№ 3023
гр. София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110126655 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, предл.2 от КЗ, вр.чл.49
от ЗЗД.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Автокаско”, е настъпило застрахователно
събитие като на 24.02.2018 г. на път II-86 км. 14,700 в посока изток, застрахованият
автомобил марка „*“, модел „308“ с рег. № *, попаднал в необезопасена дупка на пътното
платно, в причинна връзка, с което са настъпили вреди по застрахования автомобил на
стойност 1003.73 лв., за които е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер.
Твърди, че ответникът носи отговорност за възстановяване на платеното обезщетение, тъй
като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, поради което е поканен да
възстанови сумата, което задължение не било изпълнено. При тези твърдения иска
ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба и направените по делото разноски.
Ответникът, оспорва факта да е настъпило описаното в исковата молба ПТП, на
посоченото място и по посочения начин, както и факта на настъпване на вредите и връзката
им със събитието. В евентуалност твърди, че ПТП-то е резултат и от поведението на водача
на автомобила, управлявал с несъобразена скорост. При тези твърдения иска съдът да
отхвърли иска и присъди направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411, изр. 1, предл.2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ Валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “Автокаско” между
увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ Ищецът да е обезщетил застрахования за
покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ Наличие на всички
посочени в чл. 49 ЗЗД елементи на фактическия състав на гаранционно – обезпечителната
отговорност / вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил
работата при или по повод изпълнението на работата /.
Към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС,
възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни превозни
средства, сключен на 11.09.2017 г., във форма на застрахователна полица, което
обстоятелство е установено като безспорно по делото. По силата на договора ищецът е
приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования МПС. В срока на
действие на договора е настъпило застрахователно събитие / покрит застрахователен риск,
съгласно Общите условия на договора/, за което застрахователят е обезщетил
застрахованото лице за причинените на застрахованото имущество щети със заплащане на
обезщетение в размер на 1003,73 лв., чрез плащане, което обстоятелство е безспорно по
делото, поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането,
доколкото самият увреден има такива права.
Причина за ПТП е дупка на пътното платно на път II-86 км. 14,700, което се
установява от съвкупната преценка на протокола за ПТП, заключението на съдебно –
автотехническата експертиза и разпита на свидетеля Б.. Протоколът за ПТП е изготвен след
посещение на място. Това безспорно се установява от бланковата форма на протокола,
където в графа „посетено на място“, при възможно два отговора „да“ или „не“, е указано, че
с „х“ се зачертава ненужният отговор, като в конкретния случай е посочено, че това е
отговор „не“. След като протоколът за ПТП е изготвен по реда на чл.9 от Наредба № 1 -167
2
от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с МПС, от органите на полицията, след оглед на
местопроизшествието, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, относно
удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, релевантни за
механизма на ПТП / в този смисъл Решение № 15 от 25.07.2014 г., постановено по т. д. №
1506/2013 г. на ВКС, Т.О. Това са мястото на инцидента, посоката на движение на
автомобила и наличието на необезопасена дупка на пътното платно. Въз основа на така
установените в протокола обстоятелства вещото лице е изготвило заключение, съгласно
което вредите, нанесени на автомобила, са причинени вследствие на попадането в дупка на
пътното платно. Въз основа на съвкупната преценка на тези доказателства съдът приема, че
е установен посоченият механизъм на ПТП, както и че описаните повредени части на
автомобила са пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило вследствие на удара.
Произшествието е настъпило на автомагистрала, която е част от републиканската
пътна мрежа ( чл.3, ал.2 от ЗП ) и управлението й е предоставено на ответника ( чл.19, ал.1,
т.1 от ЗП ). Това управление включва и
поддържане на платното в изправност, както и обезопасяването му.
Посоченото задължение за обезопасяване на пътното платно ответникът изпълнява
чрез служителите или други лица, на които е възложил изпълнението като носи гаранционно
– обезпечителна отговорност за действията/ бездействията на тези лица. В конкретния
случай именно бездействието на последните по необезопасяване на пътя съдът приема, че е
довело до настъпване на процесното ПТП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените от това ПТП вреди, свързани с неизпълнение
на задълженията на неговите служители или други изпълнители.
Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49
ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
Имуществената застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което
означава че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние,
което той би бил преди деликта. Видно от неоспореното заключение на САТЕ
действителният размер на причинените вреди е 1204.48 лв.
Предвид изложеното съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от застрахования при ищеца водач, изведено при
твърдения, че водачът на застрахования автмобил го е управлявал с несъобразена скорост.
3
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 ОТ 23.12.2015 Г.
по т. д. № 1/2014 Г., ОСТК на ВКС /.
По делото, ответникът който носи тежестта, не е доказал пълно нито скоростта на
движение на автомобила, нито каква е била пътната обстановка пред автомобила – свободна
50 м. зона напред, за да се приеме, че дори и да се е движел с 50 км. ч. е имал възможност да
възприеме дупката и да спре, респективно да избегне настъпването на ПТП. Предвид
изложеното възражението е недоказано.
Видно от неоспореното заключение на САТЕ действителният размер на причинените
вреди е по – висок от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, поради което
искът е основателен до пълния предявен размер, ведно с претендираната законна лихва от
подаване на исковата молба на 14.05.2021 г., до окончателното изплащане.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за в общ размер 710,31 лв. за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и
адвокатско възнаграждение. На свидетелят не е изплащано възнаграждение за явяване,
поради което тези разноски подлежат на възстановяване и не следва да бъдат възлагани в
тежест на ответника
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Агенция ПИ“, с адрес – гр. София, бул. “*” № 3 да заплати на
Застрахователно дружество „АБ” АД ЕИК – *, със седалище и адрес на управление –
гр.София, бул. “*” № * на основание чл. 411, ал. 1, предл.2 от КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД сумата
от 1003.73 лв., представляваща вземане за връщане на изплатено по застраховка
„Автокаско” обезщетение за вреди на лек автомобил марка „*“, модел „308“ с рег. № *,
настъпили на 24.02.2018 г. на път II-86 км. 14,700 в посока изток, резултат от виновно
поведение на служители на ответника, изразяващо се в необезопасяване на пътен участък с
дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба, на 14.05.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Агенция ПИ“, с адрес – гр. София, бул. “*” № 3 да заплати на
Застрахователно дружество „АБ” АД ЕИК – *, със седалище и адрес на управление –
гр.София, бул. “*” № * на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 710,31 лв. – разноски за
производството за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5