РЕШЕНИЕ
Номер №260458 30.12.2020
година град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, първи въззивен състав, на тридесети
декември две хиляди и двадесета година, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Детелина Димова
като разгледа докладваното от
младши съдия Детелина Димова гражданско дело
№ 2770 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Бургас, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на 435 и сл. от ГПК и е образувано по повод жалба с вх. № 8283/05.11.2020 г. по регистъра на ЧСИ Г. Михалев с рег. № 703 на КЧСИ, подадена от Г.Д.И.,
ЕГН ********** от гр. *** против
Постановление изх. № 10143/16.10.2020 г. за отказ да бъде прекратено изп.д. №
20207030400108 по описа на ЧСИ с рег. №
703 на КЧСИ.
В жалбата се сочи, че постановлението не било
мотивирано, като от съдържанието му не ставало ясно защо изпълнителното
производство е спряно само по отношение на двама от солидарните длъжници /Н.К.
и „Фламинго Трейд“ ЕООД/, но не и спрямо
всички останали, в това число и спрямо жалбоподателя. Сочи се, че липсата на
мотиви в оспореното постановление е съществен порок, който имал за последица
абсолютна невъзможност засегнатата страна да формира защитна теза, както и
конкретни оплаквания относно правилността на оспорения акт, като това нарушение
само по себе си обосновавало извод за незаконосъобразност на акта. Възразява се
по същество, че сумите, за които е издаден изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано настоящото изпълнително дело и вземанията, за които
произтичат от Договор за кредит за оборотни средства, сключен между кредитора
Банка ДСК ЕАД и главния длъжник „Юнайтед Кепитълс Груп“ ООД, не били дължими. В
тази връзка се позовава на Решение № 2901/10.12.2018 г. по т.д. № 4292/2018 г.
по описа на САС, с което „Банка ДСК“ ЕАД била осъдена да заплати на „Юнайтед
Кепитълс Груп“ ООД получена от нея без основание и повече от дължимото по
сключения договор за кредит от 25.03.2008 г. сума в размер на 13454.83 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2016 г., както и
съдебни разноски по делото. Представя
като доказателства към жалбата цитираното по – горе решение по т.д.4292/2018 г.
по описа на САС, както и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, назначена
по същото дело. Сочи се, че срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителния лист, служещ като титул за
образуване на изпълнителното дело, е подадено възражение, но не се представят
доказателства в тази връзка. На последно място се изтъкват допуснати нарушения
по администрирането на подадена по делото през м. март, 2020 г. молба за
спиране на делото, тъй като същата не била изпратена за становище в законоустановения
тридневен срок. По изложените съображения се иска отмяната на постановлението,
с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело. В
жалбата неправилно се сочи, че с обжалваното постановление съдебният изпълнител
е отказал също така и да спре делото по отношение на жалбоподателя, тъй като видно
от неговото съдържание, произнасяне в този смисъл не е налице.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК по
делото е постъпило писмено възражение от взискателя „Банка ДСК“ АД, чрез
юрисконсулт Станислава Вангелова, в което се излага становище за неоснователност на подадената
жалба. Излагат се аргументи относно липсата на която и да е от визираните в чл.
433 от ГПК предпоставки за прекратяване или приключване на изпълнителното дело.
С представеното към жалбата съдебно решение не бил уважен иск по чл. 439 ГПК
или чл. 440 ГПК, нито пък изпълнителния лист бил обезсилен. Жалбоподателят не е
страна по посоченото дело, по което е постановен този съдебен акт, и не е
обвързан от сила на пресъдено нещо. Взискателят посочва, че задълженията все
още са съществуващи, не са погасени и поради това няма основание за
прекратяване на делото на основание чл. 433 т. 2 ГПК. Като неоснователно се
оспорва и възражението на жалбоподателя, че вземането, предмет на изпълнението
било погасено по давност. В тази връзка се сочи, че първото изпълнително дело,
образувано за същите вземания е от 2017 г., и от тогава до сега не са изтекли
пет години. Излагат се съображения и относно липсата на предпоставки за спиране
на изпълнителното дело спрямо жалбоподателя Г.И. Прави се искане жалбата да бъде
оставена без уважение. Претендират се разноски в размер на юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ.
