Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 10407 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу С.Ж.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени
обективно съединени искове, както следва: 1. иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за приемане за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 542,61 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит №*********/30.03.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.12.2018 год. до окончателното й изплащане,
за която сума е издадена Заповед № 10472/29.12.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 19496/2017г. по описа на ВРС; 2) иск по чл.240, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 90,80 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски №*********/30.03.2017г.; 3) иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сумата от 540,45 лева, представляваща възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги във връзка с договор за потребителски кредит №*********/30.03.2017г.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.03.2017г. между страните
е сключен договор за потребителски кредит № *********** по силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 600
лева, който е следвало да бъде върнат в срок от 11 месеца. Сумата от 600 лева
била предоставена на ответника по банкова сметка ***.03.2017г. Съгласно чл.4 от
договора длъжникът дължал договорно възнаграждение за изтегления кредит в
размер на 130,40 лева. Съгласно сключеното между страните споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл.15 от ОУ, длъжникът дължал и
възнаграждение в размер на 660,55 лева. Пакетът от допълнителни услуги включвал
разглеждане на искането за кредит в най-кратки срокове, възможност длъжникът да
отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя
датата на падежа и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Погасителната
вноска била уговорена в размер на 126,45 лева с падеж всяко 1-во число на
месеца. Ответникът направил само една пълна погасителна вноска по кредита на
15.05.2017г., предвид което и на основание чл.12.3 от Общите условия към
договора за кредит, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което на
длъжника било изпратено уведомление. Към настоящия момент били останали дължими
следните суми: 542,61 лева – главница; 90,80 лева – договорна лихва; 540,45 лева –
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК
назначеният особен представител на ответника е депозирал писмен отговор, с
който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва се настъпването на
предсрочна изискуемост на кредита. Твърди се, че процесният договор е
недействителен, поради наличие на неравноправни клаузи в него. Не били спазени
императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Не била посочена
методиката по формиране на ГПР. Недействителна била и уговорката за заплащане
на възнаграждение за закупуване на допълнителен пакет услуги. Липсвала яснота
по отношение на цената на отделните видове допълнителни услуги, като не било
ясно дали потребителят реално ще ползва тези услуги. Клаузата за ГЛП в размер
на 41,17 % била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Особеният
представител счита, че длъжникът дължи само чистата стойност на предоставения
кредит в размер на 600 лева, от които е възстановил 217,09 лева.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва предявените искове и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и се установява от представения договор, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 30.03.2017г. По силата на договора
ищцовото дружество е предоставило на ответника паричен заем в размер на 600
лева за срок от 11 месеца. Видно от договора, размерът на погасителната вноска
е 66.40 лева, годишният лихвен процент е 41.17 %, а ГПР е 49.88 %, като
дължимата сума по кредита е определена
на 730,40 лева. Вписано е, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги
е дължимо възнаграждение от 6660.55 лева с размер на вноската по допълнителния
пакет 60.05 лева. Общото задължение по кредита и по пакета за допълнителни
услуги е посочено в размер на 1390.95 с погасителна вноска от 126.45 лева.
Падежът на вноските е 1-во число на месеца.
Представено е подписано споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 30.03.2017г.
В същото е посочено, че допълнителните услуги, които могат да бъдат
предоставени са следните: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно споразумението страните се съгласяват, че 15 % от възнаграждението по
закупения пакет от допълнителни услуги, но не повече от 300 лева, представляват
стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит.
Представени са и Общите условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договора за
потребителски кредит.
Приет по делото е и погасителния
план към процесния договор за кредит, видно от който първата вноска по кредита
е с падеж 01.05.2017г., а последната 01.03.2018г.
Видно от представено преводно нареждане, сумата от 600 лева е преведена
от ищцовото дружество по посочената в договора за кредит банкова сметка ***.03.2017г.
