№ 5175
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110148132 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове от В. С. С. против „К“ ЕООД с ЕИК:
******** с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността
на клаузата от Договор за потребителски кредит от разстояние № ********* от
28.09.2023 г., предвиждаща такса за експресно разглеждане, както и иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за връщане на платената по това задължение сума в
размер на 84,43 лева – недължимо платена сума по договор за кредит, ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба – 16.04.2024 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът В. С. С. твърди, че на 28.09.2023 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит от разстояние № *********. В договора страните са уговорили
основните параметри на правоотношението, съгласно което размерът на заема е 300
лева с краен срок за погасяване – 30 дни от датата на сключване. За предоставения
кредит заемополучателят дължал възнаградителна лихва в размер на 40,10 % годишно,
като годишният процент на разходите бил в размер на 49,20 %. Съгласно чл. 3 от
Договора заемът следвало да бъде върнат с 1 погасителна вноска. Съгласно чл. 5 от
Договора Кполучателят дължал сумата в размер на 74,73 лева за такса за бързо
разглеждане. Посочва, че с оглед качеството на ищцата на заемател по договор за
потребителски кредит, то в отношенията на страните намират приложение
разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. Счита, че уговорката за заплащане на такса за експресно
разглеждане на кредита е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД като
сключена в противоречие с добрите нрави, като се правят теоритични разсъждения
относно съдържанието на понятието „добри нрави“. По същество се твърдения за
противоречие на посочената клауза с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
регламентиращ забрана за Кра да събира такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Ищецът намира, че разглеждането на кредита е
именно такова действие, поради което не касае допълнително предоставена услуга от
заемодателя. Твърди, че е погасил всички задължения по кредита, вкл. таксата за
1
експресно разглеждане. Ето защо ищецът моли съда да уважи предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил писмен отговор от ответника „К“ ЕООД, с
който оспорва предявените искове като недопусими, за което излага подробни
съображения. Сочи, че е извършил плащане към ищеца, с което е погасил
надвнесената сума по кредита, предмет на настоящото производство. Намира, че не е
станал повод за завеждане на делото, поради което моли делото да бъде прекратено и
да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца. Евентуално навежда аргументи за
неоснователност на претенциите на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в
исковата молба съдържание, включително че част от съдържанието на договора
представлява клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане.
Между страните е безспорно, а и от представения като доказателство по делото
Договор за потребителски кредит №OL0084838/28.09.2023 г. се установява, че на
28.09.2023 г. между ищеца, в качеството му на Кполучател, и ответника в качеството
му на Кдател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
ответникът се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 300 лева. Ищецът
се задължил да върне кредита с 1 погасителна вноска – до 28.10.2023 г., заедно с
възнаградителна лихва в размер на 40,10% годишна лихва. Размерът на годишния
процент на разходите е посочен като 49,20%.
Съгласно чл. 5 от договора за паричен Кполучателят следва да заплати на Кдателя
такса в размер на 74,73 лева за експресно разглеждане на искането отпускане на заема,
която съгласно обясненията, дадени на стр. 5 от договора представлява индивидуално
уговорена и приета за разумна от страните такса за предоставяне на допълнителна,
незадължителна услуга, по искане на Кполучателя, за експресно разглеждане от Кра на
искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на
кандидатурата на Кполучателя, в срок до 20 минути от постъпването му при Кра, ако
искането за кредит е постъпило в работен ден от 9:00 ч. до 18:00 ч.
Действително в чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за
покриване на административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, но различни от основната услуга по усвояване и
управление на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната
разпоредба е да се покрият административните разходи на Кра при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
2
основната услуга по предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са
извън основната престация на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил
съдържанието на действията по усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК,
съдът счита, че тези действия включват типичните и присъщи такива за дейността по
предоставяне на кредита, както и тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от
ЗПК ограничава възможността в тежест на потребителя да бъдат възлагани такси за
такива действия, които Кдателят е длъжен да извърши преди и по време на
сключването на договора за кредит. Самите действия по усвояване на кредита са
свързани с получаване на сумата от Кдателя, но и с действията на Кдателя по
предоставянето й, както и с неговите задължения преди и при сключване на договора –
за преценка на Кспособността, за предоставяне на задължителната предварителна
информация.
В случая уговорената такса за експресно разглеждане на заявката за кредит
представлява такса, свързана с предоставянето на кредита, тоест с усвояването му,
поради което спрямо нея се прилага установената в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забрана.
По изложените съображения клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща
заплащането на такса за експресно разглеждане на искането за кредит се явява
нищожна като противоречаща на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже плащането на процесната сума на ответника. В тежест на ответника е да
докаже, че е налице основание за получаването на претендираната сума.
При предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на
недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, съдът следи служебно
за нищожност на договора и/или на отделни клаузи от него, без да е ограничен от
заявените от ищеца основания за недействителност, каквато е хипотезата при иск с
правно основание чл. 26 ЗЗД.
Ответното дружество „К“ ЕООД е с предмет на дейност: отпускане на кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, в това число и отпускане на заеми, обезпечени с ипотека.
Ищецът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор
да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на
"търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а
ответникът има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в
§ 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата
на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от настоящия съд служебно да следи за наличието на
3
неравноправни клаузи в процесния договор. Доколкото общият размер на кредита,
предвиден в договора, е в размер до 80 000 лева, няма данни договорът да е обезпечен
с ипотека, или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и няма данни да е
налице друга отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор
за кредит е в приложното поле на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни
законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, установени в защита на потребителите.
