Решение по адм. дело №6/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството по чл. 145 и сл. от АПК, вр. Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. (съкр. Наредба № 4 от 24.02.2015г.).

Образувано е по жалба на Н. Р. С., [ЕГН], от [населено място], [община], [област], [улица], чрез адв. Р. Н., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г. с изх. № 01-6500/4124#5 от 10.12.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

В жалбата се излагат аргументи за нищожност на оспорвания акт, доколкото с Решение № 859/11.05.2023г. по АД № 2347/2022г. на Административен съд-[област], оставено в сила с Решение № 12985/21.12.2023г. по АД № 7200/2023г. на ВАС, е отменен предходен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г. с изх. № 01-6500/4124 от 29.07.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, Сочи се, че оспорваният акт е издаден без извършване на никакви допълнителни действия за изясняване на релевантните факти по случая и отново не съдържа фактически и правни основания, съставляващо неспазване на указанията на съдилищата, обективирани в горепосочените решения. Наведени са и аргументи за материална незаконосъобразност на обжалвания акт, тъй като оспорващият е представил необходимите документи, удостоверяващи наличие на съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното разнообразие. Поради това е отправено искане за обявяване нищожността на обжалвания акт, тъй като същият е постановен без да са изпълнени указанията, съдържащи се във влезлите в сила съдебни актове, а алтернативно – за неговата отмяна, предвид издаването му в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон.

Депозирано е писмено становище, съдържащо аргументи по съществото на спора. Въз основа на това становище е направено искане за обявяване нищожността на издадения акт, алтернативно – за неговата отмяна поради противоречие с материалноправни и процесуални разпоредби на АПК, в противоречие с разпоредбите на Общностното право и при липса на мотивираност, форма и детайлна обосновка във връзка с произнасянето на органа и неговото решение да прекрати поетия биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020г. – кампания 2019г. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна - Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К., който оспорва жалбата и отправя искане да бъде постановено решение, с което същата да бъде отхвърлена, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - [област], след като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С подадено през 2019 г. заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН): 16/17061/901465 Н. Р. С. е заявил искане за подпомагане по схеми и мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г., включително по Мярка 11 "Биологично земеделие".

С вх. № 1607061901465 от 14.05.2019 г. е регистрирано общо заявление за подпомагане от кандидата, с приложени документи – таблица на използваните парцели 2019 г., таблица на заявените площи по схеми и мерки 2019 г. и таблица на декларираните ЕНП общо, таблица на декларираните ЕНП общо, таблица за животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с производството 2019 г. Приложено е обяснение от 14.05.2019 г., с която С. декларира, че през 2019 г. намалява площта, за която има поет ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“, съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. Приложени са Договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти № 2619, съгласно Регламент (ЕО) 834/2007, сключен на 19.12.2014 г. между клиент Н. Р. С. и контролен орган „Балкан биосерт“ ООД, с предмет на договора – извършването на контрол и сертификация на биологичното производство на лицето от контролния орган през календарната 2015 г., ведно с приложение № 1 към т. 1 от договора. Съгласно т. 3.3, раздел I. Предмет, сключване и срок на договора, изрично е посочено, че действието на договора автоматично продължава за следващ едногодишен период, в случай, че никоя от страните не заяви, че желае да прекрати действието му писмено. Приложени са, също така: сертификат за съответствие № [Наименование]/1-18 от 14.12.2018 г.; решение за сертификация на биологично стопанство на Н. С. за 2018 г.; сертификат № [Наименование]/1-15 от 10.11.2015 г. (л.81); сертификат № [Наименование]/1-16 от 16.12.2016 г.; решение за сертификация на биологично стопанство на Н. С. за 2016 г.; сертификат № [Наименование]/1-19 от 04.10.2019 г.; решение за сертификация на биологично стопанство на Н. С. за 2019 г.; декларация от управителя на „Балкан Биосерт“ ООД изх. № 9337/04.08.2020 г., представляваща приложение към сертификат с № [Наименование]/1-19 от 04.10.2019 г.; декларация от управителя на „Балкан Биосерт“ ООД изх. № 9337/04.08.2020 г., представляваща приложение към сертификат с № [Наименование]/1-1 от 16.12.2016 г.

