РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. С., 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20252200500049 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №1131/25.11.2024г. по гр.д.
№101/2024г. на С.ски районен съд, с което е осъдено „Напоителни системи“ ЕАД, гр.
С. да заплати на С. Щ. Щ. сумата от 445,71лв., представляваща половината от
допълнителното възнаграждение, полагащо му се за третото тримесечие на 2023г.,
определено по чл.6, ал.2 от Допълнителното споразумение № РД-14-44/16.11.2022г.
към Договор №14-5/09.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2023г. до
окончателното изплащане. С Решението са присъдени разноски на ищеца в размер на
450лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство „Напоителни системи“ ЕАД, гр. С. и с нея се обжалва посоченото
решение изцяло.
Дружеството въззивник „Напоителни системи“ ЕАД, гр. С. чрез пълномощник
юрисконсулт В. Г. – Т. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е
неправилно и незаконосъобразно. Съдът не обсъдил събраните по делото
доказателства и не се е произнесъл по доводите и възраженията на страните, което
1
било нарушение на процесуалния и материалния закон. Посочва, че след като
районният съд е отменил хода по същество с определение от 19.07.2024г. е дал
указания за представяне на всички необходими доказателства за изясняване предмета
на спора. Именно във връзка с тези указания и ответното дружество е представило с
нарочна молба от 29.07.2024г. всички документи, въз основа на които е издадена
заповедта за налагане на финансова санкция на ищеца Щ.. Намира за неправилно
последващото процедиране на съда за неприемане като доказателства на
представените документи. Счита, че производството е следвало да бъде прекратено,
поради неизпълнение от страна на ищеца на дадените му с определението указания.
Въззивникът посочва, че е грубо нарушение на процесуалните правила обсъждането в
решението на разписка за доставяне, без да са обсъдени представените, наред с нея,
други документи, за които е прието, че са преклудирани. Посочва, че видно от
поправения протокол от съдебно заседание от 15.11.2024г. ищецът е признал, че факта,
че е поискал документите, въз основа на които е издадена заповедта за налагане на
финансова санкция и не е доказал твърдението си че в получения пощенски плик не са
били приложени тези документи. Счита, че съдът не е възприел правилно
фактическата обстановка и е извел неправилни правни изводи. Посочва, че описаните
в Заповедта от 02.11.2023г. основания за налагане на финансова санкция са подкрепени
от доказателствата, представени с молбата от 29.07.2024г. С оглед изложеното,
дружеството въззивник моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно
решение и вместо него да постанови ново, с което да върне делото за ново
разглеждане от друг състав или да отхвърли исковата претенция. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза
на производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - С. Щ. Щ., отговарящ на изискванията на чл. 260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на исковата молба въззиваемият Щ., чрез пълномощника си адв. М.
П., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира първоинстанционното
решение за допустимо, правилно и законосъобразно, нестрадащо от сочените в
жалбата пороци и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените
пред въззивната инстанция разноски. Излага контрааргументи на възраженията на
въззивното дружество, наведени с въззивната жалба. По отношение на заповедта за
налагане на финансова санкция посочва, че същата е нищожна, като издадена от
некомпетентен орган. По делото не бил представен и приет като доказателство доклада
на финансовия директор, въз основа на който се налагала санкцията. Налагането на
санкцията не било подкрепено от събраните по делото доказателства и не било за
конкретно посочено и установено нарушение. Липсвали доказателства за връчването
2
на заповедта на ищеца. Поради това тази заповед била безразлична за правния спор.
Посочва, че ищецът е представил всичките си доказателства още с исковата молба.
С отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на
производството.
В с.з., дружеството въззивник „Напоителни системи“ ЕАД, гр. С., редовно
призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие юриск. Г. -
Т., която поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея съображения и
моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на насрещната страна.
