№ 888
гр. Сливен, 25.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева
Гражданско дело № 20212230101592 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
Ищецът Д. Г. Т., редовно призован, се явява лично.
Ищцата Г. Д. Т., редовно призована, се явява лично.
Двамата ищци се представляват от адв.Д. Н. Д. от АК-Сливен,
надлежно упълномощен с пълномощно от 10.05.2021 г., представено по
делото – л.11.
Ответната страна, редовно призована, не се представлява от
представител. За нея се явява ст.юриск. Д.Т., надлежно упълномощена с
пълномощно № РД-11-02-011/31.05.2021 година - лист 56 от делото.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.
СТ.ЮРИСК.ТЕНЕВА: Да се даде ход на делото.
Като счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата
страна на спора.
АДВ.Д.: Поддържам исковата молба на въведените в нея доводи.
СТ.ЮРИСК.ТЕНЕВА: Поддържам отговора на исковата молба.
1
Съдът, след като изслуша изразените становища, ПРИСТЪПИ към
ДОКЛАД на делото:
Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Т. и Г. Д. Т.
против Република България, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството с правно основание чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК –
отрицателен установителен иск.
В исковата молба се посочва, че двамата ищци са съпрузи и имат
сключен граждански брак от 1988 г. С Договор с нотариална заверка на
подписите рег.№ 2413/12.04.2002 г., извършена от Нотариус Димчо Ненов,
рег.№ 092 на НК, район на действие - района на Районен съд - Сливен същите
закупили от търговско дружество „Б.” ООД, представлявано от К.А.К., чрез
пълномощника му - А.К.К., метален навес с размери 60/12 м., с
идентификатор № 65303.58.261.1, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
158/05.03.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 21.01.2021 г., с обща
застроена площ 720 кв.м., с административен адрес: с.С., находящ се в имот с
идентификатор № 65303.58.261, целия с площ 2617 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за
складова база, категория на земята: 4, предишен идентификатор - няма, с
номер по предходен план: 000261, при съседи на парцела: имоти с
идентификатори №№: 65303.58.4, 65303.58.3, 65303.58.287, 65303.58.252,
65303.58.24.
Твърди се, че търговско дружество „Б.” ООД е придобило сградата на
05.04.2002 г. чрез покупка от търговско дружество „Ф.” АД - заличено, ЕИК
*********, като двете сделки били извършени с писмен договор, а нотариална
форма не била съставяна. По реда на Указ № 56 за стопанската дейност, от
активите на Консервен комбинат „Иван Лилов” била образувана Държавна
фирма „Ф.” ЕООД, изцяло с държавно имущество. С Разпореждане № 21 на
Министерския съвет от 20.04.1993 г. за преобразуване на държавни фирми в
Еднолични търговски дружества с държавно имущество, Държавна фирма
„Ф.” била преобразувана в Търговско дружество „Ф.” ЕООД, образувана
изцяло с държавно имущество. С Решение № 2851/26.11.1993 г., постановено
по ф.д.№ 2408/1993 г. на ОС-Сливен било вписано в търговския регистър
извършеното преобразуване. Търговско дружество „Ф.” ЕООД поело
активите и пасивите на Държавна фирма „Ф.”. През 1995 г., на основание
чл.81 от НДИ били актувани като държавни всички недвижими имоти,
предоставени в собственост на Търговско дружество „Ф.” ЕООД. Този режим
не се променил с влизане в сила на ЗДС през 1996 г. За посочената по-горе
сграда, представляваща част от един по-голям недвижим имот, предоставен в
собственост на „Ф.” ЕООД бил съставен АДС № 137139/26.09.1995 г. С този
акт бил актуван „манипулационен пункт за праскови” в землището на с. С. и
ведно с други сгради е образувал общ имот № 000250 по КВС на с.С., целият
2
с площ 6646 кв.м., а по предходен парцеларен план е образувал сгради с №
210, № 224 и № 340 по плана на с.С., разположени в имот с обща площ 6670
кв.м., при граници на имота: шосе: с. С. - с. Крушаре, р. Тунджа и мера. Актът
за държавна собственост не бил вписан. Прилежащият към сградите терен не
бил предмет на предоставения на дружество „Ф.” ЕООД капитал. С Решение
№ 1507/04.07.1996 г., постановено по ф.д.№ 846/1996 г. на Окръжен съд -
Сливен, вписано в търговския регистър на същия съд, Търговско дружество
„Ф.” било преобразувано в Еднолично акционерно търговско дружество „Ф.”
ЕАД, като правоприемник на Търговско дружество „Ф.” ЕООД.
Акционерният капитал на дружеството бил притежание на държавата.