Попълнени са Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019 и на въведените данни по ЗДП от дата 14.05.2019 г. В Таблици на заявените площи по направления и дейности от мярка 11 „Биологично земеделие“, ПРСР 2014 – 2020 г. са посочени декларираните площи за кампания 2018 г. и за кампания 2019 г., поотделно по БР10; БР11 и БР13, общо за мярка – 43.5 ха за 2018 г. и 42.76 ха за 2019 г., като за всички площи е отбелязано контролиращо лице „Балкан Биосерт“ ООД.

С писмо на заместник изпълнителния директор на ДФЗ изх. № 01-6500/2399 от 12.05.2021 г., на основание чл.26 ал.1 от АПК, Н. С. е уведомен, че се открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2019 с мотиви, че след извършени административни проверки на основание чл.46 ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2-15 за спазване на поет биологичен ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“ е установено, че представеният от лицето документ по чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. не отговаря на изискванията. Посочено е, че административната проверка на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. се извършва като геометриите на парцелите от последната година се пресичат географски със слой „Обединена геометрия на парцелите с предоставен сертификат“, слоят включва геометрията на всеки парцел, за който е представен сертификат, отговарящ на изискванията, и резултатите от административната проверка са изложени в Приложение № 1 към писмото.

На адресата е дадена възможност в 7-дневен срок от получаване на писмото да представи възражения и допълнителни доказателства, относими към изложените констатации.

Уведомителното писмо е връчено на лицето на 26.05.2021 г. чрез съпругата му – М. С.. На 02.06.2021 г. от страна на Н. С. е депозирано възражение вх. № 02-160-6500/12563 (л. 24), в което се излагат подробни аргументи относно констатациите на административния орган, както и се представят доказателства за идентичност на спорен имот, и за спазване на ангажимент по имота с качество биологичен и, че произведената продукция в него по правилата на биологичното производство.

С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2019 с изх. № 01-6500/4124 от 29.07.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и в съответствие с чл. 63, т. 1, във връзка с чл. 77, т. 4 б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, се отказва финансова помощ и прекратява поетия от Н. С. ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“.

За да постанови този резултат, административният орган посочил, че залегналото в чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и съдържанието на параграф 7 от Допълнителните разпоредби на същата Наредба, на чл. 36 от Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 и на чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г., изискване е всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, е съществувало при възникване на многогодишния ангажимент, доколкото това задължение произтичало от регламент, а предоставеният от С. документ не отговаря на изброените условия, всички одобрени земеделски площи да са преминали период на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респ., декларирани по мярката парцели, в годината на издаване на документа.

Актът е връчен на лицето на 25.08.222 г., видно от саморъчно поставения подпис на Н. С. на самия оспорен акт.

Несъгласен със същия, С. го оспорил пред Административен съд - [област], който с Решение № 859 от 11.05.2023 г., постановено по адм. д. № 2347/2022г. по описа на Административен съд - [област] го отменил като незаконосъобразен и изпратил преписката на заместник изпълнителния директор на ДФЗ - [населено място] за ново произнасяне. За да постанови този правен резултат съдът посочил, че актът е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но не притежава всички изискуеми от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, доколкото от изложените в същия мотиви не може да се установи по еднозначен начин фактическото основание за формиране на властническото волеизявление. Прието е и, че актът е издаден при съществено нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 1 и чл. 35 от АПК, доколкото жалбоподателят, макар и уведомен за инициираното административно производство, не е могъл да разбере какво конкретно неизпълнение на задължение е довело до прекратяване на биологичния ангажимент.

Решение № 859 от 11.05.2023 г. по адм. д. № 2347/2022 г. на Административен съд - [област] е оставено в сила с Решение № 12985/21.12.2023 г., постановено по адм. д. № 7200/2023 г. по описа на ВАС, за което заместник изпълнителния директор на ДФЗ-РА бил уведомен надлежно с писмо изх. № 126 от 09.01.2024 г. по описа на Административен съд - [област].

