия.
Подс. Р.: Разбирам правата си, разбирам че при постановяване на
присъдата ще се полза съдържанието на протоколите за разпит и експертизите
от д.пр. Не желая да се разпитват свидетели и вещи лица.
Адв. Л.: Моля съдебното следствие да бъде проведено при условия на
Глава ХХVII от НПК - чл.371 т.1 от НПК, съгласно изразеното съгласие за това
от страна на подзащитния ми, като не желаем разпит на свидетелката и
вещите лица, а разпита само на пострадалия и подсъдимите, като при
постановяване на присъдата ще се ползва съдържанието на протоколите за
разпит на свидетелката и експертните заключения от д.пр.
Подс. Ж.: Разбирам правата си, разбирам че при постановяване на
присъдата ще се полза съдържанието на протоколите и експертизите от д.пр.
Не желая да се разпитват свидетели и вещи лица.
ПРОКУРОРЪТ: Аз не се противопоставям производството да протече
по реда на чл. 371, т.1 от НПК. Съгласен съм да бъдат приобщени по
съответния ред посочените от подсъдимите и техните защитници протоколи за
разпит на свидетелката и експертизи.
Адв. М.: Съгласни съм производството по делото да продължи по този
ред с приобщаване показанията на гореупоменатите свидетел и вещи лица,
като при постановяване на присъдата ще се полза съдържанието на
протоколите и експертните заключения от д.пр.
2
С оглед на становищата на страните съдът намира, че са налице
условията за провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на
чл.371, т.1 от НПК, предвид обстоятелството, че действията по разследването
- разпит на свидетел и за заключения на вещите лица са извършени при
условията и по реда предвиден в НПК.
Предвид горното и на осн.чл.372, ал.3 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА изразеното съгласие от страните да не се провежда разпит
в съдебното производство на свидетелката И.Д.В. – л. 72 д.пр., както и вещите
лица д-р Е.Д., изготвила СМЕ – л.138 от д.пр. и С.Г.П., изготвила СОЕ–л.81 от
д.пр., като при постановяване на присъдата непосредствено ще се ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения, изготвени в
досъдебното производство.
Адв. Ж.: Т.к. днес в съдебната зала възстановихме остатъка от щетите
на пострадалия Ви представям разписка за платен остатък от сумата в размер
на 155.44 лв.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме писменото доказателство.
Адв. М.: Да се приеме.
Адв. Л.: Не възразявам да се приеме.
Съдът намира представеното от адв. Ж. писмено доказателство за
относимо и допустимо, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото
разписка от 20.01.2025 г. за възстановени щети на постр. Д. Г..
3
СЪДЪТ намира, че са изпълнени разпоредбите на чл. 272, 273, 274 от
НПК, поради което и не са налице процесуални пречки по даване ход на
съдебното следствие, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
по реда на глава ХХVІІ, при условията на чл.371, т.1 от НПК
Председателят на състава докладва основанията за образуване на
съдебното производство.
На основания чл. 276,ал.2 от НПК, председателят на съдебния
състав предоставя възможност на прокурора да изложи обстоятелствата,
включени в обвинението.
Представителя на обвинението поддържа всички факти и
обстоятелства, изложени в обвинителния акт.
Повереника на частния обвинител поддържа обвинението.
Съдът на основание чл.277, ал.2 от НПК разяснява правата на
подсъдимите.
Подс.Р.: Разбирам обвинението. Ще дам обяснения след разпита на
пострадалия.
Подс. Ж.: Разбирам обвинението. Ще дам обяснения сега.
Беше 05.08.2024 г. звънях няколко пъти през деня на Х. да се чуем, той
беше на вечеря с жена си и детето си долу на алеята, защото се чуваше музика.
Чухме се малко след полунощ като му казах, че мога да ги взема с личната си
кола от летния театър, където спират такситата. След като ги взех, тръгнахме
към мястото където живее кв. Възраждане. Пристигнахме пред тях. Жена му и
детето слязоха. Не разбрах кога може би по-рано е говорил с въпросната И.,
като ме помоли да слезем долу. Тя живее съвсем на близо до тях на около
стотина метра, в долното каре. Спрях колата пред блока успоредно на
пътното платно. Тя живееше между 1 и 3 вход, тя слезе, отидоха говориха с
нея. Аз си гледах телефона. След това някъде около 15-20 мин. той дойде до
4
колата, отвори предната врата и каза „Качвай се!“ Отвори задната врата и се
качи едно момче и седна отзад. Х. му каза „Дай си телефона!“, той го даде и Х.
го сложи на таблото на колата. След това каза „Откарай ме до банкомата“,
който е на 70-80 метра в съседното каре. Да съм карал някъде около 1-2
минути. След като пристигнахме до въпросния магазин, където е банкомата
спрях колата, той слезе, момчето стоеше в колата. След 1-2 минути и той
слезе, отидоха до банкомата, разговаряха около 5 мин максимум, след това
застанаха пред магазина. Мисля, че малко се счепкаха, Х. го натисна по ухото,
по главата, не го е удрял, доколкото помня. Дойде до колата взе телефона даде
го и момчето избяга. После Х. се качи в колата. Видях парите, в ръката си
държеше парите, няколко банкноти с различна стойност. Видях по 50, по 20 и
по 10 лв. След това го откарах пред къщата му. Питах го дали познава това
момче, за какво става въпрос. Той ми обясни, че навремето са учили заедно
като момчето е спомогнато затова да бъде изключен от училище. Останах с
впечатление, че нещо му е дължал назад във времето, че са имали вземане-
даване.
На въпросите на прокурора:
Х. натисна момчето по ухото, тогава имах пряка видимост след като
стана това нещо. Пред банкомата имаше миниван спрян, по-висок. Не помня
точно дали му наби шут, или не. Дойде до колата, взе му телефона, върна му
го и момчето избяга. Нищо не си говориха в колата. Като се обърнах назад,
просто момчето ме гледаше, не каза нищо.
Х. беше на вечеря на алеята с жена си и детето. Имаше една кола „Пежо
307“, която не харесваше и мислеше да я продава и понеже моята кола беше
стара аз се интересувах от цената. Аз имах интерес от тази кола. Ходихме
вечерта да видя колата.
На въпросите на адв. М.:
Аз му предложих да отида да го взема от заведението. Аз заведението не
знам кое е било, аз го взех от там където спират такситата.