Предоставеният на търговско дружество „Ф.” ЕАД капитал, към момента на
образуването му е бил на обща стойност 289 305 000 лева, разпределен на 289
305 акции, всяка с номинал 1000 лева. Посоченият по-горе „манипулационен
пункт за праскови”, само като сграден фонд бил инкорпориран в капитала на
дружество „Ф.” ЕАД като недвижим имот. Отредената за сградите прилежаща
площ от 6670 кв.м. не била формирала част от капитала на дружество „Ф.”
ЕАД.
Ищците не оспорват, че сградите, образуващи „манипулационен пункт
за праскови” са разположени в терен, който към момента на обособяването
им като самостоятелен недвижим имот и към настоящия момент е държавна
собственост. Не се оспорва и че към момента на актуването на
процесната/ните сгради, са били държавна собственост по силата на § 6 от ПР
на Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ в
редакцията му от 17.09.1991 г. /обн. в ДВ, бр.77/17.09.1991 г./, с който се
изменял чл. 6 т. 6 от ЗС, който режим не се променял и с приемането на
Закона за държавната собственост /ЗДС - обн. в ДВ бр.44/21.05.1996 г./. В
Закона за държавната собственост за първи път се правело разграничение
между „държавна публична” и „държавна частна собственост” - чл. 2, ал. 2 и
ал. 3 от ЗДС в редакцията му от 1996 г. Макар към датата на съставянето на
АДС № 137139/26.09.1995 г. да не се правело разграничение между
„държавна публична” и „държавна частна” собственост, съгласно критериите
на приетия през 1996 г. ЗДС, следвало собствеността върху този имот да се
квалифицира като „държавна частна собственост”. Като такава тя била
предадена за оперативно управление на дружество „Ф.” ЕООД, а по-късно
била включена като сграден фонд и в капитала на търговско дружество „Ф.”
ЕАД. С Договор за приватизационна продажба на 80% от акциите на
дружество „Ф.” ЕАД - град Сливен от 31.03.1998 г., Агенцията за
приватизация, представлявана от Захари Нанев Желязков - Изпълнителен
директор, продала на търговско дружество „Фрутекс” АД, представлявано от
В.Н.М. - Изпълнителен директор, 231 444 броя акции от капитала на
дружество „Ф.” ЕАД, представляващи 80% от капитала на дружеството.
Приватизацията била касова. С тази продажба държавата преставала да бъде
принципал на дружеството и собствеността му ставала частна, включително и
на активите, включени в капитала му. След извършената приватизационна
3
продажба дружество „Ф.” ЕАД било преобразувано в дружество „Ф.” АД с
Решение № 1138/31.07.1998 г., постановено по ф.д.№ 846/1998 г. на Окръжен
съд-Сливен, като преобразуването било вписано в търговския регистър на
същия съд.
На 05.04.2002 година дружество „Ф.” АД продало на дружество „Б.”
ООД „манипулационен пункт за праскови”, находящ се в с. С., общ.Сливен, с
посочени по-горе идентификационни характеристики. На 12.04.2002 година
дружество „Б.” ООД, с посочения по-горе договор, продало на първия ищец
само югозападния метален навес като част от сградния фонд, образуващ
„манипулационен пункт за праскови”, находящ се в с. С., общ. Сливен.
Сградите на манипулационния пункт в с. С. били данъчно декларирани до
31.03.2002 г., на която дата била закрита данъчната им партида, включително
и за сградата, закупена от ищците. С Решение № 88/05.11.2008 година,
постановено по т.д. № 235/2008 г. на Окръжен съд - Сливен, търговско
дружество „Ф.” АД било обявено в несъстоятелност, с начална дата на
несъстоятелността - 16.02.2004 г., а с Решение № 49/09.02.2010 г. по същото
дело търговско дружество „Ф.” АД било заличено. Конструкцията на сградите
била сглобяема, метална. Действия по придобиването на прилежащия към
сградите терен не били предприемани нито от приобретателя на акциите по
приватизационния договор, нито от следващия приобретател - дружество „Б.”
ООД, нито от ищеца. Дружество „Ф.” АД прехвърлило собствеността върху
посочения по-горе метален навес на дружество „Б.” ООД не по установената
за недвижимите имоти задължителна форма - с нотариален акт. Съответно и
дружество „Б.” ООД е прехвърлило собствеността върху металния навес на
първия ищец също не с нотариален акт, а с писмен договор. Формата на
сделките била опорочена и нямало вещнопрехвърлително действие.