В изпълнение указанията на съда, дадени с Решение № 859 от 11.05.2023 г., постановено по адм. д. № 2347/2022 г. по описа на Административен съд - [област], на 10.12.2024 г. административният орган издал нов Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2019. В мотивната част на новоиздадения ИАА е посочено, че в резултат на извършените административни проверки за спазване на поет биологичен ангажимент е установено, че с писмо с изх. № 01-6500/2399 от 12 05 2021 г. ДФЗ-РА е уведомил жалбоподателя за стартиране на производство по прекратяване на ангажимента по мярка 11 ,,Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020, като му е предоставена възможност да възрази и предостави съответните доказателства и документи.

С писмо с вх. № 02-160-6500/12563 от 02 06.2021 г. С. е възразил срещу откритото производство като е предоставил в допълнение 3 броя декларации от „Балкан Биосерт” ООД, в които се твърди, че парцел 35523-58-44-1 е преминал в качество „Биологично“ след датата на издаване на Сертификата за 2016 г. и от него е добита продукция. Посочено е, че парцел 35523-58-20-1 с площ 0,2 ха е одобрен за подпомагане през кампания 2015 като част от 5 годишния ангажимент с код БРП 2 - Биологично растениевъдство в преход - постоянно затревени площи (ЛИВАДИ И ПАСИЩА). През кампания 2016 парцелът е с № 35523-58-60-1 и от него е добита продукция със статус „В преход- 2-ра година“. През кампании 2017 г. и 2018 г. (съответно трета и четвърта година от ангажимента) този парцел не е заявяван за подпомагане. Деклариран е отново през кампания 2019 - последна година от ангажимента с № 35523-58-44-1 (0.2ха), като от него е получен минимален добив 100 кг, но с качество „В преход 1-ва година“. Счетено е, че представените от ЗП документи, включително от представения от сертификат, парцелът е в преход поради което той не отговаря на изискването на чл. 33, ал. 1, т 3 от Наредба № 4 от 2015 г., което го прави недопустим за подпомагане.

Административният орган е извършил анализ на разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 2 и § 1, т. 7 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., чл. 36 от Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 г. за прилагане на правилата за биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица. Въз основа на този анализ е направил извод, че изискването всички одобрени площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, е съществувало при възникването на многогодишния ангажимент, доколкото това задължение произтича от регламент, който е общоприложим акт, задължителен за всички държави-членки на ЕС. Поради това представеният от оспорващия документ не отговаря на условията всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена земеделска продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на документа. Предвид това и на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и в съответствие с чл. 63, т. 1, във вр. с чл. 77, т. 4, б. “в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, с процесния ИАА е отказана финансова помощ и е прекратен поетия ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“. Посочено е също, че неразделна част от Акта е Приложение № 1, в което е документирано, че по отношение на парцел с № 35523-58-20-1 с култура постоянно затревени площи (ЛИВАДИ И ПАСИЩА) с площ 0,2 ха на 24.08.2022 г. за кампания 2019 няма предоставени сертификати за цялата площ от 0,2 ха, удостоверяващи произведени биологични растителни продукти.

Актът е връчен на жалбоподателя, чрез баща му Р. С., на 18.12.2024 г., който го е оспорил пред Административен съд - [област] с жалба, депозирана 31.12.2024 г.

В хода на проведеното съдебно производство са изискани и приложени за послужване адм. д. № 2347/2022 г. по описа на Административен съд – [област], ведно с адм. д. № 7200/2023 г. по описа на ВАС.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Акт за прекратяване на биологичен ангажимент, изх. № 01-6500/4124#5 от 10.12.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е отказана финансова помощ и е прекратен поетия от жалбоподателя ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР 2014 - 2020 г., за кампания 2019 Този Акт засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на адресата, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата срещу него е депозирана в законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което съдът приема, че е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" организира и ръководи дейността му и го представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, респективно я представлява. По силата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява. На този орган, според чл. 10, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", е предоставено правомощието да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателна агенция, каквато е и мярка 11 "Биологично земеделие" направление "Биологично растениевъдство" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. По силата на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор на РА може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за сключване на административни договори и/или за издаване на административни актове по чл. 12, ал. 7 на заместник изпълнителните директори; както и правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕФСУ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Въз основа на цитираните разпоредби и като съобрази, че оспореният Акт е издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с делегирани правомощия от изпълнителния директор съгласно Заповед №03-РД/3088 от 22.08.2022 г., съдът приема, че Актът е издаден от компетентен административен орган, при условията на валидно делегирани правомощия.