Аз нищо не съм видял, през цялото време си гледах телефона. Аз не съм
видял да му взема парите, просто ме взе телефона и го сложи на таблото. То
нямаше за какво да се намеся, момчето също не реагира. Останах с
впечатление, че имат да делят нещо назад във времето. Х. държеше
банкнотите в ръцете си. Аз предполагах че са банкноти по 50, 20, 10 лв.
5
На въпросите на адв. Ж.:
На цялата тази случка И. беше свидетел. Х. каза: „Откарай ме до блок 37
блок, трябва да се видя с една позната!“ Тя го чакаше пред блока, така
предполагам защото като го оставих той отиде пред входа. Беше тихо, не
осветено. Бях спрял успоредно на пътното платно, а Х. слезе и тръгна по
диагонал назад. Мястото, където бях спрял не беше близо до балкон. Имаше
паркинг и тревна площ.
Не съм видял физическо насилие по отношение на момчето, просто като
се качи се спогледахме, нищо не каза момчето и това беше. В колата той
престоя около 1-2 мин. докато стигнем до банкомата. След банкомата той
повече не е влизал в колата, Х. му даде телефона и той избяга.
Х. му каза „Дай си телефона!“ и момчето му го даде.
Нямах видимост към банкомата, имаше миниван виждах им само
главите.
Х. го познавам от преди 10 години, играехме футбол в квартала. Не сме
кой знае какви приятели. Аз не съм го виждал да е бил агресивен. Не мога да
кажа дали разполага с пари.
На въпросите на адв. М.:
Аз не знаех кой точно вход е и затова подминах. Предполагам, че и Х. не
е знаел къде точно живее въпросната И.. Аз не я видях като минах пред входа.
На въпросите на адв. Ж.:
Аз имам „Фолксваген голф“. Аз стоях в колата, не съм я заключвал.
Колата не беше на работещ режим.
На въпросите на адв.Л.:
С Х. през деня се чухме около 3-4 пъти. Аз имах интерес към неговото
„Пежо“. Това беше повода да се чуем. Като му звъннах чуваше се музиката,
личеше си че е някъде на заведение, каза да му се обадя по късно, че сега бил
на вечеря с жена си и детето.
Разстоянието от там където го оставих с жена му и детето, до входа на
И. да е около 50 метра - 2 минути. Слизаме от бул. Вл.Варненчик и то е до
долното каре. Той живее отгоре на булеварда в къща. Просто ме помоли да не
върви пеш да го закарам да се види с негова позната.
6
Аз не съм видял нищо нередно да става, нищо не съм чул. Х. се качи на
предна дясна седалка до шофьора, другото момче се качи отзад. Х. му каза
„Качвай се!“ и той се качи. Нито аз, нито въпросното момче, нито Х. казаха
нещо, не сме говорили. Х. му каза да си даде телефона и той го даде.
От мястото където се качи момчето в колата до банкомата да е 1-2
минути, съседното каре. Нямах пряка видимост към банкомата. Имаше коли
вляво от мен спрени, имаше миниван и до него други коли.
За банкомата от колата първо излезе Х. и после слезе момчето след 1-2
мин. Не помня дали го принуди, или той сам си слезе.
След около 2-3 мин те дойдоха, погледнах че нещо го натиска по главата
все едно му дърпа ухото и въпросното момче си замина доста бързо.
Разбрах да става нещо нередно като го попитах какви са тези неща, той
каза, че са били съученици като момчето е спомогнало да бъде изключен от
училище.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат повече въпроси към подс. Ж..
Свид. Д. К. Г. – 30 г., български гражданин, неженен, неосъждан, с
висше образование, работи като актьор в театъра във В.Търново, ЕГН
**********.
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори
истината.
Прибирах се към къщи и по време на пътя Х. Р. ми препречи пътя каза:
„Ела при мен!“ Познавам го от квартала, но никога не сме били съученици, не
сме дружали, не съм му дължал пари, никога не съм се събирал с него в една
компания. След като ми препречи пътя ми каза: „Ела за малко!“ и аз го
последвах. Не знаех, че ще има лоши намерения. След като ми направи
няколко заплашителни закани, ме удари със всичка сила с юмрук в лявата
скула и аз паднах на земята, започна да ме рита. Имах слушалки, той ми ги взе
от врата ми и ги строши в земята. По това време аз бях паднал. След това той
взе портмонето ми, което беше в дънките ми. Беше лято. След като взе
портмонето, намери в него банкнота от 10 лв., но явно не му бяха достатъчни
тези пари и намери дебитната ми карта. След това ми заповяда против волята
ми да стана, да отида до една кола и лицето Ж. Ж. през цялото време виждаше
7
какво става. Видя, че съм ударен, че слушалките ми са строшени, видя че ми е
взето портмонето и след като Р., против волята ми ме накара да отида в колата
отвори вратата, блъсна ме с всичка сила и се отзовах на задната седалка на
колата. Той влезе и седна на предна дясна седалка и ми каза „Дай си
телефона!“. Дадох си телефона от страх да не бъда набит. И след това ме
удари още веднъж по лицето в колата като бяхме. Не чух какво си приказват,
но колата потегли. Х. заповяда на Ж. да тръгне. През цялото време не знаех
какво си говорят вследствие на това, че бях унизен до такава степен.
Стигнахме до м-н Бурлекс, до бл.41, колата спря. Х. Р. излезе от колата и ми
каза да го последвам и ме заплаши, всичко беше против волята ми. Аз бях
принуден да изпълнявам заповедите му. След като слезе от колата, аз също
слязох от колата изплашен. Той отиде пред банкомата. Знаех, че той носи
портмонето ми в ръцете си, явно искаше да ми вземе всичките пари. Принуди
ме да изтегля всичките си пари и аз ги изтеглих. След цялото това унижение
ме удари още два пъти, а Ж. Ж. виждаше това през цялото време, те ме
отвлякоха. Те и двамата са виновни затова престъпление. След това Х. си
замина, но явно се сети, че ми е взел портмонето и телефона и ги остави на
капака на една кола и двамата си тръгнаха.
Физическата ми травма отмина, но душевната – не. Аз няколко дни не
можех да спя, да ям, да си върша добре работата в театъра. От актьор ме
понижиха в хорист в театъра и трябваше да се принудя да работя като хорист
за да не ме изгонят от театъра. Колегите ми се чудеха какво ми се случва, те не
знаеха, че аз съм афектиран от всичко това.