Независимо, че придобития от първия ищец навес бил продаден не по
установения ред, не в изискуемата от закона форма и сделката не пораждала
вещнопрехвърлително действие, ищците установили свое владение върху
сградата от момента на сключването на договора. Това владение било
манифестирано, продължило повече от 10 години, не било смущавано и не
било оспорено от никого. Сградата се владеела от ищците и сега. Те нямали
спор със съседи за собственост или за граници. В тази сграда ищците винаги
били отглеждали животни - овце и агнета, поради което тя била регистрирана
и като животновъден обект. Заличаването на правния субект, носител на
собствеността върху закупената от първия ищец сграда, лишавало последния
от възможността да сключи отново сделката в предвидената от закона форма
- с нотариален акт или да реализира правата си по съдебен ред. Поради това за
ищците възникнала възможността да легитимират правото си на собственост
върху сградата единствено чрез приложението на института на придобивната
давност. Владелците били упражнявали властта си върху сградата както върху
своя собственост. Владението е продължило повече от предвидения законов
срок, не било смутено или оспорено, нямало претенции към собствеността от
други лица. Поради това, че придобиването на собственост върху недвижими
4
имоти по давностно владение е оригинерен придобивен способ, а те са
установили владението си върху сградата като съпрузи, придобиването на
собствеността следвало да се цени в режим на СИО.
С молба-декларация от 22.01.2021 година първият ищец поискал от
Нотариус Елена Шидерова, рег.№ 128 на НК, район на действие РС-Сливен,
издаването в негова полза на акт за собственост върху процесната сграда,
придобита чрез давностно владение. С Удостоверение изх.№ 9400-
1407/1/28.01.2021 г. Община Сливен е посочила, че имотът не е общинска
собственост. С Удостоверение изх.№ ОА21-00371/03.02.2021 г. и
Удостоверение изх.№ 024/03.02.2021 г. Областна управа - Сливен
констатирала, че за процесната сграда има съставен АДС №
137139/26.09.1995 г. С писмо вх.№ ОА21- 01141/22.03.2021 г. първият ищец
поискал от Областна управа-Сливен отписването от актовите книги на
имотите, актувани като държавна собственост с АДС № 137139/26.09.1995 г.
Със Заповед № РД-11-13-001/27.04.2021 г. Областния управител на Сливенска
област отказал отписването на процесната сграда от актовите книги.
Институтът на придобивната давност, обаче, бил неприложим към
имущество, представляващо частна държавна собственост.
Сочи се, че съображенията на ищците били основани на законовите
разпоредби, регламентиращи института на придобивната давност върху
имущество, представляващо частна държавна собственост. На първо място,
следвало да се има предвид, че поначало законодателят не изключва изобщо
придобиването по давност на имущество, представляващо частна държавна
собственост в хипотезата на чл. 7 от ЗДС. С разпоредбата, обаче, на §1 от
ЗДЗС от 2006 г. бил въведен мораториум, спиращ теченето на давностния
срок по отношение на имоти, представляващи частна държавна собственост,
който мораториум понастоящем бил продължен до 31.12.2022 г. Така
практически било невъзможно придобиването по давност на имоти, актувани
като частна общинска или държавна собственост. На второ място следвало да
се посочи, че независимо от това основателно или не държавата е актувала
даден имот като държавна частна собственост, докато актът не бил отменен
или оборен, досежно претендента за право на собственост, придобито на
оригинерно придобивно основание, тя притежавала легитимация за
собственост, която успешно можела да му бъде противопоставена за
придобиване на собствеността на друго основание. С други думи, докато
5
държавата се легитимирала като собственик със съставения АДС,
приложението на института на придобивната давност срещу нея било
практически невъзможно. Това, обаче, не било достатъчно обстоятелство за
започване и провеждане на исковото производство по отрицателен
установителен иск. Ищецът следвало да установи наличието на правен
интерес от провеждането на иска. Той следвало да установи, че ако държавата
/в процесния случай/ не се легитимира като собственик, той има годно
придобивно оригинерно основание. Ищците твърдят, че според тях в случая
тази абсолютна процесуална предпоставка била осъществена.
В исковата молба се посочва, че: ищците са „придобили” процесната
сграда на негодно правно основание; Независимо, че придобивното основание
не пораждало вещнопрехвърлително действие, то поставяло началото на
тяхно владение върху имота, считано от 12.04.2002 г.; Владението било
недобросъвестно; Владението продължило повече от 10 години; Владението
било явно, манифестирано, несмущавано и непрекъснато; Ищците са владели
имота като свой.