В с.з. въззиваемият С. Щ. Щ., редовно призован се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв. М. П., който оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Излага подробни съображения
относно неоснователността на въззивната жалба. Претендира присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е законосъобразно и правилно в частта относно присъдената
главница и неправилно относно началния момент на присъдената върху нея законна
лихва за забава.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са
направени доказателствени искания.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ крайните правни изводи на районния съд по
отношение на главната искова претенция – присъждане на неизплатена част от
допълнително възнаграждение на изпълнителя по договор за възлагане на управление,
които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
3
настоящия спор.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
С.ският районен съд е бил сезиран с иск за заплащане на неизплатена част от
допълнително възнаграждение на управителя по договор за упавление за третото
тримесечие на 2023г., в размер на 445,71лв. /съгласно допуснато изменение на размера
на иска с протоколно определение от 23.04.2024г./, с правно основание чл. 79, ал.1 от
ЗЗД, ведно с искане за присъждане на законната лихва за забава върху главницата,
считано от 01.10.2023г., с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По делото безспорно се установи, че страните са били обвързани от срочен
валиден договор за управление на клон на търговско дружество, който има смесен
характер и съдържа елементи от договора за поръчка, и договора за изработка, защото
включва в съдържанието си задължения за извършване, както на материални, така и на
правни действия. Така възникналото правоотношение е мандатно и се урежда от
нормите на гражданското и търговското право.
С въпросния договор за управление от 09.03.2022г. доверителят „Напоителни
системи“ ЕАД, гр. С. е възложил на С. Щ. Щ., в качеството му на управител
управлението и представителството на клон „Средна Тунджа – С.“ срещу
възнаграждение.
Между страните не се спори, че с Решение на Съвета на директорите на
„Напоителни системи“ ЕАД, гр. С. от 19.07.2023г. е прекратено мандатното
правоотношение на основание чл.18, т.1, б. „д“ от договора за управление – „по
решение на Доверителя и Съвета на директорите“. Налице е безвиновно прекратяване
на мандатното правоотношение между страните.
С Договора за управление, извън заплащането на месечно възнаграждение на
управителя по чл.6, ал.1 от договора, е уговорено и заплащане на допълнително
възнаграждение за всяко приключено тримесечие при постигнат положителен
финансов резултат на клона, в размер, определен по реда на чл.6, ал.2 и ал.3 от
Договора, изм. с допълнително споразумение от 16.11.2022г. Изчисляването и
заплащането на това допълнително възнаграждение се извършва след приключване на
отчетното тримесечие и на основание издадена заповед на Изпълнителния директор на
дружеството.
Със Заповед от 20.10.2023г. на изп. директор е определено на ищеца С. Щ.
допълнително възнаграждение за III-то тримесечие на 2023г. в размер на 1170лв., като
между страните не се спори, че от него на ищеца са изплатени само 50%.
По този начин остават дължими останалите 50% от допълнителното
възнаграждение за третото тримесечие на 2023г.
Възраженията на ответното дружество – въззивник в тази насока, които са и
4
единствените по спора, са че неизплащането се дължи на наложена със Заповед от
02.11.2023г. на изпълнителния директор на дружеството на финансова санкция в този
размер, на основание чл.22 от Договора за управление, с която е извършено
прихващане. Тежестта на установяване на това обстоятелство се носи от ответната
страна.
Действително, в чл.22 от Договора за управление е предвидена възможност за
налагане на финансова санкция на управителя /в ал.1 и ал.2 на чл.22 от договора/,
както и възможност за прихващането й от дължими и неплатени вземания на
управителя /чл.22, ал.6 от Договора/. Въззивният състав, въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд писмени доказателства /тези, представени с молба от
29.07.2024г. са преклудирани и правилно не са приети по делото/, намира, че
ответното дружество не е установило по пътя на пълното, пряко и главно доказване
твърдяното основание за извършеното прихващане. Представена е единствено Заповед
от 02.11.2023г. на Изп. директор на дружеството, с която той налага санкцията, но
самата заповед и нейните мотиви не изпълняват изискванията на чл.22 от договора за
законосъобразното й налагане.
На първо място санкцията не е наложена от компетентния орган – Съвета на
директорите на Доверителя /чл.22, ал.4 от договора за управление/ - решение на СД не
е представено своевременно и не е прието като доказателство по делото.