Неоснователно е възражението на ищеца за недействителност на процесния
договор поради неспазване на предвидената в закона форма. Формата за
действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е
писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител,
като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки
носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време,
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява
непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. Съдът приема за
установено по делото, че на 28.09.2023 г. между страните е сключен писмен договор за
потребителски кредит, с който страните са се съгласили на ищеца да бъде предоставен
кредит в размер на 300 лева. Приетият по делото договор носи подпис за страните по
него и съдържа съглашение за същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.
В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 49,
20%, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено. В чл.
28 от Общите условия са посочени допусканията, които се взимат предвид при
определяне годишния процент на разходите.
Въпреки гореизложеното, съдът намира, че в процесния договор неправилно е
посочен годишния процент на разходите по кредита.
Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
4
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на Кра и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Видно от съдържанието на договора за кредит, сумата от 74,73 лева – такса за
експресно разглеждане е включена в общата дължима от потребителя сума като част
от погасителната вноска по кредита, т. е. същата е дължима наред с взетата на заем
сума в размер на 300 лева и възнаградителната лихва в размер на 40,10% годишна
лихва.
Посочената сума от 74,73 лева настоящият състав намира, че следва да бъде
включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. В този
смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-714/22, съгласно което
член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и
дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му
за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява
техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за
потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла
на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Съгласно даденото от СЕС тълкуване също така, член 10, параграф 2, буква ж) и
член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква
ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница.
Видно от пояснението, съдържащо се на стр. 3 от договора ГПР по договора не
включва разходите, които Кполучателят заплаща в резултат на неизпълнението на
договорните си задължения, както и разходите за допълнителните незадължителни
услуги, предоставени на Кполучателя по негово искане.
Видно е, че таксата за експресно разглеждане на искането за кредит не е
включена при изчисляване на ГПР по договора. При включване на сумата в размер на
5
74,73 лева, дължима като такса за експресно разглеждане, размерът на ГПР неминуемо
се увеличава и се разминава от посочения в договора за потребителски кредит.
В контекста на изложеното, настоящият състав намира, че процесният договор за
паричен заем е недействителен поради непосочване на реалния размер на ГПР по
договора.
По изложените съображения и на основание чл. 23 ЗПК с оглед възприетата от
съда недействителност на договора за потребителски кредит, ищецът дължи
връщането единствено на предоставената в заем главница, която в случая се равнява
на сумата в размер на 300 лева.
Ответникът признава, че ищецът е извършил плащане на 29.09.2023 г. в размер на
384,76 лева, чрез което изцяло е погасена главницата по кредита, лихва по кредита в
размер на 0,33 лева и такса за експресно разглеждане в размер на 74,73 лева, като има
надплатена сума още в размер на 9,70 лева.
В контекста на изложеното по-горе за недействителност на договора за кредит,
съдът намира, че ищецът е надплатил сумата в размер на 84,43 лева по процесния
договор за кредит, поради което ответникът дължи връщане на посочената сума.
Като доказателство по делото е прието представеното с отговора на исковата
молба разписка за извършено плащане №2000000406502772/18.04.2024 г., с което
ответникът „К“ ЕООД е наредил паричен превод към ищеца, чрез И.П, на сумата в
размер на 405,80 лева с основание: връщане на надвнесена сума по кредит
ОL00084209, OL00084395, OL00084711, OL00085045, ********* – процесния договор.
Представена е и разпечатка от и-мейл, с който ответника уведомява ищеца за
извършеното в негова полза плащане. Ищецът отрича да е получавал твърдяното от
ответника възстановяване на надплатени суми по кредита.
Изискана е информация, която е постъпила по делото на 07.02.2025 г., с която
„И.П“ АД уведомява, че паричния превод №2000000406502772/18.04.2024 г. в полза на
В. С. С. не е изплатен, тъй като не е потърсен от получателя.
Съдът намира, че с извършването на паричния превод чрез „И.П“ АД длъжникът
„К“ ЕООД e изпълнил задължението си за връщане на надплатените суми по договора
за кредит, доколкото същите се намират на разположение на ищеца.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 84,43 лева - недължимо платена
сума по договор за потрeбителски кредит № ********* следва да бъде отхвърлен като
неоснователен с оглед извършеното плащане преди завеждане на делото.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни по делото.
Ищецът претендира заплащането на разноски за платена държавна такса в размер на
6
100 лева. Предвид възприетата от съда основателност на иска с правно основание чл.
26 ЗЗД на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса в размер на 50
лева.
Адв. М. претендира присъждане в своя полза на адвокатско възнаграждение за
осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 Задв., като
претендира присъждането на възнаграждение в размер на общо 960 лева за правна
защита по предявените искове.
Съдът намира, че с оглед осъществената от адвоката работа по подаване на искова
молба и впоследствие молба, съдържаща списък на разноските, справедливия размер
на адвокатско възнаграждение, който следва да бъде осъдена да плати насрещната
страна е в размер на 150 лева с ДДС.
Ответникът претендира присъждане на разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева. Представени са доказателства за плащането,
като с оглед отхвърления иск по чл. 55 ЗЗД на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по предявения от В. С. С., ЕГН: **********
срещу „К“ ЕООД, ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на
клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит №OL0084838/28.09.2023 г.,
сключен между ищеца в качеството му на Кполучател, и ответника, в качеството му на
Кдател, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на искането за
кредит.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. С., ЕГН: ********** срещу „К“ ЕООД, ЕИК:
******** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 84,43 лева – недължимо платена сума по
Договор за потребителски кредит №OL0084838/28.09.2023 г.
ОСЪЖДА „К“ ЕООД, ЕИК: ******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на В. С. С., ЕГН: ********** сумата в размер на 50 лева – разноски за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА „К“ ЕООД, ЕИК: ******** да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата в размер на 150 лева с
ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществена от адв. М. в полза на ищеца
безплатна правна помощ в настоящото производство
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати
7
на „К“ ЕООД, ЕИК: ******** сумата в размер на 200 лева – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8