По делото са депозирани и писмени мотиви на частния изпълнител, в които се
изразява становище за неоснователност на подадената от Г.Д.И. жалба. Посочва,
че съдебният изпълнител не може да се произнася по изтекла давност за събиране
на вземането, предмет на изпълнението като в тази връзка се позовава на
решение, постановено от друг състав на БОС, с което е отхвърлена аналогична по
съдържание жалба на друг солидарен длъжник по същото дело.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител
по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
Изпълнително дело № 20207030400108 е образувано по молба на
взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, въз основа на изпълнителен лист от
03.11.2014 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК от 03.11.2014 г. по ч.гр.д. № 56132/2014 г. по
описа на Софийски районен съд, с която длъжниците „Фламинго трейд“ ООД, Г.Д.И.,
Н.И.К. и Н. П. Н. са осъдени солидарно да заплатят дължимите в полза на
взискателя суми, на основание запис на заповед от 25.03.2008 г.
По делото е приложена покана за
доброволно изпълнение, адресирана до жалбоподателя – солидарен длъжник Г.Д.И.,
изх. № 1904/17.02.2020 г., върху която е отбелязано, че е изпратена както по
пощата на 24.02.2020 г., така и по имейл на 18.03.2020 г.. Липсват
доказателства относно датата и начина, по който поканата е връчена на И., но в
приложената по делото молба /наименована „жалба“/ от Г.И. с вх. № 2986/13.04.2020 г., се съдържа признание на
факта, че същият е получил поканата за доброволно изпълнение на 18.03.2020 г. Със
същата е направено искане за прекратяване и спиране на изпълнително дело №
20207030400108, с мотив, че вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД, предмет на
изпълнението са погасени по давност, както и че срещу издадената заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК са подадени възражения от солидарните
длъжници, но доказателства в тази връзка не са ангажирани. Постъпилото от Г.И.
искане за прекратяване и спиране на делото е било изпратено за становище на
взискателя по делото, като такова е било депозирано пред съдебния изпълнител на
12.10.2020 г. От съдържанието му е видно, че кредиторът Банка „ДСК“ ЕАД се е
противопоставил на направените искания за прекратяване и спиране на делото с
аргумент, че вземанията, предмет на изпълнителния лист не са погасени по
давност, а досежно спирането – че поради липсата на постъпили в срок възражения
по чл. 414 от ГПК от страна на жалбоподателя И. и солидарния длъжник Н. П. Н.
спрямо тях заповедта за изпълнение представлява стабилен акт и принудителното изпълнение
следва да продължи. По повод така направеното искане от Г.Д.И., съдебният
изпълнител е издал обжалваното понастоящем постановление с изх. №
10143/16.10.2020 г., с което е отказал да прекрати изпълнителното производство
по отношение на този солидарен длъжник.
От
правна страна, съдът намира следното: В чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до
прекратяване и приключване на изпълнението. От съдържащите се в жалбата оплаквания,
може да се направи извод, че според жалбоподателя изпълнителното производство
подлежи на прекратяване поради недължимост на присъдените с изпълнителния лист
суми към настоящия момент. В тази връзка от една страна се твърди, че е изтекла
5- годишна погасителна давност, поради което същите не могат да бъдат предмет
на принудително изпълнение, а от друга страна, се посочва, че съществуването на
задълженията е отречено съгласно решение, постановено от Софийски апелативен
съд, представено към жалбата.