На въпросите на прокурора:
Учил съм в националното училище по изкуствата- Варна. До 4-ти клас
учих в училище „Софроний Врачански“, което после те го сляха с у-ще
„Никола Вапцаров“. Не познавам Ж., не познавам И.. Познавам само Х. Р. от
квартала, може би 3-ти, или 4-ти клас да сме се събрали, но от тогава странях
от него. Ние не сме учили в едно училище с него. Нямам такъв спомен.
Когато Р. влезе в контакт с мен, имаше жена, която по никакъв начин не е
възпрепятствала това, което се случва.
Автомобила беше паркиран успоредно, беше на около 10-ина метра,
имаше достатъчно видимост за да вижда Ж. всичко през цялото време. Не
мога да си спомня добре, защото през цялото време бях унизен, само знам че
8
Ж. виждаше какво ми се случва и не предприе нищо. Не помня фаровете на
автомобила дали са били включени. Аз мисля, че Ж. ме виждаше през цялото
време. Аз виждах, че той вижда какво ми се случва. Ж. беше извън
автомобила, аз виждах че той вижда какво ми се случва.
След това аз бях принуден да вляза в автомобила. Беше се отворила
задната врата и бях натикан вътре в автомобила. Кога Ж. е влязъл в
автомобила аз не знам. Когато стигнахме до банкомата не мога да си спомня
къде спря автомобила. Не мисля, че беше паркиран като другите автомобили,
беше до тях, беше временно паркиран.
На въпросите на адв. М.:
Имаше пряка видимост между автомобила и банкомата.
Като ми взе парите Р., аз не знаех какво да предприема. Примирих се със
ситуацията и се прибрах в къщи.
Х. ми скъса фланелката през блок 37, строши ми слушалките, удари ме в
скулата, скъса ми синджирчето.
На въпросите на адв. Ж.:
Не мога да кажа с точност за часа, може би е било около 2 часа след
полунощ. Аз не бях пил алкохол. Аз отивах да си взема нещо от магазина.
С всичка сила да ми се крещи, да ме принуждават, да ме обиждат за мен
това е принуда. Да ми се отвори вратата на кола, да ме хване за гърба, да ме
натика вътре с всичка сила - това е против волята ми, това е принуда. Не
помня думите каза влизай там. Спомените ми са изветрели. Това всичко беше
принуда против волята ми.
Почувствах се зле веднага след първия удар в областта на лявото
слепоочие. Отидох на медицинския център сутринта, не помня часа. В
полицията отидох на обяд на същия ден.
На въпросите на адв. Л.:
Видях жената пред блока, когато Х. ме извика. Когато започна да ме
удря, жената беше там, беше неутрална към случващото се. Няколко секунди
след заканите му започна цялото действие срещу мен. Не мога да кажа кога
съм възприел, че Ж. Ж. е извън автомобила. Неговото име го знам от
призовката.
9
Едно ще Ви кажа: Аз в този живот съм намерил работа на трима мои
приятели, защото живота щеше да ги смачка преди да навършат 30 години.
Мен обаче живота няма да ме смачка, каквото да ми се случи. Ще си търся
правата и няма да допусна да ме подлагат на такова унижение.
Аз виждах, че Ж. ме вижда. Той беше извън автомобила, видях че ме
гледа.
Да е минало около 1 минута докато Х. ме респектира и докато се
придвижим от чл.37 до Бурлекса около 3-4 минути, всичко да е станало около
4-5 минути. През това време, през тази 1 минута където казах, че ме
респектира момичето беше там. Ж. Ж. беше до автомобила.
Инцидента се случи до паркираните коли, там беше спряна колата
напречно. Инцидента беше пред входа на бл.37, вляво ако застанеш срещу
входа.
От това място не си спомням автомобила на какво разстояние беше.
Автомобила беше напречно на другите коли, но посоката на движение
на автомобила не мога да си спомня. Не мога да си спомня накъде тръгнахме
като се качих на автомобила.
Автомобила пред банкомата беше паркиран пред паркираните
автомобили. Не помня дали беше успоредно, или перпендикулярно. От
банкомата аз виждах водача на автомобила, тогава мисля че Ж. не излезе от
автомобила. Нямах никакво намерение да говоря с двамата, не сме говорили.
Х. каза „Дай си телефона!“ и ме удари в автомобила. Удари ме с юмрук в
лицето. Бях на задната седалка по средата. Имаше пълното пространство да
ме удари. С юмрук ме удари, но не знам с коя ръка.
На въпросите на адв.Ж.:
Бях унижен не съм викал.
Той беше взел портмонето ми е ми беше везал дебитната карта, удари ме
няколко пъти. Той постави картата ми в банкомата и ме принуди да си напиша
кода.
На въпросите на адв. Л.:
Въпросната жена спрях да я виждам след като Х. ми заповяда да вляза в
колата.
10
На въпросите на адв. М.:
След като паднах на земята и станах видях жената до входа, тя нищо не
предприе.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Подс. Р.: Нищо не е станало насила, както каза Д., че насила съм го
вкарал в колата. Когато отидох до И. вечерта видях М. между блоковете. Аз го
извиках. Той сам дойде. С него сме учили в едно училище, аз учих там до 8-ми
клас, след това ме изключиха, т.к. той беше се оплакал там нещо.
Същата вечер аз се сетих, т.к. бях почерпен, бях пил алкохол сетих се и
го помолих да ми услужи с 10 лв. и той се съгласи. Извади си портмонето и
ми посегна. От там аз се защитих, ударих го, той падна на земята, стана,
извади даде ми 10 лв. и пак май ми посегна доколкото се сещам. Счупиха му
се слушалките и така се получиха нещата. Той каза, че съм му взел
портмонето от джоба на дънките, няма такова нещо. Портмонето му беше в
ръцете.
Искам да кажа, че Ж. нямаше видимост към нас, ние бяхме пред бл. 37
вх.2, или вх.3, а Ж. пред вх.5 и нямаше никаква видимост даже от огледалата
не можеше да вижда. Отидохме до банкомата Ж. пак нямаше видимост,
защото имаше един миниван. С М. отидохме до банкомата дебитната му карта
беше в мен, аз му я дадох, той сам си я вкара в банкомата, сам си написа
баркода и изтегли парите и ми ги даде.
В колата нищо не е станало, единственото че му взех телефона, не съм
го удрял в колата.