Оспореният акт за прекратяване на биологичен ангажимент е издаден в изискуемата писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Противно на становището на жалбоподателя, съдът приема, че в същия са изложени фактическите и правните основания за неговото постановяване, кореспондиращи с останалите доказателства, представени с административната преписка.

Посочено е как се извършва административната проверка на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 2015 г. - като геометриите на парцелите от последната година се пресичат географски със слой обединена геометрия на парцелите с предоставен сертификат. Конкретните данни от проверката се съдържат в Приложение № 1 към писмото, представляващо неразделна част от уведомителното писмо.

Данните в писмото на ниво парцели сочат, че за процесната кампания проблемен е парцел 35523-58-20-1 с площ 0,2 ха, заявен по Мярка 11 „Биологично растениевъдство“, с култура постоянно затревени площи (ЛИВАДИ И ПАСИЩА), за чиято площ не са предоставени сертификати за произведени биологични продукти (ха), като тази площ, визуализирана географски, не попада в обединената геометрия на парцелите с представени сертификати.

В мотивите на Акта е разяснено, че според представените сертификат за петата година от поетия ангажимент, този парцел е в преход и няма добита биологична продукция, което е послужило като основание за иницииране на административното производство за прекратяване на биологичния ангажимент по мярка 11 „Биологично растениевъдство“. Описаните фактически констатации кореспондират на посочените правни такива за прекратяване на производството, а именно разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и поради допуснато нарушение на чл. 33, ал. 1, т. 2 от същата наредба, изискващо до 30 октомври на петата година на ангажимента за прилагане на мярка № 11 „Биологично земеделие“ подпомаганите лица поне веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни продукти с правилата за биологичното производство, като сертификатът да удостоверява биологична продукция.

Въз основа на всичко изложено съдът приема, че Актът притежава конкретни фактически основания за неговото издаване, които кореспондират с описаните като нарушени нормативни разпоредби, поради което обективираното в него волеизявление не страда от порок във формата по смисъла, вложен в чл. 146, т. 2 от АПК.

Обжалваният акт е издаден при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същият е постановен, след като оспорващият е уведомен за инициираното срещу него административно производство, в съответствие с изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК. Предоставена му е възможност да представи възражения, както и да ангажира доказателства, като наведените от него възражения, респективно представените доказателства са подробно обсъдени в атакувания индивидуален административен акт. Този извод не се променя от факта, че както уведомлението по чл. 26, ал. 1 от АПК, така и възможността за депозиране на възражения, са осъществени в хода на първоначалното административно производство, приключило с издаване на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент от 29.07.2022 г., впоследствие отменен от съда, тъй като това обстоятелство не променя факта, че на лицето е осигурена възможност да участва в проведеното административно производство. От друга страна, основание за отмяна на ИАА не са всички нарушения на административнопроизводствените правила, а само тези от тях, които са довели до вероятност за неистинност на установените в хода на административното производство факти и които, ако не са били допуснати, биха довели до властническо волеизявление с друго съдържание.

В конкретния случай, категорично не са налице процесуални пропуски на административния орган, които да са повлияли върху съдържанието на властническото волеизявление, поради което дори и да се приеме, че такива са допуснати, те не могат да се квалифицират като съществени. Освен това, в хода на съдебното производство оспорващият е имал възможност да обори констатациите на административния орган в същия обем и със същите последици, както и в административното производство, но по повод съдебното обжалване на Акта за прекратяване на биологичен ангажимент от 10.12.2024 г. не са ангажирани доказателства, оборващи направените в същия фактически установявания и правни изводи.