Съдът
намира, че по възражението за недължимост на сумите, поради изтекла давност,
съдебният изпълнител не е оправомощен да се произнесе, още по – малко има
правомощие да прекрати висящото пред него изпълнително производство, доколкото
институтът на давността не е сред основанията за прекратяване на изпълнението. Преценката дали претендираното вземане е погасено по давност не може
да бъде предоставена на съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното
производство, тъй като такава преценка може да бъде извършена само от съда, в
рамките на състезателен исков процес, в който следва да бъдат обсъдени и
евентуалните доводи на страните за спиране и прекъсване на давността, каквато
преценка съдебният изпълнител в рамките на изпълнителното производство не би
могъл да извърши. Именно поради тази причина, давността като материалноправен
институт може и следва да бъде навеждана като процесуален довод или възражение
само в рамките на нарочното съдебно състезателно производство, при участието на
двете страни. В настоящия случай съдебният изпълнител не би могъл да обсъжда възражението на длъжника за погасяване на
задълженията по давност, нито да прекрати на това основание изпълнителното
дело, поради което издаденото от него постановление като законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
На
следващо място представеното от жалбоподателя Решение № 2901/10.12.2018 г. по т.д. № 4292/2018 г. по описа на САС също не
обосновава наличието на някоя от предпоставките за прекратяване на
изпълнителното дело, и в частност тази по т. 7 на чл. 433 от ГПК. В посочената
хипотеза производството се прекратява ако бъде
представено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 439
или 440
ГПК. В тази връзка, на първо място следва да се
отбележи, че върху представеното решение липсва отбелязване дали е влязло в
сила, доколкото същото не представлява окончателен акт, а съобразно посоченото
в него подлежи на касационно обжалване. На следващо място с решението е уважен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, предявен от лице, което не е сред солидарните
длъжници, осъдени да заплатят процесното вземане, предмет на изпълнението и
най- вече със същото не се разрешават въпроси за дължимостта на вземането,
предмет на изпълнението по изп. дело № № 20207030400108 по описа на ЧСИ Г. Михалев.
Що се отнася до оплакването за липса
на мотиви в обжалваното постановление, съдът намира същото за неоснователно.
Съдебният изпълнител се е произнесъл по искането на жалбоподателя за
прекратяване на делото, основано на твърдения за изтекла давност, като е посочил,
че липсват основания за това. Макар изложените мотиви да са кратки, от същите
става ясна волята на съдебния изпълнител, поради което не може бъде споделено
становището, че такива изобщо липсват. Неоснователно е и възражението за други
допуснати от съдебния изпълнител процесуални нарушения, изразяващи се в
несвоевременно администриране на подадената молба, с която страната е поискала
спиране или прекратяване на изпълнителното дело. Такива дори и да са били
допуснати, не са от категорията на съществените нарушения, имащи за последица
ограничаване правото на защита на страната и не могат да обосноват извод за
незаконосъобразност на обжалваното постановление.
Досежно направеното искане за
спиране на делото спрямо жалбоподателя Г.И., съдът намира, че по същото не е
налице надлежно произнасяне на съдебния изпълнител. С обжалваното постановление
е отказано единствено прекратяване на изпълнителното производство, поради което
настоящият състав не е оправомощен да разгледа въведените с жалбата възражения
срещу отказ на съдебния изпълнител да спре изпълнението и спрямо длъжника И..
С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице основания, които да обосноват отмяна на
обжалваното постановление на ЧСИ Г.
Михалев, поради
което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
С оглед този изход на делото, право на разноски има ответната страна по
жалбата, имаща качество на взискател в изпълнителното производство, която в
депозираното по повод жалбата писмено възражение е отправила искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира за основателно
искането като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП, вр.
с чл. 27 и чл. чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ
определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева.
На
основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване, поради което е
окончателно. Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №
8283/05.11.2020 г. по регистъра на ЧСИ Г.
Михалев с рег. № 703 на КЧСИ, подадена от Г.Д.И., ЕГН ********** от гр. *** против Постановление
изх. № 10143/16.10.2020 г. за отказ да бъде прекратено изп.д. № 20207030400108
по отношение на жалбоподателя Г.Д.И..
ОСЪЖДА Г.Д.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №
19 сума в размер на 50 (петдесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
мл.с.