Когато даде парите, аз отидох към Ж., а той си тръгна спокойно към
бл.41. Телефона му го върнах. Съжалявам за постъпката си. Не мислех, че ще
стане такъв проблем.
На въпросите на адв. М.:
От бл.37 живея на 500 м.
Училището в което учих беше “Софроний Врачанки“ и там учих от 1 до
8 клас, 8-ми клас м.02. ме изключиха.
Ж. спря пред вх. 5 аз се върнах пеша до входа на И.. Аз му казах на Ж. да
11
спре там.
Нямам спомен Д. да ми е дължал нещо.
На въпросите на адв. Л.:
С жена си и детето бях на заведение. Ж. искаше да купи колата ми и
затова дойде да ни вземе
На въпросите на адв. Ж.:
Аз исках да му възстановя парите и затова ги възстанових.
Това, че Д. твърди, че е бил отвлечен от мен и Ж., той Ж. не знае нищо.
Аз не мисля, че той има някаква вина.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат повече въпроси към подс. Р..
На основание чл. 372, ал.3 и чл. 283 от НПК се ПРОЧИТАТ И
ПРИОБЩАВАТ протоколите за разпит на свидетелката И.Д.В. – л. 72 д.пр.,
както и СМЕ – л.138 от д.пр., изготвена от вещото лице д-р Е.Д. и СОЕ–л.81
от д.пр., изготвена от в.л. С.Г.П., които ще бъдат използвани от съда като
доказателства.
На основание чл. 283 от НПК се прочитат писмените документи,
съдържащи се към делото,
На основание чл.284 от НПК на страните се предявиха веществените
доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания по доказателствата, моля да
дадете ход по същество.
Адв.М.: Нямам искания за събиране на доказателства Моля да дадете
ход на съдебните прения.
Адв.Л.: Нямам искания за събиране на доказателства Моля да дадете
ход на съдебните прения.
Адв.Ж.: Нямам искания за събиране на доказателства Моля да дадете
ход на съдебните прения.
На основание чл. 291 от НПК, председателят на състава ОБЯВИ
12
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Днес пред Вас са изправени на съд Х. Р. с обвинение за
грабеж при опасен рецидив, отвличане и принуда и Ж. Ж. за съучастие в
отвличане. От името на ВОП поддържам изцяло обвинителния акт, като моя
анализ на доказателствата е следния:
На първо място по делото и на д.пр. са дадени за мен абсолютно
нелогични причини за присъствието на Ж. Ж. и Х. Р. на 05.08.2024 г. 2 ч. след
полунощ в кв. Възраждане пред бл. 37. Два часа посред нощ както и да го
гледаме е нелогично време за преглед и оглед на автомобил „Пежо“, който Х.
имал, а Ж. иска да купи. Отделно от това 2 часа поред нощ е нелогично време
за връщане на 10 лв. заем от И. на подс. Р.. Тук адв. Ж. много настояваше имал
ли е финансова нужда Р., нямал ли е, но така се твърди за 10 лв. два часа
посред нощ той отива да търси дълг от момиче, което пък гледа дете и слиза с
това дете пред блока посред нощ и т.н., абсолютно нелогични твърдения. Но
така, или иначе тримата Х. Р., Ж. Ж. и И. В. очевидно са хора, които се
познават много добре за да може в такъв час да си организират някаква среща.
За нещастие точно в този момент оттам минава Д. Г. и Х. Р. решава да го
ограби. Свидетелят описва как е бил ограбен, срещу него е употребена е сила,
не е било нужно да му бъде държан пистолет до главата, достатъчни са тези
внезапни и неочаквани удари, била е сломена съпротивата му, бил е съборен
на земята, портфейлът му е бил изваден от джоба му. Това, което Р. описва, че
е решил да му поиска 10 лв. назаем също е абсолютно житейски нелогично.
Къде се случват тази събития и опита на двамата да подсъдими да
свидетелстват в полза едни на друг, така че Х. Р. да поеме вината. Той е
рецидивист и за него е по-логично да бъде осъден, отколкото за подс. Ж..
Аз бих предложил на съдебния състав да види чрез Гугъл мапс къде се
случват събитията, какво представлява бл. 37, как се паркират автомобилите
пред него и каква е обстановката пред магазин Булрекс, където се намира
въпросния банкомат, защото така както се твърди Ж. Ж. е бил паркирал
автомобила си на 2 входа разстояние от мястото където се срещат подс. Р. със
свид. И. В., ако е така т.е. срещата им е била пред вх.3, а подс. Ж. е бил
13
паркирал пред вх.5. Това е едно разстояние 50 метра и въобще на никой няма
да му хрумне, че автомобилът в който се намира Ж. по някакъв начин е
свързан с подс. Р., както и да се върви от вх.3 до вх.5 – това са два входа на
повече от 50 метра разстояние при условие, че Ж. Ж. много искал нея вечер да
бъде заедно с Р., ходил до центъра на Варна да го вземе, връща го, разхожда го
из квартала – т.е. това са едни необясними събития нямат никакъв смисъл и
такова отдалечено спиране на автомобила и то по разпореждане на Р..
Видно от показанията на Д. Г. там на място е била И. В. и Ж. Ж. в
непосредствена близост и е могъл да възприеме тези събития по грабежа,
както казва и адв. Ж. тихо е, лятно време е и се е чувало Х. Р. какво говори и
върши, така че тази демонстрирана абсолютна непричастност и пълно
неведение от страна Ж. няма как да бъде възприето.
Безспорно е, че Д. Г. е вкаран в автомобила на Ж., който запазва пълен
неутралитет не се интересува кой е този човек, къде отиват, какво се случва,
т.к. Ж. Ж. много държи в 2 часа посред нощ да отиде да огледа автомобила
„Пежо“. В същото време в автомобила му се казва някакъв друг човек, той не
пита кой е, не казва нищо, никакъв интерес. В същото време Х. Р. извършва
някакво аналогично действие, взема телефона на Г., слага го на таблото,
вършат се някакви действия очевидно Ж. наблюдава някакви странни
действия и не реагира. Както той твърди той не чува и не вижда нищо.
На самия грабеж няма да се спирам, там Д. Г. представи медицинско
удостоверение, слушалките си, разкъсаната си блуза. Тези доказателства
безспорно подкрепят тези показания затова, че му е извършен грабеж по
начина, по който е описан.