На следващо място не е установено за какви неизпълнения на договорни
задължения е наложена санкцията. В Заповедта на изп. директор липсват посочени
конкретните задължения, за които се твърди, че не са изпълнени от ищеца, респ. не са
посочени какви конкретни други нарушения по договора за управление управителят е
извършил. Посочените само с цифров израз задължения са изключително общи, като
липсва каквато и да е конкретика относно неизпълнените задължения. По този начин
налагането на санкцията се явява произволно, немотивирано и незаконосъобразно,
още повече, че не е санкционирано от надлежно решение на СД на дружеството.
Не е налице е изискуемото, съгласно чл.22, ал.6 от договора за управление
надлежно решение на Съвета на директорите за извършване на прихващане на
санкцията с останалото дължимо на Щ. допълнително възнаграждение за третото
тримесечие на 2023г.
Освен това, следва да се посочи, че няма ангажирани доказателства за
надлежното връчване на заповедта от 02.11.2023г. на ищеца.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се посочи, че е
неправилно районният съдът е обсъдил в мотивите си разписка, неприета като
доказателство по делото. Всички твърдения и възражения на страните по отношение
на неприетите като доказателства по делото документи са ирелевантни и е
недопустимо тяхното обсъждане в производството.
5
С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице основание за извършване на
прихващане на останалата дължима сума за допълнително възнаграждение за третото
тримесечие на 2023г. на ищеца с наложената му със Заповед от 02.11.2023г. финансова
санкция /която съдът приема за незаконосъобразно наложена по изложените по-горе
съображения/. Останалата, неплатена част от допълнителното възнаграждение е
дължима и следва да бъде заплатена на ищеца. Размерът на този дължим остатък е
определен във фиша за заплата за м.10.2023г. на С. Щ. и възлиза на 445,71лв. – чиста
сума за получаване.
Поради това съдът намира, че исковата претенция е основателна и доказана в
пълен размер и като такава следва да се уважи. Решението на районния съд в тази му
част, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за заплащане на законната лихва върху
главницата, считано от 01.10.2023г., следва да се отбележи, че съдът намира това
искане за неоснователно относно началната дата на дължимостта на обезщетението за
забава.
В случая ищецът не е предявил самостоятелна акцесорна претенция за
заплащане на обезщетение за забава в периода от 01.10.2023г. до подаване на исковата
молба, която следва да има самостоятелно изложени фактически и правни основания,
посочена цена и заплатена съответна държавна такса, за да се приеме за разглеждане
от съда. Това не е налице.
С оглед основателността на главната искова претенция, съдът намира, че
съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде присъдено обезщетението
за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 05.01.2024г., а не от по-ранна дата.
В тази част решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно и
следва да се отмени относно посочената начална дата на обезщетението за забава, като
се присъди това обезщетение от датата на подаване на исковата молба.
Правилно и законосъобразно районният съд е присъдил на ищеца в пълен
размер сторените от него и доказани в производството разноски, съгл. чл.78, ал.1 от
ГПК и решението и в тази част също следва да бъде потвърдено.
Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на
процеса и неоснователността на въззивната жалба, следва да се възложи на
дружеството - въззивник, като то следва да понесе своите разноски така, както са
направени и заплати на въззиваемия сторените от него разноски в доказания размер от
400лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното в тази насока
възражение за прекомерност е неоснователно. Заплатеното на пълномощника на
въззиваемия адвокатско възнаграждение е в минималния размер по НМРАВ.
6
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №1131/25.11.2024г., постановено по
гр.д.№101/2024г. по описа на С.ски районен съд в частта, с която „Напоителни
системи“ ЕАД, гр. С. е осъдено да заплати на С. Щ. Щ. с ЕГН ********** законна
лихва за забава върху главницата от 445,71лв., считано от 01.10.2023г. до
окончателното й изплащане, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., р-н О.к., бул. „Ц.Б.“ №*** да заплати на С. Щ. Щ. с ЕГН
********** от гр. С., ул. „Р.к. ** обезщетение за забава върху главницата от 445,71лв.,
в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
05.01.2024г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №1131/25.11.2024г.,
постановено по гр.д.№101/2024г. по описа на С.ски районен съд в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., р-н О.к., бул. „Ц. Б.“ №*** да заплати на С. Щ. Щ. с ЕГН
********** от гр. С., ул. „Р.к. ** сумата от 400лв., представляваща направени пред
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7