Представено от ищеца е извлечение по сметка към договор за потребителски
кредит №*********, съгласно което по договора е направено едно плащане на
15.05.2017г. в размер на 126,45 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
В тежест на ищеца по установителната претенция е да
установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор
за кредит, изпълнение на задълженията на
банката по него, както и размера на претендираната
главница. По
осъдителните претенции в тежест на ищеца е да установи, че с договора
между страните е уговорено заплащането на възнаградителна лихва, както и че е в налице валидно сключено спорзаумение за закупуване на допълнителен пакет от услуги,
изпълнение на задълженията си по него, както и размера на дължимите договорна
лихва и възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги. Ответникът
следва да докаже правопогасяващ факт по отношение на
задълженията си по договора (плащане, давност и т.н.)/
Безспорно се установи сключването на договора за кредит между страните. От представените от
ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника, се установи и че ищцовото
дружество е изпълнило задължението си по
договора, като е предоставила сумата от 600 лева по посочената от кредитополучателя
банкова сметка.
***, че
поради неплащане на вноските по кредита е настъпила автоматично предсрочната
изискуемост на същия.
Съгласно т.18
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013 година на ОСГТК, ВКС в хипотезата
на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а
финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
даденото в цитираното ТР разрешение за необходимостта
преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на
кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да
намери приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване
на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по
същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна
изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а
задължението на длъжника е разсрочено. Отделно от това, кредитополучателите по
договори, сключени с небанкови финансови институции, биха били поставено в
по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по
договори за банкови кредити.
В настоящия случай ищецът
не е ангажирал доказателства за уведомяването на длъжника за настъпването на
предсрочна изискуемост на задължението му.
Въпреки
липсата на уведомяване за предсрочната изискуемост, съдът на основание чл.235
от ГПК следва да съобрази всички факти, настъпили след предявяване на иска.
След подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на
приключване на устните състезания по делото съобразно погасителния план по
договора за кредит поетапно са падежирали всички
вноски. При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна
изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаване заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, не може да бъде игнорирана съществуващата
облигаторна връзка между страните, обосноваваща
конкретни задължения, поети от кредитополучателя. Липсата на точно изпълнение
на така поетите задължения, без настъпила предсрочна изискуемост за цялото
вземане, съобразно договореното по актуален погасителен план – главница и
лихви, води до извод, че тези обстоятелства следва да бъдат съобразени в
исковото производство по чл.422 ГПК. Длъжникът-ответник по иска дължи
изпълнение, макар и само до онази част от задължението по отношение, на която е
настъпил падежът, договорен от страните и доколкото не може да се приеме, че
вземането е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не
може да се отрече съществуване на самото вземане, като се отхвърли искът в
обема на безспорно установеното задължение по отношение на падежиралите
вноски – в този смисъл Решение № 15 от 09.05.2017г. по гр.д. № 60034/16 на ВКС,
І т.о. По въпроса за задължението на съда да установи падежиралите
вноски по кредита в рамките на иска по чл.422 от ГПК, въпреки ненадлежното
обявяване на предсрочната изискуемост вече е постановено и Тълкувателно решение
№ 8/2017г. на ОСГТК, както и други решения на ВКС по чл.290 от ГПК – Решение № 7 от 19.05.2017г. по гр.д. № 60053/16г.,
І т.о., Решение № 180 от 31.07.2017г.по т.д. 1357/16г., Решение № 103 от
07.08.2017г. по т.д. №851/16г. на ВКС, І т.о., Решение № 208 от 09.02.2018г. по
т.д. № 394/17г. на ВКС, І т.о. и др.
Както бе
посочено, в настоящия случай са падежирали всичките 11
вноски съобразно погасителния план по договора за кредит, като дължимата
главница по тях е общ размер от 600
лева. Съгласно представеното извлечение от сметка ответникът е направил едно
плащане по договор за кредит в размер на 126,45 лева (общия размер на една
вноска за погасяване на всички задължения). Ответникът твърди направено плащане
в размер на 217,09 лева, но не е ангажирал доказателства за плащане за
разликата над сумата от 126,45 лева до 217,09 лева.
За да се
направи извод за останалата след направеното плащане дължима главница, съдът
следва да разгледа и дължимостта на задълженията за договорна лихва и закупен
пакет от допълнителни услуги.
Установи се, че с договора
между страните е уговорено заплащането на възнаградителна
лихва. Конкретни възражения относно основанието и размера на това вземане не са
наведени от oтветника. Същевременно съдът не констатира нарушение на императивна
разпоредба при уговаряне на това задължение. Общият размер на ГПР е 49,89 %,
който формално не надвишава допустимата стойност съобразно чл.19, ал.4 от ЗПК,
макар и да се доближава до същата.