Стигаме до този банкомат. Там отново аз ще предложа да се види
ситуацията на Гугъл мапс. Този банкомат е много близо до улицата, няма
никаква логика да се спира далеч от този банкомат. Там разстоянието е един
автомобил разстояние, значи на 4 метра от подс.Ж. се случват тези събития,
като от бл.37 пътьом за този банкомат, банкомата се пада от страната на
водача. Така, че подс. Ж. е могъл да види и чуе и той самия го казва, че вижда
и чува какво се случва, макар че твърди че имало миниван и не бил видял. Но
за да види, че подс. Р. удря Г. пряка видимост е имало към тях двамата. Едва в
края на тези събития Г. описва как става тегленето на парите, подс. Р. не можа
да даде едно смислено обяснение как така едва ли не Г. му дава 320 лв. от
14
добро сърце. Така, че имаме обясненията на подс.Ж. как се развиват събитията
пред банкомата, с които обяснения се доказва и тази принуда. Аз не съм
съгласен с адв. Ж., че термина „принуда“ бил само юридически термин, той си
е добре познат има си гражданско правно значение и всеки може да опише
какво означава принуда, а и самите обяснения на подс. Р. са лишени от
всякаква логика за спонтанно желание от страна на Г. не само да му даде
единствените си пари от портфейла, но и по собствено желание да му каже как
да отиде да банкомата и да си даде всички пари които има в картата. И за
двамата няма причина - Х. не знае защо са му дадени 320 лв., а Г. по същия
начин не може да мотивира никакво желание да обогати по този начин Р..
Относно мотивите на Р. да извърши този грабеж: Р. роден 1993 г., а Г.
1995 г., ако Г. е напуснал това училище в 4-ти клас, а Р. е изключен в 8-ми клас
се получава доста голяма разлика. Няма как Г. напускайки училището в 4-ти
клас и две години по-малък от Р. да е станал причина Р. да бъде изключен в 8-
ми клас, т.е. Р. е бил в училището по-дълго време, след като Г. е напуснал това
училище.
Така, или иначе Р. си има неговите мотиви и е употребил алкохол, но
впечатление прави тази лекота, с която решава да ограби Г., унижението на
което го подлага и тази престъпна упоритост - първо да му вземе 10 лв., след
това да го закара на банкомат да го накара да изтегли всичките си пари и да му
ги даде. Там пред банкомата също да демонстрира сила и заплашване, т.е .тук
Г. не може да направи някаква фатална грешка оценявайки тези действия на Р.
като принуда, защото Г. няма никакво намерение, желание и мотивация да
дава собствените си пари на Р..
Относно отвличането - това действие с банкомата не би могло да стане
по друг начин, нямало е как Р. от такова разстояние пеша да принуди Г. да
отиде, затова е използван е този автомобил, за да бъде придвижен Г. по най-
бързия възможен начин, а и затворен в автомобила да не може да потърси
помощ. Виждате, че тези събития се случват много бързо и грабежът пред бл.
37 и тегленето на парите всичко е направено бързо за да бъдат взети парите на
Г..
Аз не приемам твърденията на подс.Ж. Ж., че той безмълвно стои в
този автомобил, не разбира какво се случва, не вижда нито грабежа, нито след
това какво се случва, но самото присъствие на Ж. Ж. в този час означава, че са
15
много близки с Р.. Очевидно са се търсили и намерили. Няма как при условие,
че имат някаква уговорка, както те твърдят да бъде прегледан автомобила на
Р., изведнъж качва се някой в автомобила и Ж. Ж. не пита, просто го играе
някакво такси- превозва, мълчи и чак накрая се усеща, че има нещо нередно.
Ето това е всъщност сигнала в цялата тази ситуация. Ж. Ж. вижда как Х. до
банкомата упражнява някакво насилие над Г. и тогава не реагира, стои
спокоен, той знае, че за Х. е обичайно такова нещо, просто му съдейства.
Особено в тази ситуация, когато Г. е откаран насилствено пред банкомата,
взема му се телефона, заплашван е, няма как Ж. да не си е задал въпроса, че се
случва нещо нередно, на което той става свидетел, но той не противодейства.
Той с автомобила си услужва и става реално съучастник е в това отвличане на
Г.. В случая няма никакво значение колко време е продължило. Целта на
качването в автомобила на Г. е било точно с тази цел да може да бъде отведен
на друго място, където да бъде извършено друго престъпление спрямо него и
това се е случило. Против волята му е вкаран в автомобила, той не е имал за
цел да се качва в този автомобил, той е имал други цели през въпросната
вечер. Не е нужно да е с опрян пистолет в главата, той достатъчно е бил
стресиран от тези действия, в 2 часа посред нощ отиваш до магазина и
изведнъж те нападат, започват да те бият, събарят те на земята и тук се очаква,
както иска колегата Л. да си гледа часовника секунда по секунда да казва къде
какво се случва. Няма как да очакваме това от никой който се намира в тази
ситуация, не само от Г., който и да е в тази ситуация не мисли за тези неща. Г.
за първи път се сблъсква с подобна ситуация, ние търсим в детайлите
истината. За мен Г. спомена достатъчно детайли, от които да бъдат направени
обосновани изводи, че той говори истината.
Считам, че по делото по отношение на Х. Р. са доказани авторството
извършването и на трите престъпления.
По отношение на Ж. Ж.: Считам, че той е съучастник в това отвличане,
защото той по някакъв начин можеше да се заинтересува. Това, че се твърди,
че той спирал все на далечни места от мястото, където се извършва
престъплението то очевидно не е логично. Подс. Р. го накарал да спре три
входа по настрани преди да отиде да се срещне с свид. В., ами как го е видял
тогава Г. пред входа. Самата И. казва Ж. стоеше там, как го вижда тя тогава.
Ако той си е стоял в автомобила три входа по настрани как въобще го е видяла
И. В.. Няма логика. Затова смятам, че и по отношение на подс.Ж. е доказано
16
съучастието му в това отвличане.
Що се отнася до взаимните им обяснения, с които се оправдават един
друг как Ж. Ж. не вижда нищо, пък Х. Р. твърди, че той е набития в случая. Ж.
стои на 50 метра настрани и не чува, не вижда т.н. всичко това сте го видели и
ще го цените с оглед на доказателствата по делото.
Ако считате, че казаното от мен кореспондира с доказателствата по
делото следва да признаете подсъдимите за виновни като за Х. Р. в случая тези
причини за извършване на престъплението при всички случаи се заключават в
стремежа му да се облагодетелства по неправомерен начин. Що се отнася до
Ж. Ж., той като приятел на Х. е съучастник и му помага при извършването на
друго престъпление. Смекчаващи вината обстоятелства в случая не се
установяват и за двамата.
С оглед на специалната превенция, считам че на подсъдимите следва да
им бъдат наложени следните наказания:
На подс. Х. Р. за всяко от трите престъпления считам, че следва да бъде
наложено наказание около средния размер, което да бъде групирано по
правилата на чл. 23 от НК и да бъде наложено най-тежкото наказание, което
да бъде изтърпяно ефективно при строг режим.
На подс. Ж. Ж. да бъде наложено наказание около средния размер,
което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Моля да възложите на подсъдимите разноските по делото.
Относно веществените доказателства да останат по делото до
окончателното му приключване.
Относно наказанието конфискация – предоставям на съда.
Адв. М.: Няма да се спирам на анализа представителя на ВОП, беше
много подробен, аналитичен. Искам само да се спра поотделно на двамата
подсъдими.
Необяснимо е поведението на Х. Р. и неговите твърдения, като в случая
има голямо разминаване в годините на моя доверител и мястото където са
учили. Няма да се спирам на факта, че 2 часа посред нощ ще тръгнеш да
търсим 10 лв. и най- вече това, което е върхът на наглостта, че веднъж му е
17
взел 10 лв., взел му е дребните монети от 3 лв. и насила, като в случая е
приложено и насилие и принуда, т.е. той е удрян многократно, нанесени са му
физически поражения, паднал е на земята, ритан е, което няма как да бъде
оправдано от действията на подс. Р.. Това което той каза, че едва ли не е бил
удрян от Д. Г.. Въпроса тук е защо няма мотив защо Г. го е удрял. По
отношение на късния час, ще се върна на въпроса на адв. Ж. – защо не е викал
за помощ? Как да вика за помощ като при него е приложена сила, той е
доведен до безпомощно състояние на кого да вика за помощ?! Това означава
още повече да озлоби нападателя. По този начин искаше да се убеди съда, че
след като не е викал за помощ трябва да вменим вина в моя доверител, че щом
не е търсил помощ едва ли не е виновен за случилото се. Аз не мога да се
съглася с факта, че доверителят ми доброволно е отишъл до банкомата,
изкарал си картата и я сложил в банкомата. Той сам каза, че Р. я сложил в
банкомата, след като е взел преди това портфейла му, така че също във
въздуха увисва твърдението, че видите ли той доброволно си е сложил
картата, изтеглил парите и му е дал 320 лв.
По отношение действията на Ж. Ж.. Аз напълно споделям казаното от
прокурора, че Ж. е бил свидетел на всичко, което се случва. Няма да се
връщам на факта, че той твърди, че е бил на няколко метра и минал входа, а Х.
казва друго, че не спрял пред входа, а отишъл чак на вх.5, което е абсолютна
лъжа. Тук се разминават в показанията си, което би трябвало да говори
достатъчно на съдебния състав.
По отношение на факта, че той казва нито видях, нито чух. Не може да
си спрял на няколко метра, на една кола разстояние от банкомата и да не
видиш какво става. Отделно когато е видял как Р. действа срещу Г. на него му
е ясно, че тук има приложена сила и принуда да се случват тези неща, така че
аз съм далеч съм от мисълта, че Ж. Ж. е непричом и не знае какво и как се
случва.
По отношение на това как възприема това доверителят ми. Той е бил
доведен до безпомощно състояние, т.к. срещу него е приложена неадекватна
сила. Р. му е нанесъл юмручен удар в лявата скула, повалил го е на земята,
ритал го е, скъсал му е фланелката, счупил му е слушалките. От своя страна
този човек го е възприел като абсолютна агресия, заплаха за здравето му. Той
при разговор с мен е сподели, че като се върнал на работа в Търново той в
18
първите дни е бил неадекватен да работи. Казва – четях текста и нищо не
запомнях. Той е бил в няколко представления сключен, след като не е бил
адекватен и да се представя добре в тази пиеса е бил свален от афиша на
театъра. Изпратили са го в хора да пее. Отделно физическа травма, така че
моля когато преценяване какво наказание да приложите на подсъдимите
всичко това да го имате предвид.
Уважаеми Г-н председател, съдебни заседатели, моля да погледнете
обективно на всички писмени, гласни и веществени доказателства и считам,
че правилно ще оцените стореното на доверителят ми, т.к. той като частен
обвинител негово е правото да не се съгласи с това, което иска държавното
обвинение. Той иска да бъде наложено наказание към максимума на двамата
подсъдими.
Моля да ни присъдите направените разноски за адвокатски хонорар,
както и да ни бъдат върнати веществените доказателства.
Ч.О. Г.: Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
Адв. Ж.: Ще започна с това, което завърши моя подзащитен. Всички
чухме неговите думи, че той обяви, че съжалява за извършеното и аз също
искам да се обърна към потърпевшия Д. Г., да наистина живеем в една правова
държава и не би следвало да се случват такива нища.
Друг е въпроса обаче какво е обективирано в кориците по делото. Ще
тръгна от най-тежката квалификация, т.к. едно такова обвинение трябва да е
подкрепено с не просто факти, а с огромно количество факти. Вие сам
отбелязахте, като председател на състава, че наистина има такива
престъпления, по които няма свидетели. Тук ние трябва да се опираме на това
кой какво казва и като изключим защитната теза на подсъдимите, излиза
написаното от прокурора.
Всички сме чели ОА, когато го беше времето да го обструкираме в
разпоредително заседание ние сме преценили, че съдържа достатъчно факти,
за да изпълни своето предназначение по чл. 246 от НПК. Обаче прави
впечатление, че този ОА не е подкрепен с достатъчни ясни и категорични
доказателства, освен видимите такива, а именно медицинско свидетелство,
обяснения на свидетел, разпити на обвиняеми и самия ОА започва с едно
19
внушение. На стр. 2 както Р. и Ж. разговаряли изведнъж Р. решил да ограби.
Тук навлизаме в първото обвинение, но по-важното за мен е обвинението по
чл.142, ал.2 от НК, което е квалифицирано и с нормата на чл.20 от НК. Аз
мисля, че това обвинение е непрецизно и не се подкрепя от данните по делото.