За ищците били възникнали всички материалноправни предпоставки за
приложение на института на придобивната давност. Придобивната давност
била оригинерен придобивен способ и била приложима към всички правни
субекти, с изключение на държавата и общините. Община Сливен отрекла
собственост върху имота. Нямало спор, че до 1998 г. имотът е бил частна
държавна собственост. На 31.03.1998 г. по реда на приватизацията държавата
е отчуждила собствеността в полза на правен субект, срещу който е приложим
института на придобивната давност. Държавата не е заличила след
извършеното отчуждаване легитимацията си на собственик, установена с
АДС № 137139/1995 г. Ищците твърдят, че посочените по-горе обстоятелства
пораждали правния им интерес от установяването, че държавата не е
собственик на процесната сграда. Тази защита била единственият начин да
установят правото си на собственост, придобито на оригинерно придобивно
основание, което право не били в състояние да установят, докато държавата
се легитимира като собственик чрез съставения АДС.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено, на основание чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК по иска на Д. Г. Т. и Г. Д.
Т., че държавата не е собственик на метален навес с размери 60/12 м., с
6
идентификатор № 65303.58.261.1, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
158/05.03.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо поземления имот било от 21.01.2021 г., с
обща застроена площ 720 кв.м., с административен адрес: с. С., находящ се в
имот с идентификатор № 65303.58.261, целия с площ 2617 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за
складова база, категория на земята: 4, предишен идентификатор - няма, с
номер по предходен план: 000261, при съседи на парцела: имоти с
идентификатори №№: 65303.58.4, 65303.58.3, 65303.58.287,
65303.58.252,65303.58.24. Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран писмен
отговор, в който се изразява становище по допустимостта и основателността
на исковите претенции. В отговора се сочи, че исковата молба се счита за
недопустима, алтернативно за неоснователна и като такава, същата следва да
бъде оставена без разглеждане, както и се приема, че описаните в исковата
молба обстоятелства, на които претенциите на ищците се основават, не
отговарят на действителното положение. От съда се иска да върне исковата
молба като недопустима, алтернативно да бъде отхвърлен предявения иск с
правно основание чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски.
УКАЗВА, че всяка страна е длъжна да установи и докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.
ДАВА възможност за изразяване на становища във връзка с доклада,
дадените указания, както и за предприемане на следващи процесуални
действия.
АДВ.Д.: Нямам възражения по доклада и дадените указания.
Поддържам искането ни за назначаване на съдебно-икономическа експертиза,
въпросите към която сме изложили в исковата молба, както и за разпит на
свидетелите, които сме посочили поименно в исковата молба за отразяване на
установените там факти и обстоятелства. Не поддържам искането за
прилагане на т.д.№ 235/2008 г. на ОС-Сливен, като вместо това молим в
задачата на вещото лице, което ще се назначава, да бъде включен въпросът:
Процесната сграда (метален навес) включена ли е в масата на
несъстоятелността в производството по несъстоятелност по т.д.№ 235/2008 г.
7
на ОС-Сливен и ако е включена – осребрено ли е това имущество и как са
разпределени средствата от него. А ако не е, вещото лице да отговори на
въпроса: Каква е причината за изключването на процесната сграда от масата
на несъстоятелността.
СТ.ЮРИСК.ТЕНЕВА: Нямам възражения по доклада и дадените
указания. Относно направеното доказателствено искане да бъде назначена
съдебно-икономическа експертиза нямам възражения, както и по искането за
допускане на свидетелски показания.
Съдът, след като изслуша изразените становища по направените от
ищцовата страна доказателствени искания и като съобрази характера на
производството преценява същите за допустими, относими и необходими,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза, като
възлага на вещото лице Р.Н.М. след като се запознае с цялостния събран по
делото доказателствен материал и извърши справки там, където е
необходимо, в т.ч. и с т.д.№ 235/2008 г. по описа на ОС-Сливен да даде
заключение, с което да отговори на формулираните от пълномощника на
ищците въпроси, подробно описани в исковата молба, както и тези,
формулирани в днешното съдебно заседание.
Заключението си вещото лице да изготви при депозит в размер на
300,00 лева, вносим от ищците в едноседмичен срок от днес по сметка
„депозити” на СлРС.
Искането за разпит на посочените в исковата молба свидетели се
преценява за допустимо, относимо и необходимо, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели, който ще се проведе в
следващото съдебно заседание при довеждането им от поискалата ги страна,
следните лица А.К.К., Г.Г.Г. и Д.К. Д..
8
С оглед необходимостта за събиране на допуснати от съда
доказателства, се приема че не са налице условията за преустановяване на
съдебното дирене, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 20.01.2022 година от 09,30 часа,
за която дата и час страните да се считат редовно призовани чрез
процесуалните си представители от съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице след представяне на документ,
удостоверяващ внасянето на определения депозит.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11,40 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
9