Съдът намира за неоснователни доводите на оспорващия за нищожност на обжалвания акт поради издаването му при неспазване на дадените от съда указания за отстраняване на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и изискванията за форма. Действително, в съдебното решение, постановено по адм. д. № 2347/2022 г. първоинстанционният съд е изложил мотиви, че обжалваният пред него акт е издаден при неспазване на изискванията за форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 1 и чл. 35 от АПК, но както беше отбелязано по-горе обжалваният по настоящото дело Акт за прекратяване на биологичен ангажимент е издаден в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и адресатът му не е бил лишен от възможността да разбере фактическите и правни основания, довели до постановеното властническо волеизявление. Нарушенията на чл. 26, ал. 1 и чл. 35 от АПК при издаване на предходния Акт за прекратяване на биологичен ангажимент, отменен с първоначално постановеното решение на Административен съд - [област], касаят издаването на въпросния предходен Акт. Същите произтичат от факта, че в самия първоначално издаден Акт липсват посочени по непротиворечив начин фактически и правни основания за издаването му, явяващо се пречка да се установи спазването на цитираните по-горе административнопроизводствени правила. Този извод следва и от мотивите на касационната инстанция, изложени в постановеното Решение № 12985/21.12.2023 г. по адм. д. № 7200/2023 г. Съгласно мотивната част на посочения съдебен акт, „при липсата на конкретни фактически основания за постановяване на акта правилно и обосновано е прието, че в случая същият е постановен в нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК – без да са изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая“.

Атакуваният Акт е издаден и при съблюдаване на материалния закон и при съобразяване с неговата цел.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. (в приложимата редакция ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г.) подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3, са длъжни:

1. Да спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията;

2. До 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция;

3. Документите по т. 2 да удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент, преминали периода на преход към биологично производство по чл. 11, ал. 4.

Според правилото на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., контролиращите лица въвеждат всяка година данни за състоянието на парцелите, пчелните семейства и животни в електронната система по чл. 49 към последната дата за подаване на заявление за подпомагане съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г.

В конкретния случай, с писмо вх. № 02-160-6500/12563 от 02.06.2021 г., оспорващият е представил 3 бр. декларации от „Балкан Биосерт” ООД, в които се твърди, че парцел 35523-58-44-1 е преминал в качество „Биологично“ след датата на издаване на Сертификата за 2016 г. и от него е добита продукция. През кампания 2016 парцелът е с № 35523-58-60-1 и от него е добита продукция със статус „В преход- 2-ра година“. През кампании 2017 г. и 2018 г. (съответно трета и четвърта година от ангажимента), този парцел не е заявяван за подпомагане. Деклариран е отново през кампания 2019 - последна година от ангажимента с № 35523-58-44-1 (0.2ха), като от него е получен минимален добив 100 кг, но с качество „В преход 1-ва година“. Установява се несъмнено, че парцел 35523-58-20-1 с площ 0,2 ха, видно от представения от сертификат, е в преход.

Т.е. от представените от самия жалбоподател документи се установява, че през петата година от поетия от него ангажимент един от подпомаганите парцели е продължавал да бъде със статус „в преход“ и от него не е произведена биологична продукция, респективно се установява, че по отношение на този парцел не е представен сертификат или писмено доказателство, удостоверяващо спазването на изискването до 30 октомври на петата година от ангажимента да бъде представен сертификат или писмено доказателство по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредба № 4 от 24.02.2015 г., удостоверяващ, че всички парцели (вкл. и въпросния), са в биологичен статус и от тях е произведена биологична продукция. Това, от своя страна, обосновава и наличието на нарушение на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 2015 г.

Горното обосновава наличието на предпоставките на приложената от административния орган разпоредба на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. в актуалната за казуса редакция, според която Държавен фонд "Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, тт. 2, 3 и 5 от Наредба № 4 от 24.02. 2015 г.

Въз основа на изложеното съдът приема, противно на релевираните в жалбата възражения, оспореният в настоящото съдебно производство Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент е издаден от компетентен административен орган, съдържа фактически и правни основания за неговото издаване /в този смисъл Решение № 5877/05.06.2023 г., постановено по административно дело № 10381/2022 г. по описа на ВАС/, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е издаден при съблюдаване на материалноправните разпоредби, визирани в чл. 15, ал. 3, т. 3, във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 4 от 2015 г., поради което жалбата срещу същия е неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо на осн. чл.172 АПК Административен съд –[област] -XXVIII състав:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Р. С., [ЕГН], от [населено място], [община], [област], [улица], чрез адв. Р. Н., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г. с изх. № 01-6500/4124#5 от 10.12.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ОСЪЖДА Н. Р. С., [ЕГН], от [населено място], [община], [област], [улица], да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] сумата от 200 /двеста/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.