За да се повдигне такова тежко обвинение прокурора трябва да е убеден, че
действително има отвличане. И какъв е мотива за това отвличане при
положение, че преди това има действия които характеризират друго действие
против собствеността, а именно грабеж.
Ако кажем, че по отношение грабежа прокурора доста добре си е
свършил работата и е описал всички признаци от обективна и субективна
страна, то за престъплението отвличане по чл. 142 от НК няма и капка в този
ОА, а именно нормата на чл.20 от НК. Къде е общността на умисъла? Въобще
не се обсъди в пледоарията дали може да се говори за ексцез, или нещо друго.
Откъде прокурора черпи тази увереност, че има отвличане? И според
практиката в българските съдилища има ли такова отвличане за 5 мин.? Значи
ние по този начин приравняваме дело за отвличане – Килърите с дело за 400
лв. Да, аз не отричам, че има елементи, но прокурора е длъжен да внесе такъв
акт, но считам че с оглед представените доказателства това обвинение въобще
не се доказва.
Увереност от това черпя от защитната теза. Да, тя няма каква да е друга
теза на обвиняемите, но и самия пострадал не каза нещо повече. Ние не
спорим по фактите и затова тръгнахме по тази процедура. Аз даже в самото
начало Ви казах, че ние искахме да сключим споразумение с прокуратурата,
но не съм съгласен че има отвличане. В този смисъл с интерес искам да видя
как ще бъде обоснована тази общност на умисъла по чл. 20 от НК.
Нямаме никакви доказателства, че имаме употребена принуда за
влизане в колата. В това отношение категоричен е изказа в разказа на свид. И.
В.. Тя също нищо не е видяла. Самия пострадал си казва, че не е предприел
никакви активни действия за самозащита. Ако е бил уплашен той е имал
много възможности да покаже това. Аз не мога да си представя това как
прокурора ще каже какво правили Х. Р. и Ж. Ж. в 2 часа посред нощ и
разговаряли с тяхна позната. Еми, те са свободни хора. Имаме един инцидент,
но не и така както изразява прокурора, че Х. решил да ограби някого. Значи
има нещо, което не е доразследвано. От там да се стигне до вкарването на
20
пострадалия в колата, не се доказа по никакъв начин. За да вкараш някого в
колата трябва да употребиш голяма сила. Трябва някой да е приведен в
безпомощно състояние, трябва колата да е заключена, да си го отвлякъл. Да си
го отвлякъл обаче не за 5 мин., защото практиката казва, че няма отвличане
по-малко от 2 дена.
В този смисъл, моля да прецените, че моя подзащитен дефакто вече
изтърпява наказание, защото повече от 6 месеца той е изолиран от
обществото. Още от самото начало той е съдействал, като под формата на
обяснения е дал своите възприятия по отношение на инкриминацията и не на
последно място щетите са възстановени на пострадалия, освен това му бе
поднесено и извинение.
В този смисъл най-важния въпрос, който следва да обсъдим е този за
санкцията. Не съм съгласен с представителя на частното обвинение, който
изложи мотиви, че има данни за най-тежкото наказание, прокурора беше по-
умерен, но в своята функция да бъде безпристрастен въобще не отчете и това
обстоятелство, че парите са възстановени и все пак сумата и обществения ред
не е толкова застрашен. Престъпникът вече е бил в ареста и затвора
отношенията са репарирани с възстановяване на щетата. Психическата болка
може да се търси по друг начин. Говоря за чисто наказателно правния елемент
доколко това деяние отговаря и е съобразено с практиката в Р.България по
отношение на тези деяния.
Моля за една справедлива присъда.
Подс. Р.: Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
Адв. Л.: Изцяло се солидаризирам с изнесеното като твърдения, факти
и обстоятелства от колегата Ж.. Аз ще насоча Вашето внимание единствено и
само по отношение на обвинението повдигнато на моя клиент. Обвинението за
Ж. Ж. е за отвличане в съучастие като действително считам, че изнесеното
като твърдение от страна на представителя на ВОП в ОА не беше подкрепено
по какъвто и да е начин от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. В този смисъл деянието е несъставомерно, като съображенията
ми за това са следните:
На първо място за да преценим какво се е случило в тази ситуация
21
трябва да стъпим само на годните доказателства, приобщени по съответния
ред в настоящия процес. Това в нашия случай са свидетелските показания на
трима човека, които изслушахме в съдебна зала, плюс свидетелските
показания на свид.И. В., които бяха приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Другите доказателства експертизите, касаят други обвинения и на тях няма да
се спирам.
От една страна всички сме запознати с двоякостта на показанията,
дадени от подсъдимите, но считам че същата двоякостта може да бъде
намерена и в показанията на частния обвинител. Разбира се обясненията на
подсъдимите от една страна са защитна версия, но от друга те са източник, от
който ние трябва да черпим доказателства какво се е сучило на практика.
Именно това ми дава увереност да твърдя, че деянието е несъставомерно. То е
такова защото, описвайки фактическата обстановка се установи пълна липса
на умисъл от страна на Ж. Ж. по отношение на повдигнатото му обвинение.
Ще се опитам съвсем накратко да обясня фактическата обстановка такава
каквато я разбирам аз и която се различава от тази, която е описана в ОА и
спомената от представителя на държавното обвинение, а именно:
На въпросната дата 05.08.2024 г. Ж. Ж. се чува по телефона със свой
познат подс.Х. Р.. Разбират се да отиде да го вземе от летния театър, за да го
закара до тях. Х. е там заедно със съпругата и детето си. Повод за това била
някаква кола, която единият иска да купи от другия. Отива взема ги и ги кара
до тях. В момента в който паркира и ги оставя, Х. го моли да го закара на
съвсем кратко разстояние до друго място, където има уговорка с една жена,
въпросната свид. И. В., която имала да му дава 10 лв. Ж. Ж. се предвижва с
автомобила, спира и считам за безспорно установено за това, че той спира
така, че няма видимост към входа, или събитията, които впоследствие са се
разиграли. Спира малко по-напред от въпросния вход, дали са 15 м., или 50 м.