Както бе посочено по отношение
на главницата, предвид че не
е налице предсрочна изискуемост на вземането, следва да се присъдят
само падежиралите вноски, включително по отношение на
договорната лихва.
Установи се от представения договор и
споразумение към него, че е страните са уговорили закупуването от страна на
кредитополучателя на допълнителен пакет услуги, за което същият се е задължил
да заплати възнаграждение в размер на 660,55лева.
Видно от съдържанието на споразумението 15 % от общия размер на възнаграждението, но
не повече от 300 лева, е за компенсиране разходите на кредитора. Тази договорна
уредба, макар и формално да съответства на буквата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, по
същество противоречи на закона. Предвид, че само 15 % покриват разходите на
кредитора, останалата част по същество е печалба за същия. С оглед на изложеното
следва изводът, че тази договорна клауза (това споразумение) заобикаля
императивното правило на чл. 19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо максимално допустимия
процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в
размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно
сключения между страните договор това възнаграждение не е включено в ГПР, а ако
се добави към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за заплащането ѝ се явява нищожна, по
аргумент от 21, ал.1 от ЗПК. Освен на горепосоченото основание, тази договорна
клауза се явява нищожна и поради противоречието ѝ с добрите нрави, тъй
като същата е в размер на предоставената в заем главница. Не е налице доказване
от страна на ищеца, че тази клауза е индивидуално договорена между страните. С
оглед гореизложеното съдът приема, че споразумението за закупуване на
допълнителен пакет от услуги, което е инкорпорирано и в договора за кредит, е
нищожно и поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД. Следва
да се посочи още, че не са ангажирани доказателства от страна на ищеца затова,
че въпросните услуги, предмет на споразумението, реално са предоставени на
кредитополучателя, което допълнително обосновава тяхната недължимост.
По отношение задълженията за
главница и договорна лихва следва да се съобрази направеното плащане в размер
на 126,45 лева, като сумата бъде разпределена за главница и лихва съобразно
погасителния план по договора. Със същата сума изцяло е погасена първата вноска
за главница и лихва в общ размер от 66,40 лева. С останалите 60,05 лева съдът
намира, че изцяло е погасено задължението за договорна лихва по втората вноска и
частично е погасено задължението за главницата по втората вноска по правилото,
че първо се погасяват лихвите и след това главницата. Предвид изложеното съдът
намира, че непогасените задължения на ответника по процесния договор за кредит
са както следва: 506,80 лева за главница и 90,80 лева за договорна лихва.
С оглед горното съдът намира,
че искът за установяване дължимостта на главницата се
явява частично основателен и следва да бъде уважен
за сумата от 513,15 лева и да бъде отхвърлен
за разликата над тази сума
до заявения размер от 542,61 лева; искът за осъждане на
ответника да заплати договорна лихва се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло; искът за осъждане на ответника да
заплати възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
поисканите и направени по делото разноски съобразно с уважената част от
исковете. Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил
разноски в размер на 124,07 лева за заплатена държавна такса, 318,52 лева за
депозит за особен представител и 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира, че съобразено фактическата
и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в
размер на 150 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 от НЗПП. В този съобразно уважената част от исковете отвтеникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 304,89 лева. Отвтеникът следва да бъде осъден да заплати и разноските в заповедното производство съобразно
с предявения и уважен размер на вземането
в исковото производство. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на
25,93 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, от
които ответникът следва да бъде осъден да заплати 30,05 лева.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Ж.И., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „П.К.Б.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 513,15 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит №*********/30.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението –
28.12.2018 год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
Заповед № 10472/29.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 19496/2017г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 513,15 лева до предявения размер от 542,61 лева.
ОСЪЖДА С.Ж.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 90,80 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №*********/30.03.2017г., на основание чл.240, ал.2 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** срещу С.Ж.И., ЕГН **********, с адрес: *** за заплащане на сумата
от 540,45 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги във
връзка с договор за потребителски кредит №*********/30.03.2017г., на основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Ж.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 304,89 лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски, както и сумата от 30,05 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: