Решение по дело №4704/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260124
Дата: 16 септември 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20191720104704
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№       

         

гр. Перник, 16.09.2020 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Антония Стоева

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 04704 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор Любомир Спасов, чрез юрк. Максимова, срещу Е.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1065,28 лв. /хиляда шестдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Перник, ул. *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 146,73 лв. /сто четиридесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 1823/11.04.2019 г. за изпълнение на паарично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 02541 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник.

Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия на ответника за жилище, находящо се в гр. Перник, ул. *****, за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. Тъй като последният не заплатил дължимата цена, била начислена лихва за забава върху главницата по всяка фактура за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е.В.Д., чрез назначения от съда особен представител адв. Д., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните по доставка на топлинна енергия за процесния имот, предвид липсата на доказателства за собствеността върху процесния имот и писмен договор между страните. Възразява общите условия да са били публикувани в централен ежедневник, съгласно изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Оспорва през процесния период на ответника да е доставена топлинна енергия в претендирания размер, както и изпълнението от страна на ищеца за задълженията за периодични метрологични проверки на топломерите за имота и сградата и за публикуване в на цената на топлинната енергия в централен и местен ежедневник, съобразно изискването на чл. 31, ал. 2 ОУ. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 1823/11.04.2019 г. за изпълнение на паарично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 02541 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник срещу Е.В.Д., ЕГН **********, за сумата 1065,28 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 146,73 лв. /сто четиридесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., и са присъдени разноски за производството.

Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По делото са представени общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани на 29.04.2008 г. във в. „Съперник“ /местен ежедневник/ и на 30.04.2008 г. във в. „Новинар“ /национален ежедневник/.

          От писмо изх. № 20/МСИ-395-1 от 28.02.2020 г. на Община Перник, Дирекция „Местни данъци и такси“, с приложена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с вх. № 434 от 06.06.2004 г., се установява, че Е.В.Д. е заявил, че е едноличен собственик на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се на адрес: гр. Перник, ул. *****.

  Към декларацията е приложен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №  89, том II, рег. № 5810, дело 257 от 2004 г., от който се установява, че на 28.05.2004 г. Т.Д.Г. и И.Г.Г.са продали на Е.В.Д. недвижим имот, представляващ  апартамент № 12, находящ се на адрес: ****Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

          От представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №  89, том II, рег. № 5810, дело 257 от 2004 г. се установява, че на на 28.05.2004 г. ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот, което е декларирал пред данъчната администрация.

          От представените по делото преписи на извършени публикации във в. Съперник и в. Новинар съдът приема за установено, че общите условия за доставка на топлинна енергия от ищцовото дружество са публикувани по предвидения в закона ред.

В тази връзка съдът приема, че между страните по делото е налице договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.

С доклада по делото, обявен за окончателен, е указано на ищеца, че в негова доказателствевна тежест е да установи, че за процесния период е доставил топлинна енергияв размер на претендираната стойност, както и че не сочи доказателства за начина на формиране на цената за доставена топлинна енергия и за компонентите, включени в нея.

С оглед така разпределената доказателствена тежест в проведеното на 10.07.2020 г. открито съдебно засаедание по искане на ищеца за провеждане на съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза, му е предоставена възможност в тридневен срок с писмена молба да формулира задачи, на които да отговорят вещите лица. В предоставения срок ищцовото дружество не е изпълнило дадените указания, а в проведеното на 21.08.2020 г. открито съдебно заседание пълномощникът му е заявил, че не поддържа искането за провеждане на съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза.

Същевременно ответникът изрично е оспорил, че през процесния период за имота е доставена топлинна енергия в претендирания размер, както и изпълнението от страна на ищеца за задълженията за периодични метрологични проверки на топломерите за имота и сградата.

С оглед изложеното, съдът приема, че по делото не е установено, че ищецът е доставил топлинна енергия в размер на претендираната стойност, поради което предявеният иск за главница е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид извода за неоснователност на иска за главница, следва извод за неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за ответника. Същият не е направил искане в тази насока и не е представил доказателства за реално извършени разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република" срещу Е.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата сумата 1065,28 лв. /хиляда шестдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. Перник, ул. *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 146,73 лв. /сто четиридесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 1823/11.04.2019 г. за изпълнение на паарично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 02541 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 02541 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: И.Д.