няма никакво значение. Той спира така, че няма видимост. Впоследствие седи
на шофьорското място, отваря се задна дясна врата, влизат двама човека –
единия е Х. и още някакво момче, той не е вкаран насила, не е набит, той не
може да види какво става. Естествено обръща се и го поглежда – нищо, седнал
е в средата на задната седалка. В този момент Х. му казва: „Закарай ни до
банкомата!“ Банкомата се намира на буквално 1-2 минути разстояние. Достига
с автомобила си до там. За да стане ясно и на представителя на държавното и
частно обвинение това беше подробно обяснено къде е паркирал в
22
обясненията си, които Ж. даде. Паркира успоредно на другите коли с лице към
банкомата, но през няколко автомобила, като непосредствено до него има
автомобил и той няма пряка видимост към банкомата. Той никога не е твърдял
нещо различно, че е имал видимост към банкомата. Обясни, че няма видимост,
но ги е възприел в момента, в който са излезли пред мен и както каза единия
нещо го дърпал за ухото… От този момент разбира, че има нещо нередно,
неправилно. От момента, в който той възприема действията той на практика
няма какво да направи за да върне времето, или отреагира, каквито бяха
исканията на прокурора. Съучастник е, защото не е отреагирал. Да отреагира
на какво? На отвличане. Отвличането, ако въобще е имало такова би трябвало
да е осъществено преди това.
Отвличане нямаме, със сигурност отвличане, в което да е участвал Ж.
Ж. нямаме. Направи ми впечатление противоречието, което беше изразено от
страна на Г. и всички други свидетелски показания, събрани в хода на
съдебното следствие. Г. на няколко пъти твърдеше, че в първоначалния момент
когато е бил удрян Ж. е излязъл и го е виждал, но това го казва едва днес в
съдебна зала, как пък не се сети да го каже в хода д.пр. Нещо повече и Ж. и Р.
твърдят, че Ж. е нямал видимост към това. Приобщените по реда на чл. 283
НПК показания на свидетелката В. казват в прав текст: „Х. беше пред входа и
аз му дадох парите. Видях, че е дошъл с кола, като колата беше на Ж., който
също е от квартала, но Ж. си беше в колата“ Свидетелят, който е пострадал
дава коренно противоречиви показания на всички останали.
Желанието на пострадалия да се представи във вариант на много
пострадала жертва мога донякъде да го разбера, но не мога да го оправдая. В
случая говорим за изключително тежко обвинение към един невиновен човек.
Х. каза, че поема вината едва ли не. Поздравления за мъжкото поведение на
всеки един човек, който действа по такъв начин. Това е винаги достойно за
уважение, независимо от другите обстоятелства. Но тук не става въпрос за
поемане на вина. Вина от страна на Ж. Ж. няма, защото няма субективния
елемент да разбере какво се е случило. Няма как да има.
Във връзка с липсата на съставомерност следва да се отбележи
следното:
От субективна страна деянието е умишлено, говоря само за
отвличането. „Деецът следва да съзнава, че използваната от него принуда
23
пострадалият е напуснал мястото, в което се е намирал, т.е. че последният не е
дал съгласие да бъде променено досегашното му местонахождение.“ Предвид
описаното и събраните доказателства ние се намираме точно в тази хипотеза -
липса на субективен елемент.
Последно искам да се спра на още едно противоречие от страна на
постр. Г. и на събраните в хода на делото доказателства. Това беше заявеното
от него, че е бил ударен в колата, за което се сети пак в днешното с.з. Досега не
го е казвал. Същевременно и двамата подсъдими казаха, че това не е така.
Всъщност тук имаме само едни твърдения, които се явяват изолирани от
другият доказателствен материал.
Уважаеми Г-н председател, съдебни заседатели следва да се обсъди и
процесуалното поведение на клиента ми, което считам, че е безупречно. Три
пъти се връща от Англия, където живее и работи с идеята, че тук ще стигнем
до истината. Защото той наистина не е виновен.
От друга страна такива са данните за личността на дееца – работи, с
висше образование, чисто съдебно минало. Той никога не е имал никакъв
досег с полицията.
Имайки предвид всичко изложеното, моля безалтернативно да
постановите оправдателна присъда по отношение на моя подзащитен Ж. Ж..
Подс. Ж.: Напълно съм съгласен с казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: По отношение на времетраенето на
отвличането. Аз имам дело преминало пред Окръжен съд с осъден за
отвличане за времето, което е необходимо да се пресече Аспарухов мост.
По отношение банкомата – аз не случайно призовавам да се погледне
Гугъл мапс, защото така както адвоката обяснява не става ясно. Тук се вижда
следното, че на стълбите пред входа на магазина, където се намира банкомата
е забранено паркирането. Отстрани има две инвалидни места и такива
паркирания далеч от банковата в случая хем е видял, хем не е видял. Значи тук
говорим за нещо избирателно.
По отношение на общността на умисъла и какво е видял Ж. Ж.. Аз ще
цитирам показанията на свид. И. В.. Тя казва, че не знае точен модел, или
24
номер на автомобила на Ж., но е видяла автомобила на Ж. по някакъв начин,
т.е. означава, че тя е видяла Ж. Ж., т.е. той е бил е на разстояние, на което И.
може да го види. Той не е през три входа, както обяснява подс. Р.. Значи след
като И. В. може да види Ж. Ж., значи, че Г., който е там на същото място също
може да види подс. Ж.. Това потвърждава показанията на Г., че Ж. Ж. е имал
също пряка видимост.
Каква е общността на умисъла?! Аз извеждам общността на умисъла
точно от това, че подс. Ж. може да види и чуе какво се случва и защото има
висше образование може да си направи извод, че се случва нещо
неправомерно и нередно. Да види действията на Р. и от там става ясно защо се
отива на тоя банкомат за да се изтеглят едни пари. Така, че пак Ж. Ж. има
общо с умисъла, има субективен елемент. Той предвижва Х. Р., който вкарва
предварително Г. в този автомобил. Не е нужно Г. да е бил ритан, бутан с
вързани ръце и крака за да бъде вкаран в автомобила. Вербална агресия е
упражнена и физическа сила.
СЪДЪТ на основание чл. 297 от НПК дава ПОСЛЕДНА ДУМА на
подсъдимите:
Подс. Р.: Съжалявам за постъпките си. Моля за справедлива присъда.
Подс. Ж.: Аз не се считам за виновен. Моля за оправдателна присъда.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание постанови присъда, която
Председателят на състава обяви публично и разясни на страните срока и реда
за обжалването й пред Апелативен съд – Варна.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в
16.30 часа.
Председател: _______________________
25
Секретар: _______________________
26